Как изглеждаше Интернет преди 15 години?

Аз съм роден през 1986 година и, кажи-речи, съм отраснал на компютър. Пряк свидетел съм как компютърните технологии се развиха с главоломна скорост. Светът изглеждаше по един начин преди 20 години, през 1994 година – тогава още прощъпвах под ДОС, учех се да си стартирам Нортън Командера и да си пусна някоя от любимите игри – The Lost Vikings, Cannon Fodder и още една с едни кораби… забравих й името. Тогава Windows 3.11 беше нещо много готино.

Краят на 90-те години и началото на новото хилядолетие обаче бяха много интересни времена. Тогава Интернет ставаше все по-достъпен за хората и компютърният свят изглеждаше по съвсем друг начин. Да ви кажа… сега, като съм на близо 28-годишна възраст, не гледам на тези времена с носталгия. Даже изобщо. Интернет културата беше пленяваща, пристрастяваща даже, но често пъти имахме много повече ядове, отколкото се радвахме.

Но кои бяха отличаващите черти на онези древни, от гледна точка на току-що навършилите пълнолетие, времена?

1. В началото беше … компютърният клуб!

Лето 1999-то беше време, когато Иван Костов властвуваше Все още се помнеше кризата от 1997-ма. Държавата ни тепърва изплуваше. Доходите бяха ниски, да си купиш компютър беше сериозна инвестиция. Затова пък компютърните клубове бяха изключително популярни. По едно време се срещаха на всеки ъгъл, но хубавите и с добър интернет бяха малко. В Плевен най-добрите бяха два – Грийн и Перъдайс (във времената, преди да цъфне Пентагона – който беше свръхмодерен компютърен клуб и привличаше геймъри). Ако искаш да ползваш интернет, по-добре да отидеш там… и се моли да има свободно място. Че може и да няма.

В противен случай можеш да разчиташ на някой квартален клуб с по 5-6 компютъра. Всички те са вързани за един модем. Сега трябва да ви обясня какво е модем – и не, това не са флашките на Макс Телеком, Мтел, Глобул и Виваком. Това са едни чегъртащи устройства – или вътрешни, или външни, които са свързани с телефона. Интернетът е охлюв. Я си отвориш пощата, я не.

По-късно, когато почнахме да имаме лични компютри, също разчитахме на тези модеми. Помня, че купувахме карти за интернет достъп основно от два доставчика – Бол.БГ и Мобиком. Въвеждаш кода за достъп, свързваш се… и се молиш да не прекъсне. А, и още нещо – ползваш ли интернет, не можеш да ползваш телефон.

2. Всички мразехме Windows.

Честно казано, не разбирам тези, които недоволстват от Windows 8. Да, разбирам, че Microsoftдопуснаха стратегическа грешка и не трябваше да налагат продукт, който е предназначен за таблети и е подходящ за цъкане с пръст, не за класически лаптопи. Windows 8 е малко дървен в началото. Но от година и половина работя с тази операционна система и мога да кажа, че макар и да е неудобна понякога, тя не е лоша в истинския смисъл на думата. Никога не ми е забивала. А някогашният Windows беше не просто неудобен – той беше лош.

Това беше във времената, преди да се появи Windows XP – сиреч, преди 2001 година. Имаше една популярна песен, много популярна и стана набързо хит (връзка към Youtube – цъкнете да я чуете). В припева се пееше: „Ъъъъъ… рестартирай и ш‘се оправи… -Ама аз не съм сейвнал?!“ Та тогава масово се ползваше Windows 98, а Windows 95 беше още абсурдно популярен. Някъде към 2000-та година пуснаха един Windows ME (Милениум) – той беше най-зле от всички. Windows 2000 в началото също беше зле, с годините и по-късните пачове се оправи…

В тези мракобесни времена (наистина мракобесни) не можеше да разчиташ за нищо сериозно наWindows. Още с първото сядане на компютър учиш как да „сейваш“ през една минута – щото не знаеш в кой момент компютърът ще ти даде легендарния син екран, нито пък знаеш в кой момент ще ти „зависне“. И в двата случая се рестартира и ако не си записал файла си – спукана ти е работата.

Днес тези времена са малко или много забравени. Затова казвам – когато мразехме Windows, ние го мразехме с основание. Нещата станаха по-добре едва в края на 2001 година, когато се появиWindows XP – и то не веднага. Поне една-две години пищяхме от липса на драйвери, несъвместими устройства и нестабилност.

3. Никой не бръснеше Apple за нищо, алтернативата на Windows беше Linux.

По това време Microsoft с техния Windows бяха гадните монополисти, които искат да ти оберат парите. Стийв Джобс беше в обществените представи неуспял бизнесмен, а Apple през 90-те се считаше за пълен провал. Алтернативата на гадния Windows беше някоя от дистрибуциите наLinux. Тогавашните Linux-гурута обещаваха светло бъдеще за десктопа. Много последователи се запалиха по Linux и съвсем сериозно вярваха, че тази безплатна операционна система ще измете гадните монополисти от Windows, докато настъпи онова светло бъдеще на кому…, опс, на десктопите, когато никога няма да се наложи да плащаш за комерсиален софтуер.

Реалността се оказа по-друга – Linux наистина беше добра алтернатива, но изискваше сериозна инвестиция и заделяне от личното си време. Понеже работещите хора с компютър искат машина, която да им върши на тях работа с две цъкания на мишката, а не машина, с която си губят времето, така и Linux не стана толкова популярен, колкото ни се искаше. За нас, тогавашните деца и тийнейджъри, това не беше проблем – всичко, което ни откъсваше от училищните домашни, беше добре дошло. Linux не можа да се наложи сред десктопите, но за сметка на това много от безплатните приложения като OpenOffice (но понеже говорим за „древните времена“, предшественикът му бе StarOffice) бяха портнати за Windows и сега си ги ползваме.

4. Знаете ли какво е … Netscape?

Netscape е легендарен интернет браузър, дядото на Mozilla Firefox, Seamonkey и много от съвременните браузъри. Тогава той не беше с отворен код, поддържаше се от корпорацияNetscape (но понеже не е Microsoft, значи не сък-ва и е куул). Netscape беше нещо повече от браузър – той беше цял пакет (браузърът се казваше Navigator), имаше e-mail клиент, и Composer – програма за създаване на уеб страници в интерактивен режим. Защото … преминавам към т. 5.

5. Нямаше блогове. Имаше персонални уебсайтове.

Ако искаш да си известен в интернет, трябва да имаш собствен уеб сайт. Зубрехме HTML и други езици като ненормални – само да си имаме собствено уеб пространство. Западняците ползваха за хостинг услуги Geocities. У нас имаше няколко варианта – free.bol.bg (отдавна го няма), dir.bg(минаха към платени хостинг услуги по-нататък – а днес предлагат glog-ове) и hit.bg (това чудо на древността още съществува!).

Повечето от персоналните уеб страници изглеждаха… ужасно. За да си създадеш читав уеб сайт, трябваше да знаеш минимум HTML на прилично ниво – само Composer-ът нямаше да ти помогне.

6. Знаете ли какво е IRC? А mIRC?

Признавам – тук вече имаше нещо романтично! IRC е съкращение от Internet Relay Chat, а най-популярният клиент на този чат беше mIRC, на жаргон му викахме „Мирката“. Всеки чатеше с измислен псевдоним (никнейм) – какви ли не никнейми се срещаха – аз много исках да стана DJ и се пишех DJ Slavchik. Но се срещаха и далеч по-фрапантни измишльотини – Mazna_Kifla, Raio_Razvrat и т.н…

Свързваш се към сървър на голямата мрежа UniBG и влизаш в някой канал – #bulgaria, #pleven, #pleven+. Харесваш си някой ник – цъкаш на него „в Мирката“ и първото нещо, което трябва да му пишеш, е hi? asl? последното ще рече – age/sex/location – абе да кажеш на колко си години, дали си мъж или жена и къде живееш. Ако не живееш в един град с даден човек или ако си мъж и попаднеш на мъж, обикновено чатът приключва. Ако си мъж и попаднеш на момиче (макар че в това никога не си сигурен), започваш да си мечтаеш за гадже и си представяш колко ли е красива отсреща. Та това му беше романтиката.

Между другото в mIRC някои хора (като мен) научиха първите си болезнени уроци, че в Интернет не всичко е безнаказано и носиш отговорност за думите си. Много лесно можеш да бъдеш изгонен от канал, ако се държиш непристойно. Но както Channel-операторите, така и по-големите им шефове – IRC операторите, си позволяваха често твърде много. Достатъчно беше да направиш някакво на пръв поглед невинно изказване, което да не се хареса на някой сдухан  Chan/IRC оператор, – и получаваш бан от канала, или G-Line – т.е. бан от цялата мрежа – и никога вече не можеш да се присъединиш към общността, ако не си смениш IP-то! Понякога се банваха и цели доставчици заради нечии прищевки! Мен например ме изгониха в епохата, когатоFTP сървърите изчезваха и се появяваха торентите – не ми харесваше идеята на peer2peer мрежите. Понеже не ми харесваше и го написах в един форум– някакъв случаен IRC оператор го прочете – и бан за няколко дни… докато не намерих нужните връзки след останалите IRCоператори, които ми премахнаха ембаргото.

Колко е хубаво, че тези мракобесни времена са приключили! Но от друга страна… днес, в епохата на Facebook, много хора наистина си позволяват да прекрачат всички граници и често те се разминават безнаказано.  Днешното интернет поколение няма тези задръжки, които ние имахме някога….

7. Скайп нямаше, имаше ICQ.

ICQ беше нещо много интересно… за времето си. Накратко, това е първият в историята инстант-месинджър. Уникалното беше, че всеки получаваше собствен номер – нещо като телефонен номер. ICQ обаче не беше толкова популярен, колкото IRC. И въпреки това си спомням, че мнозина го предпочитаха…

8. Мобилният интернет беше … СКРЪБ!!!

Бяха все още онези години, когато мобифоните присъстваха в текста на всяка втора поп-фолк песен. Те дълги години бяха недостъпни за много хора заради високата цена на мобилните услуги. За нас, пролите, хората от простолюдието, имаше една машинка, която се нарича пейджър. Много шантава машинка. Имаш си телефонен номер, на който човек може да ти се обади. А на пейджъра пристига … текст. От своя страна ти не можеш да извършиш обаждане с пейджъра. Сиреч – той е само приемник.

Беше възможно да направиш така, че като пристигне e-mail, да получиш текстово съобщение на пейджъра. Обикновено виждаш само заглавието на електронната поща и e-mail-а на подателя. Не и цялото писмо.

Това … чудо… беше голяма радост през онова време. Разбирате ли какво се опитвам да ви обясня, млади айфон фенове? Получаваш съобщение на пейджъра и търчиш към интернет клуба да си отвориш пощата!!!

9. Мултиплеър игрите от онова време – StarCraft, Quake III, Half-life (Counter Strike)

В края на 1999 и през 2000 година вече се цъкаше популярния Half-Life мод: Counter Strike по клубовете. Масово!

Ако има нещо, за което скърбя от онова време, са игрите. Съвременните игри страдат от същите недостатъци, с които критикуваме и съвременното кино – че са дъвка за окото, но с плосък сюжет. През 90-те години имаше незабравими заглавия – като Half-Life, Thief, MetalGear Solid – игри, които не само галят окото, но са с интересно повествование и грабват вниманието. Жалко, защото поредното издание на Half-Life може никога да не бъде издадено, а новото издание на Thief,макар красиво визуално, е доста посредствено. Може пък да съм пропуснал някои нови съвременни заглавия с добра история.

10. Google беше страшно непопулярен, хората предпочитаха търсачки като Yahoo и дори български търсачки

Не мога да си представя света днес без Google. Не беше така преди 15 години. Не че Googleотсъстваше. Напротив, имаше го! Тогава обаче той бе една много постна и нехаресвана търсачка. Като казвам търсачка, значи имам предвид само търсачка – без Gmail, да не говорим за неща катоGoogle+ и Youtube.

Но пък тогава харесвахме Yahoo. Тогава той беше върхът – предоставяше не само търсачка, а и електронна поща, че даже и портал. Тези, които не харесваха пощата на Yahoo, си правеха поща в Hotmail.

Не си спомням българи да ползваха масово AOL – иначе популярен в САЩ.

В България се ползваха търсачки като portal.bg . Гювечът също го имаше, само че не се казвашеgbg.bg – в началото ползваше името gyuvet.ch или нещо от сорта. Прочее, една от първата задача при създаването на уебсайт в България тогава, беше да го регистрираш в максимален брой търсачки.

11. Много сайтове бяха на Flash

В края на 90-те години Флаш беше абсурдно – АБСУРДНО ПОПУЛЯРЕН. Тогава той беше разработван и поддържан от Macromedia, преди Macromedia да бъде закупена от Adobe през 2005 година.

Флаш сайтовете от онова време бяха красиви и много мигаха и свистяха. Но не всички разработчици ги предпочитаха, защото за коректното им визуализиране имаше нужда от допълнителен плъг-ин за браузър – а тогава интернет не беше бърз и инсталирането на плъгини беше понякога голяма болка.

Вестникът от гимназията ми (Мегиум) имаше електронна версия – типичен флаш сайт. Уебсайтът, макар и отдавна необновяван, все още е достъпен на адрес: http://megiumche.hit.bg/ . Тамън може да видите как изглеждаха флаш сайтовете едно време.