Богатството на София

Още от дълбока древност е имало култ към минералната вода. От най-стари времена градове са се оформяли именно около минерални извори. Такъв е и случаят с древна Сердика, днешна София, която е възникнала като селище заради хидротермалните си извори. Благодарение на тях и благоприятното си географско разположение старото тракийско селище било превърнато от римляните в цветущ и благоустроен град.

София е столицата с най-много минерални извори, сондажи и находища на планетата Земя – 42, като минералните води са от осем различни вида.

Общият им дебит е 450 л/сек,

температурата на водите е от 30°C до 90°C. Те покриват почти цялото пространство на Столичната община, като се разпростират през жилищни райони, градски паркове, части от склоновете на Витоша и околните планини, междуселищни пространства в северните околности на града до терените около входно-изходните пътни артерии.

Слабоминерализирани находища във и около София има в Централна баня, Панчарево, Горна баня, Овча купел, кварталите Княжево, Банкя, Враня, Лозенец, Свобода, зона Б-5, Белчински минерални бани, Божурище, Войняговци, Горни Богров, Доброславци, Железница, Иваняне, Казичене, Равно поле, Световрачане, Безден и Елин Пелин.

Средноминерализирани са изворите в Костинброд, Нови Искър, Гниляне, Кумарица, Требич, Чепинци и Долни Богров. Естествени газови минерални води се срещат в Мрамор, Илиянци и Биримирци.

Неслучайно в герба на София един от символите е минерален извор.

Историята на града може да се проследи до времето на ранния неолит. Доказателство за това са открити следи от няколко неолитни селища, които датират от около 5000 години пр.н.е. През 7. век пр.н.е. на север от топлия минерален извор близо до река Елешница (днешната Владайска) възниква древен град, документиран по-късно от римляните като Сердика.

През 2. век сл.н.е. по време на римското владичество е каптиран горещият минерален извор в центъра на града, където са издигнати градските терми (около мястото на днешната Централна баня).

Сердика е любимият град на император Константин Велики, който дори възнамерявал да премести столицата на Римската империя от Рим в Сердика.

През 14. век градът започва да се споменава като (Света) София по името на най-големия си храм – раннохристиянската базилика „Св. София“, разположена на високо и видно място,

в границите на Свещения хълм, под който блика термална вода.

След Освобождението от османско владичество, през 1913 г., на мястото на съществувалата дотогава турска баня, която е разрушена, е изградена в стил сецесион, но и с типични български, византийски и източноправославни орнаментални елементи Софийската централна баня. Живописно и архитектурно оформена, вътрешно просторна и удобно уредена, състояща се от две отделения – мъжко и женско, обзаведени с по два басейна, с топла и хладка минерална вода, плувен басейн, вани, душове, подводна гимнастика, подводен масаж, газови и лекарствени вани, иригации, инхалации, парафинолечение и лечебни масажи, тя функционира до 1986 г., когато е затворена поради лошото й състояние.

Много интересен факт представлява наличието на

чайки, кръжащи над масивните сгради на Президентството,

хотел „Шератон“, бившия Партиен дом, Министерския съвет и ЦУМ, които се намират в непосредствена близост до Централна баня. Смята се, че чайките са повлияни от магнитното поле, предизвикано от биоенергийните свойства на хипертермалната вода в тази част на София.

Минералната вода в района на Централна баня се определя като хидрокарбонатно-сулфатно-натриево-флуорна, като в нея има и следи от радон. Тя съдържа микроелементите желязо, алуминий, мед, манган, германий, галий, титан, молибден, платина, сребро, калий, литий и стронций. Слабоминерализирана е, както и останалите изброени по-долу води, с температура 46,7°C, с алкална реакция pH = 9,4. Това я прави

много полезна за здравето на всички хора, от всички възрасти,

с различни професии и различно натоварване на организма, независимо дали са здрави или болни. Препоръчва се за балнеолечение при заболявания на нервната система, опорно-двигателния апарат, гинекологични, бъбречно-урологични, стомашно-чревни, чернодробно-жлъчни и обменно-ендокринни заболявания.

Изворът в квартал Горна баня също има дълга и многовековна история. Минералната му вода е с температура 41,8°C. Определя се като хидрокарбонатно-сулфатно-натриева с pH = 9,5. Препоръчва се за лечение при същите заболявания, каквито и водата на Централна баня.

Минералната вода в района на балнеологичния и климатичен курорт Панчарево, разположен на изхода на Искърското дефиле между Лозенската и Плана планина, е хидрокарбонатно-сулфатно-калциево-магнезиева. Нейната температура е 42°C и 48,2°C, има неутрална реакция pH = 7,1 и лека радиоактивност. Добра е за лечение на неврологични, опорно-двигателни, ревматични, бъбречно-урологични и гинекологични заболявания.

Панчаревската баня е единствената все още функционираща

общинска баня в София. Допреди няколко години работеше и тази в Горна баня, но вече е затворена.

Водата в квартал Княжево е по-хладна – 31°C. По химически състав е хидрокарбонатно-натриева с pH = 9,4. В района на курорта са открити пет минерални извора, каптирани и разделени в две групи. Княжевската вода се препоръчва при очни, белодробни, неврологични, сърдечносъдови и анемични заболявания. Народната медицина съветва да се правят промивки на очите с тази вода.

Банкя е един от най-известните ни балнеолечебни курорти, като водата там е с температурата на човешкото тяло – 37°C, и с химически състав, който я определя като хидрокарбонатно-сулфатно-натриева. Тя съдържа още калий, метасилициева киселина, флуор, желязо, мед, молибден, сребро, титан, стронций, арсен, бор, германий и галий, които повишават лечебните й качества. Тя има pH = 9,1.

Минералната вода в Овча купел се препоръчва при гинекологични, бъбречно-урологични, опорно-двигателни, неврологични и кожни заболявания. С температура 31°C и неутрална реакция pH = 7. Характеризира се като сулфатно-хидрокарбонатно-калциево-натриева със съдържание на флуор и следи от мед, цинк, сребро, кобалт, манган, желязо, литий.