Как босовете на родния ъндърграунд получиха прякорите си

Престъпният свят е пълен с босове, които са известни със своите прякори, получили ги заради жестокостта си или това, което са направили. Всички са треперели в миналото от “Белязаният” Ал Капоне,  Бенджамин “Бъгси” Сийгъл,  Джордж “Автомата” или Томас “ Мазните Пръсти”. У нас родният ъндърграунд също има още по звучни и интересни прякори. Ето как някой от босовете в българската мафия получават прякорите си.

 Митьо Очите

Димитър Желязков, много по-известен като Митьо Очите, е роден в Несебър. Някои твърдят се, че прякорът на Желязков идвал от навика му да удря жертвите си право в окото, а други – че причина са опулените му очи.

Златко Баретата

Златомир Иванов Иванов, по-известен като Златко Баретата, е един от шестимата най-влиятелни наркобосове в България. Така поне го представя разработка от 2003 г. на Центъра за изследване на демокрацията. През 1991 – 1993 година служи в МВР в отряда за борба с тероризма, откъдето му идва и прякорът Баретата.

Маргините

Братята Красимир и Николай Маринови са по известни с прякорите си- Големият и Малкият Маргин. Не е ясно кой ги кръщава така. Маргин се свързва с думата маргинал-човек , който се намира на границата на различни социални групи, системи, култури, намиращ се под влиянието на противоречащи си норми, човек от ъндърграунда.

Преди да станат известни като босовете на СИК, двамата са пробвали да станат борци.

Малкият Маргин като дете е носел друг прякор- Кашона, бил много буен и див.

Райко Кръвта

Роденият през 1970 г. Райко Василев – Кръвта сформира престъпна задруга в началото на 90-те, като първоначално се занимава с въоръжени грабежи над чуждестранни тираджии в района на мотел „Църна маца“ на магистрала „Тракия“.

В този период Райко граби съвместно с братята Васил и Георги Илиеви. В края на 1995-а обаче пернишкият гангстер е принуден да избяга от България, след като на 25 декември организира въоръжено нападение срещу боса на СИК Стоил Славов – Телето. Когато се връща през 2000 г. е със сменено име. Той се прекръства на Васил Арарски.

Любопитен детайл е, че с новото име идва и новият прякор на Райко. Дотогава той е наричан Кръста. Печатна грешка в благоевградския в-к „Струма“ обаче го преименува на Кръвта. Бандитът толкова харесал новия си прякор, че според пернишката легенда даже пратил торта в редакцията на регионалния вестник.

Георги Илиев-Главният

Георги Илиев изчаква 40 дни след смъртта на брат си в трескаво обмисляне дали да се ангажира с лидерското място в групировката. Накрая решава да поеме кръста си.  Георги Илиев е коронясан за лидер на ВИС през 1995 г. Налага се бързо сред бандитите от групировката. Този период обаче му носи прякора Главния. Мафиотите се опитват да изчистят образа си и да се превърнат в бизнесмени. Точно висаджиите – за разлика от конкурентите си от СИК – остават завинаги в орбитата на стоковата контрабанда, дрогата – хероин и кокаин, и вътрешните раздори.

Главния умира от куршумите на Райко Кръвта

Иван Тодоров-Доктора

Прякорът му няма нищо общо с образованието му.  Иван Тодоров-Доктора е роден в Димитровград. Прякорът му е измислен, тъй като е следвал ветеринарна медицина в Стара Загора, но така и не се дипломира.

Кръстникът

Иво Александров Карамански, известен още като Кръстника, ­е бивш български гребец и основна фигура в престъпните групировки, характерни за първите години след разпадането на тоталитарната система в България. Прякорът му „Кръстникът на българската мафия“ му е измислен от журналистката от в. „Труд“ Анна Заркова.

Много от босовета от родната мафия просто носят прякор на региона от който са като Косьо Самоковеца, а по-дребните риби в ъндърграунда носят имена от фауната и флората-Компира, Булдога, Мите Чифуто, братята с романтичния прякор Котетата, Насо Прасето, Жирафа, Лъжата и какви ли още не.