Италия, Верона – Най-любимите места и забележителности
Кои са 10-те топ забележителности на италианския град Верона? С какво може да ни очарова градът с ореол на едно от най-романтичните места в света? Само Шекспир и прочутата му трагедия „Ромео и Жулиета“ ли имат заслуги за това? Доколко е истинска къщата на Жулиета и защо целият исторически център на Верона е включен в списъка със световно наследство на ЮНЕСКО? Ето отговори на голяма част от тези въпроси:
1. Площад Ербе (Piazza delle Erbe), Верона. В историческия център на Верона главното място е отредено на красивия правоъгълен площад Пиаца деле Ербе, част от който и в миналото, и сега е действащ пазар.
Площад Ербе
Площадът е построен на мястото на стар римски форум и се слави като един от най-живописните в цяла Италия. В северната му част е мраморната колона с лъва на Сан Марко – символ на Венецианската република, от която Верона е била част в продължение на повече от 3 века до 1797 г. В центъра на площад Ербе и днес можем да се любуваме на красивия фонтан, построен през далечната 1368 г., а римската статуя „Мадоната на Верона“, поставена в средата на фонтана, е изработена още през 4-ти век. Няколко от сградите на площада датират от началото на 14-ти век като красивото здание на Търговската гилдия (Domus Mercatorum) или часовниковата кула Гардело (Torre del Gardello), а строителството на забележителния Дворец Мафей (Palazzo Maffei) на Пиаца деле Ербе е започнато през следващия век и завършва чак в 17-ти век. Фасадата на двореца се отличава със сложна и богата орнаментика, а на върха й са поставени шест изящни статуи на древноримски богове.
2. Базиликата „Сан Зено Маджоре“, Верона. Базиликата Сан Зено, издигната отново след земетресението през 1117 г., се счита за най-красивата сграда – представител на романския стил в цяла Северна Италия. Освен красивите статуи и фреските, датиращи от 13-ти и 14-ти век, най-голямата забележителност на църквата е олтарът, украсен от „Триптиха“ на Андреа Мантеня – един от най-изтъкнатите представители на Куатрочентото.
Базилика Сан Зено, Верона
3. Кулата Ламберти (Torre dei Lamberti), Верона. Непосредствено над площад Ербе се извисява най-високата в града кула (84 м), построена от семейство Ламберти през 1172 г. като символ на тяхната власт и благосъстояние. През Средновековието градският пейзаж на Верона е доминиран от много подобни кули, издигани според този обичай, но до днес от тях са запазени твърде малко. Кулата Ламберти е достроена до днешния си размер и вид по-късно – по времето на венецианците. Разполагала е с 2 камбани – „Rengo“ и „Marangona“, които са известявали жителите на града по различни поводи. В днешни времена кулата Ламберти е обект на възхищение от всички гости на Верона, а изкачването до върха й се възнаграждава винаги от спиращи дъха гледки на целия град!
4. Арена ди Верона (Arena di Verona). Уникалната Арена ди Верона функционира и днес, а е строена преди почти 2000 години! Старият римски амфитеатър на Площад „Бра“ във Верона е третият по големина след Колизеума в Рим и амфитеатърът в Капуа. В антични времена театърът във Верона е побирал около 22 000-25 000 души. Оригиналният първи кръг от фасадата, почти изцяло разрушен от земетресение през 1117 г., е бил облицован с бял и розов варовик от района Валполичела. Но въпреки това Арена ди Верона е един от най-добре запазените амфитеатри от античността. През Ренесанса са направени първите опити той да възстанови функциите си и на сцената му отново да се играят представления, а от 1913 г. насам амфитеатърът е място на провеждане на прочутия оперен фестивал във Верона – едно от най-значимите летни музикални събития в Европа, както и на много други интересни събития и концерти.
Арена ди Верона
5. Площад Синьори (Piazza dei Signori), Верона. Поради историческото значение на площада в миналите времена като център на управление на града, на него се намират множество дворци и бивши административни сгради. Тук са разположени Палацо Трибунали (съдът), Палацо дел Капитано, Палацо дел Комуне, Палацо дел Говерно, който някога е бил дворец на фамилията Скалиджери, управлявала Верона между 13-ти и 15-ти век. На площада се намира и сградата на Старото Кметство (Palazzo della Ragione), започнато през 1192 г. и реконструирано на няколко пъти. Интересна забележителност в центъра малкия площад Синьори е статуята на Данте Алигиери, издигната през 1865 г., заради която той неформално е известен и като Площада на Данте. Най-съвършената в архитектурно отношение постройка на площад Синьори обаче е Лоджия дел Консилио (Loggia del Consiglio), дело на Фра Джовани Джокондо от края на 15-ти век.
6. Къщата на Жулиета (Casa di Giulietta), Верона. Къщата, балконът и бронзовата статуя на Жулиета от безсмъртната трагедия на Шекспир „Ромео и Жулиета“ са безспорно най-популярната атракция в града. Намират се на улица Via Capello №23 и следва да се приемат само по забавен начин. За тези атракции може да се каже, че са истински продукт на туристическия бизнес, а с тях градът успява да се възползва от световната слава, която му отрежда Шекспировата творба. Самият Шекспир никога не е бил във Верона, нито пък героите му имат някаква връзка с реални лица и събития. Къщата на Жулиета е просто стара постройка от 13-ти век, а балконът е достроен през 30-те години на 20-ти век, за да се впише в цялостната имитация на декора. И ето как Верона става известна навсякъде като „града на любовта“…
Прочутият балкон в къщата на Жулиета
7. Кастелвекио и мостът Скалиджеро (Castelvecchio, Ponte Scaligero). За разлика от измислената къща на Жулиета, Кастелвекио с моста към него над река Адидже е истинска защитна крепост, построена през периода 1354 – 1376 г. по замисълa на Кангранде II дела Скала – владетел на Верона от фамилията Скалиджери. Замъкът и крепостните стени трябвало да пазят Верона от враговете на ла Скала като фамилиите Сфорца, Гонзага, венецианците, а и да предоставят защитен коридор към Тирол в случай на опасност. В днешни времена в Кастелвекио се помещава „Музей Кастелвекио“, където в общо 29 зали са изложени картини и скулптури на италиански и европейски майстори от периода 14 – 18 век, оръжия и други интересни колекции.
Кастелвекио
8. Катедралата Санта Мария Матрикуларe (Duomo di Verona). Катедралата датира основно от далечния 12-ти век, а интериорът е почти цялостно променен през 15-ти и 16-ти век. Сред най-големите достойнства на Дуомото във Верона са западната фасада в характерен романски стил, южната и западната порта, камбанарията, готическият интериор с фрески от 1503 г., рисувани от Фалконето, както и съвършената картина на Тициан „Успение на Света Богородица“.
9. Пиаца Бра (Piazza Bra), Верона. Главният градски площад на Верона „Бра“ след градските порти преди навлизане в сърцето на историческия град на Верона е един от най-големите в Европа. Ако седне в някое от дългата редица кафенета и ресторантчета, човек ще има възможност да съзерцава 2 000-ната история на Верона. Отсреща е античната и изумително красива Арена ди Верона, в другите посоки на площада са неокласическите сгради на Палацо Барбиери, Палацо дела Гран Гуардия, а в средата е статуята на първия крал на обединена Италия Виктор Емануил II.
10. В околността на Верона – Лаго ди Гарда. Верона е доста близо до красивото езеро Гарда, на около 45 км от Десенцано дел Гарда, затова като мотив за пътуване под номер 10 можем да включим именно него. А и по този начин романтичното настроение може да продължи още няколко дни с разходки и красиви гледки около езерото.
Лаго ди Гарда
11. Джардино Джусти
В края на тринадесети век боядисването на вълна е основният източник на богатство на Верона и именно за да продължат интересите си в тази индустрия, семейство Джусти се премества във Верона от дома си в Тоскана. През 1406 г. Проволо Джусти закупува парче земя до древния Постумиев път, главната пътна артерия изток-запад през долината на река По, и през следващите два века това парче земя граничи със старата градска стена – мястото на сегашната градина – се използва за варене на огромни казани с боя, в които вълната се накисва, преди да се остави да изсъхне.
Сградите на фабриката са заменени през шестнадесети век от елегантен палацо в стила на Микеле Санмикели. Зад него беше оформена официална градина според модата на епохата с ниски живи плетове, кипариси, фонтани и пещери. Движещата сила зад тези трансформации е Агостино Джусти (1548-1615), ерудиран човек със страстен интерес към музиката и живописта. Рицар на Венецианската република, той също имаше много контакти сред управляващите семейства в Европа, сред които Медичите и Хабсбургите.
Новото палацо е създадено чрез събирането на всички различни сгради, използвани за обработка на вълна, под един покрив, като по този начин се образуват две отделни крила, които споделят една дълга фасада към улицата и голяма приемна зала на първия етаж за забавление на важни посетители. Входът води в зона с портик, която излиза към главния двор. Отвъд портата на противоположната стена може да се види дълга алея от кипариси, завършваща с пещера, над която се издига огромна гротескна маска, изваяна от скалното лице. Градината Джусти има много общи елементи с градините на Медичите, които предоставят нещо като естетическа отправна точка за образованите елити от периода.
12. Билет за фуникулера Castel San Pietro
Фуникулярът Castel San Pietro, разположен в сърцето на римска Верона, ви позволява да стигнете до панорамната точка Colle San Pietro за малко повече от минута, която предлага на своите посетители една от най-емоционалните и романтични гледки на града. От панорамната тераса е възможно да се любувате на течението на Адидже, течаща под Понте Пиетра и историческия център, с неговите камбанарии и архитектура от всяка епоха.
Фуникулярът е и идеалната отправна точка за разходка, за да откриете пешеходни пътеки, потънали в зеленината и тишината на хълмовете около Верона. Достъпен през цялата година, посетителите могат да изберат да използват наклонения лифт за изкачване и слизане по хълма или да използват само маршрута за слизане.
Ако през деня фуникулярът е средство за лесно достигане до върха на Colle San Pietro, вечер той транспортира своите пътници до панорамната тераса, която се превръща в изключително място за обществени и частни събития.
Фуникулярът на Верона е проектиран през 1939 г. като транспортно средство за студентите от Академията за изящни изкуства GB Cignaroli, която е базирана в Кастел Сан Пиетро, и остава в експлоатация от 1941 до 1944 г., когато прекратява дейността си във връзка с войната Период.
Станцията на пристигане и платформите остават изоставени в продължение на десетилетия, докато станцията на заминаване става дом на Театъра/Лабораторията, която е създадена там от 1975 г.
През 2011 г. експерименталният театър беше преместен, за да направи място за проекта за възстановяване на Фуникуляра, който отвори отново през юни 2017 г.
Colle San Pietro, наричан още Monte Gallo, е първият населен център на града между 5-ти и 6-ти век пр. н. е. и още от 1-ви век е домакин на някои от най-важните сгради във Верона, като храма на Юпитер Оптимус Максимус, който е унищожен, и Римският театър, днес един от най-старите и важни примери за римска архитектура, запазени във Верона.
Хълмът е бил главният герой в историята на града и през ранното средновековие, когато остготският крал Теодорих е построил своя дворец на върха на хълма. Ломбардският крал Албоин и маркизът на Фриули Беренгарио също по-късно се заселват в тази резиденция.
Поради доминиращата си позиция над града, той е избран от австрийците за мястото на казармата Castel San Pietro, построена между 1854 и 1856 г. в неоромански стил.
13. Римският театър, най-старата сграда във Верона
Римският театър е най-старата сграда във Верона . Изграждането му датира от края на
1 век пр.н.е. Построен е близо до хълма Сан Пиетро, като се възползва от естествения наклон на земята, за да построи стъпалата, както са правили гърците преди римляните.
Град Верона, от самото си основаване, всъщност е разделен от река Адидже, отчасти в равнинната зона в характерния завой на реката, отчасти около и над хълма Сан Пиетро. Между двата римски моста, единият, Ponte Pietra , все още видим днес, който свързва двете части на града, е построен театърът, използван от римляните за представления, трагедии и комедии, които те са взели от гръцката култура.
Днес, за съжаление, не е останало много от този паметник във Верона. Всъщност през вековете той е бил лишен от камъните си, за да построи средновековни кули и дворци и накрая се е покрил със сгради.
Едва в края на деветнадесети век, благодарение първо на работата на Андреа Монга, лекар със страст към археологията, а след това и на общината на Верона, районът, под който театърът почиваше почти две хилядолетия, беше закупен и сградите разрушени колиби, които стояха в аудиторията, и онова, което остана от Римския театър , беше извадено на светло . Пощадена е само църквата Свети Сиро и Либера , която и до днес стои на стъпалата, прекъсвайки нейния ход. Въпреки това, малко руини са останали от това, което трябва да е било голямата сцена пред реката, изградена от туфазен камък и богато украсена.
Също като предполагаеми руини остават арките, които поддържаха стъпалата в краищата на пещерата, където свършва склонът на хълма.
14. Каменен мост
Понте Пиетра , разположен в една от най-живописните гледки на града, е едно от основните свидетелства на античността, построено още в началото на 1 век пр.н.е. C. , вероятно върху предишен дървен проход, който вече е бил използван преди римляните. Това би демонстрирало факта, че ориентацията му не е в съответствие с римската градска мрежа.
Древните го определят като Pons Lapideus, за да го разграничат от Pons Marmoreus , моста Postumio: те пресичат река Адидже в един от главните й завои и свързват града с хълма, на който се издига монументалният театрален комплекс . Тяхното неслучайно разположение направи възможно свързването на първоначалния маршрут на древния път Via Postumia, идващ от изток, с римския град, разположен в завоя на реката.
През вековете римската структура, все още разпознаваема в двете арки и свързаните с тях opus quadratum кейове към ляво Адидже, е претърпяла различни събития, разрушения, причинени от наводнения и земетресения и свързани с тях реконструкции. Едно от тях може да се датира от началото на господството на Скалигер, когато Алберто I дела Скала, в края на 13-ти век, възстановява арката на десния Адидже и добавя съседната къща-кула. Двете централни арки обаче са резултат от обновяване през 1620-те години.
Настоящата конструкция е резултат от реорганизация, извършена между 1957 и 1959 г., сглобяване на каменни блокове, извадени от дъното на реката. Всъщност през 1945 г. германците, които се оттегляха в края на Втората световна война, бяха подкопали всички мостове над Адидже.
Ponte Pietra има структура от пет арки, с размери приблизително 95 метра дължина и 4 метра ширина. Изградена е от различни материали: местен червен амонитен варовик, отнасящ се към римския период, тухли от средновековния период.
14. Светилището на Дева Мария от Лурд
Светилището на Мадоната от Лурд се намира във Верона на хълма Сан Леонардо, кръстен на древния манастир и църква, посветени на защитника на затворниците (12 век).
В края на осемнадесети век древният комплекс е продаден и през 1838 г. Форт Сан Леонардо е построен на върха на хълма като част от отбранителните конструкции, поръчани от ерцхерцог Максимилиан Австрийски. По-късно е използван като политически затвор от нацистките фашисти от 1943 до 1945 г.
Първоначално светилището се е намирало в комплекса Stimate, в района на Cittadella: то е унищожено от бомба през април 1945 г., но статуята на Девата, създадена от скулптора Уго Занони през 1908 г., остава по чудо невредима. Няколко години по-късно орденът на Стигматина решава да построи светилище там, където преди това се е намирала австрийската крепост “Сан Леонардо”: място, свързано с войната, превърнало се в място на мир и благословия. През 1958 г. крепостта е превърната в светилище, проектирано от архитекта Паоло Роси де Паоли.
Новата църква с кръгла форма по-късно е обогатена с барелефи с мистериите на Розариума от скулптора Виторио Колберталдо и множество платна от римския художник Ароне Дел Векио.
Със структурата е свързана и легенда: разказва се, че жена, майка на три деца и страдаща от сериозна ишиална болест, имала постоянни болки в краката и била много депресирана поради състоянието, в което се намирала. Всеки ден ходел да си налива вода от чешмата на новото светилище и като правило се молел на Непорочната Богородица. Една сутрин физическото му състояние се влоши. Като последна молитва преди смъртта си тя иска епископът да я благослови по време на литургия. Тя откри, че се моли непрекъснато лежаща на леглото и изведнъж страданието, от което страдаше, вече не беше там; тя беше напълно излекувана.
Интериорът му е претърпял няколко ремонта. Днес е възможно да посетите Параклиса на поклонението, художествените витражи и статуите, които са заемали светилището от началото на 20 век.
Знаменитото изложение за вина и спиртни напитки във Верона
Bceĸи пpoфecиoнaлиcт в лoзapcтвoтo и лoзapo-винapcĸaтa пpoмишлeнocт e чyвaл зa Vіnіtаlу и e пpиcъcтвaл нa тoвa тъpгoвcĸo излoжeниe, пpaзнyвaщo ĸpacoтaтa нa винoтo. Meждyнapoднoтo cъбитиe имa дългa иcтopия – пo-тoчнo пoлoвин вeĸ пoд нeгoвия пoяc – и ce cчитa зa нaй-гoлямaтa винeнa плaтфopмa в cвeтa. Πъpвoтo издaниe нa Vіnіtаlу ce пoяви пpeз 1967 г. и бeшe мaлĸo cъбитиe oщe ĸoгaтo бeшe нapeчeнo Итaлиaнcĸи дни нa винoтo. Moжe би нaй-гoлямoтo пpивличaнe нa винoпpoизвoдитeля e дocтъпът дo цeлия пaзap в глoбaлeн мaщaб и пoтeнциaлът дa paзвиeтe диpeĸтнo бизнeca cи. Bъзпoлзвaйтe ce oт тexничecĸитe дeгycтaции и зaдълбoчeнитe ĸoнфepeнции, фopyми и ceминapи, зa дa пpидoбиeтe пълнo paзбиpaнe зa пaзapa днec и ĸъдe oтивa. Vіnіtаlу нeпpeĸъcнaтo ce пpoмeня и тoвa ce oтpaзявa в дoбaвянeтo нa зoнa, пoдчepтaвaщa paбoтaтa, извъpшeнa в биo винa, и дoбaвянeтo нa пoд-излoжбa, нapeчeнa Еnоlіtесh, пocвeтeнa нa тexнoлoгичнaтa вepигa зa дocтaвĸи, пpилoжeнa ĸъм лoзapcтвoтo.
Vіnіtаlу 2024
Vіnіtаlу бaвнo ce зaвpъщa ĸъм opгaнизиpaнeтo нa cъбития нa живo. Vеrоnаfіеrе oбяви, чe мeждyнapoднoтo тъpгoвcĸo излoжeниe зa винa и cпиpтни нaпитĸи щe ce зaвъpнe в пълния cи вид ĸaтo издaниe нa живo пpeз пpoлeттa нa 2023. Дaтитe ca oпpeдeлeни зa 14.04.2024 дo 17.04.2024, a мяcтoтo, ĸaĸтo винaги, щe бъдe Fіеrа Vеrоnа във Bepoнa, Итaлия. Πopaди пpeмaxвaнeтo нa oгpaничeниятa, cвъpзaни c пaндeмиятa, oт cтpaнaт нa пpaвитeлcтoвoтo нa Итaлия, мяcтoтo нa пpoвeждaнe нямa дa вĸлючвa мepĸи зa пpeвeнция нa Koвид-19.
