Д-р Теодор Морел – дилърът на Хитлер

Д-р Теодор Морел превръща Адолф Хитлер в същински наркоман.

Нацистка Германия има пристрастяване към наркотиците. Шофьорите на такси, актьорите, секретарките, продавачите в магазините, най-богатите бизнесмени – всички взимат хапчета метамфетамин, наречен Первитин.

Наркозата придобива застрашителни размери, защото сама по себе си е въплъщение на нацисткия идеал за превъзходството на арийската раса, усилвайки производителноста и енергичността на хората. Тогава всички работят нон-стоп с часове, понякога и с дни, и всичко това в интерес на Третия Райх.

Много скоро след началото на пристрастяването Первитинът се превръща в гориво за военните действия на Германия. Наркотикът кара войниците да се чувстват недосегаеми, те маршируват с дни и безстрашно гледат в лицето на смъртта. Но това има и негативни ефекти – засилва многократно безразсъдството и психозата, създавайки армия от фанатици.

Следователно, едва ли е изненада за някого, че мъжът на върха на веригата – самият Адолф Хитлер, е пристрастен към наркотика. Но дневният му режим скоро излиза извън контрол.

С напредването на войната Хитлер става зависим от поне 80 различни наркотика. А човекът, който стои зад пристрастяването му е д-р Теодор Морел.

КОЙ Е ТЕОДОР МОРЕЛ?

Според книгата на Норман Олър, Морел е безразсъден опортюнист. След като работи като фелдшер на кораб, а след това и като военен медик по време на Първата световна война, той става личен физиотерапевт на много успешни атлети, бизнес лидери и дори кралски особи като например шейхът на Персия и кралят на Румъния.

Докато нацистите набират сила личната му практика в Берлин процъфтява. По-тъмният цвят на кожата на Морел, както и някои от чертите му, събуждат подозрения, че той е от еврейски произход. След като клиентите му намаляват заради това, той се присъединява към нацистката партия, за да отхвърли бъдещи подозрения, а скоро след това започва да лекува елита на СС.

ДОКТОРЪТ СРЕЩА ФЮРЕРА

През 1939 г. Морел среща фюрера на вечерно парти. Тогава Хитлер страда от силни стомашни крампи и подутост. Още същата вечер докторът убеждава хипохондрика Хитлер да вземе хапчета Мутафлор, които съдържат разтворени бактерии ешерихия коли, както и противогазови таблетки, съдържащи стрихнин.

Болките на Хитлер веднага изчезват. Скоро Морел го държи на ежедневни дози витамултин – мистериозно прахообразно вещество, което кара фюрера да се чувства изключително енергичен.

И така Морел успява там, където други лекари се провалят. Убеден в медицинските чудеса, на които докторът е способен, Хитлер го наема за свой персонален лекар през 1937 г. Въпреки това, приближените на фюрера отказват да приемат лекаря, смятайки го за шарлатанин.

Към това се прибавя и фактът, че Морел е с надноремено тегло, поти се много и излъчва силно неприятна миризма. Любовницата на Хитлер, Ева Браун, която в последствие става пациент на Морел, се чувства много отблъсната от него. В отговор на чувствата й Хитлер казва: „Не съм го наел заради уханието му, а за да ме лекува“.

СЯНКАТА НА ХИТЛЕР

Много скоро Морел се превръща в същинска сянка на Хитлер – следва го в бункера, на военни съвети, на почивки, дори и в окупираните територии по време на войната.

Тези моменти са запечатани в дневника на доктора, който дава ексклузивна информация за здравето и психическото състояние на фюрера. В своите бележки Морел нариче Хитлер „пациент А“ – предпазна мярка едновременно за фюрера и за самия доктор, в случай, че дневникът попадне във вражески ръце при смъртта на единия от двамата.

През август 1941 г. Хитлер се разболява тежко. До този момент той получава ежедневни инжекции с витамини и глюкоза, но те вече не са ефективни. С неохота Морел решава да започне да го инжектира със съмнителни животински хормони.

Медикаментите, които фюрерът приема, включват метаболитни стимуланти, полови хормони, екстракти от семенна течност на бикове и свински черен дроб. Хитлер не консумира месо, но е инжектиран редовно с животински субстанции.

Оттам нататък букетът от медикаменти само се увеличава. Морел обещава на Хитлер „незабавно възстановяване“. След като фюрерът се пристрастява към субстанциите, които получава, започва да изисква все по-високи дози и все по-силни наркотици.

Скоро той започва да приема противоречащи си по действие субстанции. Ако не може да спи, поема доза барбитурати и морфин. Ако има нужда да се ободри, е инжектиран с дори по-силни стимуланти.

Тези съмнителни медикаменти спечелват на Морел прозвището „райхмайсторът на инжекциите“.

През 1943 г. той започва да дава на Хитлер високи дози опиати. Здравето му става все по-лошо, а нацисткит лидер изглежда все по-слаб и видимо състарен. Оксикодонът – фармакологичният братовчед на хероина – става панацея за Хитлер. От веществото той изпада в еуфория, а с все по-честите дози се пристрастява.

Скоро обаче дори това не е достатъчно. На 20 юли 1944 г. Фюрерът получава леки наранявания в следствие на опит за убийството му в базата „Леговището на вълка“. Този път д-р Ървин Гисинг лекува Хитлер, а той има свое любимо лекарство, наречено кокаин. От този момент нататък Хитлер получава оксикодон в комбинация с две дози висококачествен кокаин всеки ден.

Съюзниците обаче започват да бомбардират фармацевтични компании като „Мърк“ през декември 1944 г. и така изведнъж оксикодонът става лукс. През януари 1945 г. Хитлер свършва запасите от опиати – точно преди да се барикадира в бункера си.

Според историците фюрерът се превръща в развалина – и физически, и психически. До онзи момент той се поддържа с опиати, но сега най-важните вещества са изчезнали.

Морел остава персонален лекар на Хитлер почти до самия край. В последните дни на войната фюрерът му разрешава да напусне бункера. Морел бяга от Берлин с един от последните полети за напускане на страната.

Без своя доктор Хитлер изпада в ярост и уведомява приближените си, че ще се самоубие.

Според бележките на Морел Хитлер получава общо около 800 инжекции с над 1100 различни медикамента в периода 1941-1945 г.

Теодор Морел никога не е осъден за военни престъпления. Той никога не е защитавал силно нацистката идеология и членството му в партията е разглеждано като действие с цел печелене на лични дивиденти.

По време на войната той забогатява, защото държи кланници и различни фабрики за производство на медикаментите си. Освен това той получава финансиране по договорите за доставки на наркотици за нацистката армия.

Но в края той няма нищо. През 1948 г. Теодор Морел умира в болница в Тегернзее от естествена смърт.