Шефът на Кауфланд брутален: Спрете! Много сме големи! Фалитът на КТБ ще ви се стори като бриз!
Нямам търпение да идем в съда и акта на КЗК да го направим на пух и прах. Това каза категорично Михаил Петров, изпълнителен директор на “Кауфланд България” по време на събитие на Сдружението за модерна търговия, предаде ФОКУС.
“Преди нас никой не знаеше значението на думата фактура, имаше опашки за кисело мляко и ти трябваха връзки за буца сирене. Спрете се, защото “Кауфланд” е много голям, ако продължите да се упражнявате и тръгне по бобслея – фалитът на КТБ ще ви се стори като летен бриз”, заплаши държавата.
Това заяви изпълнителният директор на веригата Михаил Петров по време на нарочно събитие, организирано от Сдружението за модерна търговия.
“В понеделник бях един истински притеснен човек. Днес не съм много притеснен, защото корифеи в картелното законодателство разгледаха акта на КЗК и го определиха като футболист, който е тръгнал да изпълнява дузпа на празна врата и си е вкарал автогол”, заяви той.
Но далеч не се ограничи с оспорване на санкцията. Шефът на „Кауфланд“ реши да припомни на българите и какъв бил животът им преди появата на неговата компания.
„Преди нас никой не знаеше значението на думата фактура, имаше опашки за кисело мляко и ти трябваха връзки за буца сирене“, заяви уверено той.
Нима България е чакала „Кауфланд“, за да се научи да търгува и да купува сирене без връзки?
Това изказване би могло да мине за нелепа шега, ако не идваше от ръководителя на една от най-големите търговски вериги в страната, която само три дни по-рано беше санкционирана заради отношението си към български производители.
Думите му създават впечатлението, че до идването на германската компания през 2006 г. българските граждани едва ли не са живели в условията на дефицит, не са познавали нормалната търговия и дори не са знаели какво представлява фактурата. Само че фактите разказват съвсем друга история. Българите не чакаха „Кауфланд“ да ги спаси от опашките за мляко
„Кауфланд“ открива първия си хипермаркет в България през март 2006 г. в Пловдив. До края на същата година веригата има едва девет магазина в страната. През 2007 г. те стават 14, а в края на 2008 г. достигат 19.
По това време България вече разполага с развита мрежа от супермаркети, магазини за хранителни стоки и други търговски обекти.
Българската верига „Фантастико“ е основана още през 1991 г. „Пикадили“ започва работа във Варна през 1994 г. Германската „Метро“ открива първите си два магазина през март 1999 г., а австрийската „Билла“ навлиза на пазара през 2000 г.
Следователно не „Кауфланд“ е научил българите да пазаруват в супермаркети. И със сигурност не деветте му магазина през 2006 г. са сложили край на опашките за кисело мляко и необходимостта от връзки за сирене.
Колкото до фактурите – те са част от българската стопанска и счетоводна практика много преди германската верига да открие първия си обект у нас.
Да представяш появата на една търговска компания като цивилизационен прелом за цяла държава, е меко казано пренебрежително към нейните граждани, търговци и производители.
Петров продължи с още по-категорична защита на търговската верига.
„Съвсем принципно – всички мразят големите. Не обичаш шефа си, не обичаш веригата, своя доставчик, банката. Големите не са обичани по принцип.“
После постави въпроса защо били нападнати именно „хората с храната“.
„Най-странното според мен е защо нападнаха хората с храната – ние се грижим за продоволствената сигурност, ние сме най-големите данъкоплатци и най-големите работодатели, ние сме белия бизнес.“
Така от устата на ръководителя на „Кауфланд“ прозвуча внушението, че мащабът на компанията и ролята ѝ в снабдяването с храни трябва да я поставят в особено положение.
Но какво точно означава „ние сме хората с храната“? Че без една конкретна германска верига българите ще останат без храна? Че българските производители, земеделци, животновъди, преработватели, търговци и всички останали участници на пазара не съществуват?
„Ние сме хората с храната“ – а без „Кауфланд“ ще останем гладни ли?
И защо големината на един търговец трябва да бъде аргумент срещу санкция за нарушения на закона?
Нито размерът на инвестициите, нито броят на служителите дават право на една компания да налага нелоялни условия на своите доставчици.
А точно за такива практики КЗК е санкционирала „Кауфланд“.
Натиск върху производителите, а сега и предупреждения към държавата
На 9 ноември Комисията за защита на конкуренцията обяви, че налага на „Кауфланд България“ санкции за общо 75 653 706 евро за три установени нарушения.
Според официалното решение веригата е използвала по-силната си позиция, за да изисква от български доставчици намаляване на цените на продуктите им.
Второто нарушение е свързано с недобросъвестно приспадане на суми от доставните цени под формата на възнаграждения за услуги.
Третото е за създаване на необосновани пречки и забавяне на преговорите, когато производителите са поискали увеличение на доставните цени. За тези действия КЗК налага три отделни санкции – две по близо 21,9 млн. евро и една от 31,85 млн. евро.
Комисията постановява и незабавно прекратяване на установените практики.
Това е същината на спора. Не дали една германска компания е голяма и важна за българския пазар, а дали е спазвала правилата в отношенията си с производителите, от които купува стоките.
„Кауфланд“ отхвърля констатациите на регулатора и има законово право да оспори решението пред съда.
Но изпълнителният директор предпочете да придружи тази позиция с предупреждения за мащаба на възможните последствия.
„Спрете се!“ – фалитът на КТБ щял да изглежда като летен бриз
„Кауфланд“ е много голям“, изтъкна Петров, като предупреди, че ако компанията тръгне „по бобслея“, фалитът на Корпоративна търговска банка ще изглежда като бриз.
Сравнението е особено тежко.
Фалитът на КТБ през 2014 г. беше една от най-големите финансови кризи в съвременната история на България. Сега ръководителят на търговска верига използва именно тази катастрофа, за да предупреди държавата какво би могло да се случи, ако натискът върху компанията продължи.
Петров посочи и конкретни числа – „Кауфланд“ имал много кредити и 8800 служители.
Но защо тези обстоятелства се представят като предупреждение към институциите? Работните места и кредитите са сериозни икономически аргументи, но не могат да служат като защита срещу прилагането на закона.
Ако подобна логика бъде приета, колкото по-голяма е една компания, толкова по-трудно би трябвало да бъде тя да носи отговорност за нарушенията си.
Това ли е посланието към българската държава – санкционирайте малките, но внимавайте с големите, защото последствията могат да бъдат страшни?
Михаил Петров демонстрира изключителна увереност и за предстоящата съдебна битка.
„Нямам търпение да идем в съда и акта на КЗК да го направим на пух и прах“, заяви той.
По думите му специалисти по картелно законодателство вече са анализирали решението на комисията и са го определили като футболист, който си вкарва автогол, докато изпълнява дузпа на празна врата.
„В понеделник бях един истински притеснен човек. Днес не съм много притеснен“, обясни Петров.
Увереността му поражда очевиден въпрос: как ръководителят на санкционираната компания може да говори с такава категоричност за съдебния изход, преди съдът изобщо да се е произнесъл?
Да обещаеш, че ще защитиш правата си, е едно. Да обявиш предварително, че ще направиш на „пух и прах“ акт на държавен регулатор, е съвсем друго като публично поведение.
Петров не пропусна да се обърне и към критиците на големите търговски вериги.
„Към всички, които казват „Веригите вън!“ – знам ви. Вие и семействата ви пазарувате от тази брошурка“, заяви той с актуален каталог в ръка.
Какво трябва да докаже това? Че човек, който пазарува в „Кауфланд“, губи правото да критикува компанията? Че клиентите са длъжни да приемат всяка нейна практика, само защото използват магазините ѝ?
Потребителят може да избира къде да купува храна и едновременно с това да настоява търговците да спазват закона.
Изпълнителният директор обяви, че компанията няма резервен план за напускане на България.
„Нашите магазини не са под наем. Ние сме инвестирали 1 млрд. в тях. Не можем да си съберем чукалата и да се изнесем от България. План Б е да си отстояваме правата по законов ред.“
Само три дни по-рано обаче „Кауфланд България“ предупреди в официалната си позиция, че може да преразгледа бъдещите си инвестиции в страната заради наложената санкция.
Петров описа отношенията с държавата и с друго сравнение:
„Ние си жужим и се чудим как да правим пари и да си платим данъците, докато властта стои с мухобойката и може да те убие по всяко време.“
Така компанията, която според решението на КЗК се е възползвала от по-силната си позиция спрямо български производители, вече се представя като жертва на държавен натиск.
Разбира се, решението на комисията подлежи на съдебен контрол. Ако регулаторът е допуснал нарушения при постановяването му, съдът има правомощието да го отмени.
Но размерът на една компания не е основание тя да бъде освободена от проверки. А служителите, кредитите и инвестициите ѝ не могат да бъдат превръщани в предупреждение, че прилагането на закона ще доведе до национална катастрофа.
В крайна сметка българите не дължат благодарност на „Кауфланд“ и не са длъжни да приемат внушението, че държавата трябва да се съобразява с големината на една търговска верига повече, отколкото със законите, които важат за всички.
Защото въпросът не е колко голям е „Кауфланд“. Въпросът е дали големината му дава право да поставя условия на българската държава, когато тя го санкционира за отношенията му с българските производители.
Михаил Петров, който от 1 октомври 2026 г. е начело на „Кауфланд България“, има над 20-годишен опит в германската Schwarz Group. Той пое управлението на търговската верига само месец преди Комисията за защита на конкуренцията да ѝ наложи глоба от 76 млн. евро за нелоялни търговски практики.
52-годишният Михаил Петров оглави „Кауфланд България“ на 1 октомври 2026 г., като наследи досегашния изпълнителен директор Иван Чернев, който пое ръководството на Kaufland Германия. Промяната беше официално обявена на 15 септември.
За Петров това е завръщане в компанията, в която е прекарал значителна част от професионалната си кариера.
Той започва работа в германската Schwarz Group през 2004 г., когато на 31-годишна възраст става административно-финансов директор на „Кауфланд България“. В продължение на 16 години ръководи финансово-административната дирекция на веригата, като отговаря за финансите, администрацията и човешките ресурси.
Преди това работи в сектора на недвижимите имоти като регионален финансов директор за Източна Европа.
През 2012 г. Петров участва в създаването на Kaufland Service, първоначално като част от структурата на търговската верига. Четири години по-късно има активна роля и в изграждането на технологичния център Kaufland IT Service, чиято дейност е насочена към разработването на софтуерни продукти за компаниите от международната Schwarz Group.
През 2020 г. Петров напуска финансовото управление на „Кауфланд България“ и поема ръководството на Schwarz IT България, която впоследствие става Schwarz Digits България.
Технологичната компания е част от Schwarz Group – германския концерн, който притежава търговските вериги Kaufland и Lidl.
След шест години начело на технологичното подразделение той се завръща в търговията на дребно, този път като първи ръководител на „Кауфланд България“.
