България прие закон за принудителна публикация на сорс-кодовете на държавния софтуер
В уеб-пространството периодично се появява информация, че държавните поръчки за разработването на софтуер се дават предимно на приближени фирми, които са собственост на роднини и приятели на чиновниците. Официалните оферти са се превърнали във формалност, процъфтяват подкупите, шуробаджанащината и връзкарството.
IT-обществеността опита всякакви методи за борба с това и дори бе публикувана история за оферта за 300 000 евро за създаването на статичен сайт, но това не помогна.
Според текста на “Закона за електронното управление“, при изготвянето на техническите спецификации, административните органи са задължени да включват следните изисквания:
- Компютърните програми трябва да отговарят на критериите за софтуер с отворен код
- Всички авторски и сродни права върху съответните компютърни програми, техният изходен програмен код, дизайнът на интерфейсите и базите данни, чиято разработка е предмет на поръчката, трябва да възникват за възложителя в пълен обем, без ограничения в използването, изменението и разпространението им
- За разработка трябва да се използват хранилището и системата за контрол на версиите, поддържани от агенцията съгласно чл. 7в, т. 18 (най-вероятно ще се използва Github)
Изискванията на променения закон не се отнасят до купуването на лицензии: държавните структури както преди имат право да закупуват например софтуера на Microsoft и Oracle, вместо да използват LibreOffice и други свободни и безплатни програми.
Предприетата стъпка е съвсем правилна. Отвореният сорс-код на държавния софтуер е съвсем логично и правилно изискване. Щом обществото заплаща работата, то има пълното право да следи как тя се върши, тоест в случая, сорс-кодовете трябва да са обществено достояние.
Преди излизането на поправките се появиха мнения, че в никакъв случай не трябва да бъдат публикувани сорс-кодовете, понеже в софтуера за броенето на гласовете по време на избори например, всеки ще може да пробие системата.
Но привържениците на open-source доказаха своята позиция, като заявиха, че методът за безопасност чрез неясност не е най-добрият начин за осигуряване на информационна сигурност. Немалка рола изигра и фактът, че в държавните сайтове и информационни системи бяха разкрити много уязвимости, а статичните сайтове за 300 000 евро падаха при най-малкото натоварване.
Известният български активист Божидар Божанов, който участва в поправките на законодателството предупреди, че приемането на промените не означава, че те ще се спазват. Големите фирми навярно ще намерят вратички в закона и няма да публикуват кода.
Но това е важна стъпка за борба с корупцията и подкупите при разпределянето на държавните поръчки в IT-сектора.