Най-добрите първоаприлски шеги в българската история

Днес е 1-ви април – ден за лъжи, шеги и закачки, вдъхновяващи от десетилетие света в измислянето на най-шеметните майтапи. У нас креативността е оптимална и всяка година смешките и хитросите са удивителни. Ето ви и някои от най-успешните в българската история:

663 г., Фанагория – Хан Кубрат връчва сноп арматурно желязо, боядисан като съчки, на синовете си и ги кара да ги чупят цял ден. Двама от синовете му губят зъбите си.

681 г., Плиска – Хан Аспарух се изнизва тихо от леглото на своята ханка и на своето място пъха задницата на кон, който буди половинката му с ведра пръдня, последвана от летален къч.

811 г., Константинопол – Византийските управници получават майтапчийска чаша от ку-ку-магазин с формата на човешки череп.

864 г., Плиска – Княз Борис I обяснява, че при новата религия е позволено да се прелюбодейства. Хиляди отиват в Ада заради този майтап.

924 г., Константинопол – Цар Симеон Велики изобретява средния пръст.

1004 г., Охрид – Цар Самуил се шегува, че е македонец и че е изобретил първия телефон с 2 sim-карти.

1201 г., Търново – Цар Калоян изобретява и другия среден пръст, заедно с яростното размахване на предния в лицето на представители от Латинската империя. Днес този хумор е неоценим, тъй като по това време не е имало Комиците и хората са се смеели на по-първични неща.

1803 г, Букурещ – Софроний Врачански извършва редица дребни практически шеги, с които причинява неудобства на близки и познати, които го обвиняват, че е минал всички граници. За да се извини, пише книгата си “Житие и страдание грешнаго Софрония”, където иронично се нарича Софрония и обяснява, че  се облича като жена, за да се прави на танцьорка от Пирдоп.

1862 г., Белград – Васил Левски заобикаля ров, докато никой не гледа и обявява, че го е прескочил. При желание да повтори, твърди, че си е навехнал глезена и смигва.

1869 г., Измаил – Христо Ботев прави трика с взимането на носа на свой ученик и обяснява на малчугана, че носът му ще бъде от полза за освобождаването на България. И до днес потомците на този ученик вярват, че пра-пра-пра-дядо им е освободил България, услужвайки с носа си на Ботев.

1893 г., София – Стефан Стамболов подслушва политическите си опоненти със СРС-та, за да може вечерта публично да имитира звуците, които издават при изхождане.

1902 г. Габрово – Габрово е обявен за столица на хумора, след като местен зевзек отрязва опашката на котката си и си прави голям мустак от нея. Всички жители на града се напикават от смях.

1916 г. София – Неназована жена в столицата научава, че любимият ѝ е починал от дезинтерия на фронта. Комшии оправят настроението ѝ с репликата: “Пак добре, че не е СПИН!”

1945 г. Правец – Местен селяк произнася пламенна реч, в която честити първи юни, изплезва се игриво и после 6 часа се опитва да произнесе думата пролетариат.

1957 г. Белене – Над 200 туристи са оставени за 32-годишен бъзик на о-в Белене, след като са преметнати, че това просто е екскурзия до Дунав.

1990 г. София – Комунизмът се скрива зад дланите си и през няколко минути се показва на различни места с репликата “Ето ме!”. Шегата е активна и днес.

1995 г. Цялата страна – Последната дата, до която политическата кариера на Христо Стоичков изглежда като ведра алтернатива. Последното искрено възклицание “Ицо Стоичков президент”.

2000 г. София – Иван Костов не краде нищо, с което в заключителните часове на деня напрежението се повишава.

2003 г. Царска Бистрица – Симеон Сакскобургготски моли електората за 3 дни отсрочка за оправянето му.

2008 г. Цялата страна – Сергей Станишев.

2012 г. София – ЕС праща доклад с текст: “Всичко е идеално при вас. Толкова е идеално, че ние се напускаме сами, тъй като само вие реформирате. Браво, ГЕРБ!”