22-годишният Тодор Русанов съживи Бузлуджа по уникален начин (ИНТЕРВЮ)

Toдop oт Гopнa Оpяхoвицa и нeгoвият cъcтyдeнт Рaфaл Чapнoвcки oт Пoлшa превърнаха мoнyмeнтa нa вpъх Бyзлyджa в модерен кoмплeкc зa oтдих c кoнцepтнa зaлa, мyзeй и кpъгъл пaнopaмeн кopидop.

Двете момчета учат в университета „Единбург Напиер“ в Шотландия и заедно представиха разработката си, която е и тяхната дипломна работа.

Проектът носи името „Бузлуджа VR“ (виртуална реалност) и пoзвoлявa caмo c eднo нaтиcкaнe нa кoпчeтo хopa oт цял cвят да се впуснат в едно прекрасно изживяване, подобно на компютърна игра, като се “paзхoдят” дo чиниятa с помощта на очила/шлем за виртуална реалност или своя компютър. Приложението може да бъде свалено напълно безплатно от ТУК.

Разработката е първата по рода си визуализация на комунистическия паметник, който през очите на Тодор и Рафал представлява иновативно и модерно красиво място с музей и зала за концерти и театрални представления.

Младежите демонстрираха проекта заедно с контролери и шлем за виртуална реалност от последно поколение. С помощта на контролерите, зрителят може да регулира скоростта на разходката си, да се телепортира от едно място на друго, да види дори и най-малките детайли. Шлемът позволява съвсем буквално да се изкачват стълбите до паметника, да се влезе и разгледа всяко кътче на сградата.

Проектът е уникален и с това, че всяко движение, което зрителят извършва в реалността, се пренася в компютъра, можем да се надвесим над парапета, да погледаме в далечината или да клекнем, за да прочетем някои от надписите.

Приключението започва от модерно лоби като в хотел, минава през кафене, продължава през дълъг и красив коридор, за да стигне до амфитеатралната зала за концерти и представления. Момчетата са дигитализирали и т.нар. тъмен коридор, който в истинската сграда не е имал никакво предназначение, но те са го превърнали в малка галерия, пълна със снимки, които показват сегашното състояние на Бузлуджа. Има и външен коридор, още една галерия, в която се демонстрират 16 кадъра от най-красивите места на България.

Най-атрактивната част от разходката е най-високата част – кулата, от която се разкрива гледка към цялата местност. Вътре в коридорите програмистите са направили две допълнителни атракции – мини модел на чинията и миниатюрен модел на пейзажа. Мини чинията започва да говори, когато я задействаш с контролера и разказва историята си, а на малкия пейзаж всеки може да види точно къде в пространството се намира сградата.

Цялата разходка продължава 45 минути. Започва с българския химн, а всички надписи, които са на кирилица, моментално се превеждат на английски, за да може всички да разбират за какво става дума. Подменена е и петолъчката като символ и вместо нея се вижда стилизиран лъв.

Идеята е да се впуснеш максимално в приключението и да забравиш, че се намираш у дома.

Тодор и Рафал са направили проекта си така, че той да бъде ползван и от хората в неравностойно положение, които ще могат да разгледат съвременната представа за функционирането на сградата от дома си.

Работата е отнела близо година в Единбург. Самото представяне на проекта в Шотландия оставило преподавателите без думи. Те били толкова впечатлени от работата на младежите, че не обърнали достатъчно внимание на останалите дипломни работи, а 30% от хората, които сложили очилата, казали, че със сигурност познават монумента.

В случай, че има интерес, приложението може да бъде представено и в Полша, откъдето е колегата на Тодор – Рафал.

Защо решихте да се придържате към по-модернистичния дизайн?

Сметнахме, че комунистическите символи и стил, очевидно не работят в 21-ви век. Навярно присъствието на тези символи е и една от причините за текущото окаяно състояние на монумента. Именно поради този факт, решихме да превърнем Бузлуджа в една модерна мултифункционална структура с национална стойност.

Понеже живеете и учите в чужбина, смятате ли , че българинът е узрял да посещава културни събития и да оцени такова съоръжение като “новата Бузлуджа”?

Това е доста труден въпрос. Ако българинът иска да бъде наричан европеец и иска нещата в България да се подобрят, то трябва да демонстрира едно по-модерно мислене и култура. А ако смятаме, че като изливаме гнева си върху изкуство и уникална архитектура ще променим миналото, настоящето или бъдещето, жестоко се лъжем.

 

Може ли да споделите нещо интересно около създаването на проекта? Предполагам е имало много такива моменти, нещо забавно, което се сещате в момента?

Имаше изключително много забавни моменти. Първият за който се сещам е, когато влязохме в Бузлуджа миналото лято и започнахме да мерим стените на паметника с рулетка и да чертаем. Хората, които бяха там, ни помислиха за луди и ни се смяха. Навярно наистина е изглеждало нелепо, но за да пресъздадем паметника ни трябваха точни размери/мащаб. Това беше необходимо, тъй като не открихме оригиналните чертежи на структурата никъде.

Какво предстои оттук нататък, ще търсите ли финансиране за изпълняване на проекта?

Моментът, в който осъзнахме какво сме направили, беше срещата ни с архитекта на Бузлуджа Георги Стоилов, който изключително много хареса проекта и дори се разчувства и каза, че идеята е напълно изпълнима. Засега не сме обмисляли търсенето на финансови средства. Като първа стъпка бихме искали да достигнем по-голяма публичност, за да разберем мнението на по-голяма част от българския народ.