9 постъпки на шефовете, заради които добрите служители напускат

Невероятно е колко често мениджъри се оплакват как най-добрите им служители напускат и с пълно основание — малко неща имат толкова скъп и разрушителен ефект за една компания, колкото добрите служители, които си тръгват. Мениджърите имат склонност да обвиняват за проблемите си с текучеството всичко, за което се сетят, докато в същото време пренебрегват основния проблем – хората не напускат работата си – те напускат мениджъра си, пише Entrepreneur.

Тъжното нещо е, че това може лесно да бъде избегнато. Всичко, което се изисква, е да се види другата гледна точка и малко допълнителни усилия от страна на мениджъра. Първо, трябва да разбере кои са деветте най-лоши неща, които мениджърите правят, за да накарат добрите си служители да напуснат.

1. Те претоварват хората.

Нищо не изтощава добрите служители така, както претоварването. Да караш най-добрите си служители да работят здраво е толкова изкушаващо, че мениджърите често падат в този капан. Преработването на добрите служители е объркващо; то ги кара да се чувстват сякаш са наказвани за това, че си вършат работата добре. Претоварването на служителите също така се отразява на продуктивността. Ново проучване на Станфорд показва, че продуктивността на час намалява рязко, когато работната седмица надхвърля 50 часа. След 55 часа пък пада толкова много, че просто не можете да свършите нищо на работа. Ако трябва да увеличавате работата, която талантливите ви служители вършат, по-добре да повишавате и статута им в компанията. Талантливите служители ще поемат повече работа, но няма да останат, ако работата ги задушава. Увеличенията на заплатите, повишенията и промяната на длъжността винаги са приемливи начини за увеличаване на обема на работа. Ако просто искате да увеличите работата им, защото хората са талантливи, без да променяте нищо друго, те ще си потърсят друга работа, която им предоставя това, което заслужават.

2. Те не оценяват приноса и не възнаграждават добрата работа.

Лесно е човек да подцени силата на едно потупване по рамото, особено при най-добре представящите се служители, които са вътрешно мотивирани. Всички обичат да бъдат хвалени и това важи в не по-малка степен и за тези, които работят здраво и дават всичко от себе си. Мениджърите трябва да комуникират със служителите си, за да разберат какво ги кара да се чувстват добре (за някои това е повишение, за други публично признание), след което да ги наградят за добре свършената работа.

3. Не им пука за служителите им.

Повече от половината хора, които напускат работата си, го правят заради отношенията си с шефа. Умните компании правят така, че мениджърите им да знаят как да балансират това, че са едновременно професионалисти и хора. Това са шефовете, които отбелязват успеха на даден служител, съчувстват на тези, които имат трудности и предизвикват хората, дори когато ги боли. Шефовете, на които не им пука за служителите им, винаги ще имат високо текучество. Невъзможно е да работиш за някого по осем или повече часа на ден, когато той не участва лично в процеса и не му пука за нищо друго, освен за твоята продуктивност.

4. Те не спазват поетите ангажименти.

Когато даваш обещания на хората, това те поставя въру тънката линия между това да ги направиш много щастливи и това да ги гледаш как си тръгват. Когато спазиш поет ангажимент, израстваш в очите на служителите си, защото се доказваш като надежден и почтен (две много важни качества на един шеф). Когато обаче не изпълниш поетия ангажимент, се превръщаш в сервилен и непочтителен човек, на когото не му пука. В крайна сметка, ако един шеф не спазва поетите ангажименти, защо всички останали да го правят?

5. Те наемат и повишават неправилните хора.

Добрите, здраво работещи служители искат да работят с професионалисти, които имат сходни възгледи. Когато мениджърите не се справят добре с трудната работа по наемането на добри служители, това действа като основен демотивиращ елемент за тези, които все работят за тях. Повишаването на неправилните хора е дори още по-лошо. Когато се скъсвате от работа, но в крайна сметка вместо вас повишават някой, който с подмазване е стигнал до върха, това е огромна обида. Нищо чудно, че това кара добрите служители да напускат.

6. Не позволяват на добрите служители да преследват нещата, които им харесват.

Талантливите служители имат увлечения. Осигуряването на възможности, за да преследват техните увлечения, подобрява тяхната продуктивност и задоволството от работата. Много мениджър обаче искат служителите да работят и да мислят в рамките на малка кутийка. Тези мениджъри смятат, че продуктивността ще намалее, ако позволят на хората да разширят фокуса си и да преследват своите увлечения в работата. Този страх е неоснователен. Проучвания показват, че хората, които имат възможност да преследват увеличенията си в работата, достигат до еуфорично състояние на ума, което е пет пъти по-продуктивно от обикновеното.

7. Те не успяват да развият уменията на служителите.

Когато мениджърите получават въпрос за липсата на внимание към служителите, те се опитват да се извинят с думи като “доверие,” “лична свобода” и “упълномощяване.” Това са пълни глупости. Добрите мениджъри ръководят независимо колко талантливи са служителите. Те обръщат внимание и постоянно се вслушват и дават обратна връзка. Ръководенето може да има начало, но определено няма край. Когато разполагате с талантлив служител, от вас зависи да продължавате да намирате сфери, в които той или тя да подобрява уменията си. Най-талантливите служители искат обратна връзка повече, отколкото не толкова талантливите и вашата работа е да не спирате да давате такава. Ако не го правите, най-добрите ви служители ще се отегчат и ще изгубят интерес.

8. Не успяват да събудят креативостта им.

Най-талантливите служители искат да подобряват всяко едно нещо, до което се докосват. Ако им отнемете възможността да променят и подобряват нещата, защото се чувствате комфортно само с настоящото статукво, това ще ги накара да намразят работата си. Ограничаването на това вродено желание да създават ограничават не само тях, но ограничава и вас.

9. Те не успяват да предизвикат хората в интелектуално отношение.

Добрите шефове предизвикват служителите си да постигат неща, които на пръв поглед изглеждат непостижими. Вместо да поставят рутинни и постепенно завишени цели, те поставят високи цели, които карат хората да излизат от зоната им на комфорт. След това добрите мениджъри правят всичко по силите си, за да им помагат да успяват. Когато талантливите и интелигентни хора вършат неща, които са прекалено лесни или отегчителни, те си търсят друга работа, която е предизвикателство за техния интелект. Ако искате най-добрите ви служители да останат, трябва да мислите внимателно за това как се отнасяте с тях. Добрите служители са калени бойци, но техният талант и способности им дават и множество опции. Трябва да ги накарате да искат да работят за вас.