10 неща, които не трябва да правиш в София
Както казват шопите: „Варна е море, ама София е океан“. Опасности дебнат от всеки ъгъл. Това не ви е приветливият малък град, където всеки познава всеки. Тук никой не познава никого и не му пука за каквото и да било. Шансът да не срещнеш един човек никога повече в живота си в София е много по-голям, отколкото да го видиш отново. Това не дава големи предпоставки за любезност, затова и никой не се старае.
ЕТО КОИ СА ОСНОВНИТЕ ТОЧКИ, ПО КОИТО ДА ВНИМАВАШ В СТОЛИЦАТА:
Внимавай с такситата
Всеки гост на столицата започва първото си посещение с болки в седалищната част след возене на луксозно такси. Въпросната фирма превозвач не блести с флота от С-класи, просто се казва нещо духовито завършващо на „шанс“ или „каданс“ и къс пробег се обажда на две дебели цифри. При следващото си возене в такси гърмените зайци гледат хипнотизирано въртенето на числата, сякаш със силата на волята могат да спрат помпата.
Не се страхувай от градския транспорт
Напук на слуховете в провинцията от релсите на трамвая не бие ток. Също така не е толкова сложен транспортът – имаме тролеи, рейсове, трамваи, метро, електрички, тротинетки, маршрутки с хаотични числа, които циркулират с брауново движение между нелогично пръснати квартали с блокчета, именувани на случаен принцип. От втора част хващаш автобус 384 до блок 108 после 88 до Зоопарка. Какво толкова не разбрахте?
Не се отваряй по светофарите
Някои смели хора решават да дойдат за първи път до София с кола. Някога да караш с несофийски номера в столицата само по себе си беше гаранция за провален ден. Сега проблеми може да си навлечеш единствено ако се опитваш да спазваш правилника. Тук листовките не важат – единственото, което има значение при определяне на предимството, е марката, цветът, видът, размерът и годината на производство на колата. С други думи – черен джип от миналата година бие жълта малолитражка, особено с гласна буква на номера.
ЕДИНСТВЕНОТО ИЗКЛЮЧЕНИЕ Е ГОЛФ С ПЕРНИШКА РЕГИСТРАЦИЯ – ТОЙ Е КАТО АСО ПИКА: БИЕ ВСИЧКО НАРЕД.
Внимавай как и къде паркираш
Ако си мислите, че снимките с надпис „Паркирането забранено – пукам гуми и викам КАТ“ са меме, жестоко сте се заблудили. Това е реалност от живия живот. Има квартали, в които хората са напуснали нормалната си работа и изпълняват само тази функция: парко пазител. Те са като Дред – съдия, заседатели и екзекутор в едно. Ако спреш на грешното квадратче, очаква те секторът фалит и няма как да победиш в тази игра.
Недей много да се обясняваш
Сега вече градът е набъбнал до 3 милиона, сред които шопската реч се стопява прогресивно, но не е нужно да блъскаш в лицето на местните мьеканьето и диалекта си. Във всяка част на България твърдят, че се говори най-правилният български. Ако беше така – защо не ползват тази дикция по телевизията? О, чакай – вече има риальитьитъ с различна степен на сценарий, така че този довод отпада. И все пак – не е трудно. С малко старание всеки може да говори на чист и книжовен език. Щот иначе, копеле, сеш се, мноо се нервираме.
Внимавай с кого как общуваш
В твоето село най-вероятно си голяма работа. Тук обаче никой не може да се впечатли от това. Така че каквото и да търсиш, ако много-много се отваряш, ще вземеш да си намериш боя. Важи за комплексни житейски ситуации, но и за най-елементарните. По принцип, ако ти се налага да казваш: „Ти знаеш ли аз кой съм?“, обикновено не си никой. Големите хора излъчват съответния вайб и не им се налага да се обясняват.
Внимавай по градинките
Градинките са гордостта на нощна София. Те са толкова уникални, че хора идват от цял свят, само и само да клечат по пейките и да пият бира на галон с надеждата да им върже някоя българка. В този чудесен мултинационален културен микс освен усещане на хипария често се създават и конфликти на общочовешки теми. Ако не си свикнал да общуваш с разнопластови представители на всевъзможни субкултури, не е нужно да си причиняваш това изживяване. По-добре отиди на сладкарница и после се оплаквай от цените.
Не вярвай на брокери
Ако всичко това дотук не те е отказало и ти все така искаш да живееш в София, подготви се за много секс. Първото голямо изпитание е да си намериш квартира.
БЛАГОДАРЕНИЕ НА ТОВА, ЧЕ СОФИЯ ВЕЧЕ Е ЕВРОПЕЙСКА СТОЛИЦА НА ПАРТИ КУЛТУРАТА, АКО ИСКАШ ДА ЖИВЕЕШ В ЦЕНТЪРА, СЕ ПОДГОТВИ ДА ИНВЕСТИРАШ В НАЕМА РЪКА, КРАК И БЪБРЕК.
По кварталите може да загубиш дори повече – например разсъдък и достойнство. Ако брокер ти каже „Добър ден“, провери да не би случайно да е нощ. Такова е нивото на доверие. Също така няма комуникативни квартали на ръба на Околовръстното. Освен ако не обичаш да си комуникираш с 112.
Внимавай със съседите
Софийските съседи са солта на живота, която за съжаление е на всяка манджа мерудия. Всъщност те са като сол в раните – какъвто и проблем да имаш, те го подсилват. Има всякакви видове съседи, но най-обособени са групите на смрадливите (с подразделения трупов мирис, животинска воня и порово ухание), шумните (ремонтови дейности, секс маратонци, скандалджии, мачаджии, сеирджии и оперни певци пияници) и лудите (шизо крясъци, психо звънене, параноично блъскане по тръби и гърмене с пушка от терасата без сериозна причина). Каквито и да са съседите, с тях няма оправия – вие сте под наем, нямате глас. Ако сте собственици – не сте софиянци. Ако имате вече адрес тук, изниква въпросът, къде точно сте родени, като нищо извън Майчин дом до НДК не се брои.
Недей се прави на софиянец
По някаква причина много хора идват в столицата и рязко решават да се слеят с местните… още на следващия ден. Основното качество на истинския софиянец е вродената нужда да бъде киселяк. Това е едно състояние на духа, което те кара да гледаш като Ицо Хазарта, докато журира на „България търси мутант“. Хората от други градове са или много напористи, или прекалено впечатлителни, или свръхлюбезни, недотам възпитани или откровено наивни. Човекът от София е способен да надуши киселящината на друг софиянец през пълна потна мотриса на спирка „Люлин“. Пък и какво значение има кой откъде е – всички сме от една малка планета в Млечния път и сме незначителни прашинки космически прах на фона на гигантския мащаб на Вселената.