Халкидики: новият Китен
След като избягаха от българското Черноморие, един специфичен тип курортисти полазиха обособилите се като оазиси на спокойствието полуостровни ръкави на южната ни съседка. Дали дните на гръцките ваканции са преброени? Една тъжна тема за размисъл като част от разбора на прясно изминалото лято.
АКО СЕ ЧУДИТЕ КЪДЕ СА ОТИШЛИ ТУРИСТИТЕ, ЗА КОИТО ТОЛКОВА МНОГО РЕВАХА ВЪВ ВСЯКО ЗНАЙНО И НЕЗНАЙНО КАПАНЧЕ ПО НАШЕТО МОРЕ: В ГЪРЦИЯ СА.
Не европейският тип българи (онези, които използват салфетките по предназначение) – те отдавна бяха там. Става дума за онези, тъмните балкански субекти, дето обикновено ги виждаме само по репортажите на новините и на спирките, където човешки крак не е стъпвал. Спокойно можем да ги наричаме „другата България“. Макар че чисто статистически погледнато, те са едно сериозно мнозинство.
Иронията е пълна. Именно тези пичаги наложиха ол инклузив модела на почивка. За да обслужва техния вкус, зеленината се превърна в панелки, а плажовете бяха заместени с басейни пред хотела. Заради тяхната любов към минаването метър всичко се плаща – от кенефа до сянка с размери на стотинка. И след като осраха всичко, което можаха у нас, вече дори и най-българските българи избягаха от бг морето. Сега те като рояци скакалци, подобно на библейска напаст, продължават напред към следващата тучна поляна, която да унищожат. В случая това е Гърция.
ЗА ОТЛИВА НА ЛЕТОВНИЦИ БГ ТУРИСТИЧЕСКИЯТ БИЗНЕС МОЖЕ ДА ВИНИ САМО СЕ БЕ СИ – АКО НЯКОЙ ИСКА ДА ПОЧИВА СРЕД БЛОКЧЕТА И НА БАСЕЙН, ЩЕ ОТИДЕ В „ЛЮЛИН БИЙЧ“.
Последният отчаян ход с рязкото вдигане на цените, за да се покрият загубите на сезона, е нещо достойно за учебниците по история…само че в ерата на феодалите. Да направиш чадъра на плажа 70 лева, за да одереш малкото прецакали се, е все едно, ако партито не се пълни, рязко бирата на бара да стане 20, а изхода 150. Къде ша ходят, ша плащат! Кой знае защо се сетих за онзи клип със собственика на хотел, дето се опита да ритне туристката, но сам падна на земята.
Във възпитаните държави трикът на туризма е да накараш гостите да ти оставят пари с усмивка. Добро обслужване е равно на бакшиш, приятна почивка носи реклама, а от пост на пост рейтингът ти се вдига. Обратното също е вярно – в ерата на социалните мрежи, когато цялото население на Земята гъмжи в едно общочовешко съзнание, е доста оптимистично да вярваш, че можеш да прецакваш хора и никой да не разбере за това. Затова и чадърите от по 70 кинта си останаха празни като паметник на човешката глупост.
Лошата новина: в Гърция вече няма спасение. Както сме се научили от зомби филмите, всеки път когато намериш някое идилично местенце, въпрос на време е тълпите грозни уроди да дойдат и да трябва да се разправяш с тях. В случая на Халкидики, ако допреди няколко години единствената българска реч е била тази на вашата компания, вече родният флаг е здраво забит на полуострова. Даже, ако питаш хората с трикольорни джапанки на плажа, те ще ти обяснят, че Гърция е българска. (По коя криворазбрана история, не става ясно.)
Българщината по гръцките къмпинги се изразява в шумно изразено родолюбство: цяла нощ се слуша надъхващ патриотичен микс, който смесва химна с „Капитан Петко войвода“,„Елмаз и стъкло“ и „Луди жаби“. За да няма грешка откъде е компанията, се скандира „Айде, наще!“, „Българи, юнаци!“ и „Мачкай, Гришо!“. Както е казал Димитър Балабанов – Флаш, „Хората, които най-много се гордеят с България, тя най малко се гордее с тях“.
Сега имаме няколко опции – или трябва да започнем да ходим някъде по-далече (истинските българи мразят да летят, защото им взимат ракията и сланинката от ръчния багаж), или пък да направим отпор на байганьовщината и да сложим ред веднъж завинаги. Те са повече от нас, но пък ние сме въоръжени с интелект.
В ДАЛЕЧЕН ПЛАН МОЗЪКЪТ ВИНАГИ ПОБЕЖДАВА МУСКУЛА – ЕВОЛЮЦИЯТА ГО Е ДОКАЗАЛА.
