Бойко беше страхливец

Ще ви дам прост пример. Годината е 1984-та. Ние сме поканени от основателя на стила киокушин във Варна на състезание по правилата на киокушин. Предизвика ни на състезание Коце Божилов, който е доайенът на карате-киокушин в България, един много уважаван от мен боец. Отидохме 10-15 състезатели, между които и Бойко Борисов.

При една от първите срещи на мой състезател Денислав Скорчев, един от състезателите на Божилов го удря лошо и му чупи челюстта. След две срещи трябваше да играе Бойко Борисов. И тогава Бойко идва при мен и почва да кърши ръце тука аз… още мога ли да не играя Вдруги ден съм на дежурство в пожарната, ако нещо се случи И аз го питам: Абе, пич, страх ли те е, какво? Ми аз предпочитам, такова Страх ли те е, бе? Щом те е страх, тая вечер взимай влака и заминавай за София.

И го върнах. Всички останали, даже имаше жени, се биха, играха. А той нямаше доблестта дори да излезе на татамито, да играе и на втората секунда да падне, уж се подхлъзнал. Него дори го беше страх да излезе на спаринг. Аз имам чувството, че самият мирис на адреналин го плаши. Много често чета по медиите той е митичен герой, много добър каратист При нас той имаше два прякора, които го характеризират отлично. Единият му беше измислен от Пламен и Данчо от Търново, които тъй като си биеха Бойко редовно, го бяха нарекли Праните гащи.

Вторият прякор, който аз съм чул за него, е Борсука, понеже все странеше от хората. Той е един такъв, все се цупеше. Това определя донякъде субекта Бойко. Аз дори не мога да кажа, че е бил изявен таекуондист той никога не е имал един медал, една купа по простата причина, че той никога в живота си не се е състезавал. След като излезе от тае-куондото през 1985 г., него го направиха треньор по карате в пожарната някъде 1986-87 г. Сетне национален треньор по карате на МВР
Валерий Найденов – първият треньор на Бойко Борисов по карате