Чарлс Буковски: 30 вулгарни цитата

Чарлс Буковски – поет, циник, пропаднал тип и икона – едва ли има човек, който да изпитва безразличие към легендарния американски писател. Той е известен с безкомпромисния си език, любовта към обществените низини и безразборния си личен и професионален живот.

Предлагаме ви да си припомним занеговия особен, циничен, леко плашещ, но единствен по рода си и някак оптимистичен свят с помощта на собствените му думи.

1. Моята пияна от бира душа е по-тъжна от всички мъртви коледни елхи по света.

2. Почти всеки се ражда гений, а умира идиот.

3. Винаги ще се намери нещо, което да разруши живота ни. Зависи само кое или какво ще ни открие първо. Човек винаги е готов да бъде отнесен.

4. Ето кога разбираш, че си остарял — когато седиш и се питаш, къде отиде всичко.

5. Разликата между живота и изкуството е, че изкуството е по-поносимо.

6. Разликата между демокрацията и диктатурата е, че при демокрацията гласуваш първо и след това получаваш заповеди, докато при диктатурата не си губиш времето с гласуване.

7. Любовта е път със смисъл; сексът е смисъл сам по себе си.

8. На жените никога не им трябва благоразумие, единственото, което искат, е да си отмъстят емоционално на някого, за когото им пука прекалено много.

9. Красивите мисли и красивите жени никога не се задържат.

10. Можеш да затвориш тигър в клетка, но никога няма да си сигурен дали е укротен. При хората е по-лесно.

11. Задникът е лицето на душата на секса.

12. Най-лошото нещо за един писател е да познава някой друг писател, а когато познава голям брой други писатели, става ужасно. Все едно много мухи са кацнали на едно и също лайно.

13. В първата целувка, в първото чукане имаше драма. Хората бяха по-интересни в началото. После бавно, но сигурно започваха да се проявяват всички недостатъци и лудостта.

14. Началото на една връзка винаги е най-лесно. След това започват разкритията – и никога не свършват.

15. Точно това е проблемът с пиенето. Ако се случи нещо лошо, пиеш, за да забравиш; ако се случи нещо хубаво, пиеш, за да го отпразнуваш; а ако нищо не се случва, пиеш, за да се случи нещо.

16. Любовта се издържа, но само ако можеш да се справиш с психическото напрежение. Когато си влюбен, все едно се опитваш да носиш на гръб пълна кофа с лайна, докато прекосяваш пълноводна река от пикня.

17. С хората е така. Колкото повече ги опознаваш, толкова повече си личи колко са ненормални. Понякога това е забавно – поне в началото.
18. Смелостта е въпрос на стил в една безнадеждна ситуация, каквато е животът.

19. Дори само да живееш, преди да умреш, пак не е лесно.

20. Добрият писател знае кога да не пише.

21. Хората без морал често се смятаха за по-свободни, но най-често просто бяха лишени от способността да чувстват и да обичат. Така прегръщаха свободния секс. Мъртви, които чукат други мъртви. В тяхната игра нямаше риск или хумор – бяха трупове, които чукат други трупове.

22. Всичко е бягство: да играеш голф, да спиш, да ядеш, да ходиш, да спориш, да бягаш за здраве, да дишаш, да се чукаш…

23. Когато лъжеш някой човек за таланта му само защото седи срещу теб, това е най-непростимата лъжа от всички, защото така го насърчаваш да продължи и в крайна сметка да провали целия си живот просто защото няма талант. И все пак повечето хора постъпват точно така – най-вече приятелите и роднините.

24. Човек не може да сере срещу течението, братле.

25. Ако един човек не може да напише любовен разказ, от него няма полза.

26. И все пак, от време на време човек имаше нужда от жена – дори само за да си докаже, че е способен да си намери.

27. Какво може да постигне един поет, ако не изпитва болка? Болката е също толкова важна, колкото и пишещата машина.

28. Лудите и пияниците са последните светци на тази епоха.

29. Болници, затвори и бардаци – това са университетите на живота. Аз имам няколко висши образования. Заслужавам малко уважение.

30. Възражението ми към войната не беше, че трябва да убивам някого или че може да бъда убит безсмислено, това трудно имаше каквото и да е значение. Това, на което се противопоставях беше, че ми се отказваше правото да си седя в малка стая и да гладувам, да пия евтино вино и да лудея по мой си, собствен начин в собственото ми свободно време.

Сп. “Обзървър” пише за него: “Във времена на конфронтизъм Буковски пише за онези хора, чието съществуване никой не желае: грозните, самотните, лудите.” Снимка: ragemag.fr