Писмо От Един „Чехлю“: „Аз Съм Партньор, Не Гост, Който Само Яде И Спи“

Мъжете, които обичат и уважават своите съпруги, обикновено са наричани от другите мъже – „чехлювци“. Много от тях се срамуват от тази титла, но не би трябвало

Не сте забравили за Лайл, нали? Онова прекрасно малко момченце, което има само майка и сестричка, но е перфектен кавалер и първа отмяна. Ако се чудите как би изглеждало бъдещето му, може да прочетете посланието на един млад съпруг.Не знаем историята му, нито каква майка го е отгледала, но доста от познатите ви мъже (дори и приятелите му) ще го нарекат „чехлю”:

Не знаем историята му, нито каква майка го е отгледала, но доста от познатите ви мъже (дори и приятелите му) ще го нарекат „чехлю”:
„Един приятел дойде ми дойде на гости, седяхме и си говорехме за живота.

Казах му: „Отивам набързо да измия съдовете, малко останаха, бързо ще се върна“

Погледна ме сякаш съм му казал, че ще конструирам космически кораб.

Каза ми с възхищение, но малко смаян:

„Добре е, че помагаш на жена си, аз когато го направя, моята не цени. Една седмица чистих пода и не получих и едно „благодаря”. “

Седнах да му обясня, че аз не й помагам:

„Жена ми не се нуждае от помощ, нуждае се от партньор.

Аз съм партньор у дома, защото всички задачи са разделени. В никакъв случай не става дума за помощ.

Чистя, защото и аз живея тук.

Готвя, защото и аз да ям.

Мия съдовете след хранене, защото съм ги използвал.

Не й помагам за децата, а ги гледам, защото това са и мои деца и ролята ми е да бъда баща.

Сгъвам и гладя дрехи, защото това е и моето пране.

Аз не помагам в домакинството, аз съм част от него. “

Що се отнася до оценяването и уважението, го попитах дали някога му е минало наум да каже на съпругата си, след всичко чистене, пране, гладене, готвене, смяна на спално бельо, нещо от типа: „Скъпа, ти си фантастична!“

Разбира се, отговорът беше е отрицателен.

„Струва ти се абсурдно да кажеш нещо такова? Изглежда ти странно? И когато ти, веднъж на 100 години си избърсал пода, си очаквал минимална награда –благодарност?

Защо? Помислил си, че си страхотен?

Може би за теб всичко е нейно задължение? Може би, защото си свикнал, че друг трябва да го прави, и не е нужно с мръднеш пръста?

Затова, цени, както бих искал и теб да те ценят – по същия начин и със същия ентусиазъм.

Подайте си ръка и се дръжте като истински партньори, а не се дръж като гост, който е дошъл само да яде, да спи и да почива … „