„Манастирски ливади“ – усещане за курорт далеч от центъра на София

• Вече десет години кварталът не спира да ни изненадва със себе си.

„Манастирски ливади“ е струпване на жълти панелки на ръба на Околовръстното. Ако случайно живееш там – вината не е твоя, най-вероятно си станал жертва на безскрупулен брокер, който е злоупотребил с добрината ти. Даже сигурно дори те е излъгал в очите, че ще има улици и е много комуникативен квартал. Улици все така няма, но поне тече безумна комуникация: без значение какво си поръчал, трябва да се заредиш с търпение, че има надълго и широко да обясняваш крайната точка на доставката.

• ОБЩО ВЗЕТО, ВЛИЗАШ В РОЛЯТА НА САЙМЪН ПЕГ ОТ ПОРЕДИЦАТА MISSION: IMPOSSIBLE –

говориш в ухото на един безкрайно изнервен човек, който просто иска да дойде до теб и да ти срита задника.

Човек би предположил, че GPS-ът ще направи нещата по-лесни. Отговорът е „Не“. Що се отнася до картографията на столицата, „Манастирски ливади“ е все така едно полупразно пространство с вити улички и огромна зона, която местните с носталгия наричат „Кучешката поляна“. В тази връзка кореняците от съседните квартали описват манастирските жители като „пълни ливади“ и добавят със снизхождение „Господ да им е на помощ!“. В голямата си част това са хора пресни от автобуса, далече от дома, заблудени овчици в този голям, безмилостен свят.

Клиенти с претенции за лукс и бюджет за панелка в „Левски Г“, които намират странна утеха в пастелните тонове на комплекса. Дали заради споменатите 50 нюанса жълто, разкошът на хромирани орнаменти с детайл ръжда или безпрецедентното изобилие на диалекти, но цялостното усещане е сякаш след внезапна смърт се будиш в

• ПАРАЛЕЛНА РЕАЛНОСТ, КЪДЕТО КИТЕН Е В ПОЛИТЕ НА ВИТОША.

Фактът, че три улици с „майстор“ в името се пресичат една с друга, не помага да се отърсиш от усещането за сюрреалност.

Като всеки квартал тип ново строителство и „Манастирски ливади“ изобилства от културни конфликти – там можеш да видиш каруца с два коня да задминава кола с 600 толкова често, че спира да те впечатлява. На някои прозорци седят завеси 100% коприна от буби с родословно дърво, на други висят гащи втора употреба със 100 дупки и подозрение за молци. Това, разбира се, е в резултат на еклектиката при нанасянето на съкооператорите. Някои от тях са пътували през градове и паланки, за да достигнат до тази локация, други са били възнаградени с апартамент-два за притежанието на къс земя и съборетина над него. Затова и ароматът, който най-добре би описал тази концентрация на постройки, е онзи микс от съставки, който превръща дългите обиколни и мултикултурни автобусни линии в един незабравим микс.

В тази връзка градски транспорт до набедения за комуникативен квартал съществува, но спирките са само и единствено до периферията му. Също така,

• КОГАТО НАСТАНЕ ВЕЧЕР, СТИСКАЙ ПАЛЦИ МЕСЕЦ ДА ИЗГРЕЕ –

улиците на квартала тънат в най-мрачен мрак, крайно необезпокояван от изключително спорадичните улични лампи.

Ако искаш да излезеш оттам (като не виждаме причина от все сърце да не го желаеш), трябва да ходиш изобилие от минути пеша през пейзаж, който би затруднил даже ровъра на НАСА. Също така това е единственият квартал в историята на света, чиито два срещуположни края не могат да бъдат достигнати, като използваш вътрешните улици. С други думи, ако се налага да стигнеш от единия до другия край на „Ливадите“,

• ТРЯБВА ЗА ПО-ПРЯКО ДА МИНЕШ ПО ОКОЛОВРЪСТНОТО. ЧЕСТИТО.

Всичко казано дотук доказва само едно – „Манастирски ливади“ не е истински квартал. Той е едно групиране на сгради, натрупване от жилища, сбор от хора и постройки, концентрация на конструкции по стечение на обстоятелствата с краен резултат куп неприятности за цялото си население. Има хора, които се опитват да ни убедят, че „на зелено“ „Манастирски квартали“ е звучал „на оферта“.

Това просто няма как да е истина: този квартал даже на градоустройствен план изглежда сякаш е чертан с нокия тип фенерче на функция змията. Искрени съболезнования за всичките му обитатели, а те не са никак малко.

• ОСТАВА ИМ ЕДНА УТЕХА В ЖИВОТА – ПОНЕ НЕ СА В „ЛЮЛИН“.