Христос воскресе! Как?

Проф. Иван Манев предлага нова хипотеза за свръхестествените явления и дори… обяснява възкресението на Иисус с антигравитация

Предстои ви да се запознаете с една цялостна теория за Вселената – дотам странна, че чак… възможна. Инженерът и философ проф. Иван Манев рисува своя картина за света, обединяваща религиозните текстове, постиженията на науката и дори свръхестествените явления.

Молим ви само едно – бъдете широко скроени. Макар да става дума за  теория отвъд ръба на авангардното, дайте поле на въображението си. Дори да не повярвате на възрастния професор, дори да възприемете идеите му като фантазии, нека те са красива приказка, в която мисълта е предметна, Христос владее антигравитация, а всеки има невидим двойник. Знаем толкова малко за пъстрата Вселена, че понякога приказките се оказват най-реалните сцени от живота…

Началото на 30-те години на миналия век, Видинската гимназия. Макар и в строгия си костюм, типичен за онова време, учителят по психология решава да разнообрази часовете. Г-н Манев познава добре възможностите на хипнозата и се захваща да ги покаже на наперените гимназисти. Вкарва един от тях в хипноза, после повежда разговор, питайки го какво се случва в момента в съседната стая. „Иван от другия клас решава алгебрична задача. На горния етаж учителят по химия точно изписва формулата на мравчената киселина…“ – продумва гимназистът. А учителят моли друго момче да отиде да провери какво наистина се случва там. Хлапето се връща запъхтяно и опулено от изненада възкликва: „Всичко е точно както го описа нашият приятел!“ Невероятно? Възможно ли е наистина?

На една вълна

Мисълта е материя с вълнов характер, а всеки от нас има невидим двойник, който продължава да живее хилядолетия

За мисълта граници няма освен тези, които сами є поставяме. Така от Видинската гимназия сме се озовали в панелка в софийско предградие, срещу възрастен човек, заобиколен от типични за 80-те мебели и плътни лавици с книги. Събеседникът ни е професор по телекомуникации, завършил е и философия, автор на десетки изобретения, някои от които и днес се ползват в телефонните системи. Неговият баща е учителят хипнотизатор, с когото започнахме. Месец преди разговора ни ученият се появи в редакцията на „8“ с бастунче и бомбе, предлагайки ни да публикуваме статия, представяща неговата хипотеза за това как е възкръснал Христос. Понатрупал годинки инспектор Коломбо, който вместо да търси извършителите на престъпления, търси… как е устроен светът.Редно е да споменем, че в Списание 8 идват хора всякакви, със своите претенции, невероятни преживявания, теории за живота, Вселената и всичко останало. В почти всички диаметрални противоположности на тематичното разнообразие с многобройните му нюанси.

От приказка на приказка сладкодумният и ненатрапчиво харизматичен професор с мъдър поглед привлече интереса ни. Едва тогава ни стана ясно, че идеите му са многократно по-мащабни и всеобхватни, дори не е пресилено да се каже, че рисуват изцяло нова парадигма за Вселената. Уви, те са също толкова недоказуеми с възможностите на днешните технологии, но пък картината, изрисувана от тях, е до такава степен завършена и любопитна, че решихме подробно да я споделим и с вас.
БОНБОН С ЛУК

Още като хлапе проф. Манев обичал да слуша истинските истории на баща си Андрей. Освен учител по философия и психология, през 30-те години той бил известен учен, публикувал своите разработки в популярни, а и специализирани издания. Привличали го безкрайните възможности на хипнозата и освен експеримента, с който започнахме, правил много други опити с доброволци. Всеки път резултатът се повтарял – колкото пъти учителят питал хлапетата за случващото се в съседните стаи, толкова пъти получавал верни до невъзможност отговори. Подробно му разказвали какво се случва в съседните стаи, като че ли го виждали с очите си, а излизайки от хипнозата, били забравили всичко. В друг от опитите учителят Манев давал на хлапетата лук, казвайки им, че е бонбон и те наистина усещали сладък вкус и наслада и обратното: от сладкото лакомство им залютявало, та чак им потичали сълзи.
Вдъхновен от любопитните случки, които понякога и сам виждал с очите си, когато завършил гимназия, днешният професор се изправил на кръстопът. След дълъг размисъл решил да изостави детското си увлечение към изобразителното изкуство и да се насочи към техническите науки, мечтаейки с тяхна помощ да обясни тези мистични случки, свързани с хипнозата.
Специализирал се в телефонната техника, през 60-те години започнал работа в специализирания държавен научноизследователски институт по далекосъобщения – първото мащабно ведомствено научно звено у нас, създавало апаратура за българските спътници, а и на някои от апаратите, които после полетели в орбита като част от мисиите на двамата български космонавти. Там професорът създавал оригинални инженерни достижения, регистрирал десетки патенти, получил многобройни авторски свидетелства. 
И все пак мечтата му да обясни научно тайните на Вселената оставала неудовлетворена. Продължавайки нейното преследване, той записал и завършил философия в Софийския университет… но не академичното образование му помогнало да направи решаващия пробив в търсенето на своята истина за необяснимото, а една среща. С познатата на всички ни и все още толкова обсъждана Ванга.

ПРОРОКУВАНЕ

Да, лесно е да разделяме явленията на нормални или свръхестествени, а последния етикет да залепваме върху всичко, което не ни е ясно. Но едно явление може да е необяснимо и въпреки това да си е съвсем естествено – просто човешките ни знания до момента да не са стигнали до неговото ниво. А който има самочувствието, че знае всичко… твърде често не знае нищо.
Срещата с Ванга се случила, защото професорът търсел помощ по личен въпрос. Но виждайки с очите на човек на науката необяснимите умения на незрящата пророчица, той бил искрено впечатлен. Дотолкова, че през следващите години се отдал на проучване на феномени и явления, които днешната конвенционална наука отрича. Левитация, телепатия – на такива нетипични за един инженер четива се посветил професорът, изхождайки от идеята, че е възможно те да са реалност, която приемаме за ненаучна само защото не може да бъде повторена и следена експериментално. „Реалността на паранормалните явления се оспорва и до днес, защото за тях се разчита преди всичко на свидетелски показания на отделни хора, а всеки, който не ги е преживял лично, не вярва в тях. Отрицанието им е единственият пункт, по който са си подали ръце и са единодушни съвременната наука и църквата – тези постоянни противници по всички други въпроси“, казва проф. Манев.
Постепенно философът инженер изградил стройната си идея за устройството на Вселената. В пъзела от информация освен научните си познания и алтернативните текстове добавил Библията и… резултатът вече бил налице. Идеите си проф. Манев събрал в тънка книжка – „Разгадаване на тайнственото“, самиздат с наивистична корица, излязла през 90-те и отминала незабелязана. Но интересното е, че последвалите оттогава научни открития, свързани например с ускоряващото се развитие на Вселената, тъмната материя и енергия, успешно допълват идеите му. Ето че дойде време да нагазим дълбоко в света, изрисуван от нашия събеседник.

ОКО ДА ПИПНЕ
Виждали ли сте как изглеждат радиовълни? Е, не е чудно, че само допреди броени столетия, ако някой беше чул, че съществува спектър на електромагнитните вълни, където са рентгеновите лъчи, микровълните и всички други, щеше да посрещне твърдението с напълно обяснимия и здравословен скепсис. И все пак с развитието на науката разбрахме, че видимата светлина е само една малка част от тези вълни с определена дължина – това стана възможно едва след като успяхме да създадем уреди, излъчващи или регистриращи лъчите от другите части на спектъра. Днес никой не би седнал да спори дали съществуват радиовълните.
А виждали ли сте мисъл? Да, до голяма степен смятаме, че познаваме природата на мозъка си, как работи той, какви са физиологичните му механизми, но обяснява ли това всичко? Според теорията на проф. Манев – ни най-малко. „Може би ще ви прозвучи странно, но точно понеже съм завършен материалист, смятам, че духът, мисълта е полева форма на материята, също както и електромагнитните вълни. Просто все още нямаме уреди, с които да го регистрираме.“
Съответно: ако твърдението му е вярно, то би могло да обясни явления като телепатията – в някакви извънредни случаи е възможно човек да „улови“ мисълта на друг. Точно това според проф. Манев се е случило по време на хипнотизаторските сеанси на баща му. „Мисълта като полева форма се разпространява, минава свободно през стените, там „заснема“ в образ, звук и цвят, връща се и ученикът отговаря.“

Всъщност именно идеята, че мисълта е вълна, накарала нашия събеседник да избере за своя професия радио- и телефонното инженерство. След срещата с Ванга обаче той вече бил убеден, че макар мисълта да е вълна, която все още не сме способни да уловим, то тя не е със същата природа като своите „роднини“ от електромагнитния спектър. За разлика от тях не е функция на променливото електрическо и магнитно поле и не може да бъде „удържана“ от металния фарадеев кафез, който спира електромагнитните вълни. Мисълта минава през стени от всякакъв тип. И може би е свързана с друго явление, което учените все още опитват да намерят и обяснят – антигравитацията. Благодарение на нея  мисълта не се влияе от гравитацията, така минава през преградите и може да изминава колосални разстояния. Достатъчно често сме чували например за близнаци, усещащи какво се случва един с друг в различни краища на света.Точно това обаче – че мисълта преминава през преградите, не ни позволява да създадем уреди, които могат да я регистрират. Способни на това са само единици, специални хора, каквато е била Ванга.
Според проф. Манев едва ли е близо моментът, когато ще можем да улавяме вълните на мисълта, а те изграждат паралелна вселена, за която сетивата ни остават затворени. Тя според теорията на нашия събеседник обаче е повече от любопитна… Той дава следната дефиниция: мисълта е полева форма на материята, с включена в нея антигравитация. Тя е носител на словесна и образна информация и може да бъде модулирана от нея.

С МИСЪЛ
В този невидим свят ние съществуваме едновременно с част от самите нас, която не виждаме, която е скрита и дори „заключена“ за нас. Точно както обектите излъчват едновременно електромагнитни вълни в различни части от спектъра, така е и с мисълта. Всяка жива клетка на човешкото тяло е обградена и проникната от полева форма на материята – неговото биополе. Постоянно съществува наше невидимо „аз“, което проф. Манев нарича биополево тяло или дубльор, с него сме в постоянна, неосъзната връзка. То живее заедно с нас, цялата информация от мозъка ни се копира и в него, а когато напуснем този свят, дубльорът ни продължава да живее много по-дълго.
Съществуването на биополето, което мнозина наричат аура, според проф. Манев е безспорно и неслучайно е част от всяка световна религия. При възрастен човек, загубил крак или ръка като дете, биополето запазва очертанията им, при това „сянката“ на изгубения крайник расте с останалите части от тялото, следователно биополевото тяло е функция на физическото.

Друго доказателство в тази посока проф. Манев намира в уменията на филипинските лечители и техните безкръвни операции. За най-известния сред тях – Алекс Орбито, многократно сме ви разказвали на страниците на Списание 8, а скоро – в края на лятото, ще дойде време за дългоочакваната премиера на филма „Човек на вярата“, посветен на него. Очевидно хилърите лекуват по начин, различаващ се от всичко познато и обяснимо с арсенала на известните ни науки. Само с ръцете си те проникват в човешкото тяло и вадят различни неща, а след това раните се затварят без следа – проверявано е достатъчно внимателно, за да е сигурно, че не става дума за фалшификация. А това според проф. Манев отново потвърждава идеята за биополето – хилърите са хора с изключително силно биополе, с което може да се влияе на материята, така че човекът да оздравее. Тук нещата се обръщат и физическото тяло се превръща във функция на биополевото.
А какво става в мозъка? След като знаем, че информацията се запаметява с предизвикани промени в невроните, логично е това да променя и съответстващото им биополе. Именно това е биополевият мозък – както има молекулни памет и съзнание, така ги има и техните биополеви еквиваленти.Заради него по време на хипнозата хлапето усеща бонбона да люти като лук, допълва професорът, според когото в състоянието на дълбок сън молекулният мозък не участва. „Кой мозък тогава вижда какво става през стената? Кой ще отговаря на хипнотизатора? Другият мозък, невидимият…“, обобщава професорът. След събуждането човек не си спомня нищо от преживяното, защото никаква информация не се е прехвърлила от биополевата към молекулната памет.
След смъртта физическото тяло загива, но биополевото, включително неговите памет и съзнание, запазват постигнатото ниво на развитие – затова и всички свидетелства за необясними явления, свързани с починали хора, ги рисуват на възрастта, в която са умрели. Причината е в блокировката, която прави връзката между молекулната и биополевата памет еднопосочна – информация се прехвърля само от първата към втората.
При Ванга по някаква причина се разрушава механизмът, затварящ „вратата“ към биополевия свят, и тя може да общува с него. Тя чува гласовете на мъртвите, които всъщност са биополевите дубльори на починалите, които продължават да съществуват, но вече без пряка връзка с нашия свят. 

Според професора обяснението изцяло съвпада с това, което самият той е видял при срещата си с нея: „Още с отиването ми при нея Ванга каза: „Зад гърба ти е починалата ти майка. Тя ме пита какво стана с малката ти сестра, която се ожени за грък.“ Защото след смъртта връзката е била прекъсната и биополевият двойник на майка ми не е имало как да знае последвалите събития преди този контакт. Така се убедих в казаното от самата Ванга: „Аз съм врата за мъртвите.“ Те идваха и я питаха, а тя им отговаряше телепатично, чрез мисълта. Тя казваше, че чува мислите на живите като глас над главата си. Но в случая няма значение дали е жив, или мъртъв човекът, мисълта си е еднаква форма на материя.“По същия начин Ванга разбира какво искат да я питат чужденци – те просто задават въпроса, като първо го помислят – мозъкът изпреварва с части от секундата устата, а мисълта се копира и в биополевия двойник. В биополевия мозък както на италианеца например, така и на българина, има т.нар. образно-предметна памет. В нея столът носи образа на стол и едва след това получава названието си на съответния език. Ванга не се интересува какви звуци излизат от устата им, защото буквално разбира мисълта от биополевия мозък.

АЗ СЪМ И АД, И РАЙ
Някои от идеите си професорът е представял пред колеги – спътници в професионалните му търсения, сред тях и учени, които след това станали академици. Приятелят му акад. Димитър Мишев бил сред първите, прочели тънката книжка и изразили одобрението си. Според проф. Манев по-лесно приемат идеите му хората, които имат достатъчно предварителни знания, а ако ги чете човек без подходящата нагласа, не му е лесно да схване идеята и това води до отрицание.
Разбира се, той е свикнал да се сблъсква главно с неразбиране и скепсис, но с годините е все по-убеден в изградената теория, спокойно и аргументирано отговаря на всяко възражение, което изниква.
Неотдавна проф. Манев превел и изпратил книжката си и на руски учени, сред които и академици, и те били впечатлени от оригиналността им и преценили, че става дума за нова научна парадигма. Особено ги впечатлила хипотезата на инженера, че… адът и раят съществуват, но са много различни от това, което си представяме. Защото има много адове и райове и те са обитавани от биополевите дубльори, „изоставени“ от човека. Според идеите на проф. Манев биополевата личност, когато човек умре, се групира с други в зависимост от това добър или лош е човекът, според знанията му и това в коя епоха живее. „При магнитите, при електричеството различията – плюс и минус, се привличат. При мислите важи обратното“, пояснява инженерът. Добрият човек привлича друг добър: а ако до всяко добро същество застане поне още едно…

Така многото райове и адове са групите, събрали биополета на починали хора. Днешният ад за престъпниците например е свързан с постоянни престрелки, а не с врящи казани, както преди хилядолетия. И макар че тези своеобразни души не са способни да изпитват физическа болка, защото нямат физическо тяло, те усещат почти същото, защото така е запаметено в биополевата им памет от някога живия човек. …