Zamunda излезе с официална позиция след съдебните драми

Уважаеми членове и медии,
Бихме желали да дадем няколко уточнения и обяснения, свързани с настоящите събития, в които сме замесени, като основание за съдебно преследване на определени фирми, които нямат нищо общо с дейността ни. От публикуваното съдебно решение (линк) се вижда, че голяма част от фактологията, заложена в него, е силно генерализирана, повърхностна и се разминава с действителността.

Като начало бихме искали да уточним, че след разделението на Zamunda през 2013 година, Zamunda.NET като платформа (със запазена търговска марка Zamunda.NET) се поддържа от нашия екип и се намира САМО и ЕДИНСТВЕНО на следните два домейна: www.zamunda.net и www.zamunda.ch (последният е огледален адрес на основния).
Ние нямаме нищо общо с останалите портали, които носят подобно наименование и се опитват да трупат популярност, използвайки това име. В публикуваното съдебно решение са изброени и следните домейни (портали): zamundase, bg-zamundanet, zamundatvcom и всички те са обединени в едно общо наименование – zamunda.
Ние не знаем кой стои зад тях и не носим отговорност за публикуваното от тях съдържание.

Що се отнася до Zamunda.NET, то защитата на авторските права и отговорността на платформата бяха едни от основните причини за разделението през 2013 година. Ние, екипът на Zamunda.NET, напълно осъзнаваме своята отговорност относно запазването на правото на интелектуална собственост. Нашата философия е базирана на свободното споделяне на информация, като това не нарушава интересите на други заинтересовани страни, включително автори, разпространители и претенденти за собственост.

Още в началото на 2013 ние (Zamunda.NET) започнахме активно сътрудничество с властите и правоносителите за премахване на докладвани връзки. Усилията ни в тази насока се потвърждават и в доклад на американските власти от 2015 г. (However, in recognition of Bulgarian law enforcement efforts and recent reports that the operators of these sites agreed with rights holders to remove links to unauthorized movies upon notification, the sites are not listed below. линк)

През 2017 г. въведохме система за докладване и мониторинг на материали, които нарушават авторските права. Приемаме заявки за премахване на съдържание и чрез директен контакт на електронната ни поща.
Много от правоносителите, както и представителите на регулаторните власти, в това число и ГДБОП, активно използват системата или каналите за комуникация с нас и ние им оказваме пълно съдействие относно премахването на заявени от тях материали. Постъпилите сигнали обработваме в рамките на 24 часа и, качените от потребителите на Zamunda.NET връзки, които нарушават авторски или други права се премахват незабавно. Всички потребители, които споделят информация в платформата са запознати с правилата за споделяне. В случай на споделен линк към материал, който е заявен като нарушение на авторски права, то материалът се изтрива, а потребителят, който е споделил материала получава предупреждение, за да се избегне повторно споделяне на материала.
Имали сме случаи и на блокиране на акаунти на потребители заради системно нарушаване на правилата.

След години на активно сътрудничество с властите и правоносителите за премахване на докладвани връзки, сме изненадани от пренебрежението към усилията на Zamunda.NET да съблюдава правилата за контрол на обмена на информация.
В потвърждение на това можем да изброим само част от правоносителите, с които си сътрудничим и количеството премахнати линкове по тяхна заявка:

Форум Филм България – над 4000 заглавия
БТВ Студио – над 1300 заглавия
НОВА БРОУДКАСТИНГ ГРУП – над 1600 заглавия
7/8 ТВ – всички материали
Централна Библиотека на БАН – над 500 заглавия
HBO – над 1000 заглавия
Колибри – над 420 заглавия
Александра Груп – над 1000 заглавия
ГДБОП – над 100 заглавия
Ентусиаст – над 20 заглавия
АРТЛАЙН Студио – над 20 заглавия
Света на книгите – над 10 заглавия
Издателство “ЕРА” – над 50 заглавия
Асоциация “Българска книга” – над 100 заглавия
Сиела – над 250 заглавия
ПРОФИЛМ – над 500 заглавия
… и много други

Общо количеството премахнати връзки са над 30 000.

В Zamunda.NET има повече от 350 000 връзки, като над 150 000 от тях са неактивни. Това се дължи до известна степен и на системата за контрол на съдържание по съмнения за нарушени авторски права. В нередки случаи самите потребители прекратяват достъпа до споделената от тях информация.

В допълнение бихме искали да кажем, че ние се дистанцираме от сайтове като ThePirateBay, които не споделят нашите ценности и не полагат усилия да премахват и контролират разпространението на материали, за които получават сигнали и претенции от автори, разпространители и други институции.

Що се отнася до конкретното съдебно производство, то искаме да заявим, че въпреки явната ни подкрепа и готовност за съдействие, през всичкото това време Zamunda.NET не е била потърсена, не сме получили никакви сигнали или искове от БАМП (Българска асоциация на музикалните продуценти). В случай на желание от тяхна страна ние ще отговорим на техните заявки, по същия начин, по който обработваме и всички останали.

Нашето лично мнение е, че интернет провайдерите не би трябвало да носят отговорност и да служат като регулатор за достъпа до информация в интернет. Това съдебно решение създава прецедент, който оставя след себе си много въпроси: а тогава защо само тези компании са осъдени, а не всички интернет оператори, които предоставят достъп до тези страници? А защо после не ги осъдим и за всичките останали страници в интернет, които по някакъв начин нарушават нечии права? А сайтовете с екстремистко съдържание, измами, продажба на оръжие, сайтовете за запознанства и т.н. ? Нима и тях можем да вменим като отговорност на интернет провайдерите? По същата причина можете да ги осъдите и за предоставяне на достъп и до YouTube, където също има много материали, накърняващи правото на собственост…

---

РЕШЕНИЕ

№…………/31.05.2023 г.

 

Гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI – 2 състав, в публично съдебно заседание провело се на двадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в състав:

              СЪДИЯ : АТАНАС МАДЖЕВ

при секретаря Габриела Владова, като разгледа докладваното от съдия Атанас Маджев гр. д. № 397/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е вследствие на искова молба вх. № 23773/21.02.2020 г., подадена от СНЦ „БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ НА М.П.“, с ЕИК *******, седалище и адрес на управление ***, срещу ответните страни : 1. „Н.1“ ЕООД, с ЕИК *******,  седалище и адрес на управление ***;  2./ „Ф.1“ ООД, с ЕИК *******, седалище и адрес на управление ***; и 3./„Т.Б.К.“ ЕООД, с ЕИК *******, седалище и адрес на управление ***.

Предмет на предявяване с исковата молба са съединени при условията на обективно кумулативно и пасивно субективно съединяване осъдителни искове при квалификацията на чл. 95б, ал. 1, т. 2, предл. първо ЗАПСП, с които е поискано осъждането на всяка от ответните страни в качеството й на посредник  – доставчик на интернет свързаност да предприеме действия по преустановяване и блокиране на  DNS и IP ниво на достъпа на своите клиенти/абонати до уебстраниците : zamunda.net и thepiratebay.org, както и до съответните домейни, под-домейни, огледални сайтове, проксита или други сайтове, към които упоменатите сайтове пренасочват, като по този начин затруднят максимално своите клиенти/абонати да получават достъп до горепосочените сайтове от територията на Република България, като в резултат на това се преустанови и избягва занапред допускането на нарушения от администраторите на онлайн платформите за споделяне на файлове „The Pirate Bay“ и „Zamunda“ по отношение на сродни на авторските права на продуценти на звукозаписи, чиито носители са дружествата : „С.М.Е.“, „С.М.Е. ЮК“ Л., „У.М.ЮК“ Л., „Ю Е.Д.Р.“ Инк. и „У.Р.“ Инк. „В.Р.“ ЕООД, „А.М.“ ЕООД и „Д.Р.“ ООД.

В исковата молба се посочва, че ищецът – СНЦ „БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ НА М.П.“ – е сдружение, което обединява водещи продуцентски компании в областта на звукозаписната индустрия и има качеството на професионална защитна организация на правоносителите по смисъла на § 2, т. 17 от ДР на ЗАПСП, която защитава правата и интересите на продуцентите и разпространителите на звукозаписи и музикални видео продукти на територията на Република България. По отношение на ответните дружества се посочва, че същите са доставчици на интернет свързаност в Република България, регистрирани като предприятия по чл. 33, ал. 1, т. 1 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС) с услуги по т. 7 – Пренос на данни – Достъп до интернет, като са декларирали абонати за услугата „достъп до интернет“, както следва – 42 364 за „Н.1“ ЕООД, 747 за „Ф.1“ ООД и 1 967 за „Т.Б.К.“ ЕООД. Твърди се, че посредством осъществяваната от тях дейност по предоставяне на интернет свързаност ответниците осигуряват възможност на своите абонати да осъществяват достъп да интернет пространството, в това число до уебсайтовете, сред които, но не само (i) уебсайт, опериращ под името The Pirate Bay (достъпен на thepiratebay.org, както и други интернет домейни), и (ii) уебсайт, опериращ под името Zamunda (достъпен на zamunda.net, както и други интернет домейни), които сайтове работят поотделно, като всеки от тях предоставя линкове към съдържание, което може да бъде изтеглено чрез пиър-ту-пиър (peer-to-peer) мрежата, известна като битторент (bittorrent). Поддържа се, че двата сайта се използват почти изключително за споделяне на музика, филми, игри и т. н., защитени от авторски и сродни права, като въпреки наличието на законно разпространявани файлове, споделянето на файлове, достъпни без разрешение на носителите на права, е основаната причина, поради която посочените сайтове се посещават от потребителите. Позовавайки се на анализ на ангажиран от него специалист в областта на изследването и анализирането на цифровото пиратство, ищецът твърди, че над 90% от звукозаписите, до които се осигурява достъп чрез thepiratebay.org и zamunda.net, са такива със защитени авторски и сродни права. С помощта на двата посочени уеб сайта файлове, съдържащи звуко- и видеозаписи от репертоара на членовете на ищеца и на IFPI (“Международната федерация на фонографската индустрия”), се изтеглят в голям мащаб и без разрешението на съответните им притежатели, респективно без заплащане на каквото и да е възнаграждение, а също така се предоставя достъп до тях на широката публика чрез пиър-ту-пиър софтуер, включително и на български потребители в интернет. В резултат на цифровия обмен на защитени произведения между интернет потребителите без разрешението на притежателите на правата върху тях посредством peer-to-peer мрежите, използващи bittorrent протокола, според ищеца се стига до засягане правото на възпроизвеждане и правото на предоставяне на достъп до произведението (част от по-широкото право на публично разгласяване). На следващо място ищецът се позовава на практика на Съда на Европейския съюз, формирана по делото BRIEN/Ziggo (C-610/15), заведено от организацията на носители на права BRIEN срещу няколко холандски интернет доставчици, в която е прието, че понятието „публично разгласяване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22.05.2001 г. относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество следва да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство, в неговия обхват попадат предоставянето на разположение и администрирането в интернет на платформа за споделяне, която чрез индексиране на метаданните относно закриляните произведения и с предлагането на търсачка, позволява на потребителите на платформата да намират тези произведения и да ги споделят в рамките на мрежа с равноправен достъп (peer-to-peer). Ищецът счита, че ответните дружества, посредством осъществяваната от тях дейност по предоставяне на услугата свързаност с интернет, осигуряват достъп до платформи за онлайн споделяне, каквито са интернет страниците, достъпни на thepiratebay.org и zamunda.net, и действат в качеството им на посредници по смисъла на член 8, параграф 3 от Директива 2001/29/ЕО. Тези техни услуги се използват от трети лица – администраторите на платформите за споделяне The Pirate Bay и Zamunda – за нарушаване на авторското право или на сродно на него право, което позволява на засегнатия носител на това право или на организацията, която представлява неговите интереси да поиска по отношение на тези доставчици прилагането на съдебна забрана, насочена към преустановяването на достъпа до платформите, в чието администриране се състои нарушението. Относно специфичните технически мерки, които да бъдат приложени за ограничаване на достъпа до уеб сайтове, посредством които се извършват нарушенията, ищецът посочва блокиране на домейновата система (DNS), при което доставчикът на интернет услугата да бъде задължен да премахне въпросното име на домейн от базата си данни, така че съответният IP адрес да не бъде намерен, както и блокиране на IP-ниво, при което доставчикът на услугата да бъде задължен да премахне IP адреса на даден уеб сайт от неговата база данни, в който случай интернет браузърите на абонатите му не могат да се свържат с уебсайта чрез името на домейна или чрез IP адреса. Така позовавайки се на твърденията си за системно нарушаване на авторски и сродни права върху музикални произведения от репертоара на членовете на ищцовото сдружение, извършвано чрез двата посочени уебсайта, до които ответните дружества, в качеството им на доставчици на интернет осигуряват достъп на своите абонати, на основание чл. 95б, ал. 1, т. 2, предл. първо ЗАПСП, която разпоредба ищецът счита, че следва да се тълкува в светлината на  член 8, параграф 3 от Директива 2001/29/ЕО и член 11 от Директива 2004/48/ЕО (IPRED), уреждащи принципната допустимост на налагането на съдебна забрана на посредници, чиито услуги се използват от трети лица за нарушаване на авторското право или на сродно на него право, се иска от съда да постанови решение, с което да задължи ответните дружества да преустановят достъпа на своите абонати до уебсайтовете, управлявани от The Pirate Bay и Zamunda, чрез DNS и IP блокиране, както и до съответните домейни, поддомейни, огледални сайтове, проксита и други сайтове, към които пренасочват основните сайтове zamunda.net и thepiratebay.org, като по този начин направят невъзможно за своите клиенти/абонати да получат достъп до горепосочените сайтове от територията на Република България.

В срока по чл. 367 от ГПК ответникът „Н.1“ ЕООД е подал писмен отговор, с който излага становище за недопустимост, съответно за неоснователност на предявеният иск. Ответникът се противопоставя на активната легитимация на ищеца, като оспорва, че същият има качеството на професионална защитна организация на правоносителите по смисъла на § 2, т. 17 от ДР на ЗАПСП. На следващо място ответникът посочва, че българското право не познава иск „за блокиране на достъпа до интернет сайтове“, по какъвто начин сам ищецът определя предявеният от него, като посочва, че разпоредбата на член 8, параграф 3 от Директива 2001/29/ЕО, предвиждаща задължение за държавите-членки да гарантират, че притежателите на права могат да поискат налагането на съдебна забрана срещу посредници, чиито услуги се използват от трети лица за нарушаване на авторското право или на сродно на него право, няма директен ефект и не е транспонирана в българското законодателство. Противопоставя се на защитаваната в исковата молба теза, че искът по чл. 95б, ал. 1, т. 2, предл. първо ЗАПСП може да бъде насочен и срещу доставчици на достъп до интернет, действащи правомерно, като посочва, че в цитираната разпоредба от националното законодателство се говори за преустановяване на неправомерно използване на обект на авторско или сродно право, въз основа на което прави заключението, че надлежната пасивна материално-правна легитимация по този иск принадлежи единствено на автора на нарушението. Така ответникът посочва, че никъде в исковата молба ищецът не се позовава на конкретно нарушение на авторско или сродно право с деятел ответника, което да бъде преустановено. Ответникът се противопоставя на твърденията, че като предоставя достъп до уебсайтовете zamunda.net и thepiratebay.org, дава възможност на своите абонати да осъществяват нарушения на авторски или сродни права,. Така също оспорва това, че негови абонати използват посочените сайтове за сваляне на файлове с неуредени авторски или сродни права, както и че на сайтовете се предоставят линкове към съдържание, което може да бъде изтеглено чрез peer-to-peer мрежата, известна като bittorrent. По изложените съображения ответникът счита, че искът следва да бъде оставен без разглеждане като недопустим, евентуално да бъде отхвърлен като неоснователен.

В постъпилият в срока по чл. 367 от ГПК писмен отговор, подаден от ответната страна – „Ф.1“ ООД, предявеният иск се оспорва като недопустим, съответно като неоснователен. Изтъква се, че от една страна предявеният иск е такъв за преустановяване на нарушение, но от друга в исковата молба не е описано такова с извършител – „Ф.1“ ООД, което затруднява ефективното провеждане на защитата му. Счита, че искът следва да бъде оставен без разглеждане като недопустим, евентуално да бъде отхвърлен като неоснователен.

В срока по чл. 367 от ГПК от ответника „Т.Б.К.“ ЕООД не е постъпил писмен отговор.

След като прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, във връзка с доводите на ищеца и възраженията на ответника, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

От служебна справка в търговския регистър се установява, че СНЦ „БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ НА М.П.“ е сдружение, учредено за да представлява и защитава правата и интересите на своите членове в областта на авторското право и сродните му права, като основната му цел е да защитава от незаконно използване продуктите, върху които нейните членове имат авторски или сродни права, да пропагандира значението и защитата на авторското право и сродните му права в Република България, както и да създава благоприятни условия за законосъобразно използване на продуктите, върху които нейните членове имат авторски или сродни на тях права. От обявения по електронната партидата на сдружението устав се установява, че негови членове могат да бъдат всички български физически или юридически лица, както и чуждестранни юридически лица, които са продуценти на звуко- или видеозаписи или по силата на договор с продуцент са носители на продуцентски права върху звуко- или видеозаписи, които не членуват в друга организация на територията на Република България, поставяща си същите или сходни цели и задачи с тези на асоциацията (чл. 10 от устава). Съгласно т. 8, б. „о“ от устава на сдружението същото представлява по всички допустими съгласно действащото законодателство обединените интереси на своите членове, като действа в качеството си на представителна организация на продуцентите на звукозаписи.

По делото е ангажиран списък на членовете на СНЦ „БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ НА М.П.“, съставен от един от представляващите сдружението членове на управителния му съвет, от който се установява, че негови членове са тринадесет продуценти, като сред тях попадат  – „В.Р.“ ЕООД, „А.М.“ ЕООД, „Д.Р.“ ООД.

По делото е прието заключение по допусната съдебна експертиза в областта на интелектуалната собственост, което е изготвено от вещото лице – В.П., което въз основа на използвана информация от онлайн магазини, предоставяща сканирани копия от обложки на дискове, предназначени за продажба към крайни клиенти, както и от легалните музикални платформи, предлагащи достъп до звукозаписи, в частност „Spotify“ (https://open.spotify.com) установява, че като продуцент на единадесетте звукозаписа от албума „СеТааБрат/SeTaaBrat“ (2016) на П.и В.В.и на четиринадесетте звукозаписа от албума „БГ хитове до скъсване Vol. 2” (2016) се обозначава „В.Р.“ ЕООД, като продуцент на звукозаписите от албума „The Singles Collection“ (2011-2015) на А.и на тези от албума „Слънце“ (2006) на И.Д.се обозначава „А.М.“ ЕООД, както и че като такъв на звукозаписите от албума „Моят живот“ на Т.С., от албума „The best“ (2010) на К.и от албума „Зайди, зайди, ясно слънце“ (2015) на Г.И., Ива и В.К.се обозначава „Д.Р.“ ООД.

За доказателство по делото е приет електронен документ – съставена на английски език клетвена декларация от 01.02.2021 г., изхождаща от г-жа Ф.М., в качеството ѝ на главен изпълнителен директор на Международната федерация на звукозаписната индустрия (International Federation of the Phonographic Industry (IFPI)), асоциация, учредена съгласно законите на Швейцария, вписана в ТР на Цюрих под номер СН-020.6.900.211-9, със седалище и адрес на управление: с/о М.Б., Холбайнщрасе 30, 8008 Цюрих, Швейцария, с която се удостоверява, че СНЦ „БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ НА М.П.“ е надлежно одобрена и призната от 1999 г. като национална група на IFPI за територията на Република България, действаща като местна асоциация на звукозаписната индустрия и представляваща правата и интересите на М.П. в България. Електронният документ е представен възпроизведен на хартиен носител в заверен от страната препис, придружен с превод на български, както и в оригинал на електронен носител. Верността на представения от страната превод е оспорена от ответниците, в резултат на което на основание чл. 185, изр. второ ГПК съдът е назначил съдебно-преводаческа експертиза, от чието заключение се установява, че същият е верен. Оспорена е също така и автентичността на представения електронен документ. От заключението изготвено от вещото лице – А.К. по назначената по повод искане на ищеца съдебно-техническа експертиза се потвърждава, че документът е подписан на 01.02.2021 г. в 17:20 източно европейско време от г-жа Ф.М. (Frances Moore) с квалифициран електронен подпис със сериен номер A0000000364339, валиден за периода от 28.01.2021 г. до 28.01.2022 г.

Представена е справка от Търговския регистър на кантон Цюрих, Швейцария, съставена на немски език и придружена с надлежно заверен от страната превод на български, от която се установява, че към 01.02.2021 г. Международната федерация на звукозаписната индустрия се представлява от г-жа Ф.М.. Върху документът е поставено удостоверение (апостил) съгласно чл. 3 от Хагската конвенция от 1961 г.

Представено е пълномощно от 18.02.2021 г., съставено на английски език и придружено с надлежно заверен от страната превод на български, с което г-жа Д.С., действаща в качеството й на изпълнителен вицепрезидент, генерален съветник и секретар, законен представител на „С.М.Е.“, дружество учредено съгласно законите на щата Делауеър, САЩ, упълномощава ищцовото сдружение – СНЦ „БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ НА М.П.“ и „В.Р.“ ЕООД да представляват упълномощителя съгласно чл. 95в от българския Закон за авторското право и сродните му права /ЗАПСП/, да завеждат и водят искове с оглед подсигуряване преустановяването на дейности, нарушаващи сродните права на упълномощителя с оглед защитата на правата върху интелектуалната собственост, притежавани или контролирани от упълномощителя пред Софийски градски съд /СГС/ по търговско дело № 397/2020 г. по описа на СГС, ТО, VI – 2-ри състав, включително, но не само, да подават молби, жалби, искове и други искания, да оттеглят молби, жалби, искове и други искания, да договарят и/или да подписват съдебни и извънсъдебни споразумения, да привеждат в изпълнение съдебни решения и споразумения и да получават постъпления от споразумения от името на упълномощителя, да представят и приемат писмени и други доказателства във връзка с производствата, да отправят исканията и да отговорят по искания и заявления, като представят документи и доказателства, ако е необходимо, да обжалват и да участват в производства по обжалване на определения, постановления, решения и други в хода на съдебните производства, да изменят подадени искове, заявления, молби и други, ако е необходими, да изпълняват съдебни решения и споразумения и да извършват всякакви други правни и фактически действия, които биха били необходими и подходящи във връзка със защитата на правата върху интелектуалната собственост на упълномощителя и неговите законни интереси. Пълномощното е с нотариална заверка, извършена на 18.02.2021 г. от Южен Е. К., нотариус в щат Ню Йорк, № 01КО6222586, с район на действие окръг Ню Йорк. По делото е ангажирано съставено на английски език и придружено с надлежно заверен от страната превод на български удостоверение от 09.03.2021 г., издадено от М.Т., в качеството му на окръжен секретар в окръг Ню Йорк и секретар на Върховния съд с район на действие посочения окръг, в уверение на това, че Южен Е. К., от когото е подписан приложеният документ – нотариалното удостоверение – е надлежно назначен и квалифициран нотариус, и е положил своя оригинален подпис в кантората си и че към момента на получаване на съответното нотариално удостоверяване или потвърждение или заверка под клетва, както е уредено в законодателството на щат Ню Йорк, потвърждава, че познава добре почерка на съответното длъжностно лице или че е сравнил подписа върху това удостоверяване или потвърждение или заверка под клетва с оригиналния подпис, положен в неговата кантора от длъжностното лице и удостоверява, че подписът върху оригиналния документ е автентичен. Върху удостоверението от 09.03.2021 г., издадено от М.Т., е поставено удостоверение № А-1564060/24.03.2021 г. (апостил) съгласно чл. 3 от Хагската конвенция от 1961 г.

Представено е единодушно писмено съгласие (корпоративна резолюция) на борда на директорите на „С.М.Е.“, САЩ от 19.02.2020 г., което е съставено на английски език и е придружено с надлежно заверен от страната превод на български език, като в същото е манифестиран избора на г-жа Д.С. за изпълнителен вицепрезидент, генерален съветник и секретар, както и за избора на г-жа С.А.М.за старши вицепрезидент, корпоративен заместник-генерален съветник и помощник секретар на дружеството. Истинността на този документ е оспорена от ответниците с твърдения, че положените върху него подписи за членовете на борда на директорите на дружеството – К.Й., Х.Т.и Р.С.– са неавтентични. В хода на откритото по реда на чл. 193 ГПК производство, след като е заявил, че желае да се ползва от оспорения документ, ищецът е ангажирал декларация от 30.04.2020 г. на К.Й., деклрация от 30.04.2020 г. на Х.Т.и декларация от 22.04.2020 г. на Р.С., с които всяко от тези лица потвърждава, че действително е подписал оспорения документ. Трите декларации са заверени от нотариус, върху чието нотариалното удостоверяване е поставен апостил съгласно чл. 3 от Хагската конвенция от 1961 г.

Ангажирана като писмено доказателство по делото е клетвена декларация от 26.02.2021 г., съставена на английски език и придружена с надлежно заверен от страната превод на български, на г-жа С.М., действаща в качеството на старши вицепрезидент, корпоративен заместник-генерален съветник и помощник-секретар на „С.М.Е.“, САЩ, с която същата удостоверява, че единодушното писмено съгласие (корпоративна резолюция) на борда на директорите на „С.М.Е.“, САЩ от 19.02.2020 г. е вярно и точно копие на оригинала. Върху декларацията се съдържа нотариално удостоверяване, извършено от нотариус Южен Е. К. нотариус в щат Ню Йорк. Обсъжданата декларация е  оспорена от ответните страни по отношение на авторството, досежно подписа положен за г-жа С.М.. По делото е ангажирано съставено на английски език и придружено с надлежно заверен от страната превод на български удостоверение от 09.03.2021 г., което е издадено от М.Т., в качеството му на окръжен секретар в окръг Ню Йорк и секретар на Върховния съд с район на действие посочения окръг, в уверение на това, че Южен Е. К., от когото е подписан приложеният документ – нотариалното удостоверение е надлежно назначен и квалифициран нотариус, и е положил своя оригинален подпис в кантората си и че към момента на получаване на съответното нотариално удостоверяване или потвърждение или заверка под клетва, както е уредено в законодателството на щат Ню Йорк, потвърждава, че познава добре почерка на съответното длъжностно лице или че е сравнил подписа върху това удостоверяване или потвърждение или заверка под клетва с оригиналния подпис, положен в неговата кантора от длъжностното лице и удостоверява, че подписът върху оригиналния документ е автентичен. Върху удостоверението от 09.03.2021 г., което е издадено от М.Т., е поставено удостоверение № А-1564060/24.03.2021 г. (апостил) съгласно чл. 3 от Хагската конвенция от 1961 г.

Представено е пълномощно от 18.02.2021 г., съставено на английски език и придружено с надлежно заверен от страната превод на български, с което М.С., действащ в качеството на управител на „С.М.Е. ЮК“ Л. (S.M.E.UK LIMITED), дружество учредено съгласно законодателството на Англия и Уелс, упълномощава ищцовото сдружение – СНЦ „БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ НА М.П.“, както  и „В.Р.“ ЕООД  „да представляват упълномощителя съгласно чл. 95в от българския Закон за авторското право и сродните му права /ЗАПСП/, да завеждат и водят искове с оглед подсигуряване преустановяването на дейности, нарушаващи сродните права на упълномощителя с оглед защитата на правата върху интелектуалната собственост, притежавани или контролирани от упълномощителя пред Софийски градски съд /СГС/ по търговско дело № 397/2020 г. по описа на СГС, ТО, VI – 2-ри състав, включително, но не само, да подават молби, жалби, искове и други искания, да оттеглят молби, жалби, искове и други искания, да договарят и/или да подписват съдебни и извънсъдебни споразумения, да привеждат в изпълнение съдебни решения и споразумения и да получават постъпления от споразумения от името на упълномощителя, да представят и приемат писмени и други доказателства във връзка с производствата, да отправят исканията и да отговорят по искания и заявления, като представят документи и доказателства, ако е необходимо, да обжалват и да участват в производства по обжалване на определения, постановления, решения и други в хода на съдебните производства, да изменят подадени искове, заявления, молби и други, ако е необходими, да изпълняват съдебни решения и споразумения и да извършват всякакви други правни и фактически действия, които биха били необходими и подходящи във връзка със защитата на правата върху интелектуалната собственост на упълномощителя и неговите законни интереси.“. Представено е нотариално удостоверение, извършено от С.М., нотариус, действащ в гр. Лондон, с което се удостоверява, че подписът върху пълномощното от 18.02.2021 г. е положен от М.С.. Истинността на подписа на нотариус Софи М.и качеството, в което същата е подписала документа, са удостоверени с апостил № APO-2273158 от 06.03.2021 г.

Ангажирана е справка от Търговския регистър на Англия и Уелс, изготвена на 01.02.2021 г., съставена на английски език и придружена с надлежно заверен от страната превод на български, от която се установява, че управители на „С.М.Е. ЮК“ Л. са У.П.Р., М.А.С.и Д.С..

Представено е пълномощно от 03.03.2021 г., съставено на английски език и придружено с надлежно заверен от страната превод на български, с което Д.Р., действащ в качеството на законен представител на „У.М.ЮК“ Л. (Warner Music UK Limited), дружество учредено съгласно законодателството на Англия и Уелс, упълномощава ищцовото сдружение – СНЦ „БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ НА М.П.“ и „Орфей Мюзик“ ЕООД „да представляват упълномощителя съгласно чл. 95в от българския Закон за авторското право и сродните му права /ЗАПСП/, да завеждат и водят искове с оглед подсигуряване преустановяването на дейности, нарушаващи сродните права на упълномощителя с оглед защитата на правата върху интелектуалната собственост, притежавани или контролирани от упълномощителя пред Софийски градски съд /СГС/ по търговско дело № 397/2020 г. по описа на СГС, ТО, VI – 2-ри състав, включително, но не само, да подават молби, жалби, искове и други искания, да оттеглят молби, жалби, искове и други искания, да договарят и/или да подписват съдебни и извънсъдебни споразумения, да привеждат в изпълнение съдебни решения и споразумения и да получават постъпления от споразумения от името на упълномощителя, да представят и приемат писмени и други доказателства във връзка с производствата, да отправят исканията и да отговорят по искания и заявления, като представят документи и доказателства, ако е необходимо, да обжалват и да участват в производства по обжалване на определения, постановления, решения и други в хода на съдебните производства, да изменят подадени искове, заявления, молби и други, ако е необходими, да изпълняват съдебни решения и споразумения и да извършват всякакви други правни и фактически действия, които биха били необходими и подходящи във връзка със защитата на правата върху интелектуалната собственост на упълномощителя и неговите законни интереси.“. Представено е нотариално удостоверение, извършено от М.С-Б., нотариус, действащ в гр. Лондон, с което се удостоверява, че подписът върху пълномощното от 03.03.2021 г. е положен от Д.Р.. Истинността на подписа на нотариус М.С-Б. и качеството, в което същият е подписал документа, са удостоверени с апостил № APO-2263995 от 04.03.2021 г.

Ангажирана е справка от Търговския регистър на Англия и Уелс, изготвена на 01.02.2021 г., съставена на английски език и придружена с надлежно заверен от страната превод на български, от която се установява, че управители на „У.М.ЮК“ Л. са П.Д.Б., А.Д.Х., Д.Х.Р.и П.М.Р.

Представено е пълномощно, съставено на английски език и придружено с надлежно заверен от страната превод на български, с което Ш.Г., действаща в качеството на законен представител на „Ю Е.Д.Р.“ Инк. (UMG Recordings, Inc), дружество, учредено съгласно законите на щата Делауеър, САЩ, упълномощава ищцовото сдружение – СНЦ „БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ НА М.П.“ и „А.М.“ ЕООД „да представляват упълномощителя съгласно чл. 95в от българския Закон за авторското право и сродните му права /ЗАПСП/, да завеждат и водят искове с оглед подсигуряване преустановяването на дейности, нарушаващи сродните права на упълномощителя с оглед защитата на правата върху интелектуалната собственост, притежавани или контролирани от упълномощителя пред Софийски градски съд /СГС/ по търговско дело № 397/2020 г. по описа на СГС, ТО, VI – 2-ри състав, включително, но не само, да подават молби, жалби, искове и други искания, да оттеглят молби, жалби, искове и други искания, да договарят и/или да подписват съдебни и извънсъдебни споразумения, да привеждат в изпълнение съдебни решения и споразумения и да получават постъпления от споразумения от името на упълномощителя, да представят и приемат писмени и други доказателства във връзка с производствата, да отправят исканията и да отговорят по искания и заявления, като представят документи и доказателства, ако е необходимо, да обжалват и да участват в производства по обжалване на определения, постановления, решения и други в хода на съдебните производства, да изменят подадени искове, заявления, молби и други, ако е необходими, да изпълняват съдебни решения и споразумения и да извършват всякакви други правни и фактически действия, които биха били необходими и подходящи във връзка със защитата на правата върху интелектуалната собственост на упълномощителя и неговите законни интереси.“. Представено е нотариално удостоверение, извършено от Е.Р., нотариус, действащ в щата Калифорния, окръг Лос Анджели, с което се удостоверява, че подписът върху пълномощното е положен от Ш.Г.. Истинността на подписа на нотариус Е.Р. и качеството, в което същата е подписала документа, са удостоверени с апостил № 36179 от 04.03.2021 г.

По делото е ангажирано удостоверение от 26.02.2021 г., съставено на английски език и придружено с надлежно заверен от страната превод на български, издадено от Ш.Г., действаща в качеството на законен представител на „Ю Е.Д.Р.“ Инк., в уверение на това, че на 14.04.2003 г. е избрана за старши вицепрезидент на „Ю Е.Д.Р.“ Инк., а на 13.11.2013 г. и за негов секретар, като заема тези длъжности и към датата на издаване на удостоверението.

Представено е писмено съгласие на борда на директорите за действия без провеждане на събрание от 20.12.2013 г., съставено на английски език и придружено с надлежно заверен от страната превод на български, в което е обективирано решение на борда на директорите на „Ю Е.Д.Р.“ Инк. за избора на Ш.Г. като секретар на дружеството. Ответниците са оспорили истинността на този документ, досежно автентичността на подписите, положени за Д.С.Х., Д.Г., Б.М.и Л.Ч.Г., в качеството им на членове на борда на директорите на „Ю Е.Д.Р.“ Инк. В хода на откритото по реда на чл. 193 ГПК, след като е заявил, че желае да се ползва от оспорения документ, ищецът е ангажирал декларация от 27.06.2022 г. на Д.С.Х., декларация от 10.08.2022 г. на Д.Г., декларация от 26.07.2022 г. на Б.М.и декларация от 26.07.2022 г. на Л.Ч.Г., с които всяко от тези лица потвърждава, че подписът до неговото име в оспорения документ, действително е положен от него. Четирите декларации са заверени от нотариус, върху чието нотариалното удостоверяване е поставен апостил съгласно чл. 3 от Хагската конвенция от 1961 г.

Представено е пълномощно, съставено на английски език и придружено с надлежно заверен от страната превод на български, с което Д.П., на длъжност изпълнителен вицепрезидент, действащ в качеството на законен представител на „У.Р.“ Инк. (Warner Records, Inc), дружество, учредено съгласно законите на щата Калифорния, САЩ, упълномощава ищцовото сдружение – СНЦ „БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ НА М.П.“ и „Орфей“ ЕООД „да представляват упълномощителя съгласно чл. 95в от българския Закон за авторското право и сродните му права /ЗАПСП/, да завеждат и водят искове с оглед подсигуряване преустановяването на дейности, нарушаващи сродните права на упълномощителя с оглед защитата на правата върху интелектуалната собственост, притежавани или контролирани от упълномощителя пред Софийски градски съд /СГС/ по търговско дело № 397/2020 г. по описа на СГС, ТО, VI – 2-ри състав, включително, но не само, да подават молби, жалби, искове и други искания, да оттеглят молби, жалби, искове и други искания, да договарят и/или да подписват съдебни и извънсъдебни споразумения, да привеждат в изпълнение съдебни решения и споразумения и да получават постъпления от споразумения от името на упълномощителя, да представят и приемат писмени и други доказателства във връзка с производствата, да отправят исканията и да отговорят по искания и заявления, като представят документи и доказателства, ако е необходимо, да обжалват и да участват в производства по обжалване на определения, постановления, решения и други в хода на съдебните производства, да изменят подадени искове, заявления, молби и други, ако е необходими, да изпълняват съдебни решения и споразумения и да извършват всякакви други правни и фактически действия, които биха били необходими и подходящи във връзка със защитата на правата върху интелектуалната собственост на упълномощителя и неговите законни интереси.“. Представено е нотариално удостоверение, извършено от Р.К., нотариус, действащ в щата Калифорния, окръг Лос Анджелес, с което се удостоверява, че подписът върху пълномощното е положен от Д.П..

По делото е ангажиран протокол от 01.11.2019 г., съставен на английски език и придружен с надлежно заверен от страната превод на български, обективиращ решение на борда на директорите на „У.Р.“ Инк. за избора на Д.П. за изпълнителен вицепрезидент на дружеството. Съдържанието на протокола, както и подписите на членовете на борда на директорите на „У.Р.“ Инк. са удостоверени от Р.В., нотариус, действащ в щата Ню Йорк, окръг Ню Йорк. По делото е ангажирано съставено на английски език и придружено с надлежно заверен от страната превод на български удостоверение № 693004 от 04.02.2021 г., издадено от М.Т., в качеството му на окръжен секретар в окръг Ню Йорк и секретар на Върховния съд с район на действие посочения окръг, в уверение на това, че Р.В., от когото е подписан приложеният документ – нотариалното удостоверение – е надлежно назначен и квалифициран нотариус, и е положил своя оригинален подпис в кантората си и че към момента на получаване на съответното нотариално удостоверяване или потвърждение или заверка под клетва, както е уредено в законодателството на щат Ню Йорк, потвърждава, че познава добре почерка на съответното длъжностно лице или че е сравнил подписа върху това удостоверяване или потвърждение или заверка под клетва с оригиналния подпис, положен в неговата кантора от длъжностното лице и удостоверява, че подписът върху оригиналния документ е автентичен. Върху удостоверение № 693004 от 04.02.2021 г., издадено от М.Т., е поставен апостил № А-1547970 съгласно чл. 3 от Хагската конвенция от 1961 г.

От приетото по делото заключение на съдебната експертиза в областта на интелектуалната собственост, изготвено от вещото лице В.П., въз основа на информация от онлайн магазини, предоставяща сканирани копия от обложки на дискове, предназначени за продажба към крайни клиенти, както и от легалните музикални платформи, предлагащи достъп до звукозаписи, в частност „Spotify“ (https://open.spotify.com), се установява, че продуцент като на звукозаписите от албума „The Beautiful and the Damned“ на G-Easy и на тези от албума „American Teen“ на Khalid се обозначава „С.М.Е.“, САЩ, че като продуцент на звукозаписите от албума „Human“ на Rag’n’Bone Man и на тези от албума „For Crying Out Loud“ на Kasabian се обозначава „С.М.Е. ЮК“ Л., че като продуцент на звукозаписите от албума „Expectations“ на Bebe Rexha, и на тези от албума „The Hunting Party“ на Linking Park се обозначава „У.Р.“ Инк., САЩ, че като продуцент на звукозаписите от албума „New Eyes“ на Clean Bandit и на тези от албума „+“ на Ed Sheeran се обозначава „У.М.ЮК“ Л.“, както и че като продуцент на звукозаписите от албумите „Sweetener“ на Ariana Grande, „Electric Light“ на James Bay и „Shawn Mendes“ на Shawn Mendes, както и на звукозаписа „Better Now“ на Post Malone се обозначава „Ю Е.Д.Р.“ Инк., САЩ.

От справка в публичния регистър на лицата, уведомили Комисия за регулиране на съобщенията относно намеренията си да предоставят обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, се установява, че всеки от тримата ответника – „Н.1“ ЕООД, „Ф.1“ ООД и „Т.Б.К.“ ЕООД е регистриран като предприятие по смисъла на чл. 33, т. 1 от Закона за електронните съобщения за предоставяне на услугата „достъп до интернет – фиксиран“.

По делото е прието заключение по назначена съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещото лице д-р А.К., от което се установява, че интернет страниците thepiratebay.org и zamunda.net са достъпни посредством предоставяните от трите ответни дружества на техните потребители услуги по предоставяне на достъп до интернет. В пределите на осъществената от вещото лице проверка се констатира, че на уебстраниците thepiratebay.org и zamunda.net са достъпни линкове към съдържание, което може да бъде изтеглено чрез пиър-ту-пиър (peer-to-peer, съкращавано като P2P) мрежата, известна като битторент (bittorrent). Доколкото се отнася до процесните звукозаписи, се установява, че всички те са достъпни в zamunda.net, като на thepiratebay.org са достъпни единствено тези от албума „СеТааБрат“ на П.и В.В., продуциран от „В.Р.“ ЕООД. В отговорите си вещото лице разяснява, че BitTorrent представлява комуникационен протокол за обмен на файлове в интернет, базиран на пиър-ту-пиър система. Тази системата представлява децентрализирана архитектура за разпределени изчислителни ресурси (процесорна мощ, дисково пространство и др.), участниците при която са равноправни, т.е. липсва централна мрежова инфраструктура (сървъри или хостове). Участниците в тази система (наричани „равноправни устройства“ или „пиъри“) са едновременно доставчици и потребители на ресурси за разлика от традиционния клиентско-сървърен модел, където сървърите са единствените, които доставят информация, а клиентите само консумират такава. Съществената характеристика на BitTorrent протокола се състои в това, че файловете, които се споделят са разделени на малки сегменти, като по този начин отпада необходимостта от централен сървър за съхраняване на тези файлове, а в резултат на това се облекчава тежестта на индивидуалните сървъри в процеса на споделянето. За да могат да споделят файлове, е необходимо потребителите най-напред да свалят специален софтуер, наречен „BitTorrent клиент“ (като µTorrent, Bitcomet и др.), който позволява създаването на торент файлове. Потребителите, наричани сийдъри, които желаят да предоставят файл от своя компютър на разположение на други потребители, наричани „лийчъри“, чрез своя BitTorrent клиент трябва да създадат торент файл. Торент файловете препращат към централен сървър, наричан „тракер“, който идентифицира потребители, които могат да споделят конкретен торент файл, както и прилежащия към него медиен файл. Обикновено торент файловете се публикуват от сийдърите на платформа за онлайн споделяне, каквито са ThePirateBay и Zamunda, която след това ги индексира, за да могат те да бъдат намирани от потребителите на платформата за онлайн споделяне и произведенията, към които тези торент файлове препращат, да могат да бъдат сваляни на компютрите на последните на отделни сегменти чрез техния BitTorrent клиент. В процеса на споделяне на файловете, когато даден пиър получи нов сегмент от файла, той става негов източник за останалите пиъри, като по този начин първоначалният пиър се освобождава от необходимостта да изпраща този сегмент към всеки от останалите участващи в споделянето компютри. Сегментите се теглят непоследователно, като се подреждат в правилния ред от BitTorrent клиента.

От заключението се установява, че на сайтовете thepiratebay.org и zamunda.net освен процесните звукозаписи са достъпни още редица заглавия на филми, музика и други художествени произведения на различни изпълнители, като на thepiratebay.org са налични над 27 000 броя файлове, съдържащи музика а на zamunda.net – над 44 000 такива файла. В същото време на сайта thepiratebay.org има публикувани общо 230 910 броя активни торент линкове, разпределени в следните шест категории: „Audio“ (12.17%), „Video“ (52,66%), „Applications“ (1,38%), „Games“ (2,93%), „Porn“ (21,09%) и „Other“ (9,77%), съответно на сайта zamunda.net има публикувани 353 446 броя активни торент файлове, разпределени в осем категории, както следва: „Филми“ (29,54%), „Музика“ (12,41%), „Сериали“ (21,46%), „Игри“ (8,41%), „Спорт“ (1,83%), „Програми“ (2,89%), „Други“ (4,09%) и „XXX“ (19,37%), всяка от които с по няколко подкатегории.

От експертното изследване се установява и това, че освен тези два сайта – thepiratebay.org и zamunda.net, които могат да бъдат наречени основни, са създадени и функционират множество огледални сайтове (proxy), които предоставят алтернативен достъп до тяхното съдържание. С цел да улеснят потребителите, тези сайтове обикновено са с домейн имена, наподобяващи тези на основания, но физически са разположени на други сървъри, като по този начин се заобикалят опитите за блокиране на достъпа до основните сайтове. Списъкът с огледалните сайтове е динамичен, но лесно достъпен с интернет търсачки. В този контекст е посочено, че огледалните сайтове на thepiratebay.org са много, като част от тях са достъпни на https://piratebayproxy.info/, като такива са : thepiratebay10.info, thepiratebay7.com, thepiratebay0.org, thepiratebay10.org, pirateproxy.live, thehiddenbay.com, piratebay.live, thepiratebay.zone, tpb.party, thepiratebay.party, piratebay.party, piratebayproxy.live, piratebay1.info, thepiratebay1.com, thepiratebay1.live, thepiratebays.info, thepiratebays.live, thepiratebay1.top, thepiratebay1.info, thepiratebay.rocks, thepiratebay.vet. Що се касае до сайта – zamunda.net основният огледален сайт е zamunda.ch, но освен посочения са налице множество други, сред които се причисляват : zamunda.net, zamunda.se, bg-zamunda.net, zamundatv.com и др., всеки от които е достъпен и за българските потребители.

Според изводите на вещото лице съществува техническа възможност доставчик на достъп до интернет в реално време да блокира трафика към съдържанието на даден уебсайт, като способът на блокирането може да се диференцира на няколко равнища. Първото е стандартното ниво на блокиране (DNS блокиране), като прилагането му не изисква инвестиции, но пък затова е преодолимо от определен кръг потребители имащи по-висока компютърна грамотност и разполагащи с допълнителен софтуер. При този способ сайтовете се блокират по техните IP адреси, както чрез сървърите на имена (DNS), като при блокиране или ограничаване на достъпа до множество огледални сайтове (proxy), то всеки огледален сайт е необходимо да бъде блокиран отделно. Н следващо място вещото лице отбелязван, че когато е необходимо автоматизирано да се следят и блокират сайтове с техните огледални аналози, както и когато има целенасочена динамична промяна на IP адреси, или се касае за блокиране на конкретни интернет услуги, то тогава се изискват по-големи инвестиции от доставчика на услугата. При това ниво на блокиране (IP блокиране) се блокира самият IP адрес инсталиран в рутера, което препятства потребителите на интернет да достъпят този IP-адрес. Това блокиране се извършва от т.нар. „рутинг таблици“, които са част от настройките на рутера. На последно място вещото лице е посочило, че независимо  от това, че доставчикът на интернет може да е блокирал достъпа до определен сайт на DNS или IP ниво, то  механизмите за потребителите на този доставчик да успеят да достъпят съдържанието на уебсайта не са напълно ограничени, доколкото те биха могли да използват различни варианти на VPN или посещавайки огледален сайт, който не е блокиран.

Други доказателства от значение за разрешаването на спора не са събрани в развилото се пред настоящата инстанция производство.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

С предявения от СНЦ „БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ НА М.П.“ иск по реда на ЗАПСП се преследва получаването на гражданско-правна закрила спрямо определени сродни на авторските права на продуцента на звукозапис, за чиито носители се поддържа да се явяват няколко различни от ищеца юридически лица, като защитата цели да преустанови допуснати спрямо тези права  нарушения. Предвид това, че сдружението-ищец не се манифестира като титуляр на правата, чиято защита се търси с предявения иск, то трябва да се заключи, че в  случаят същият действа като процесуален субституент.

В чл. 26, ал. 2 ГПК е предвидено, че освен в предвидените от закона случаи, никой не може да предявява чужди права пред съда. От това следва, че за да се приеме, че ищецът е процесуално легитимиран да заведе от свое име така предявения иск, е необходимо в закона да се съдържа норма, която да го снабдява с подобно процесуално право.

Съгласно чл. 95в, ал. 1 ЗАПСП легитимирани да предявят иск по чл. 95, 95а и 95б ЗАПСП за защита на авторско, сродно на него или друго право по този закон освен неговите носители и лицата, на които те са отстъпили изключително право за използване, са още и организациите за колективно управление на права, както и професионалните защитни организации на правоносителите, при условие че се касае за права, които са поверени за управление, респективно за защита на съответната организация – арг. от ал. 2 ЗАПСП. В чл. 95в, ал. 2, изр. последно ЗАПСП е предвидено, че в тези случаи правилото на чл. 26, ал. 4 ГПК, съгласно което по делото по което е предявено чуждо право, се призовава като главна страна и лицето, чието право е предявено, не се прилага, т.е. касае се учредена хипотеза на  процесуална суброгация.

Съгласно съдържащата се в законовия текст на § 2, т. 17 от ДР на ЗАПСП легална дефиниция на понятието „професионална защитна организация на правоносителите“ това е неправителствена организация, чиято членска маса се състои изцяло или предимно от носители на авторски или сродни на тях права и която съгласно устава си е оправомощена от своите членове да защитава техните права срещу нарушаването им, както и юридическо лице, които представлява в страната международна организация с такъв характер.

По правноорганизационната си форма СНЦ „БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ НА М.П.“ е сдружение, т.е. неправителствена организация. От ангажираните по делото доказателства се установява, че в сдружението-ищец  членуват дванадесет търговски дружества и едно физическо лице, съответно всички те са продуценти. Съгласно чл. 8, б. „о“ от устава на ищеца, същият е оправомощен да представлява по всички допустими съгласно действащото законодателство механизми  обединените интереси на своите членове, като действа в качеството си на представителна организация на продуцентите на звукозаписи.

От изложеното трябва да се формира правен извод, че СНЦ „БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ НА М.П.“ притежава качеството на „професионална защитна организация на правоносителите“ по смисъла на § 2, т. 17 от ДР на ЗАПСП, защото представлява неправителствена организация, чиято членска маса се състои изцяло от носители на сродни на авторските права, и която съгласно устава си, е оправомощена от своите членове да защитава техните права срещу нарушаването им.

На самостоятелно основание, предвид качеството си на национална група на Международната федерация на звукозаписната индустрия (IFPI) за територията на Република България – чуждестранно юридическо лице, което само има качеството на професионална защитна организация на правоносителите – ищцовото сдружение покрива изискванията за професионална защитна организация на правоносителите и по второто предложение на § 2, т. 17 от ДР на ЗАПСП, а именно в качеството си на юридическо лице, което представлява в страната международна организация с такъв характер.

Последното изискване, което нормата на чл. 95в ЗАПСП поставя пред ищеца, легитимиращ се като професионална защитна организация на правоносителите, е предявените от него сродни на авторските права, да са такива, които са му поверени за защита – ал. 2, изр. първо ЗАПСП. В случая предявени за защита са продуцентски права върху конкретни звукозаписи на три български дружества – „В.Р.“ ЕООД, „А.М.“ ЕООД и „Д.Р.“ ООД, както и на  пет чуждестранни дружества – „С.М.Е.“, „С.М.Е. ЮК“ Л., „У.М.ЮК“ Л., „Ю Е.Д.Р.“ Инк. и „У.Р.“ Инк. По отношение на българските продуценти се установява, че същите членуват в сдружението на ищеца, като въз основа на съдържащото се в чл. 8, б. „о“ от устава му общо оправомощаване, се налага извода, че техните продуцентски права са поверени за защита на ищеца по смисъла на чл. 95в, ал. 2, изр. първо ЗАПСП в качеството му на професионална защитна организация на правоносителите.

Не така стои въпросът със сродните права на чуждестранните продуценти. По отношение на тях не се твърди, съответно и не се установява да са членове на ищцовото сдружение. В същото време легитимацията на ищеца по отношение на предявения в защита на техните права иск не се основава и на твърдения, че тези продуценти членуват в Международната федерация на звукозаписната индустрия (IFPI), чиито интереси на територията на Република България се представляват от ищеца. В случая от ищеца се представят отделни пълномощни, които са издадени в негова полза от законния представител на всеки от чуждестранните продуценти, които целят да го овластят с процесуална представителна власт конкретно за настоящото исково производство. Предоставянето на пълномощно за извършването на процесуално представителство по конкретно гражданско дело, не може да се възприема, като поверяване на съответните права за защита по смисъла на чл. 95в, ал. 2, изр. първо ЗАПСП. Последното изискване предполага едно общо оправомощаване на съответната професионална защитна организация, което може да се съдържа или в нейния устава, в който случай то се отнася до правата на нейните членове, или да произтича от членството ѝ в международна организация с такъв характер, в който случай оправомощаването се отнася и до правата, пряко поверени за защита на тази организация. Няма как да се допусне обаче, че  пълномощното  може да легитимира ищеца като процесуален субституент, доколкото в последния случай ищецът предявява иска от свое име, а не като процесуален представител на лицето, чиито материални права се защитават. Отделно от това в случая не се касае и за хипотеза на процесуално представителство по пълномощие, защото СНЦ „БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ НА М.П.“ не попада в кръга на лицата по чл. 32 ГПК, които могат да представляват страните в процеса по пълномощие. Следователно издадените в полза на сдружението-ищец пълномощни не са предизвикали учредяването на надлежна представителна власт, като същите са нищожни поради противоречие със закона на основание чл. 44 във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 32 ГПК.

По изложените съображения производството следва да бъде прекратено в частта, отнасяща се до предявения от СНЦ „БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ НА М.П.“ искове преследващи защита на сродните на авторските права, притежание на чуждестранните музикални продуценти – „С.М.Е.“, САЩ, „С.М.Е. ЮК“ Л., „У.М.ЮК“ Л., „Ю Е.Д.Р.“ Инк. и „У.Р.“ Инк. В останалата част, отнасяща се до упражнената защита на продуцентските права на „В.Р.“ ЕООД, „А.М.“ ЕООД и „Д.Р.“ ООД исковете са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Съдът е сезиран с искове за издаване на съдебна забрана срещу „Н.1“ ЕООД, „Ф.1“ ООД и „Т.Б.К.“ ЕООД, с която ответните дружества, в качеството им на посредници – доставчици на достъп до интернет – чиито услуги се използват от трета страна за нарушаване на авторско или сродно на него право, да бъдат задължени да предприемат действия по преустановяване на неправомерното използване посредством блокиране достъпа на своите клиенти до уебсайтовете, управлявани от The Pirate Bay и Zamunda, както и до съответните домейни, под-домейни, огледални сайтове, проксита или други сайтове, към които пренасочват основните сайтове Zamunda.net и Thepiratebay.org, които може да са им известни, като по този начин затруднят максимално своите клиенти/абонати да получават достъп до горепосочените сайтове от територията на Република България.

Преди да се пристъпи към анализ на обстоятелствата, относими към конкретния случай, е необходимо да се вземе отношение по въпроса, дали действащото позитивно право установено в правни ред на Р. България предвижда и урежда начин на упражняване на подобно средство за защита по отношение на правата на интелектуалната собственост, а именно посредством издаването на съдебна забрана срещу посредник, чиито услуги се използват от трета страна за нарушаване на право на интелектуална собственост, без лицето, спрямо което се издава забраната, само да е извършило или да е налице опасност да извърши такова нарушение.

Съгласно чл. 95б, ал. 1, т. 2, предл. първо ЗАПСП когато произведение, обекти по чл. 72 или бази данни по глава единадесета “а” се използват в нарушение на разпоредбите на този закон, е уредена възможност за носителят на правото или лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване да иска по съдебен ред преустановяване на неправомерното му използване. Въпросът е дали освен защитата, която предоставя на носителя на засегнатото право на интелектуална собственост срещу лицето, което осъществява неправомерното използване, и насочена към преустановяване на поведението, в което същото се състои, разпоредбата на чл. 95б, ал. 1, т. 2 ЗАПСП не защитава носителя на засегнатото право, като му предоставя възможност да насочи иска за преустановяване на неправомерното използване и срещу лице, чиито услуги се използват от трета страна за нарушаване на засегнатото право.

В тази насока основано значение имат Директива 2001/29//ЕО на Европейския съюз относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество, с която се очертава правната рамка относно използването на произведения в цифровата среда в ЕС, както и Директива 2004/48//ЕО относно упражняването на права върху интелектуалната собственост. В чл. 8, параграф 3 от Директива 2001/29//ЕО е предвидено, че държавите-членки гарантират на притежателите на права да могат да поискат издаването на съдебна забрана срещу посредници, чиито услуги се използват от трети лица за нарушаване на авторското право или на сродно на него право. В последното изречение на чл. 11 от Директива 2004/48//ЕО е предвидено аналогично задължение за държавите-членки, като е предвидено, че същите следва да гарантират, че притежателите на права могат да внасят искове за съдебна забрана срещу посредник, чиито услуги се ползват от трети страни за нарушаване на правото върху интелектуална собственост, без да се накърнява чл. 8, параграф 3 от Директива 2001/29//ЕО.

Съгласно чл. 288, алинея 3 от ДФЕС директивата е акт, който обвързва по отношение на постигането на даден резултат държавите-членки, до които е адресиран, като оставя на националните власи свобода при избора на формата и средствата за постигане на този резултат. В трайната практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) е утвърдено разбирането, че една директива не може сама по себе си да наложи задължения на индивидуални правни субекти, така че разпоредба на директива не може да служи като пряко основание на претенция срещу такъв субект (решение на СЕС от 26 февруари 1986 г., Marshal I, дело 152/84). Това разбиране се обосновава със задължителния характер на директивата, произтичащ от чл. 288 ДФЕС, спрямо държавите-членки, до които е адресиран. Същевременно в трайната практика на СЕС се застъпва разбирането, че задължението на държавите членки, което произтича от директива, да постигнат предвиждания от нея резултат, и задължението им съгласно чл. 4, алинея 3 ДЕС да предприемат всички уместни мерки, общи или специфични, за да осигурят изпълнението на това задължение, е императив за всички органи на държавите членки, включително и за съда в рамките на неговата юрисдикция (решение на СЕС от 13 ноември 1990 г., Marleasing, дело С-106/89). В това отношение според константната съдебна практика на СЕС от националните юрисдикции се изисква при прилагане на вътрешното право да го тълкуват, доколкото е възможно, в светлината на текста и целите на съответната директива, за да постигнат предвидения от последната резултат, като по този начин спазят член 288, ал. 3 ДФЕС. Това задължение за съответстващо на директивите тълкуване на националното право всъщност е присъщо за системата на Договора за функционирането на Европейския съюз, доколкото дава възможност на националните юрисдикции в рамките на своята компетентност да осигурят пълната ефикасност на правото на Съюза, когато се произнасят по споровете, с които са сезирани (решение от 5 октомври 2004 г. по дело Pfeiffer и др., C‑397/01—C‑403/01, точка 114, решение от 23 април 2009 г. по дело Angelidaki и др., C‑378/07—C‑380/07, точки 197 и 198, както и решение от 19 януари 2010 г. по дело Kücükdeveci, C‑555/07, Сборник, точка 48). Оттук следва, че при прилагане на националното законодателство, независимо дали въпросните разпоредби са били приети преди, или след съответната директива, националният съд, сезиран да тълкува тези разпоредби, следва да прави това, доколкото е възможно, съобразно текста и целите на директивата, за да постигне резултата, преследван от последната, и по този начин да изпълни разпоредбата на чл. 288, ал. 3 от ДЕС. При все това задължението за съответстващо на директивите тълкуване на националното право не следва да води до безусловно преодоляване на принципа за липса на хоризонтален директен ефект на директивата, в съответствие с който е недопустимо с такъв акт да се налагат задължения на индивидуален правен субект, като това задължение се ограничава от общите принципи на правото и не може да служи за основа на тълкуване contra legem на националното право (решение от 24 януари 2012 г. по дело С-282/10, точка 25).

Тълкуването на вътрешната правна норма в съответствие с правото на ЕС изисква преди всичко тълкуване на относимите съюзните правни норми. Изясняването на тяхното съдържание е необходимо с оглед установяването на светлината, в която следва да бъде тълкувано националното законодателство. Както беше посочено, в случая това са чл. 8, параграф 3 от Директива 2001/29//ЕО на Европейския съюз относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество и чл. 11 от Директива 2004/48//ЕО относно упражняването на права върху интелектуалната собственост, които въвеждат задължение за държавите-членки да гарантират притежателите на права да могат да поискат издаването на съдебна забрана срещу посредници, чиито услуги се използват от трети лица за нарушаване на авторско право или на сродно на него право. Необходимостта от въвеждането на механизъм за издаване на съдебна забрана срещу тези лица се обосновава в съображение 59 от Директива 2001/29/ЕО, където е предвидено, че доколкото услугите на посредниците все повече се използват за извършване на нарушения на авторското право или на сродните му права, тези посредници в много случаи най-добре могат да сложат край на тези нарушения. Съгласно трайната практиката на СЕС не се изисква никаква договорна или друга форма на отношение между посредника и лицето, ползващо се от предоставяните от последния услуги, доколкото една такова изискване, би ограничило правната закрила, призната на притежателите на разглежданите права, докато целта на посочената директива е именно гарантирането на възможно най-висока степен на закрила. За обхвата на целите, които се преследват от разглежданата забрана свидетелства и съобщение на Европейската комисия до Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет, публикувано през ноември 2017 г., съдържащо Насоки относно някои аспекти на Директива 2004/48/ЕО, в което е разяснено, че предвиденото в последното изречение на чл. 11 от директивата задължение за държавите-членки да гарантират, че компетентните съдебни органи могат да издават забрана срещу посредник, има за цел не само преустановяване на нарушението, но и предотвратяването на по-нататъшни нарушения. В тази насока възможността да се издаде разпореждане срещу посредник не следва да зависи от неговата отговорност за съответното (твърдяно) нарушение, поради което компетентните съдебни органи не могат да изискват от ищците да доказват, че посредникът носи отговорност, дори и косвено, за нарушение като условие за издаване на забраната.

Именно в съответствие с така разяснения смисъл на относимите съюзни правни норми трябва да бъде тълкувана националната разпоредба на чл. 95б, ал. 1, т. 2, предл. първо ЗАПСП, която гласи, че когато произведение, обекти по чл. 72 или бази данни по глава единадесета “а” се използват в нарушение на разпоредбите на този закон, носителят на правото или лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване, може да иска по съдебен ред преустановяване на неправомерното използване. От езиковото и граматическото тълкуване на разглежданата разпоредба се установява водещо място на резултата, към чието постигане е насочено предвиденото в нея защитно средство, а именно цели се правен ефект по преустановяване на неправомерното използване на съответния обект на авторско или сродно на него право, без кръгът на лицата, срещу които може да бъде насочен този иск да е определен изчерпателно. Относително неопределеният начин, по който този кръг е дефиниран, позволява искът за преустановяване на неправомерното използване да бъде упражнен освен срещу самите извършители на нарушението, така и срещу онези трети лица, чиито услуги се използват за извършване на нарушения от съответния вид, в това число и в хипотезите, когато тези трети лица не реализират каквито и да е действия обуславящи носенето на пряка отговорност за нарушението. Това схващане за обхвата на обсъжданата разпоредба се подкрепя и при прилагане на метода на телеологично тълкуване – с оглед целите на конкретния нормативни източник, в който разпоредбата се съдържа, както и на тези, заложени в относимите източници на европейското право – при които, както беше посочено, водещо е гарантирането на възможно най-висока степен на закрила срещу допускане извършването на нарушения на авторското и сродните на него права, в т.ч. и чрез интервениране върху посредника предоставящ услугата, която впоследствие макар и и от други субекти се използва за постигането на вредоносния резултат. На последно място възможността задължено да предприеме действия по преустановяване на нарушенията да може да бъде и лицето, чиито услуги са използват от трети лица за извършването на такива нарушения, се подкрепя и от систематическото тълкуване на разпоредбата на чл. 95б, ал. 1, т. 2, предл. първо ЗАПСП във връзка с тази на чл. 96а, ал. 8 във вр. с ал. 1 ЗАПСП. Последната предвижда възможност за налагането на обезпечителна или привременна мярка посредством забрана по отношение на трето лице, за които има достатъчно данни, че способстват за извършването на дейността, за която се твърди, че съставлява или ще съставлява неправомерно използване, което показва, че съдебната забрана срещу посредник, чиито услуги са използват от трети лица за нарушаване на правото върху интелектуалната собственост, не е чужда на регулацията създадена в ЗАПСП.

По изложените съображения, с оглед произтичащото от чл. 4, алинея 3 ДЕС във връзка с чл. 288, алинея 3 ДФЕС и утвърдено в трайната практика на СЕС задължение за националните юрисдикции при прилагане на вътрешното право да го тълкуват, доколкото е възможно, в светлината на текста и целите на съответната директива, за да бъде постигнат предвидения от последната резултат, като по този начин спази чл. 288, ал. 3 ДФЕС, то настоящата инстанция намира, че разпоредбата на чл. 95б, ал. 1, т. 2, предл. първо ЗАПСП следва да се тълкува в смисъл, че осигурява в полза на носителя на засегнато право на интелектуална собственост върху произведение, обект по чл. 72 или бази данни по глава единадесета “а” правото да предяви пред съда иск за преустановяване на неправомерното използване, както срещу извършителите на съответното нарушение, така и срещу посредниците, чиито услуги се използват от трети лица за нарушаване на авторско или сродно на него право, съответно тези посредници да могат да бъдат задължени от съда да предприемат действия, насочени към преустановяване на неправомерното използване.

В този смисъл за основателността на предявения от СНЦ „БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ НА М.П.“ срещу „Н.1“ ЕООД, „Ф.1“ ООД и „Т.Б.К.“ ЕООД иск с правно основание чл. 95б, ал. 1, т. 2, предл. първо ЗАПСП по делото следва да бъде установено наличието на следните материални предпоставки: че продуценти, членуващи в ищцовата професионална защитна организация на правоносителите, са носители на сродни на авторските права върху конкретните, предявени за защита обекти – звукозаписи; че на уебстраниците thepiratebay.org и zamunda.net се предоставят на разположение и администрират интернет платформи за споделяне, които чрез индексиране на метаданните относно закриляните обекти на авторски и сродни права и с предлагането на търсачка позволяват на потребителите на платформата да намират тези произведения и да ги споделят в рамките на мрежа с равноправен достъп (peer-to-peer), както и че процесните звукозаписи са достъпни на тези платформи; че ответните дружества са доставчици на достъп до интернет, осигуряващи достъп до уебстраниците с домейн имена – thepiratebay.org и zamunda.net.

Съгласно чл. 72, т. 2 ЗАПСП продуцентите на звукозаписи са носители на сродни на авторските права върху своите звукозаписи, като в чл. 85 ЗАПСП е предвидено, че това са лицата, които са организирали осъществяването на първия запис и са осигурили финансирането им. В чл. 72б ЗАПСП е установена оборима презумпция относно притежанието на продуцентските права, като е предвидено, че до доказване на противното за техен носител се смята лицето, чието име, наименование или друг идентифициращ знак са посочени или упоменати по обичайния за това начин върху съответния запис, копия или екземпляри от него и/или върху техните опаковки.

От заключението на съдебната експертиза в областта на интелектуалната собственост се установява, че с оглед презумпцията на чл. 72б ЗАПСП като продуцент на единадесетте звукозаписа от албума „СеТааБрат/SeTaaBrat“ (2016) на П.и В.В.и на четиринадесетте звукозаписа от албума „БГ хитове до скъсване Vol. 2” (2016) се легитимира „В.Р.“ ЕООД, като продуцент на звукозаписите от албума „The Singles Collection“ (2011-2015) на А.и на тези от албума „Слънце“ (2006) на И.Д.се легитимира „А.М.“ ЕООД, както и че като продуцент на звукозаписите от албума „Моят живот“ на Т.С., от албума „The best“ (2010) на К.и от албума „Зайди, зайди, ясно слънце“ (2015) на Г.И., Ива и В.К.се легитимира „Д.Р.“ ООД.

Законът за авторското право и сродните му права предвижда широка закрила на звукозаписа, като съдържанието на сродното на авторското право, което притежава продуцентът, е детайлно очертано като набор от икономически правомощия в чл. 86, ал. 1 ЗАПСП. В съответствие със съдържащото се там изброяване сродното на авторското право на продуцента на звукозапис включва изключителното право да разреши: възпроизвеждането на записа по смисъла на § 2, т. 3 от ДР на ЗАПСП (чл. 86, ал. 1, т. 1 ЗАПСП), разпространението на записа по смисъла на § 2, т. 4 от ДР на ЗАПСП (чл. 86, ал. 1, т. 1 ЗАПСП), вноса и износа в трети държави на екземпляри от записа в търговско количество (чл. 86, ал. 1, т. 2 ЗАПСП), публичното изпълнение, излъчването по безжичен път и предаването и препредаването на записа по кабел (чл. 86, ал. 1, т. 3 ЗАПСП), предлагането по безжичен път или чрез кабел или друго техническо средство на достъп на неограничен брой лица до записа или част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрано от всеки от тях (чл. 86, ал. 1, т. 4 ЗАПСП), както и преработката и синхронизацията на записа (чл. 86, ал. 1, т. 4 ЗАПСП). С така очертания обхват на имуществените правомощия от съдържанието на сродното на авторското право на продуцента на звукозапис Законът за авторското право и сродните му права имплементира чл. 3 от Директива 2001/29/ЕО, като предвижда пълния обем правомощия за продуцента, които европейската нормативна систематизация означава с понятията „право на публично разгласяване“ (the right of communication to the public) – чл. 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО – и „право на предоставяне на публично разположение“ (the right making available to the public) – чл. 3, параграф 2 от Директива 2001/29/ЕО.

От заключението на съдебно-техническа експертиза се установява, че на уебстраниците с домейн thepiratebay.org и zamunda.net са достъпни платформите за онлайн споделяне на файлове „The Pirate Bay“, съответно „Zamunda“, предоставящи достъп до линкове към съдържание, което може да бъде изтеглено чрез пиър-ту-пиър (peer-to-peer) мрежата, известна като битторент (bittorrent). BitTorrent представлява комуникационен протокол за обмен на файлове в интернет между потребители (наричани „равноправни устройства“ или „peers“), чиято съществена характеристика се състои в това, че файловете, които се споделят, са разделени на малки сегменти, като по този начин отпада необходимостта от централен сървър за съхраняване на тези файлове, което облекчава тежестта на индивидуалните сървъри в процеса на споделянето. За да могат да споделят файлове, потребителите трябва най-напред да свалят специален софтуер, наречен „BitTorrent клиент“, който не се предлага от самите платформи за онлайн споделяне „The Pirate Bay“ и „Zamunda“. Потребителите (наричани „сийдъри“), които желаят да предоставят файл от своя компютър на разположение на други потребители (наричани „лийчъри“), трябва да създадат торент файл чрез своя BitTorrent клиент. Торент файловете препращат към централен сървър, наричан „тракер“, който идентифицира потребители, които могат да споделят конкретен торент файл, както и прилежащия към него медиен файл. Тези торент файлове се публикуват от сийдърите на платформи за онлайн споделяне, каквито са ThePirateBay и Zamunda, които ги индексират, за да могат те да бъдат намирани от потребителите на платформата за онлайн споделяне и произведенията, към които тези торент файлове препращат, да могат да бъдат изтеглени на компютрите на последните на отделни сегменти чрез техния BitTorrent клиент. Често пъти вместо торенти се използват магнитни линкове, които идентифицират съдържанието на торента и препращат към него чрез цифров отпечатък. Установява се, че голямото мнозинство от предлаганите на платформите за онлайн споделяне „The Pirate Bay“ и „Zamunda“ торент файлове препращат към произведения, които са обект на закрила от авторски права, без да е дадено разрешение от носителите на авторското право на администраторите и на потребителите на тази платформа за извършване на действията по споделянето. В случая заключението констатира, че всеки от процесните звукозаписи, продуцирани от „В.Р.“ ЕООД, „А.М.“ ЕООД и „Д.Р.“ ООД са достъпни за споделяне в платформата на „Zamunda“,  съответно в платформата на „The Pirate Bay“ са достъпни единствено единадесетте звукозаписа от албума „СеТааБрат/SeTaaBrat“ (2016) на П.и В.В., продуцирани от „В.Р.“.

Поставя се въпросът дали така осъществяваната посредством уебстраниците thepiratebay.org и zamunda.net дейност по предоставяне на разположение и администриране на платформа за споделяне, която чрез индексиране на метаданните относно закриляните произведения и с предлагането на търсачка позволява на потребителите на платформата да намират тези произведения и да ги споделят в рамките на мрежа с равноправен достъп (peer-to-peer), е правомерна или за осъществяването ѝ е необходимо разрешението на носителя на съответния права. Съгласно чл. 86, ал. 1, т. 4 ЗАПСП продуцентът на звукозапис има изключително право да разрешава срещу заплащане предлагането по безжичен път или чрез кабел или друго техническо средство на достъп на неограничен брой лица до записа или част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрано от всеки от тях. При дефиниране на пълния обхват на правомощието по чл. 86, ал. 1, т. 4 ЗАПСП следва да се държи сметка за това, че същото попада в обхвата на т.нар. „право на публично разгласяване“ (the right of communication to the public), предвидено в чл. 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО. Макар и тази разпоредба да не уточнява понятието „публично разгласяване“, неговото значение и обхват следва да се определят с оглед на целите, преследвани от директивата, и с оглед на контекста, в който се вписва тълкуваната разпоредба (решение от 26 април 2017 г. на СЕС, С-527/16, т. 26). Съгласно съображения 9 и 10 от Директива 2001/29/ЕО нейната основна цел е да осигури високо равнище на закрила в полза на авторите, като им позволи да получават съответно възнаграждение за използването на техните произведения, по-специално в случаите на публично разгласяване. В този ред в цитираното решение от 26 април 2017 г. на СЕС по дело С-527/15, т. 27 се приема, че понятието „публично разгласяване“ следва да се разбира в широк смисъл, както изрично е посочено в съображение 23 от Директива 2001/29/ЕО, като се подчертава, че същото предполага индивидуална преценка (т. 28 от цитираното решение на СЕС). Посочва се, че понятието „публично разгласяване“ обединява два кумулативни елемента, а именно „акт на разгласяване“ на произведение и „публичност“ на разгласяването, като за да се прецени дали даден ползвател извършва акт на публично разгласяване по смисъла на чл. 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО следват да се отчетат няколко допълнителни критерия (т. 29 и 30 от цитираното решение на СЕС). Сред тези критерии СЕС, на първо място, подчертава ключовата роля на потребителя и съзнателния характер на неговата намеса, като приема, че този потребител извършва акт на публично разгласяване, когато, като съзнава напълно последиците от своето поведение, се намесва, за да предостави на клиентите си достъп до произведение, което е обект на закрила, и по-специално когато без негова намеса тези клиенти по принцип не биха могли да се ползват от разпространеното поведение. Уточнява се, че понятието „публично“ се отнася до неопределен кръг потенциални адресати, като освен това предполага наличие на доста голям брой лица, като според постоянната практика на СЕС за да бъде възприета квалификацията „публично разгласяване“, закриляният обект следва да бъде разгласен, като се използва специфичен технически способ, различен от използваните дотогава, или, ако не е използван такъв способ – „пред нова публика“, т.е. такава, която не е била вече взета предвид от носителите на съответното право при даването на разрешение за първоначалното публично разгласяване. На последно място се подчертава, че не е без значение и дали публичното разгласяване е извършено с цел печалба.

Въз основа на така очертаните в практиката на СЕС критерии от значение за тълкуването на понятието „публично разгласяване“ по смисъла на чл. 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО, по отношение по интересуващият ни тук въпрос е постановено решение от 14 юни 2017 г. на СЕС по дело С-610/15, където е прието, че понятието „публично разгласяване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че в неговия обхват попада предоставянето на разположение и администрирането в интернет на платформа за споделяне, която чрез индексиране на метаданните относно закриляните произведения и с предлагането на търсачка позволява на потребителите на платформата да намират тези произведения и да ги споделят в рамките на мрежа с равноправен достъп (peer-to-peer). В същото време достъпните на уебстраниците thepiratebay.org и zamunda.net платформи за споделяне на файлове представляват именно такива, като визираните в решение от 14 юни 2017 г. на СЕС по дело С-610/15, които чрез индексиране на метаданните относно закриляните произведения и с предлагането на търсачка позволяват на своите потребителите да намират тези произведения и да ги споделят в рамките на мрежа с равноправен достъп. Доколкото изключителното право на продуцента по чл. 86, ал. 1, т. 4 ЗАПСП да разрешава предлагането по безжичен път или чрез кабел или друго техническо средство на достъп на неограничен брой лица до записа или част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрано от всеки от тях, се обхваща от понятието „публично разгласяване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО, то възприетото в решение от 14 юни 2017 г. на СЕС по дело С-610/15 тълкуване се отнася и до него.

От изложеното следва, че с предоставянето на разположение и с администрирането на платформите за онлайн споделяне „The Pirate Bay“ и „Zamunda“ нейните администратори осигуряват на своите потребители достъп до съответните обекти на авторски и сродни на тях права, в това число до процесните звукозаписи, по начин, по който те могат да имат достъп до тях на свободно избрано от тях място и в свободно избран момент, като по този начин извършват нарушение на изключителното право на продуцента по чл. 86, ал. 1, т. 3 да разреши предлагането чрез техническо средство на достъп на неограничен брой лица до записа или част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрано от всеки от тях.

По делото не е спорно, че ответните дружества – „Н.1“ ЕООД, „Ф.1“ ООД и „Т.Б.К.“ ЕООД имат качеството на доставчици на достъп до интернет на територията на Република България, регистрирани като предприятия по чл. 33, т. 1 от Закона за електронните съобщения за предоставяне на услугата „достъп до интернет – фиксиран“. Не е спорно също така, а и се установява от заключението на съдебно-техническата експертиза, че посредством предоставяната от ответните дружества услуга по осигуряване на достъп до интернет, на техните потребители са достъпни уебстраниците thepiratebay.org и zamunda.net, както и множество техни огледални сайтове (proxy), които предоставят алтернативен достъп до тяхното съдържание, като thepiratebay10.info, thepiratebay7.com, thepiratebay0.org, thepiratebay10.org, pirateproxy.live, thehiddenbay.com, piratebay.live, thepiratebay.zone, tpb.party, thepiratebay.party, piratebay.party, piratebayproxy.live, piratebay1.info, thepiratebay1.com, thepiratebay1.live, thepiratebays.info, thepiratebays.live, thepiratebay1.top, thepiratebay1.info, thepiratebay.rocks, thepiratebay.vet, zamunda.ch, zamunda.net, zamunda.se, bg-zamunda.net, zamundatv.com

В решение от 27 март 2014 година на СЕС по дело С-314/12 е прието, че лице, което предоставя закриляни обекти на публично разположение в уебсайт без съгласието на носителя на авторските права, по смисъла на член 3, параграф 2 от Директива 2001/29, използва услугите на интернет доставчика на лицата, които получават достъп до тези обекти, който от своя страна трябва да се счита за посредник по смисъла на член 8, параграф 3 от Директива 2001/29. Както беше установено, администраторите на онлайн платформите за споделяне „ThePirateBay“ и „Zamunda“ са лица, които предоставят закриляни обекти на публично разположение в уебсайт без съгласието на носителя на съответните права на интелектуална собственост, като с оглед постановките, възприетите в цитираното решение на СЕС, същите използват услугите на ответните дружества, в качеството им на доставчици на достъп до интернет на лицата, които получават достъп до тези обекти, с оглед на което същите следва да се считат за посредници по смисъла на член 8, параграф 3 от Директива 2001/29.

С това предпоставките за основателност на предявения от СНЦ „БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ НА М.П.“ срещу „Н.1“ ЕООД , „Ф.1“ ООД  и „Т.Б.К.“ ЕООД иск с правно основание чл. 95б, ал. 1, т. 2, предл. първо ЗАПСП трябва да се приемат за осъществени, което формира решаващия извод, че предявения иск с посочената квалификация следва да бъде уважен, като ответните дружества, в качеството им на доставчици на достъп до интернет, следва да бъдат осъдени да предприемат в срок до шест месеца необходимите действия по преустановяване на неправомерното използване, като предвидят и приложат мерки, ориентирани към блокиране на интернет достъпа на своите потребители до уебстраниците, на които са достъпни онлайн платформите за споделяне на файлове „ThePirateBay“ и „Zamunda“, а именно до основните уебстраници – thepiratebay.org и zamunda.net – както и до техните огледални сайтове (proxy), които могат да им бъдат известни, в това число, но не единствено – thepiratebay.org, thepiratebay10.info, thepiratebay7.com, thepiratebay0.org, thepiratebay10.org, pirateproxy.live, thehiddenbay.com, piratebay.live, thepiratebay.zone, tpb.party, thepiratebay.party, piratebay.party, piratebayproxy.live, piratebay1.info, thepiratebay1.com, thepiratebay1.live, thepiratebays.info, thepiratebays.live, thepiratebay1.top, thepiratebay1.info, thepiratebay.rocks, thepiratebay.vet, zamunda.ch, zamunda.net, zamunda.se, bg-zamunda.net, zamundatv.com.

На ответните дружества се предоставя възможност сами да определят конкретните мерки, които следва да се предприемат, за да се постигне търсеният резултат, така че те да могат да изберат да въведат такива мерки, които съответстват в най-голяма степен на ресурсите и капацитета, с които те разполага. Това разрешение се възприема за допустимо в решение от 27 март 2014 година на СЕС по дело С-314/12. За да бъдат определени като достатъчни и разумни, предприетите от ответните дружества мерки не следва непременно да водят до пълно преустановяване на нарушението на правото на интелектуална собственост на заинтересованите лица, доколкото не е изключено да не съществува или да не е практически осъществима техника, която позволява да се преустанови напълно нарушението. Необходимо е мерките да бъдат с такова ниво на ефикасност, че да осигурят ефективна защита на правото по чл. 86, ал. 1, т. 4 ЗАПСП, т.е. да имат за резултат да предотвратят или поне да направят трудно осъществими неразрешените посещения на закриляни обекти и в значителна степен да разубеждават потребителите на интернет, които ползват услугите на съответния доставчик на интернет, да посещават тези обекти, предоставени на тяхно разположение в нарушение на посоченото право. Паралелно с това предприетите от ответните дружества мерки трябва да бъдат насочени към преустановяване на нарушенията на правата върху закриляните обекти, извършвани от третите лица – администраторите на онлайн платформите за споделяне на файлове „The Pirate Bay“ и „Zamunda“ – без да бъдат засегнати потребителите на интернет, които ползват услугите на този доставчик за да получат достъп до тези обекти по правомерен начин.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора разноски се следват, както в полза на ищеца, така и в полза на ответника. Този механизъм за разпределение на отговорността за разноски произтича от това,че с настоящото решение в една част исковото производство бива прекратено, поради неговата недопустимост, съответно в допустимата му част исковете са разгледани и приети за изцяло основателни. При този процесуален резултат в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да  се присъдят разноски съразмерно на приетите за допустими и уважени искове, но доколкото се касае до неоценяеми искове, то допълнителния критерии следва да бъде броя на М.П., чиито права са предмет на успешно проведена защита, респективно на такава приета за недопустима. В случая съотношението е 3 към 8 и 5 към 8. Ищецът доказва извършването на разноски, възлизащи в общ размер на сумата от 7 074,85 лв., от която 480,00 лв. – държавна такса, 3 400,00 лв. – възнаграждение за вещи лица,  2 500,00 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, както и 694,85 лв. – разходи за превод и легализация на документи, като прилагайки посочения подход в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на сумата от 2 653,07 лв. По отношение правото на разноски на ответните страни взели участие в производството, то същото следва да се подчини на правилото на чл. 78, ал. 4 ГПК. Съобразно обема на правата предмет на недопустима искова защита, за която производство бе прекратено, съотношение е 5 към 8. Ответникът – „Н.1“ ЕООД доказва да е направил разноски за защитата си в производството в размер на сумата от 24 000 лв. заплатен адвокатски хонорар и 700 лв. – хонорар за съдебно техническа експертиза. Своевременно по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК процесуалния представител на сдружението-ищец е упражнило възражение за прекомерност на уговорения и заплатен адвокатски хонорар. Съдът намира, че това възражение се явява основателно, като съобразявайки от една страна вида на защитата /неоценяеми искове/, както и минималните размери на адвокатските възнаграждения в НМРАВ, а от друга страна фактическата и правна сложност на делото /висока степен на сложност – касае се до специфична искова защита, която изисква съобразяване и на норми на общностното право, вкл. и практика на СЕС, събрани са множество доказателства от различно естество и са въведени за обсъждане редица разнородни по своя правен характер доводи и възражения от страните, а така също са проведени общо шест съдебни заседания/ се достига до извода, че подлежащия на репариране от ищеца разход за адвокатски хонорар възлиза на сумата от 8 000 лв. /при минимален възможен размер по Наредбата – 1000 лв./. Съразмерно на недопустимите искове, за чието разглеждане производството се прекратява с настоящият акт, ответникът – „Н.1“ ЕООД следва да получи присъждане на разноски в размер на сумата от 5 437,50 лв. Другият участващ в производството ответник – „Ф.1“ ООД доказва да е направил разноски за защитата си в производството свеждащи се единствено за заплатен адвокатски хонорар в размер на сумата от 3 000 лв.  Съразмерно на недопустимите искове, за чието разглеждане производството се прекратява с настоящият акт, ответникът – „Н.1“ ЕООД следва да получи присъждане на разноски в размер на сумата от 1 875,00 лв.

Така мотивиран, съдът

                                                     Р Е Ш И :

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 397/2020 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-2 с-в, в частта му, с която от СНЦ „БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ НА М.П.“, ЕИК *******, седалище и адрес на управление *** срещу „Н.1“ ЕООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление:***, „Ф.1“ ООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление ***, и „Т.Б.К.“ ЕООД, с ЕИК *******, и седалище и адрес на управление *** са предявени за разглеждане искове с правно основание чл. 95б, ал. 1, т. 2, предл. първо ЗАПСП имащи за предмет осигуряване на защита на сродните на авторските права на продуценти на звукозапис, чиито носители са чуждестранните музикални продуценти – „С.М.Е.“, „С.М.Е. ЮК“ Л., „У.М.ЮК“ Л., „Ю Е.Д.Р.“ Инк. и „У.Р.“ Инк.

ОСЪЖДА по предявения от „БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ НА М.П.“, ЕИК *******, седалище и адрес на управление *** срещу „Н.1“ ЕООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление:*** иск с правно основание чл. 95б, ал. 1, т. 2, предл. първо ЗАПСП „Н.1“ ЕООД, ЕИК ******* в качеството му на посредник осигуряващ услуга – достъп до интернет свързаност на своите клиенти/абонати в 6-месечен срок, считано от влизане на настоящото решение в сила да предприеме действия по преустановяване и блокиране достъпа на своите клиенти/абонати до уебстраниците, в които са достъпни онлайн платформите за споделяне на файлове „ThePirateBay“ и „Zamunda“, а именно до основните уебстраници – thepiratebay.org и zamunda.net, както и до техните огледални сайтове (proxy), които могат да им бъдат известни, в това число, но не единствено – thepiratebay.org, thepiratebay10.info, thepiratebay7.com, thepiratebay0.org, thepiratebay10.org, pirateproxy.live, thehiddenbay.com, piratebay.live, thepiratebay.zone, tpb.party, thepiratebay.party, piratebay.party, piratebayproxy.live, piratebay1.info, thepiratebay1.com, thepiratebay1.live, thepiratebays.info, thepiratebays.live, thepiratebay1.top, thepiratebay1.info, thepiratebay.rocks, thepiratebay.vet, zamunda.ch, zamunda.net, zamunda.se, bg-zamunda.net, zamundatv.com., като с това се преустанови възможността за извършване на нарушения от администраторите на онлайн платформите за споделяне на файлове „The Pirate Bay“ и „Zamunda“ спрямо членуващите при ищеца музикални продуценти „В.Р.“ ЕООД, „А.М.“ ЕООД и „Д.Р.“ ООД, в качеството им на носители на сродни на авторските права на продуценти на звукозапис, които нарушения се изразяват в предоставянето на разположение и администрирането в интернет на платформа за споделяне, която чрез индексиране на метаданните относно закриляните произведения и с предлагането на търсачка позволява на потребителите на платформата да намират тези произведения и да ги споделят в рамките на мрежа с равноправен достъп (peer-to-peer).

ОСЪЖДА по предявения от „БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ НА М.П.“, ЕИК *******, седалище и адрес на управление *** срещу „Ф.1“ ООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление *** иск с правно основание чл. 95б, ал. 1, т. 2, предл. първо ЗАПСП „Ф.1“ ООД, ЕИК ******* в качеството му на посредник осигуряващ услуга – достъп до интернет свързаност на своите клиенти/абонати в 6-месечен срок, считано от влизане на настоящото решение в сила да предприеме действия по преустановяване и блокиране  достъпа на своите клиенти/абонати до уебстраниците,в  които са достъпни онлайн платформите за споделяне на файлове „ThePirateBay“ и „Zamunda“, а именно до основните уебстраници – thepiratebay.org и zamunda.net, както и до техните огледални сайтове (proxy), които могат да им бъдат известни, в това число, но не единствено – thepiratebay.org, thepiratebay10.info, thepiratebay7.com, thepiratebay0.org, thepiratebay10.org, pirateproxy.live, thehiddenbay.com, piratebay.live, thepiratebay.zone, tpb.party, thepiratebay.party, piratebay.party, piratebayproxy.live, piratebay1.info, thepiratebay1.com, thepiratebay1.live, thepiratebays.info, thepiratebays.live, thepiratebay1.top, thepiratebay1.info, thepiratebay.rocks, thepiratebay.vet, zamunda.ch, zamunda.net, zamunda.se, bg-zamunda.net, zamundatv.com., като с това се преустанови възможността за извършване на нарушения от администраторите на онлайн платформите за споделяне на файлове „The Pirate Bay“ и „Zamunda“ спрямо спрямо членуващите при ищеца музикални продуценти „В.Р.“ ЕООД, „А.М.“ ЕООД и „Д.Р.“ ООД, в качеството им на носители на сродни на авторските права на продуценти на звукозапис, които нарушения се изразяват в предоставянето на разположение и администрирането в интернет на платформа за споделяне, която чрез индексиране на метаданните относно закриляните произведения и с предлагането на търсачка позволява на потребителите на платформата да намират тези произведения и да ги споделят в рамките на мрежа с равноправен достъп (peer-to-peer).

ОСЪЖДА по предявения от „БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ НА М.П.“, ЕИК *******, седалище и адрес на управление *** срещу „Т.Б.К.“ ЕООД, с ЕИК *******, и седалище и адрес на управление *** иск с правно основание чл. 95б, ал. 1, т. 2, предл. първо ЗАПСП „Т.Б.К.“ ЕООД, с ЕИК ******* в качеството му на посредник осигуряващ услуга – достъп до интернет свързаност на своите клиенти/абонати в 6-месечен срок, считано от влизане на настоящото решение в сила да предприеме действия по преустановяване и блокиране достъпа на своите клиенти/абонати до уебстраниците, в  които са достъпни онлайн платформите за споделяне на файлове „ThePirateBay“ и „Zamunda“, а именно до основните уебстраници – thepiratebay.org и zamunda.net, както и до техните огледални сайтове (proxy), които могат да им бъдат известни, в това число, но не единствено : thepiratebay.org, thepiratebay10.info, thepiratebay7.com, thepiratebay0.org, thepiratebay10.org, pirateproxy.live, thehiddenbay.com, piratebay.live, thepiratebay.zone, tpb.party, thepiratebay.party, piratebay.party, piratebayproxy.live, piratebay1.info, thepiratebay1.com, thepiratebay1.live, thepiratebays.info, thepiratebays.live, thepiratebay1.top, thepiratebay1.info, thepiratebay.rocks, thepiratebay.vet, zamunda.ch, zamunda.net, zamunda.se, bg-zamunda.net, zamundatv.com., като с това се преустанови възможността за извършване на нарушения от администраторите на онлайн платформите за споделяне на файлове „The Pirate Bay“ и „Zamunda“ спрямо членуващите при ищеца музикални продуценти „В.Р.“ ЕООД, „А.М.“ ЕООД и „Д.Р.“ ООД, в качеството им на носители на сродни на авторските права на продуценти на звукозапис, които нарушения се изразяват в предоставянето на разположение и администрирането в интернет на платформа за споделяне, която чрез индексиране на метаданните относно закриляните произведения и с предлагането на търсачка позволява на потребителите на платформата да намират тези произведения и да ги споделят в рамките на мрежа с равноправен достъп (peer-to-peer).

ОСЪЖДА „Н.1“ ЕООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление:***, „Ф.1“ ООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление ***, и „Т.Б.К.“ ЕООД, с ЕИК *******, и седалище и адрес на управление *** да заплатят на СНЦ „БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ НА М.П.“, ЕИК *******, седалище и адрес на управление *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер от 2 653,07 лв., съставляваща направени разноски от ищеца за участието му в производство развило се пред Софийски градски съд.

ОСЪЖДА „БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ НА М.П.“, ЕИК *******, седалище и адрес на управление *** да заплати на „Н.1“ ЕООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, сумата в размер от 5 437,50 лв., съставляващи направени разноски от ответника за участието му в производството пред Софийски градски съд в прекратената му част.

ОСЪЖДА „БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ НА М.П.“, ЕИК *******, седалище и адрес на управление *** да заплати на „Ф.1“ ООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление *** на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, сумата в размер от 1 875,00 лв., съставляващи направени разноски от ответника за участието му в производството пред Софийски градски съд в прекратената му част.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.