11 удивителни научни факта за успеха
Как се става гений, защо високият IQ не е залог за успешност, как името влияе на избора на професия? Това са само част от неочакваните разкрития на известния американски журналист и културолог Дейвид Брукс в книгата му „Общественото животно.” С ирония и свеж хумор Брукс описва, анализира и обобщава от какво в крайна сметка е обусловен личният, професионален и обществен успех. Представяме ви накратко 11 от най-интересните и удивителни факти, предопределящи според Брукс успеха в живота.
1. Идеалът за красота
Стандартите за женска красота са един и същи по цялото земно кълбо. Това установява психологът от университета в Тексас Дейвид Бас на базата на международно проучване, което провежда сред 10 хил. души. Навсякъде мъжете оценяват свежия, здрав тен на лицето, пълните устни, дългите блестящи коси, симетричните черти, неголямото разстояние между устните и брадичката, както и между носа и брадичката и съотношение между обиколката на талията и обиколката на бедрата, равнавящо се на 0,7. Анализ на произведения на живописта, създадени през последните хиляда години, показва, че при повечето изобразени на тях жени авторът се е придържал именно към тази пропорция. Тя е характерна и за „зайчетата” на сп. Playboy, макар и пълнотата на моделите да е била различна, в различните епохи. Дори и Туиги, известна с почти анорексичната си слабост, има съотношение между обиколката на талията към обиколката на бедрата, равно на 0,73.
2. Колкото повече знаем, толкова по-добре запомняме
Човешкото знание не е подобно на съхраняването на данни в компютърнат памет. Способността на компютъра за запомняне на информация не се подобрява с увеличаването на обема й. Човешкото знание е точно обратното – ненаситно и пълно с живот. Колкото по-добри знания има в дадена област човек, толкова по-бързо и по-качествено запомня нови данни, нова информация по тази тема. В един научен експеримент помолили третокласници и студенти да запомнят списък с имена на герои от анимационни филми. Третокласниците се справили със задачата в пъти по-добре от студентите, тъй като били много по-запознати от тях с бекграунда. В друг експеримент група деца на възраст от 8 до 12 години, които в училище се водели изоставащи и група възрастни със среден интелеткт били помолени да запомнят имената на актуални поп звезди. И отново малките се представили много по-добре от големите. Предварителните знания подобрявали качеството на запаметяване.
3. Честолюбието повишава шансовете за успех
Честолюбивите често откриват сходство с личност, съумяла да постигне голям успех. Удивително е колко малко е нужно, за да се разпали искрата на инстинкта за подражание. Преди няколко години двама учени – Джеф Коен и Грег Уолтън раздали на студенти от Йелския университет кратка биография на Натан Джексън, представен в нея като известен математик. В половината екземпляри бил променен един ключов детайл: рождената дата на Джексън съвпадала с рождената дата на съответния студент. След като младежите се запознали с биографията, Коен и Уолтън им дали математически задачи. Онези от тях, чиито рождени дати „съвпадали” с тази на Джексън, отделили за решаването на задачата 65% повече време в сравнение с останалите. В тях подсъзнателно възникнало чувство за родеене с Джексън, което ги мотивирало да повторят успеха му на всяка цена.
4. Лесен начин да узнаете ще станете ли звезда
Гари Макферсън изследва през 1997 г. група от 157 случайно избрани деца, които току-що са започнали да овладяват някакъв музикален инструмент. Някои от тях станали добри музиканти, а други в крайна сметка се отказали изобщо от изявата в това поприще. Макферсън се опитал да открие общи качества и черти, отличаващи първите от вторите. Оказало се, че успехът в този случай не зависел нито от нивото на интелигентност, нито от специфични дарби като музикален слух, нито от математически способности, нито от чувството за ритъм, нито от доходите на родителите. Най-добрият показател се оказал отговорът на въпроса, който Макферсън задавал на детето, още когато избирало на какъв инструмент иска да свири: „Как мислиш, колко дълго ще свириш?” Децата, които възнамерявали „малко да посвирят”, така и не превърнали музиката в свой приоритет. Децата, заявили, че смятат да свирят поне няколко години, достигнали успехи – къде по-големи, къде по-скромни. Но тези, които след време станали известни музиканти, отговаряли „Искам да свиря цял живот!”. Тези деца просто са проектирали съзнателно своето бъдеще.
5. Как се става гений
Джон Хейс от Карнеги Мелън Университет изучава 500 шедьоври на класическата музика и установява, че само 3 от тях са написани през първите 10 години от професионалната кариера на съответния композитор. При повечето са били нужни минимум 10 години упорит труд, за да създадат нещо действително изключително. Правилото за минимум 10 години упорит труд, който се увенчава със значим успех обединява не само музикалните таланти, но и гении от всякакви други области като Айнщайн, Пикасо, Т. С. Елиът, Фройд. Но работата не е само в инвестираните дни, месеци и години усилия, а в начина по който са вложени те. Средностатистическият изпълнител използва колкото се може по-комфортни способи при работа. Изключителният се отнася към това, което върши, много по-взискателно и внимателно. Ако, например е музикант, обикновено той разчленява произведението на хиляди малки фрагменти, като след това шлифова всеки един от тях с упорити повторения до безкрайност.
6. Само високо IQ не стига
В едно знаменито продължително изследване, наречено на името на автора му „Търман”, била проследена съдбата на група студенти с необичайно висок коефициент на интелигентност (135 и повече). Изследователският екип искал да провери нещо съвсем простичко – дали високият интелект е достатъчен да те превърне в знаменитост. Повечето от наблюдаваните студенти действително успели да си устроят добър живот – мнозина от тях станали преуспяващи адвокати, шефове на компании. Но никой от тях не се откроил като истинска звезда в своята област на реализация. Далеч по-впечатляващи успехи постигат хората с умерено висок IQ, установява същото това изследване. Обединяващи черти при тях се оказват честолюбивостта, проявявана още от детството и спазването на етичните кодекси – в живота, на работа и т.н. Какъв е изводът на изследването „Търман”? Ръст на нивото на интелект над 120 т. не води до значително подобряване на качеството на изпълняваната дейност. Да, теоретично човек с IQ 150 e по-умен от този със 120, но от тези допълнителни 30 точки няма никаква осезаема полза, когато става въпрос за траен и значим успех.
7. Лесно можем да бъдем програмирани за успех
Това е игра на асоциации, в която от определящо значение са позитивните и лошите стереотипи. Добрият пример ни програмира за успешност, негативният ни разколебава и влошава поведенческите нагласи, а оттам и резултатността. Предварителната, настройваща информация е ключовият фактор тук. Възприемането на един от двата сигнала стартира верига от асоциации, променящи поведението. В едно проучване доброволци били помолени да прочетат последователно думи, асоцииращи се с понятието „пенсионерски живот” като „старост”, „Флорида”, „лото”. В края на експеримента всички те излезли от помещението, в което се провеждал теста много по-бавно, отколкото влезли – подсъзнателно се „състарили”. По същия начин после били помолени да прочетат думи, свързани с понятието „агресивност” – „груб”, „дразнещ”, „втурва се”, в резултат на което няколко минути по-късно в диалога помежду си станали видимо по-некоректни, прекъсвали събеседниците си рязко и яростно защитавали тезите си.
8. Колко струват семейството и приятелите
Ако корелацията между количеството пари, с което разполагаме и степента на щастие е сложна, то зависимостта на усещането за щастие от социалните връзки е много проста. Колкото по-дълбоки и устойчини са социалните ни контакти, толкова по-щастливи сме. Има редица изследвания, доказващи, че семейните връзки добавят толкова психологически комфорт, колкото и допълнителен доход от 100 хил. долара годишно. По същия начин принадлежността към кръг от приятели, с които се срещате поне веднъж месечно, ви прави толкова щастливи, колкото и удвояване на годишния доход.
9. Как името влияе на избора на професия
Хората инстинктивно се стремят към добре познатото. Изхождайки от това и в търсене на зависимост между името и избора на професия, професорът от Университета Бъфало, Брет Пайлъм проследил и доказал, че младежи с имена Денис и Дениз, по-често от останалите искат да станат dentist (б.р. зъболекар). Хората с имена Лоурънс или Лори по-често от другите мечтаят за кариера на юрист (lawyer), Луи мечтае да живее в Сент Луис, а Джордж – в щата Джорджия. Казано с други думи, при най-важните житейски избори влияние могат да окажат съвършено нелогични и случайни фактори като името, което ни е дадено или стремежът към нещо добре познато.
10. Мозъкът прекрасно знае кога греши
Човешкият ум много бързо открива собствените си грешки. В началото на 90-те години Михаел Фалкенщайн от Университет в Дортмунд провежда изследване, при което проследява мозъчните сигнали при писане върху клавиатура. Така установява, че амплитудата на електрическите сигнали в лобния дял на мозъка се съкращава с 10 микроволта при натискане на грешен клавиш. Патрик Рабит от Университета в Манчестър пък открива, че удар по неправилен клавиш се нанася с по-малка сила, отколкото по правилен, сякаш мозъкът се опитва да избегне грешката в последната секунда. С други думи, чрез система от сложни механизми на обратна връзка, мозъкът открива грешка, дори когато сам я извършва. Затова си струва да се вслушаме във вътрешния си глас, когато по време на изпит например ни сигнализира, че избираме грешен отговор.
11. Старостта е нещо хубаво
Повечето хора твърдят, че с годините стават и се чувстват по-щастливи. Възможно е това усещане да се дължи на факта, че с напредване на възрасттта хората обръщат по-малко внимание на отрицателните емоционални стимули. Лора Карстънсън от Станфордския университет открива, че по-възрастните владеят по-добре от младите емоциите си и умеят по-добре да се абстрахират от неприятни събития. Джон Габриели от Масачузетския технологичен институт установява чрез научно изследване, че амигдалата в мозъка на по-възрастните хора се активизира при позитивни стимули, но не реагира на негативни – подсъзнанието избира позитивните възприятия. Установено е също така, че с възрастта се изглаждат и психологическите различия между половете. Повечето жени стават напористи и самоуверени, а мъжете – внимателни и сговорчиви. Норма Хаан от Университета Бъркли в Калифорния наблюдава в продължение на няколко десетилетия група хора, като започва психологическото им изследване в ранната им младост. С годините хората стават по-топли, дружелюбни и уверени в себе си, установява в края на прочуването си тя.
