Отиде си Джоко Росич

Именитият български актьор угасна дни преди да навърши 82

Отиде си големият актьор Джоко Росич. Тъжната вест за кончината на родения в днешна Сърбия и обичан от много българи артист, “Всеки ден” научи от негови близки. Той е починал в петък вечерта около 21,30 часа в болница “Лозенец”.

Росич се бореше с тумори в главата месеци наред. В края на януари той бе опериран в “Пирогов”, а преди дни беше преместен в болница “Лозенец” (бившата Правителствена болница). Предполагаше се, че с грижите на специалистите той ще се опита да се раздвижи, тъй като клиниката разполага с едни от най-добрите методи за рехабилитация.

Състоянието на легендарния актьор бе влошено в последните месеци. Светлите моменти, в които се усмихваше, и дори даваше интервюта, бяха заменяни постепенно от все по-чести периоди на загуба на съзнание. На 28 февруари той щеше да навърши 82 години (въпреки че е роден на 29 февруари 1932 г. – б.р.). През лятото на миналата година Джоко загуби съпругата си Лиляна, която също води битка с рака. Мъката по Лиляна се отрази и на здравословното състояние на великия артист.

Джоко Росич – актьорът с най-запомнящия се дрезгав глас, участва в над 110 филма. Роден е в Крупан, бивша Югославия в семейството на майка – българка и баща – сърбин. През 1951 година емигрира в България по политически причини. Завършва икономика и школата по радиожурналистика, след което работи 17 години като журналист в БНР. Снима се в български, унгарски и сръбски филми.

Носител е на орден „Кирил и Методий” първа степен. Едни от най-известните филми в които е участвал, са „Осмият”, „Езоп”, „Демонът на империята”, „Михаил Строгов”, „На всеки километър”, „Гоя”, „Антихрист”, „Баща ми бояджията”, „Иван Кондарев”, „Сватбите на Йоан Асен”, „Войната на таралежите”, „Камионът”, „Хан Аспарух”, „Време разделно”, „Под игото”, „Златният век”, „Капитан Петко войвода”, „Зарево над Драва”. Джоко Росич е известен като каубоя в родното кино.

През февруари 2010 година той бе отличен с наградата „Златен век” на Министерството на културата за големите му заслуги и принос към българското кино.

Поклон пред паметта му!