22 септември 1908 г. – България е обявена за независима!

Фердинанд I, министър-председателят Александър Малинов, членове на правителството и генерали при обявяването на Независимостта на България.

Днес се навършват 115 години от обявяването на независимостта на България. 22-и септември се чества като официален празник на страната едва от 1998 г.

С акта от 22 септември 1908 г. България отхвърля политическата си васална зависимост от Османската империя, резултат от решенията на конгреса в Берлин през 1878 г., и става суверенна държава, равностоен партньор на останалите европейски страни.

Този акт става възможен 30 години след освободителната за България Руско-турска война от 1877-78 г. Едва през лятото на 1908 г., след извършената в Османската империя младотурска революция, се създават условия България да провъзгласи своята независимост.

Решението за обявяването на независимостта е взето през август 1908 г. на среща на княз Фердинанд и министър-председателя Александър Малинов в Унгария. На 22 септември с.г. в черквата “Св. Четиридесет мъченици” България е обявена за независимо царство, а княз Фердинанд I приема титлата цар на българите. Мястото е избрано специално, за да се подчертае приемствеността със средновековната българска държава.

“Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не треба да пречи за преуспяването ѝ. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля – да бъде според както той иска. Българският народ и Държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и едно да желаят. Фактически независима, държавата Ми се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи, с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждение между България и Турция”, се казва в Манифеста, който Фердинанд прочита. Той може да бъде видян и днес в Националния исторически музей в София.

Русия не желае военен конфликт на Балканите и се заема да посредничи в преговорите между Турция и България. Тя се съгласява да опрости дълга на Османската империя, останал още от Руско-турската война от 1877-78 г., в замяна на което Високата порта се отказва да иска обезщетение от България и признава независимостта й.

Официално това става на 6 април 1909 г., след което в продължение на 10 дни европейските сили признават България за царство и за независима държава.

Най-пищен ще е празникът в Търново

По традиция празникът се отбелязва най-тържествено във Велико Търново. Началото на честванията е в 7.30 ч. с празнична Света литургия в църквата-музей “Св. Четиридесет мъченици”. Това е мястото, на която на 22 септември 1908 г. България е обявена за независимо царство, а княз Фердинанд I приема титлата цар на българите.

По повод празника цял ден ще е свободен входа за Архитектурно-музеен резерват Царевец и църквата “Свети 40 мъченици”. Най-зрелищната част от честванията започва в 20.15 ч, когато ще бъде пуснат аудио-визуалния спектакъл “Царевград Търнов – звук и светлина”. Тържества ще има в цялата страна.

В София свободен вход ще има за Националният военноисторически музей, в който освен постоянната експозиция ще бъде подредена и тематична, посветена на Съедининението.

Изложение на бойна техника ще популяризира военната служба

По случай 115–ата годишнина от обявяване на Независимостта на България по разпореждане на министъра на отбраната Красимир Каракачанов днес в седемнадесет български града ще бъдат показани военна техника, образци оръжие и екипировка. Инициативата е първа от поредицата изяви под наслов “Това сме ние”, с които Министерството на отбраната цели да популяризира военната служба.

В София от 9.00 ч. до 12. 00 ч. пред парадния вход на Министерство на отбраната (ул. “Дякон Игнатий” № 3) всички гости на празника ще могат да разгледат основни образци военна техника на Въоръжените сили – бронирана машина “Хамър”, бойни бронирани колесни машини “Командо”, “Гардиан” и “Пустинна котка”.

Всички интересуващи се от военната служба ще могат да получат информация за свободните места в армията, както и за условията за участие в курсове за начална и специална военна подготовка. Денят на Независимостта ще бъде отбелязан със същата инициатива и в градовете Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, Плевен, Сливен, Шумен, Смолян, Благоевград, Враца, Белене, Асеновград, Карлово, Казанлък, Хасково и Ямбол.

На 22 септември 1908 г. във Велико Търново, с манифест, княз Фердинанд обявява независимостта на България. С този акт на практика се отхвърлят последните васални връзки с Османската империя.

Княжество България става независима държава начело с коронования цар Фердинанд. Високата порта (Турция), а след това и Великите сили признават официално българската независимост. Обявен за официален празник с решение на Народното събрание от 10 септември 1998 г. Дълго време значимостта на това събитие от новата история не се оценява, но на тази дата през 1908 г. България – една от най-старите държави в Европа, отново се появява на световната карта след петвековно османско владичество.

Условията за обявяване

на Независимостта на младата българска държава в началото на ХХ век били изключително благоприятни: през лятото на 1908 г. младотурска революция в Османската империя завършва с успех за реформистите. Австро-Унгария – една от Великите сили наложили Берлинският договор, се готвела да анексира двете от провинциите на империята – Босна и Херцеговина – т.е. да го наруши. Затова и българският княз Фердинанд се обърнал директно към император Франц-Йосиф (срещат се във Виена) да съгласуват действията си.

Изпълнение

Междувременно, българските власти завземат източните железници в Южна България и това поражда “известни” икономически противоречия между Австро-Унгария и страната ни. Дори за кратко стресва Фердинанд, който се уплашва да обяви независимостта. Но правителството вече било решило това да стане на 22 септември 1908 г. в черквата “Св. 40 мъченици” в старата българска столица Велико Търново – символичен акт на продължение на Второто българско царство. Австро-Унгария обявява анексията на Босна и Херцеговина на 20 септември. Два дни по-късно в черквата “Св. 40 мъченици” княз Фердинанд прочита манифеста за обявяването на независимостта и се отслужва молебен за благоденствието на българската държава. След това министър-председателят Малинов прочита отново манифеста на историческия хълм Царевец пред събралото се хилядно множество. Провъзгласяването на независимостта не само е голям успех за българската дипломация, но и след него васалното княжество започва да се нарича царство България, а българският владетел вече се титулувал – цар.

Международно признаване

Деликатната ситуация, която настъпва след нарушаването на Берлинския договор e успешно разрешена. Първо била спечелена Британската империя, която поставя условието – да започнат преговори между българското правителство и Високата порта (Турция). Преговорите започват веднага и българската делегация е водена от Андрей Ляпчев. По време на тях, Високата порта иска България да плаща голям данък. В качеството си на министър-председател Малинов заявява, че независимост не се откупува, дори се стига до частична мобилизация на българската армия.

Русия не желае военен конфликт на Балканите и се заема да посредничи в преговорите. Тя се съгласява да опрости дълга на Османската империя, останал още от Руско-турската война от 1877-78 г., в замяна на което Високата порта се отказва да иска обезщетение от България и признава независимостта й. Официално това става на 6 април 1909 г., след което в продължение на 10 дни европейските сили признават България за царство и за независима държава.