9:14 – Ставам от сън. Мама ми е направила палачинки.
9:55 – Обличам се. Синята фленелка с надпис “@#bulgaria”, oh yeah, обичам я!
10:22 – В рейса съм. Чувствам се като Бог сред толкова тъпаци, които не са никакви и си нямат и понятие от PC-та и iRC. Ама как може такова нещо бе? Все едно нямат за какво да живеят! Блажени са невежите …
10:48 – Пристигнах в офиса. *** Connected
10:50 – Я. Тема против ABO във форума. Ей сега и аз ще го наредя, тъй де, трябва да градя имидж.
11:01 – ABO е пуснал предложение във voting-а. Гласувам “За” предложението му. Хм, май трябваше първо да го прочета, че поне comment да дам? Уф, ама то много дълго бе. Айде, няма да чета, те хората са го чели и ако пише глупости ще си кажат.
11:02 – Brb, време за обяд. Мама ми носи пиле на грил и сладкиши.
11:47 – Преядох. Зле ми е. И физически, и психически. Имам нужда от приятел. Включвам се на local-ите си.
12:06 – По-добре съм. Тея момчета знаят как да ме изкарат Господ. Не че не съм де.
12:20 – Обаждам се на колега. “Ай на кафе ма?” – викам.
12:43 – Вървим към кафенето и говорим за iRC.
12:58 – Пристигнахме. Настаняваме се в най-безлюдното ъгълче. Поръчвам дълго кафе и Фанта Екзотик – както винаги от няколко години насам. Не си падам по новите неща, че да не се изложа.
13:00 – На сервитиорката и писва и пита умълчания ми колега какво ще желае. Той се оглежда притеснено и мънка. “Той е системен администратор, трябва да помисли” – казвам аз.
13:50 – Говорим за iRC.
14:14 – Тръгваме от заведението.
14:18 – Връщаме се отново. И двамата сме си забравили GSM-ите на масата. Така е, ние сме си виновни. Никой не ни караше да ги вадим, за да се гъзарим.
14:39 – Играем CS. Не с истинските nick-ове, че е опасно.
17:22 – Шефа на залата ни взема с 40 стотинки повече. Даваме го баровски и се правим, че не забелязваме. Мисля си толкова ли баламски изглеждаме?
17:39 – Прибирам се в офиса и се настанявам пред компа.
17:43 – Някъв ми се включва и иска help. “brb” – викам. “hah, da be da” – пише ми той. “eh mladej, samo da znaeshe kolko truden den imah i kolko mi e natovarena programata …” – казах аз за финал и натиснах “ignore”.
17:56 – Гласувах “Против” да направим Mitak voted oper. Туй да не ти е мандра бе, мой? Той и Бил Гейтс пише софтуер за собствена изгода, дай и него да го vote-нем, а?
17:57 – Натварих се, трябва да си почина. Изкарах си го на няколко пича от #gay.
18:35 – Заговори ме племенника ми. Смята, че за неговият талант local-ната линия е малко. Иска да става global.
18:39 – Vote-нах го за Global. Ако не го приемат – здраве да е. След седмица пак ще го предложа и така, докато не се изгласува.
18:51 – Brb, време за brb.
19:26 – Някакво ламусче иска да connect-не 30 bnc-та на сървъра ми. В замяна трябва да му дам local-на линия.
19:28 – Дадох му 10 url-та с правилата на мрежата, наплаших го, изчетох му лекция за примерното поведение в iRC (демек да мълчи и да не help-ва, че никой не знае откъде ще му дойде).
20:30 – Set-нах му local-на линия. Вдругиден ще му я махна под предтекст, че колегите са се оплакали от него. Ще му обещая да говоря с тях и да изчака няколко месеца, докато пак го направя oper. Ще издействам k-line на bnc-тата му в другите сървъри – тъй няма да ги махне от моя.
20:59 – Brb, време да си измия ръцете от всичко. Излязох чист от офиса.