ИСТОРИЯ НА СОФИЯ: КВАРТАЛ “ЛОЗЕНЕЦ”

В османските източници местността е наричана Корубаглар

„Лозенец“ е квартал в град София, България. Разположен непосредствено на юг от Центъра на града и заемащ северната най-гъсто застроена част на район „Лозенец“, той има предимно жилищен характер.
Квартал „Лозенец“ заема северната част на административния район „Лозенец“. Той е разположен непосредствено на юг от Центъра на града и район „Средец“, от които го отделя булевард „Евлоги и Христо Георгиеви“ и преминаващата по него Перловска река.
На запад кварталът граничи с Южния парк, отделящ го от кварталите „Иван Вазов“ и „Стрелбище“. В парка са врязани няколко застроени зони – търговският център „Сити Център София“, Плувен комплекс „Спартак“, квартал „Южен парк“, посолството на Съединените щати, Университетска болница „Лозенец“. В градоустройствено отношение те са свързани с квартал „Лозенец“, но попадат в административните граници на съседния район „Триадица“, преминаващи по булевард „Арсеналски“ и улица „Козяк“.

На изток „Лозенец“ граничи с Борисовата градина, от другата страна на която са кварталите „Яворов“, „Изток“ и „Изгрев“. Част от парка, югозападно от булевард „Драган Цанков“ и северозападно от булевард „Пейо К. Яворов“ попада в границите на район „Лозенец“. На юг граница на квартала е булевард „Никола Вапцаров“, отделящ го от квартал „Хладилника“, също част от район „Лозенец“.
Кварталът има характерен релеф с две обособени части – Долен Лозенец и Горен Лозенец. Северната част е разположена на южната тераса на Перловската река и има надморска височина 550-565 m, а южната част е с височина 600-620 m. Между тях се намира стръмна ивица със силно наклонени улици и терасирани терени.
На западната граница на квартала се намират останките от Античен мавзолей, част от късноримски християнски комплекс. Веселина Вачкова го идентифицира като споменатия през XVII век от Петър Богдан манастир „Света Троица“, в който според него се провежда Сердикийския събор и който дава на София името Триадица.
До началото на XX век днешният квартал Лозенец е извъградска местност, разположена непосредствено на юг от границите на град София. През XVI век в североизточния край на квартала е изградена т.нар. Стара стена, вероятно намазгях, използван в церемонии при заминаването на мюсюлманите на хадж. В близост до нея са разположени мюсюлмански гробища, запазени до края на XIX век.

В османските източници местността е наричана Корубаглар („лозя в гори“) или Курубаглар („сухи лозя“). В средата на XVII век известните пътеписи на Евлия Челеби описват Курубаглар като хубава местност край града, заета от лозя и овощни градини (той специално отбелязва вишните).
През 1889 г. в северозападната част на хълма е изградена голяма за времето си керамична фабрика на Дружество „Работник“. Към 2007 г. са останали борови гори на запад от „Борисовата градина“ и Ловния парк, в тях са и Водната кула (водонапорната) и Семинарията „Св. Иван Рилски“.
По време на бомбардировките на София през 1944 г. квартал „Лозенец“ е засегнат сериозно. Разрушени са 45 сгради, убити са 19 души, а други 76 са ранени.
Общината дава парцели на пострадали от войните, бежанци от Вардарска Македония, Царибродско, печатари, преподаватели и служители, преселници от Ихтиманско и Вакарелско. През 1921 г. официално се оформят кварталите „Долни Лозенец” и „Горни Лозенец”. Журналистическият квартал се заражда на изток през средата на 20-те години на 20 век. В близост до пл. „Журналист“ са къщите на Елин Пелин, Валери Петров, Михаил Андреев. Близо до Самоковския мост са паметникът на Христо Смирненски и т. нар. „Римска стена“ – ислямски молитвен пункт, свързан с ритуали по отпътуването за хаджилък. Около него е имало турски гробища. След 1950 г. там се намира пазарът „Старата стена“.

В Горни Лозенец (на юг от бул. „Свети Наум“, преди „Трайчо Костов“) се намират Славейковите дъбове (столетни), местността „Кръста“ с построения в периода 1995 – 2005 г. храм „Св. Мина“.
В самия център на Лозенец, над бул. „Св. Наум”, е правителствената резиденция „Лозенец“. На бул. „Драган Цанков” 4 е сградата на Българското национално радио.

Лозенец се намира не само в сърцето на София, но и в сърцата на повечето столичани. Защо този квартал е от най-предпочитаните за живот, а и за прекарване на свободното време разбери в статията.

Кратко представяне

 

къщата на Елин Пелин в квартала

Лозенец се намира на юг от центъра на София  и обхваща пространството между булевардите Евлоги и Христо Георгиеви, Драган Цанков, Пейо Яворов, Никола Вапцаров и Арсеналски.

Обграден е от големите паркове Борисова градина, Ловен парк и Южен парк и е в непосредствена близост до центъра, както и други популярни квартали като Яворов,  Хладилника и Иван Вазов.

В Лозенец преобладава строителство от 70-те години на миналия век и качествено ново строителство, което го прави и един от скъпите квартали на София.

Според Годишния ни доклад за цените на имотите средната цена на кв.м. в Лозенец надхвърля 1600 €, а средният наемател плаща 900лв., за да живее в квартала.

Историята на Лозенец

В миналото местността, на която се простира кварталът днес, се е наричала Корубаглар. В превод означава „сухи лозя”. До началото на ХХ век Лозенец всъщност е бил безлюден район в покрайнините на София.

До началото на XX век днешният квартал Лозенец е бил местност извън София

Да се върнем назад в историята и да видим с какво е известен Лозенец.

Една от най-важните забележителности е Римската стена, датираща от XVI век. Грешно е да се мисли, че има нещо общо с античността, тъй като тя е изградена по времето на Османския период. Нейната функция е била да служи за намазгях – място за молитва на открито, обикновено намиращо се в близост до пределите на града. Там са провеждани церемониите по изпращане на мюсюлмани на хадж.

Още от онова време в пределите на Лозенец са се простирали овощни градини, гори и поля. Има данни за споменаване на вишневи овощя отново от Османския период. След Освобождението, Лозенец е бил предпочитана дестинация за излети на софиянци, както и за практикуване на лов в ловния сезон.

 

 

Чак след 1921 г. започва заселването и то с македонски българи, които бягат от областта. Образуват се кварталите Горни Лозенец (на юг от бул. Свети Наум) и Долни Лозенец. Започнати са благоустройствени планове за превръщане на местността от напълно непредвидена за заселване към подходяща за водене на нормален градски живот.

В периода 1920 – 1938 г. Лозенец се трансформира в китен и спокоен квартал на София. Основните лица, допринесли за това са инж. Никола Селимински и архитектите Георги Овчаров и Никола Миланов.

Лозенец става дом на много хора на изкуството

През 20-те години на ХХ век се заражда и Журналистическия квартал, който днес попада в района около пл. Журналист. Тук Георги Николов открива първият приют за животни.

 

 

Много хора на изкуството живеят и творят в Лозенец- майсторът на късия разказ Елин Пелин, актьорът Кръстьо Сарафов, композиторът Парашкев Хаджиев, оперната прима Илка Попова. Интересен факт е, че там е живяла и актрисата Ирина Малеева – българката, играла в четири филма на Фелини и единственият човек, който виенският художник Хундертвасер рисува.

Освен това Лозенец е използван за вдъхновение в литературата на известните български автори Елин Пелин и Дора Габе.

След бомбардировките от Втората световна война, Лозенец претърпява тежки поражения – освен архитектурни, човешки животи биват засегнати също.

Днес кварталът е запазил качествата си на елитен квартал, предимно обособен за спокоен жилищен живот, предпочитан избор както от семейства с деца, така и от млади бохеми.

Важни институции са намерили място там

УАСГ – Университет по архитектура, строителство и геодезия

Лозенец е типичен квартал от широкия център, който приютява с еднаква лекота жилищни кооперации и важни за града обекти. Тук се намират небезизвестните гимназии НФСГ, НПМГ и СГСАГ, университета УАСГ и факултетите по биология, химия, физика, математика и медицина към СУ. Освен тях има и множество държавни и частни детски градини и училища за подрастващото поколение.

В района се намират и най-известната и предпочитана болница Аджибадем, университетската болница Лозенец и други частни и държавни медицински центрове.

Свободно време

Лозенец е квартал, обграден от едни от най-големите паркове в София, а именно Южния парк и Борисовата градина. И в двата парка лятно време освен за разходка или пикник, жителите могат да се насладят на организираните мероприятия като:

• фестивалът A to Jazz
• благотворителни маратони
• фестивали на храната
• атракции за малките посетители на парка като батути, надуваеми замъци, въртележки, игри и други.
• карането на рикши или колички винаги е добра идея за разнообразяване на разходката и също е сред популярните варианти.

Софийският зоопарк, който също попада в пределите на жилищния квартал, е алтернативна опция за съботната разходка. В него за най-малките се провеждат и часове, в които да научават интересни факти за животните, с цел стимулиране на тяхната любознателност.

Спортен комплекс Спартак е удобен вариант за поддържане на добрата фигура и предлага занимания както за малки, така и за големи. Освен плувен басейн, спортният комплекс разполага с фитнес зала, групови тренировки и СПА.

Хората в квартала могат да избират между Park Center Sofia или Paradise Mall за своята шопинг терапия, похапване или гледане на последните филми в кината.

ла и Хилтън пък се провеждат винени дегустации и фестове за храна. Събития като тези се провеждат често в квартала и интересно разнообразяват ежедневната рутина.

Заведението Под липите пък е избор за специални поводи (било то и факта, че е петък), където да се потопиш в атмосферата на миналото. Интересен факт е, че заведението е създадено още през 1926 г. като кръчма „Селект” и редовно е приютявало Елин Пелин, Ангел Каралийчев, Сирак Скитник и други именити българи.

Транспорт

В квартала има богата транспортна мрежа – метро, автобуси, трамваи и нощен градски транспорт. Придвижването е лесно и удобно предимно до центъра и съседните квартали. Метрото е най-удобният транспорт, свързващ квартала с целия град.

Скрити забележителности в Лозенец

В Лозенец се крият още множество интересни забележителности – известни или не чак толкова. Сред тях са:

• къщата музей на Димитър Димов – писателят, завещал ни Tютюн и Осъдени души
• водната кула, едно от очарователните места в стара София, за които малцина знаят
• местността Кръста, където според легендата император Константин Велики е видял в небето кръстното знамение и чул Божия глас, който му казва, че с този знак ще победи враговете си.