Дневникът на един българин под карантина

10.00 ч – Вече трети ден съм си в нас. Преброих плочките в банята, знам с колко контакта разполага цялата къща, дори подредих килера. Това последното беше в момент на лудост. Опознах децата, едното тази година щяло да бъде абитуриент. Кога се мина това време? Жената сменила работата преди 6 месеца, аз сега научавам. Била ми казала, но не съм я слушал. Глупости! Все аз съм й виновен…

11.00 ч – Ще хвърлям боклука… Чувствам някакъв трепет в мен. Слагам сако, защото си е събитие. Далеч повече време обаче ми отнема за маската, ръкавиците и очилата за заваряване. Даже си мия краката. Всякакви твари има навън, вируси също.

11.11 ч – Хвърлих боклука. Беше интересно преживяване, видях съседите, които доскоро не исках да ги виждам. Даже завързахме приятелски разговор, питахме се един друг как сме, обещахме си помощ, ако имаме нужда от нещо. Само да мине този вирус и пак да си дойде всичко по старому. Има нещо съмнително във всички хора, държат се много добре. Кроят нещо, гадините.

20.55 ч – След 5 минути ще пляскаме на медиците. Останали са ми едни пиратки от Нова година, няма по-удачен момент от сегашния. Тези хора трябва да усетят подкрепата ни, а балъците си мислят, че това ще стане с ръкопляскане. Баси тъпаците, затова сме на такова дередже! Намирам и пръчка тротил, че нали съм рибар. Ще я хвърля и нея. За здравето на нацията го правим все пак.

21.00 ч – Пред блока е като 4 юли във Вашингтон. Заря, пиратки и тук там някой друг аплодисмент. Знаех си, че ще се получи. Една кола май гори, но и без това сега не му трябва на съседа. Къде ще ходи, нали е карантина.

21.04 ч – Забравих да спомена, че на сметката си имам три бити лекари, но сега им плясках. И преди, и сега си го заслужаваха!

22.00 ч – Гледах, че в Италия пеят по балконите. Повдигали духа си с техни хитове. Набичих Азис и се показах пак на терасата, но другите нещо не са в настроение. Даже не очаквам и Валери Симеонов да дойде. На него съвсем му убиха кефа сега, като затвориха кръчми, дискотеки и барове. Горкият човек.

09.30 ч – Събуждам се, но опцията да закъснея за работа е отпаднала, защото сега работя от вкъщи и няма кого да ядосвам. Така е тъпо, баси. Един кеф по-малко. Даже не ми се пуши толкова по време на работата, защото няма с кого да си бия лафа и да бавя работния процес.

10.30 ч – Не ме кефи да работя от вкъщи. А уж всички разправяха, че щяло да бъде яко. Нито мога да крада от офиса консумативи, нито сега има кой да купува в OLX кабарчета, карфици и телбодове на едро. На къде отива този свят…

12.15 ч – Все пак решавам да се разходя навън. Правителството забранява, но това прави излизането ми още по-дръзко. Ще отида до поликниниката да питам дали могат да ми дадат направление за урина. Всичко ми е наред, но искам да се проверя профилактично. Не съм го правил от военната комисия и вярвам, че сега е моментът.

13.45 ч – Ходих до поликниниката, но не ме пускат. Не било важно. Подозирам световната конспирация, няма какво друго да е. Искат да обезлюдят България, започвайки първо от великите умуве.

16.00 ч – Гледам поредната пресконференция на проф. Мутафчийски във фейсбук и чета коментарите под лайфа. Има много силни, даже така си намерих джанти за колата. Един пусна обява и се чухме. Оказа се свестен човек. Обеща ми, че ако имам нужда, може да ми намери още диплома за Висше, болничен и ТЕЛК.

17:34 ч – Жената гледа в интернет, че всичко живо купува като изоглавено тоалетна хартия. Кара ми се, че не ми дреме и изобщо не мисля за задника си. Ще ходя до магазина, видяло се е.

18:04 ч – Взимам 5 стека тоалетна хартия – всеки с по 40 рола. Изпреварих дядо за тях, добре че беше с бастуни, иначе нямах шанс. Помоли ме да му дам поне един стек, но му казах да бъде иновативен и да мине на памперси.

18:09 ч – Баси хартията – 360 лева! Цяла зима събираме пари за Китен и ги дадох за тоалетна хартия. О-СТА-ВКА! О-СТА-ВКА!

21:24 ч – Отварям втория стек тоалетна хартия в опит да направя 10 крачета, жунглирайки с роло, защото гледам, че е модерно в интернет. Карам жената да ме снима със стара камера, записахме видеото на касетката от сватбата. Какво? И двамата бяхме там, така че няма какво да съжаляваме. Проблемът е как да кача записа в интернет.

22:34 ч – Спомням си, че първпият ми път беше с момиче от Плевен, откъдето тръгна коронавируса в България. Два месеца след като ми пуснаха ходих във венерическия. В Плевен най-безопасното, което можеш да хванеш е COVID-19. Заклевам се!

08:11 ч – Отивам за нарязан хляб, че ми се ядат принцеси за закуска. Има опашка, никой не спазва дистанция от метър и половина. Започвам да кашлям с все сила, май се пренавих, че дори пръднах. Всичко се разбяга, една жена дори извади светена вода, някой звънна на 112. В суматохата прередих всички и си бих камшика.

10:39 ч – От новините разбирам, че в къщите, където живеят хора със съмнения за коронавирус, им лепят надпис „Под карантина“. Принтирам няколко такива листа на домашния принтер и го разлепвам на всички съседи по вратите.

11:36 ч – На всеки 10 минути пиша остроумни статуси във фейсбук на тема „COVID-19“. Последният ми е, че ако някой умре от нещо друго ще ебаси тъпака.

12:12 ч – Ефрейтор Годжи пак дава пресконференция. Хем обеснява, че трябва да спазваме лична хигиена, хем е с една и съща униформа десети ден. Много мразя лицемерите!

12:21 ч – Жената е член на групата във фейсбук „Майките в София“. Там видяла как се приготвя домашен дезинфектант, как се шият маски и как се прави дълбоко гърло. За последното съм ок, но започна да вари спагети за обяд с дезинфектант. Питах я защо, а тя ми каза, че са италиански.

13:04 ч – Не знам дали пипнах нещо или е от спагетите, но не се чувствам добре. Дано да е коронавирус, защото ще бъде наистина жалко. Освен това всички ще ми завиждат, защото ще говорят за мен по телевизията. Ако не се почувствам по-добре, довечера съм на кръчма. Все пак трябва да се дезинфекцирам както трябва, няма да се излагаме. А и едни авери се връщат от чужбина, повод си е…