На какво се радват тези клети българи?

BILLA каквато била

BILLA се изтегля от България, стана ясно тези дни. Това е икономически факт, който би трябвало да буди само съжаление – отива си голям чужд инвеститор, намаляват разнообразието и конкуренцията. Губим всички ние като потребители. А в интернет едни хора се радват, неясно на какво. И не само в интернет.

Не от вчера сме чели и чували едни бомбастични „доводи” как чужденците грабели „клета майка България“, как изнасяли из под един баир тонове злато, колкото няма всъщност в цялата околна Галактика, и други подобни дивотии.

За „Била” същите упорито твърдяха, че изнасяла годишно от България 700 милиона лв. печалба. Никой нормален човек, който знае поне две дори приблизително верни цифри за БГ икономиката, не би седнал да оборва такава фундаментална глупост, разбира се. Но сега имаме повод, нека го направим.

За 2013 г. веригата всъщност има 497.3 млн. лв. приходи и 11.54 млн. лв. загуба. Не 700, а около 500 милиона, и не печалба, а приходи. Колкото до печалбата, тя е всъщност загуба – тоест веригата не е изнесла, а е внесла в България 11.54 млн. лв. (заедно със стотиците милиони, инвестирани вече у нас). Не били компютри, а компоти, и… да не разправяме стари вицове.

Въпросът обаче остава:

На какво се радват тези клети българи?

Да, големите търговски вериги фалират малкия и средния бизнес в бранша, притискат производителите за ниски цени и високи отстъпки, бавят плащанията; и не само това. Същевременно присъствието им носи не само инвестиции, повече работни места и повече данъци, но и огромно разнообразие от стоки, а конкуренцията помежду им сваля цените.

Пример. Преди 10 години продавачите на сергиите по Графа предлагаха посред зима холандски череши за 50 лв. килото – и други такива „солени” деликатеси. Днес можеш да си купиш по всяко време от близката верига десетки плодове от цял свят, повечето от които никога не си нито виждал, нито чувал, нито дори знаеш имената им – за няколко, а не за няколко десетки лева. А сергиите по Графа пустеят, защото продавачите с трицифрени надценки не могат да виреят при тези цени.

И какво, това ли е ползата от веригите – че продават евтино екзотични плодове, докарани от другия край на света, които би опитал два пъти в живота си? Не, разбира се.

За богатите българи търговските вериги, особено чуждите, носят огромно разнообразие и луксозни стоки. За средната класа – удобство на пазаруване и качество, обичайно по-високо от българското.

За бедните обаче те са истинско спасение.

Манна небесна

Благодарение на постоянните промоции и трайно ниски цени социално най-уязвимите у нас хора успяват да преживяват с неприемливо ниските си доходи. Салами за 3 лв. килото, кисело мляко под 50 ст., два хляба за лев… В такива „салами” няма никакво месо, нито киселото мляко е кисело мялко, а за хляба по-добре и да не говорим. Това са пълни боклуци, разбира се. Но те не са за вас – те са за онези, които не могат да си позволят да купят нищо друго. А такива хора са много.

Влезте в коя да е верига извън час-пик – ще видите десетки щуращи се бедни и възрастни хора, оглеждащи рафтовете и проверяващи всяка стока. Много от тях дори са дошли отдалече, пренебрегвайки близкото си квартално магазинче. И никой не ги е накарал да дойдат тук насила. Те сами са направили своя избор.

Ама кварталното магазинче…

В кварталното магазинче нито могат да поддържат толкова ниски цени, нито имат такова разнообразие. И обикновено не предлагат именно най-евтините стоки, защото нищо не печелят от тях. Затова бедните и възрастните хора са най-многобройните клиенти на веригите, макар че и веригите не печелят нищо от тях, освен ако те случайно не се излъжат да купят и нещо друго. След дълго мотане бабата със забрадката купува шоколадче на промоция – и вероятно дори не за себе си, а за внучето си.

Е, ако дори баба ви разбира, че има полза от големите търговски вериги, би трябвало и вие да го разбирате – освен ако не сте пълен орангутан… Портокалите за стотинки обаче са точно толкова добри, колкото и останалите по 2-3 лв., опитайте ги.

Ах, този джаз!

„Вън спекулантите, за които 70% са нормална надценка!”, злобее анонимен трол във фейсбук по повод напускането на „Била”. Призив, който буди само недоумение. Надценката може да е дори повече или пък по-малко и сигурно е различна за различните стоки. Но вероятно е приблизително толкова, колкото и на останалите на пазара. Даже може и да е по-малко от тази на другите, щом конкретно тази верига е на загуба – няма как да знаем. Но пък едно е сигурно – когато един голям играч си тръгне от пазара, останалите с облекчение ще вдигнат надценката и вече ще плащате не 70%, а 80%. Кой печели от това? Познахте, не сте вие.

„Изберете българското!”, тръби друг псевдо-патриот в ефира. И отново изпадаме в недоумение. При равни други или поне сходни условия всеки нормален човек би избрал българското (или пък не – въпрос на вкус). Логиката обаче е ясна – така парите остават в България и се реинвестират или поне харчат основно пак у нас, не в чужбина.

Но ако българското е некачествено или по-скъпо, или и двете заедно, какъвто много често е случаят (уви) – какъв е смисълът да избера българското? За да преуспее БГ производителят, който ми продава по-скъпо и по-лоша стока ли? А аз какво печеля от това? Познахте, не печелите, а губите, опитайте отново да помислите.

Печели само производителят, заигравайки се с патриотичните ви чувства. Като се има предвид и колко БГ фирми, особено големи, са регистрирани в различни екзотични дестинации в чужбина с цел избягване на данъци, призивът „избери българското” става едва ли не… рекламна кампания за балъци.

Не избирай българското – избери по-качественото или по-евтиното, независимо българско или чуждо. Невидимата ръка на Адам Смит ще се погрижи за останалото. А ако трябва, и държавата може да се намеси.

Пирамиди, фараони и икономика за милиони

Проблем с търговските вериги и техните практики има навсякъде по света – и никой не е успял да го разреши докрай. Причината е проста – държавата може да въведе точно за 5 минути регулации в бизнеса им, никакъв проблем. Но това ще удари по ниските им цени – което пък ще засегне най-много точно най-слабите и уязвими потребители, които нямат никакъв друг избор. Да смачкаш най-бедните не си го позволяват дори и в най-богатите държави – а България далеч не е от тях. Социалната цена за това е нетърпима, даже неморална.

Затова държавата предпочита донякъде да си затваря очите за търговските вериги и да се намесва само в краен случай, вместо да се поддава на популистки призиви на откровено неграмотни хора.

В крайна сметка, както казва по повод изтеглянето на „Била” от България друг фейсбук потребител: „В училище, вероятно в гимназията, трябва да се преподава основна икономика. Не може да има хора, които се радват при намаляващи външни инвестиции”. Българинът е нещастен, защото е глупав, а не защото е беден.