Пет войни, които избухнаха заради алкохола
Хората пият алкохол от зората на човешката цивилизация. Към днешна дата някои трудно могат да си представят живота си без него. Ето 5 момента в годините назад, когато алкохолът е довел до тежки конфликти и дори до човешки жертви.
Бунтът на кръчмите в Чикаго – април 1855 г.
През 1855 г. новият кмет на Чикаго д-р Леви Буун обявява война на растящия брой на кръчмите в града. Повечето такива заведения се държат от ирландски имигранти – 625 от общо 675 бара в Чикаго. В речите си кметът стига до там, че нарича собствениците „покварени и безполезни пияници“ и дори ги обвинява, че водят хората към пропастта.
В действителност ирландските имигранти работят по 12 часа на ден, 6 дни в седмицата, като почиват само в неделя. В този ден те се виждат с роднините си и пият в кръчмите.
Кметът обаче официално забранява на баровете да работят в неделя и вдига таксите им за продажба на алкохол.
Около 200 собственици на кръчми решават да не се подчинят на забраната. Те дежурят пред входовете на заведенията си в очакване на полицейски проверки. Седмици по-късно се стига и до демонстрация пред общината, при която избухват безредици. Един човек е убит, има ранени, 60 души са арестувани.
Дори и след всичко това, кметът Буун отказва да промени политиката си. На следващите избори обаче той понася драматична загуба, а всички негови забрани са премахнати.
Ужасна бира и кърваво меле в Оксфорд – февруари 1355 г.
Напрежението между студентите и преподавателите от университета и местните жители на Оксфорд тлее от години. И накрая завършва с тридневни сблъсъци, жертви и много ранени.
А всичко започва от обикновено спречкване в кръчмата. На 10 февруари 1355 г. двама студенти, вече солидно почерпени, правят шумна забележка на собственика на заведението, като остро критикуват качествата на предлаганата им бира. Той им отговаря в същия тон, а младежите го замерят с халба. Мъжът ги подгонва, а те побягват към университета.
Недотам сериозният конфликт в бара става повод за хората в градчето да изпуснат натрупвания дълго време гняв. И двете страни са въоръжени, а конфликтът продължава цели три дни. Загиват общо 93 души.
До ден днешен историците няма как да определят дали бирата, станала повод за всичко, е била чак толкова ужасна.
Бирената война във Вроцлав
И отново сме в 14 век, но този път в Полша. В мазето на кметството по онова време се намирала единствената пивоварна и кръчма във Вроцлав. Местните я наричали „Плъха“ – можете да си представите защо… От години това било мястото, където местните жители можели да си пийнат, а градските власти дори наложили допълнителен данък върху бирата.
Междувременно, в манастира на близкия остров монасите усъвършенствали изкуството на производството на бира. През 1380 г. те започнали да продават продукцията си на жителите на града след църковната служба. Оказало се, че бирата на монасите е по-вкусна и по-евтина от приготвяната в „Плъха“. Стигнало се до там, че хората дори отивали в околностите на манастира, за да пият бира или две, а приходите в подземния локал чувствително намалели.
В градския съвет на Вроцлав били възмутени – монасите откраднали бизнеса с пиво, а в хазната постъпвали и много по-малко средства от акциз.
Така започнала търговска война между властите и манастира.
Градският съвет не позволявал никакви стоки да стигнат до монасите, без да минат проверка. Така се стигнало до конфискуване на коледния подарък за монасите от херцога на Лигниц – няколко бъчви от най-доброто пиво в страната. Всичкият алкохол бил изпит, без да стигне до манастира.
В отговор епископът отлъчил членовете на съвета от Църквата. Последвали и по-радикални действия: дверите на манастира били заключени, а богомолците не можели вече да се помолят в храма. Част от миряните потърсили помощ от папата, а през 1382 г. полският крал трябвало да изпрати войската, за да принуди монасите да отворят отново църквата.
Сблъсъците в Портланд през юни 1855 г.
През 1851 г. Мейн става първият щат, който налага забрана за продажба на алкохол. Кметът на Портланд Нейл Дау смята, че забраната може да помогне да се сложи по-бързо край на търговията с роби, тъй като захарните плантации в Карибския басейн се обработват от роби, а за варенето и дестилирането на алкохола е необходимо голямо количество захар. Дау вярва, че ако американците престанат да пият алкохол, това ще доведе до освобождаване на робите.
Добри намерения, които обаче не дават добър резултат… Все пак гражданите на Портланд били готови да опитат. Вместо да купуват готов алкохол, те започнали да произвеждат ябълков сайдер и да го продават на съседите си. В последствие обаче започнало домашното производство и на други видове алкохол.
След няколко години лекарите и аптеките вече не можели да почистват рани или да стерилизират своите хирургически инструменти, така че кметът Дау разрешил употребата на алкохол за медицински цели. И въвел още по-стриктен контрол – бутилките били доставяни директно в кметството и се разпределяли оттам.
Местните хора обаче били възмутени, защото тръгнали слухове, че кметът всъщност купува алкохола за себе си и за свои приближени. Една вечер тълпата поискала да влезе в кметството и да направи обиск на помещенията. При последвалите сблъсъци загива 22-годишен мъж, 7 са сериозно ранени. На следващите избори кметът Дау не е преизбран, а наследникът му отново разрешава алкохола.
За честта на бирата – Бризбейн – октомври 1940 г.
В Бризбейн, Австралия, е разположена голяма военна база, в която по време на Втората световна война са дислоцирани хиляди войници. Докато чакат да отидат на фронта, вечер след тренировките, те се отдават на пиене и флиртове с местните момичета, а баровете работят до 23 ч. Заради множеството оплаквания от местните жители градските власти решават да затегнат контрола и забраняват продажбата на алкохол след 20 ч. Войниците са меко казано недоволни, защото по това време едва са изпили първото си питие, и постоянно нарушават правилото.
В отговор органите на реда решават да демонстрират сила. На 26 октомври 1940 г. целият наличен полицейски състав е изпратен на главната улица Queen Street, за да провери дали се сервира алкохол след разрешения час.
В отговор войниците, които тъкмо са се отдали на забавленията, блокират улицата, спират движението и влизат в бой с полицията. Няма снимки или кадри от сблъсъците, тъй като военните унищожават материалите на фотографите.
Тълпата нахлува в хотел Grand Central, като задига цялото налично количество бутилки бира. Борбата продължава до след полунощ. За щастие, жертви няма.
