Нов софийски планетариум отваря в Южния парк
Днес откриха първият планетариум в София, а утре той ще бъде отворен и за посетители. Той се намира в зелената прегръдка на Южния парк като част от комплекса на Регионалния център за съвременни изкуства „Топлоцентрала“.
“Да, наистина в него ще се почувствате като в космическа капсула”, заяви тази сутрин главният конструктор на планетариума от Експерименталното конструкторско бюро „Фотоника“ д-р инж. Недислав Веселинов.
Планетариумът не е голям, ще побира 15 души. Но най-важното – конструкцията е изцяло българско изделие.
„Причината, поради която Вселената е безкрайна, е че тя не живее за себе си. Тя дава живот на други, като се трансформира”, казва древният мъдрец Лао Дзъ.
Векове наред хората са се взирали в небето като източник на знание, на сила и на безсмъртие. Тази магия не ни е напускала никога. В нея от днес ще се потопят стотици, а може би и хиляди деца, ученици и възрастни след откриването на Софийския планетариум.
“Той е изграден по авиационна технология, използвани са композитни материали, които са най-модерните в бранша”, посочи инж. Веселинов.
И поясни, че с тях могат да се правят куполи не само от 5 м., както е в нашия случай, но и от 150 м.
“Има пряка връзка с цената на изделието. Българското ноу-хау не е само в начина, по който изработихме купола. Масово по света те се правят надуваеми, а ние приспособихме тази авиационна технология в строителството на планетариуми. И смятаме да я развием, защото тя е нова, експериментална. Българска е конструкцията, сами я разработихме и над 2 г. имахме време за тестове”, допълни той.
Веселинов бе категоричен, че техният планетариум е високотехнологично изделие и е конкурентно на европейския и на световния пазар. Поставили са си за задача да развият технологията за прожектиране на образи. В момента са закупили готова проекторна система, но изучавайки как работи тя, имат готовност да създадат български аналог, както и собствен софтуер.
“Филмите ще разказват не само за космически обекти, но и за света на океаните, на далечни страни. В момента персонализираме планетариума и създаваме образа на Андромеда чрез нашата приятелка Дарина Петкова, посочи Веселинов. Вече записахме нейно послание към бъдещите ни зрители и те съвсем скоро ще я видят”, заключи той.
“Най-трудното на този планетариум беше неговото финансиране”, убеден е вторият конструктор в екипа инж. Янислав Мирков, който е на 24 г.
“Хората при нас са доста подготвени откъм технически умения. Но това, което бе предизвикателство за нас е решението да наклоним купола на 25 градуса. Това породи много последващи промени и проблеми в цялата конструкция. На въпроса как би определил присъствието на зрителите в планетариума – като забавление или като образование, инж. Мирков отговори: то е образователно, докато се забавляваме. Направено е модерно, по интерактивен начин. Не е нужно да наливаме сухата информация като с фуния, а със съвременни средства, с езика на новите поколения”, смята той.
Въпреки че планетариумът е едно доста скъпо съоръжение, с малкия ни екип успяхме да се справим не само с техническите задачи в срок, но и да набираме средства, е мнението на оперативния директор на Експерименталното конструкторско бюро Апостол Спасов.
“Участвахме в конкурси, на които се представяхме убедително, свързвахме се с фирми, убеждавахме ги в бъдещето на проекта. Започнах работата си за планетариума, когато бях още ученик, на 16 г., имах амбиция и се справих”, призна той.
“Разбира се, още от ранно детство имам интереси в авиацията и космонавтиката, това се вписва в личните ми интереси. Така че възприемам участието си в екипа и като хоби, което никога не ме е изтощавало, в нито един момент, даже ме е зареждало”, увери Спасов, който в момента е първи курс студент и е на 19 г.
“Въпреки че е докторант по политология Крум Каишев от 2 г. е част от екипа и заявява, че това, което го задържа в него е интереса към космическата наука, към иновациите. Тъй като съм завършил и Природоматематическата гимназия винаги съм се интересувал и от точните науки”, обясни той.
“И когато се запознах с двамата инженери от екипа разбрах, че те са най-подходящите хора, с които мога да реализирам моите интереси в изследването на Космоса. До момента ме обучават главният инженер Недислав Веселинов и неговият партньор инженер Янислав Мирков. Започнах от нулата, без натрупан професионален опит, но вълнуващото е, че всеки ден научавам нови неща. Имаме ветрило от все нови и нови идеи, експериментираме и чрез тях можем да привличаме за работа студенти от научни и научно-приложни специалности”, сподели Каишев.
Веселин Димов, директор, мениджър и режисьор в Регионалния център за съвременни изкуства „Топлоцентрала“ , е особено горд от съжителството с планетариума:
Тук на нашата територия мисля, че аудиторията на центъра по изкуствата и тази на панетариума ще се съчетаят много добре, взаимно ще се обогатяват и умножават. И същевременно ще се открият нови публики за науката, и нови – за изкуствата. Съгласих се да приютя тази прекрасна инициатива, защото видях първо блясък в очите на тези хора. Интуицията ми подсказа, че бихме направили заедно добра симбиоза. От друга страна независимата сцена на съвременните изкуства приветства артисти от независимата сцена на науката, подчерта той. Момчетата от експерименталното конструкторско бюро рискуваха с тази си идея и я реализираха тук при нас.
