Честит 9 септември, честита (кървава) баня!

09/09/2019 Admin

С инсталация, озаглавена „Честит празник 9.IX. 1944, неблагодарници” в Докторската градина, започна днешната паметна дата в българската история. Дата, която 45 години години стоеше на държавния герб, а 30 години по-късно лъжата какво се е случило през един от последните летни дни на 1944 г. упорито не ще да си тръгне и продължава да трови общественото съзнание.

В 7 сутринта, за около пет минути с помощта на 2 кофи железен оксид, скулпторът Андрей Врабчев превърна в „кървава баня” езерцето в градината. Пред него бе инсталиран мръсен бял транспарант (с вид на откраднат от комунистическа демонстрация), на който с грозни червени букви пишеше:

„ЧЕСТИТ ПРАЗНИК 9.IX.1944 НЕБЛАГОДАРНИЦИ“.

Авторът е същият, който преди няколко месеца ни изненада с паметник на премиера Бойко Борисов – светещ и говорещ, на площад „Гарибалди“.

Днешният ден е пълен с политически събития, посветени на черната, според едни, а според други светлата дата в българката история. Първото от тях обаче не е политическо.

Разговаряме с автора на инсталацията Андрей Врабчев.

– Честит 9.IX и честита баня – кървава, разбира се, г-н Врабчев!

– С праздником!

– Защо избрахте тази градинка?

– Това е фонтанът, който определих като най-малък и подходящ.

– На площад „Славейков” не е ли още по-малък?

– Да, но там е прекалено малък и няма такова разпръскване на струята, каквото има тук. Когато фонтанът работи се образува няколкометрова водна колона. Чисто монументално и скулптурно стои по-добре. За съжаление, в момента още не работи, но се надявам да тръгне. Освен това, фонтанът на „Славейков” е с тъмна облицовка, това щеше да затрудни възприемането на червения цвят, а и самата архитектура на фонтан с течащи чинии ми стои малко сладникаво.

– Днес има поне още десетина събития, свързани с 9 септември, но вероятно не желанието Ви това да е първото е причината да сме тук в 7 сутринта?

– В 7 сутринта денят започва – с култура (смях). Освен това мисля, че е по-добре нещата да се случват тихо и спокойно сутрин рано, отколкото късно вечер или през нощта.

– Засега не се е появил нито един пазач или полицай. Вие какви реакции очаквате?

– Винаги съм готов за всякакви реакции. Ако има такива от страна на Руския културен институт, предполагам, че лесно ще могат да си измият ръцете с мен.

– Днес в Руския културно-информационен център – само на стотина метра от тук – се открива изложбата „75 години от освобождението на Източна Европа от нацизма”. Можем ли да предположим, че Вашата идея е отговор или реакция на тази акция на руското посолство и последвалите коментари?

– Събитията, свързани с нотата на българското външно министерство, по някакъв начин концентрираха вниманието върху тази дата. Но аз щях да направя инсталацията и без изложбата на Руския център.

– Следобяд отново ще има поднасяне на цветя пред паметника на Съветската армия „Освободителка”. В тази връзка като творец и скулптор (който сам си махна един паметник от пл. „Гарибалди”), смятате ли, че има ситуации, в които могат да бъдат демонтирани паметници?

– Да, има. При положение, че събитията не са такива, каквито ни ги представят, всъщност паметник на освободител не може да съществува, когато фактически е имало окупация. Дори само по този белег, този паметник няма място у нас.

Искам само да вметна, че с моята инсталация аз не изразявам политическа, а морална позиция. Защото нашите проблеми са по-скоро резултат на морална безпринципност, отколкото на политически конфликт. Нямаше да се налага 30 години след промените да правим такива неща, ако проблемът с морала беше решен.

В края на разговора все още не се беше появил нито един пазач или полицай, само няколко гълъба, кацнали върху камъните в червеното езерце гледаха озадачено червената вода, а някои се осмелиха да я опитат и как е на вкус.