Дневникът на Джошуа преди мача с Кобрата

Ексклузивно и само ние набарахме личния дневник на боксьора Антъни Джошуа, който там е споделил доста преживявания преди мача с Кубрат Пулев – Кобрата. Страхът е големо животно, казваме го, щото от Тонката, Кобрата и нас – най-много нас ни е страх да нема некой бая бит. 

Кой ше е баш – тепърва ше вийм!

Чети дневника на Джошуа, щото е ексклузивен, другото ще го мислим после.

Вторник

9:15 ч.
Леко съм наплашен. Цяла сутрин гледам снимки на моя съперник Кубрат Пулев. Изглежда страховит. Без коса, висок, едър, леко коремче, лош поглед, изглежда и хранителният му режим не е добър, но въпреки това е претендент за титлата. Много странно. Един дебел дюнерджия вече ме би, втори с корем ще е малко странно, треа се стегна…

9:15 ч.
Оказа се, че съм гледал снимки на някакъв вратар на „Левски“, грешката е моя, продължаваме напред, както казва Кобрата. Вече имам повече шансове.

9:45 ч.
Звъня ми Кличко, пита за работа на Острова. Викам му, че Брекзит не толерира такива като него. Щял да ми даде инфо за противника, ако го уредя. Ще си помисля. Питам го какво знае за Пулев, а Владимир връща „Събрал се е с Андреа“. Баси тъпака, затворих му.

10:00 ч.
Сега гледам снимки на Андреа. Дано не му е спаринг партньор, че шансовете ми намаляват. Изглежда мощна, даже по-страшна от самия Пулев. Дано не я сложат на първи ред, че нещо ме плаши тази жена.

12:00 ч.
Обядвам блек ангъс с пюре от целина и сок от червено цвекло, пия кръв от костенурка и ми правят масажи с масло от пресован бадем. Дано не ме прокара тази комбинация. Гледам да съм фит, че искам да ми изпъкнат плочките за мача. В същото време получавам на Whats app снимка от Кобрата – нагъва бургери и баница. Пак се плаша, този човек не си поплюва.

15:00 ч.
Отивам да тренирам с тима на „Милол“. Ако оцелея с тея ботушари, ще оцелея и срещу Пулев в събота. Тренировките трябва да са разнообразни, така съм слушал от големите шампиони.

20:00 ч.
Баси денят. Лягам си рано, трябва да пазя режим. Утре ще тренирам три пъти и искам да съм свеж.

Петък

04:00 ч.
Будя се от кошмар. Сънувам, че мачът е на стадиона във Враца, а за да стигна до ринга, трябва да мина през тълпата. Докато се добирах до въжетата, три пъти съдията ми брои нокаут, а мачът даже не беше почнал. Добре, че имам силни мениджъри и ме уредиха да се бия в Лондон, не у Враца.

10:00 ч.
Продължавам да се изумявам. Четох, че Пулев имал още по-алтернативни тренировки от моите. Ходил пред някакъв магазин за детски играчки в София и за 10 минути стигал от паркинга до касата като по пътя имал спаринги с по 10-20 души едновременно. Тия българи винаги са ме плашили.

11:07 ч.
Звънна ми сър Венцей Стефаноу от София. Предлага да съм в нокдаун на 1:35 мин. в рунд 4. Нямало да повлияе на мача, просто има добра бизнес оферта. По принцип некой паунд отгоре никога не е излишен, все пак си давам здравето, мама му стара, фак ит!

15:21 ч.
Стегнал съм се като шеф на индийски ресторант на Даунинг стрийт. Бия го и си взимам една поп-фолк певица. Дали и Майли Сайръс пее в „Пайнер“? Май по-добре да не рискувам, ще звънна на Божигол да видя той дали има горещо предложение. Знаем се от времето, когато играеше в „Манчестър Сити“.

21:34 ч.
Още едно странно обаждане. Бил Гейтс ме търси и иска по най-бързия начин да ме чипира с новата ваксина, която медиците тук вече поставят. Ще изчакам битката с Пулев и после ще се ваксинирам, за да не усещам болка при пробождането.

21:36 ч.
Чета го това последното и ми се струва доста тъпо. Факт е обаче, че трябва да се ваксинирам. Дават ми 3 млн. паунда, ако го направя в деня на мача публично, за да дам пример на останалите. Звъняха ми от кралството, щели да ми дадат и титлата Сър, ако бия пулев в комбинация с имунизацията. Офертите стават все по-добри. Пък тоя моя мениджър викаше, че нямало как да се изкарат пари от мач с Пулев.

23:49 ч.
Будя се потен като кон. Пускам да видя коментарите в страницата ми. Българи пишат: „Ma4kai Gri6o!“.

Събота

07:39 ч.
Днес е големият ден. Будя се с желание да се бия повече от охрана в Студентски град. Имам инстинкта на ранен тигър. Скачам от леглото като котка към парче риба. Гладен съм на куче. Викат ми черната пантера, защото едно време като малък слушах и Пантерите. Ебавам се, тия са по-дърти от кралица Елизабет.

09:31 ч.
По новините дават Борис Джонсън. Дано светът не ни мисли за повърхностни нас британците като имаме такива политици със сламени шапки. Ше го бия и него един ден, ма кога ше е…

11:39 ч.
Еди Хърн ми звъни. Вика, че е сметнал приходите, не го кефят. Требвало да се бием на Лаута в Пловдив, да пеят Слави Трифонов и Цеца, а кебапчетата и кюфтетата да са с безплатна гарнитура. Щело да дойдат даже пичове и от Албания.

12:12 ч.
Моят PR ми праща по Viber скрийншот, от който виждам, че Андреа ми писала в Инстаграм профила. В първия момент си викам – тази или ми е пратила голи снимки или намеци, че иска да го гали с тия големи джуки. Вместо това, чета: Umri bokluk, costi forza. Не разбирам български, но бях сигурен, че ми се кефи, знаех си.

15:10 ч.
Звъни ми отново телефона. Баси, ще ми падне батерията преди мача. На дисплея се изписва най-лошото – Valeri Bojinov. Говори ми на сръбски с нигерийски акцент. Вика така: „Джошуакис, там, където Валерко е бележил, ти сега тепърва почваш да минаваш“. Затварям с „Фак ю“ и тръгвам към залата. Тия българите ми скъсаха телефона.

18:15 ч.
Паркирам джипката и се оглеждам да питам некой от наборите добре ли е пътА, наборе. Харесва ми идеята за лайфове от джипката, ако Кобрата бие тая вечер, ще се отдам на друга кариера.

19:17 ч.
Пак звъни Венцей Стефаноу. Да съм си помислил добре за офертата… Имал и алтернативно предложение, ако не се съглася. Който бие взима Андреа. Баси, тоя мач върви към преиграване.