Ах, морето! Прашно, шумно и “вървежно”
Това лято пак едно място събра цяла София – като се започне с ръсещата колорит и синтаксис бивша министърка на спорта, мине се през безделници с „Мини Купър”-и и сламени шапки и се стигне до еко лайфстайл последователи и културтрегери от новото поколение.
Да не пропуснем и онези български представители на хомобулгарикус с къси подстрижки, още по-къси вратове и дългокраки жени, които винаги надушват “къде е вървежно” и консумират с пълни шепи и чаши.
Това място е българското Черноморие – от “Градина” до Лозенец. Плътно наредени един до друг, успоредно, диагонално, понякога дори и вертикално, тези представители на различни социални и културни групи съжителстват заедно през август и не само не го правят случайно, а дори им харесва.
О-О-Оазис
В Лозенец има от всичко по много – богатите са в “Оазис” – луксозен хотелски комплекс, събирал на едно място българските знаменитости (и wanna-be знаменитости), хора с бизнеси от широкия спектър на легалното до нелегалното и политици в оставка.
С повече късмет там можеш да видиш дори и Брендо (друг е въпросът дали искаш и трябва).
В “Оазис” плажната ивица е широка, шезлонгите са строени гъсто, плътно и равно, а баровете се ширят до където ти виждат очите.
Музиката е винаги една идея по-силна отколкото е нормално, а Тони Димитрова още не е излязла от мода. Не само това – там тя живее нов творчески живот.
Тъкмо си се отървал от петъчната програма на „Дарик”, амбициозно поставила си цел да припомни всички бг шлагери с думите “Черно море”, “гларус” и “пясък”, и няколко часа по-късно по вълнистата магистрала на Бойко се набиваш директно на “Ах, морето”.
Пълна “тунинг-програма”
“Не моа се сдържа!”, пише една приятелка във Фейсбук. – “На плажа на “Оазис” до мен има една двойка. Той е на 56 (чух го да го казва). Типичният чичко-паричко, който говори по телефона, докато се отдалечава от жената, която лежи до него на съседния шезлонг. А тя е на около 50, тунингована като за световно – цици-мици, джуки-муки, плочки-млочки… По тялото й има дупки от липосукции.
Пуши, чете Дейвид Балдачи и междувременно прави упражнения на шезлонга. Нещо му се сърди, че я бил унижил пред не’ам кой си. Той й се извинява като я попипва внимателно по полукълбетата… Голяма жалост е!”
“Вървежните” барове
В подобни “вървежни” барове е събран “елитът” на София – с татуировки, силикон в устните и мускули. Там са и “батката”, и “мацката” и”кифлата”, както и дузина депутати.
И няколко ваши заблудени приятели от типа “женени с деца”.
Свиквайте – там гледат лошо, ако не сте с токчета на плажа или тен, избиващ на оранжево.
В Луксозенец (не мога да се сдържа да не го наричам така)са и вечно киселите и отегчени хипстъри (които пият Somersby, ядат Haribo и четат Хорхе Букай и британският Vogue, щото ги прави по-смислени хора).
Една моя приятелка, която от години прекарва летата си в Лозенец тази година прозря:
“Хората са толкова смешни тук. Изведнъж някакво си селско заведение на плажа се превърнало в много вървежно. Една вечер отидох във въпросното заведение след плажа, а всички там наточени – токчета, пукли, вафли, с вратове и без. Изгледаха ме така, все едно съм отишла по чувал.
Някой от тях попита “К’ва е тая и защо се е облякла така!?” , а друг му отговорил: “Недей, недей, това е неква тежка местна!” Тъжно.
Ако не на “Оазис” – в селото
Който няма пари за места като “Оазис”, си търси мястото в селото. То е накичено като стрелбище – мига, пее, свети и блести: палачинки, топки, сергии, български, руски, английски табели, младеж с файтон – каквото ти душа иска!
От входа на селото се задава бяло “мини” – кабрио. Зад волана надничат чифт тъмни очила “Рейбан” с цветни огледални стъкла и бяла шапка с периферия – задължителните атрибути на това лято. Шофьорът със сигурност е близо до петдесетака, но е верен на принципа “не е важно на колко си, а на колко се чувстваш”. А той се чувства на 30.
Бавно се промъква през паркиралите от двете страни на пътя коли, стига да края на главната улица, там обръща и се връща в обратна посока.
Същата вечер го виждаме още 2 пъти – до един ресторант близо да Царево: отново прави същия трик – стига до паркинга и обръща бавно. Втория път вече е по тъмно: “мини”-то продължава да прави тегели по главната улица (да се кара по селската главна, която се пръска по шевовете от автомобили, не е най-приятното нещо, но щом го влече… Възрастен човек е все пак…) Толкова за „Оазис”.
Отиваме в противоположна посока – “Баш бар”-а в „Градина”.
Там е за умните, красивите и младите. Влизаме в Черноморец и поемаме по нещо, което е било път, когато банани имаше само по Коледа. Сега е преназначено за оффроуд тренировка с дишане на много прах.
Разминаваме се с 10-на “мини”-та (по възможност кабрио), а вътре са по 5-6 човека на средна възраст 20-на години. Не опитвайте да ми противоречите, че “мини”-то е “мини”, защото е малко и не събира 6 човека. На морето всичко е възможно!
Преди да се стигне до прословутия бар, който за младите софиянци е нещо като кръщене за живота (ако не си минал оттам, все едно не си взел зрелостния изпит), стигаме до някаква палаткова окупация, която за момент се чудиш дали не е флаш моб кампания на “Декатлон” или зелена комуна.
Въпреки че какво зелено може да има в паркиралите около палатките десетки коли и провесените по дърветата найлоновите торби – вариация на гардероб, бюфет или кошче за боклук – според съдържанието? Минаването ни с колата от там е съпроводено с неприлично количество прахоляк, но друг начин няма.
Палатките са токова близо една до друга, сякаш са в общ заговор, че
“всичко, което не е презастроено, ще бъде пренаселено”.
За да си там, трябва много да обичаш природата, но още повече хората. Определено не е почивка за мизантропи. Стигаме до “Баш бар”, където е пълно с младежи и с хора, които имат проблем да признаят възрастта си, но не чак толкова голям като колегата с бялото “мини”
Изводът се натрапва сам
А той е, че Южното Черноморие е пренаселено, натъпкано и завира в собствен сос. Да отидеш там, е като да отидеш “на Мол”, за да кажеш, че си бил там, а не, за да свършиш нещо като пазар, кино, плащане на сметки…
От Бургас чак до Синеморец се бориш за въздух, място, тишина и се радваш, че колата ти не е черно “Ауди”, защото иначе не можеш да си я познаеш.
Изходът невъзможен
Най-големият кошмар идва обаче, решиш ли да си тръгнеш. Защото пътят между Южното и Северното Черноморие е тесен и претъпкан. Стане ли тъмно всички хукват към Лозенец и Созопол, като карат задължително на дълги.
Стане ли обяд, те отиват към “Градина”, а пък на пътя някъде там, между всички тези бивши селца (сега много гъзарски места), някой е поставил и светофар и ти изминаваш 5 км за около 30 минути.
Но пък всичко е толкова вървежно…
И да, всички тези хора и догодина пак ще са там. Ако искате да видите софийския елит, лаченото съсловие на Бургас и някоя и друга родна знаменитост, това определено е вашето място. Успех!
