Защо празнуваме на 8 март – история и любопитни факти за празника
8 март е обявен за Международен ден на жената. Празнуват майки, баби, лели и дори малките момичета се поздравяват със своя празник. Но истинската история за това как е възникнал този ден може да ви изненада.
Според една от най-тиражираните теории, на 8 март 1857 г. в Ню Йорк жени работнички в текстилни фабрики излизат на първия по рода си протест срещу ниското заплащане, лошите условия на труд и половата дискриминация.
Повечето историци обаче твърдят, че това е просто медийна сензация и такъв протест изобщо не е имало. Че историята е измислена от американците, за да припишат по-ранно отбелязване на Деня на жената.
Денят на жената започва да се отбелязва още в началото на ХХ век, като по това време той е най-вече символ на борбата за равноправие между жените и мъжете. Езотериците откриват символична връзка между войнствените действия на жените и това, че те се случват точно през месец март, който е първият в древноримския календар, и е кръстен на бога на войната Марс.
Първите демонстрации, целящи да защитят правата на жените, се случват в края на февруари 1908 г. в САЩ, под ръководството на движението на суфражетките (жени, които се борят за своето избирателно право, от suffrage – избирателно право – бел.ред.), по-късно прераснало в движение на феминистките). 15 000 жени-работнички излизат по улиците на Ню Йорк. Те се борят за предоставяне на избирателни права на жените, както и против дискриминацията на представителките на нежния пол в политическия и икономическия живот на страната. Искат по-добри условия на труд и по-кратък работен ден. Стачките на шивачките в Америка не са еднократно действие. Те продължават повече от година и така на 28 февруари 1909 г. в Америка за първи път е отбелязан Национален ден на жената, обявен от действащата Социалистическа партия в страната.
Айлийн Борис, професор по феминистки изследвания в Калифорнийския университет Санта Барбара, казва: „Тези жени са били на по-зле организирани работни места (от техните колеги мъже), били са в по-ниските нива на шивашката индустрия, работели са с по-малки заплати и са били подложени на сексуален тормоз“.
Движението на суфражистките по това време действа най-вече на териториите на Великобритания и САЩ. В резултат на мирните, но мащабни протести на американските работнички, социалистическата партия определя последната неделя на февруари ежегодно да стане Ден за защита правата на жените.
На следващата година (1910) в Копенхаген се провежда Международна конференция на жените-социалистки, в която участват 100 жени от 17 държави. Тази среща се смята и за майката на същинското феминистко движение, което впоследствие се разпростира на територията на още много държави, освен споменатите вече Великобритания и САЩ.
Участничките в Конференцията гласуват и единодушно приемат предложението на германската социалистка и активистка Клара Цеткин да бъде определен ежегоден „специален ден на жената“. Но точна дата на този етап така и не е уточнена. През 1911 г. (на 19 март) в Германия, Дания, Швейцария и Австрия официално е отбелязан Денят на жената, а в шествията се включват над 1 млн. души – мъже и жени. В други страни Женският ден също бил честван в края на февруари или началото на март. На някои места празникът започнал да се отбелязва на 12 март, на други на 2-ри март и т.н. Но от 1914 г. насам всички започват да честват Деня на жената на 8 март.
Защо точно на тази дата?
Няма точен отговор на този въпрос. Има само съмнения, догадки и спорове. И все пак на преден план се явяват няколко основни хипотези.
Налага се да подминем споменаването на конкретната дата – 8 март, в първата хипотеза, за която ви разказахме по-горе – за събитията в Ню Йорк 1857 г., тъй като тази история вероятно е чиста лъжа. Затова се пренасяме мислено в Петроград, Русия (днес Санкт Петербург). По онова време това е столицата на страната. В Русия Денят на жената се отбелязва официално от 1913 г.
Историята разказва, че на 23 февруари 1917 г по повод женския празник там започва масирана стачка на работнички, които издигат лозунга „Хляб и мир“, изтощени от глада и военната обстановка, настъпила по време на Първата световна война. Но те искат и равноправие с мъжете и по-добри условия на труд. Събитие, за което мнозина смятат, че става повод за избухването на Февруарската революция, последвана от Октомврийската революция в Русия. Датата е 23 февруари, но по Юлианския календар. По Григорианския всъщност е 8 март.
Революционният лидер Леон Троцки пише: „На този ден бе отбелязан Международният ден на жената и се чертаеха планове за предстоящи срещи и действия. Никой обаче не си представяше, че този Ден на жената ще се окаже искрата за избухването на революцията – такава неминуемо предстоеше, но никой не знаеше кога ще започне. Въпреки нареждането, тази сутрин работничките в няколко текстилни предприятия напуснаха работните си места и изпратиха делегати, които да търсят подкрепа за стачката им… което доведе до масови стачки… и всички излязоха на улиците“.
Няколко дни след началото на стачката цар Николай II абдикира, настъпва краят на династията Романови, Руската империя рухва, за да отстъпи място на социалистическия строй и формирането на Съветския съюз през 1922 г. Временното руско правителство удовлетворява желанието на разбунтувалите се жени и им предоставя правото да гласуват. Това прави Русия първата голяма сила, която въвежда законодателство за избирателното право за жените – година по-рано от Великобритания и три години по-рано от Съединените щати.
Като една от най-вероятните теории за това защо Денят на жената се отбелязва точно на осми март се налага схващането, че е именно заради избухналите през 1917 стачки на жените-работнички в Русия, както и фиксирането на техния ежегоден женски празник на тази дата.
В Китай 8 март започва да се чества през 1922 г. В Испания – през 1936-а. Други социалистически (и не само) държави също постепенно се включват в отбелязването на ежегодния специален ден, посветен на жените. До 1967 г. осми март е предимно комунистически празник, но след това е поверен най-вече в ръцете на феминистките организации от втората вълна.
През 1975 г. ООН за първи път отбелязва официално 8 март като Международен ден на жената и обявява цялата година за „Година на жените“. През 77-а всички членки на организацията са приканени да празнуват Деня на жената на същата дата. Оттогава насам в стотици страни по света се организират най-различни събития и фестивали, посветени на жените. На този ден се потвърждават и празнуват техните постижения в политическата, икономическата, социалната и културната сфера и най-вече техните права.
Женският празник придобива по-специално значение в последните години. Особено след появата на мащабното движение #MeToo, чиято вълна заля света. Със споделените от хиляди жени лични и потресаващи истории отново на преден план излизат теми като тази за половата дискриминация, правата на жените и третирането им като жертви на сексуален тормоз. От 2017-а жените в САЩ провеждат и т.нар. „Женски марш“, в който се включват стотици хиляди от цял свят.
Не така стоят нещата обаче в други точки на световната карта. За съжаление, дори в съвременния свят не всички са свободни да изразяват мнението си и да празнуват Международния ден на жената и други светски празници. Може би си спомняте случая от март 2007 г., когато стотици мъже и жени бяха пребити по улиците на Техеран от служителите на иранската полиция, само защото планираха шествие, с което да почетат Деня на жената.
Но да се върнем у нас. В България 8 март се отбелязва освен като Ден на жената и като Ден на майката. Това важи и за страни като Румъния, Лаос, Афганистан, Виетнам и др. Всъщност у нас целият месец март се смята за „женски месец“. Една от причините са гореспоменатите женски празници, другата е чисто фолклорна – българите вярваме, че тези 31 дни минават под влиянието на Баба Марта, която ту е сърдита – и ни изпраща дъжд, виелици и сняг, ту се усмихва и ни радва с топло мартенско слънце.
Денят на жената у нас започва да се празнува след преврата на 9 септември 1944 г. с идването на власт на Българската комунистическа партия. С времето 8 март скъсва връзките с комунистическото си минало и се превръща в истински празник за обичани дами, майки, баби, сестри и т.н.
В над 25 страни по света Международният ден на жената е обявен за официален празник и е неработен ден. В Китай не са чак толкова щедри – на жените на 8 март се полага половин свободен ден. Но и това е нещо. В България на 8 март се работи.
И едно последно интересно допълнение от нас. Всички хора по света знаят кога е Денят на жената, но малък процент от нас са наясно, че има и Ден на мъжа – 19 ноември. Той рядко се празнува и определено не е така популярен като Женския празник. Отбелязва се от 1990 г. насам, но не е приет като официален празник от ООН.
