Алчност е другото име на личната митничарка на ВИС-2 Шинка Манова – Мамето

инка Манова беше изключително алчна. Това, че се беше намесила в тези канали, както и отчисленията, които се даваха нагоре по йерархията чак до някои политически централи, й коства живота. Така определят разследващите офицери ситуацията преди 20-сет години, когато е извършена показната екзекуция на митническата шефка Шинка Манова.

Днес вече никой не рови в „студеното й досие“. До името й там не стои думата „алчност„, а стои името на нейният шофьор – 25-годишният Йордан Герговски, който умира от куршумите буквално минути след разстрела на третата по ранг в Агенция „Митници“ – директор на дирекция „Последващ контрол“ Шинка Манова.

В прашасалите папки

Големият въпрос е, ако отворим прашасалите папки с материалите по прекратеното дело и анализирайки доказателствата с нов поглед и с новите технологии, дали ще успеем да наредим пъзела на неразкритото убийство на митничарката?

На 10 октомври 2005 г. около 9 ч. Манова, известна като Мамето, излиза от блока си на ул. „Деян Белишки“ в столичния кв. „Гоце Делчев“ и се качва в сребрист джип „Тойота Ландкруизър“.

Личният шофьор на митничарката Йордан Герговски потегля, но след няколко метра се налага да намали скоростта, защото на пътя има „легнал полицай“. В този момент до дясната врата на джипа се приближава мъж и открива огън с пистолет. Шинка Манова е улучена от 2 куршума в главата, шофьорът също е прострелян. Стрелецът бързо изчезва от местопрестъплението и се укрива. Джипът, останал без управление, продължава по пътя няколко метра и се удря в стена на блок. Манова умира на място, а Герговски на път за болницата.

По-късно свидетели ще опишат убиеца като едър мъж с черна коса, но разследващите ще установят, че той е носил перука и е бил облечен с повече дрехи. Така показанията на очевидците водят до задънена улица. При огледа на място са открити само три гилзи.

Разследващите работят основно по четири версии.

Разстрелът на Шинка Манова предизвиква смут в обществото, а депутатите спешно привикват вътрешния министър Румен Петков в парламента. Основните версии на разследващите са четири.

Първата е, че убийството има връзка с бизнеса с лекарства, тъй като дирекцията, на която Манова е шеф, следяла дали обмитените на митниците медикаменти на фирми отговарят на действителния внос или износ. Освен това имало и проверки на вносители на лекарства за незаконен внос.

Втората версия е, че мишената на килъра е бил шофьорът на митничарката – Йордан Герговски, който година по-рано предизвикал катастрофа с две жертви в столичния кв. „Люлин“. Криминалистите допускали, че е възможно близки на жертвите да имат общо с разстрела с цел отмъщение.

Третата и най-вероятна версия за смъртта на Шинка Манова е, че е била поръчана от украински мафиоти, които вкарвали контрабандно месо от Русия, Украйна, Китай и Индия през пристанище Бургас. Като шеф на „Последващ контрол“ Манова засякла далаверата, която носела печалбите в милиони евро на украинската мафия и поискала „комисионна“. Това коствало живота й.

Последната версия

Последната версия за убийството е, че митничарката е разстреляна от конкуренти на ВИС-2, за да се елиминират каналите на бившата силова групировка през границите. Неофициално Шинка Манова е наричана личната митничарка на ВИС -2. Тя е имала близки отношение с взривения бос от ВИС Димитър Димитров – Маймуняка, както и с Константин Димитров – Самоковеца разстрелян в Амстердам. Именно в телефона на Самоковеца с турска GSM карта е фигурирал и номерът на Манова. Тези факти изскачат през 2000 г. в доклад на Национална служба сигурност.

След смъртта й става ясно и още нещо. Шинка Манова е била в управата на ФК „Искър“, който пък бе притежание на боса на ВИС-2 Георги Илиев. Но така и никой не успява да докаже, че тя е покровителствана лично от Главния, който е разстрелян от снайперист право в сърцето пред любимото му заведение в Слънчев бряг на 25 август 2005 г.

След тази тази показна екзекуция на Жоро Илиев, съдбата на митничарката е решена. Конкурентите в контрабандния бизнес имат за цел да изместят групировката ВИС-2, която печели стотици милиони, затова и премахват всяка пречка по пътя си. А Шинка Манова е една от основните.

Марио Пеев – Щайгата

Веднага след убийството на Шинка Манова ченгетата обхождат района на местопрестъплението. Проверяват и блоковете на ул. „Деян Белишки“, тъй като предполагат, че стрелецът се е укрил наоколо. Така в ареста се оказва и Марио Пеев – Щайгата. 41-годишният мъж живее в една от близките кооперации, а богатото му криминално досие веднага събужда подозренията на ченгетата.

„За убийството на Манова ме задържаха за 72 часа. Но тогава много маймуни ни заключиха. На улицата, където я застреляха, е малко тарикатско място. Има легнали полицаи и трябва да намалиш с джипа, за да минеш. Добре е измислено да я очистят там. За нея, като ме задържаха, не ми повдигнаха обвинение“, споделя по-късно Щайгата.

На Щайгата е приписвано и убийството на летописеца на мафията Георги Стоев, но както и за разстрела на Манова, така и за това престъпление не са събрани доказателства срещу него.

Разработката „Сателити“

Пред депутатите пък Румен Петков заявява, че убитата Шинка Манова е била наблюдавана от ГДБОП в разработката „Сателити“ за връзка с Константин Димитров – Самоковеца и други високопоставени фигури от ВИС. Според Петков обаче разработката е била прекратена през 2003 г. – годината, в която Манова става директор на дирекция “Последващ контрол” на Агенция „Митници“.

След екзекуцията

Няколко години след екзекуцията на Манова разследващите правят нов опит да разкрият убийството, като подновяват делото през 2013г, но голяма част от протоколите от местопрестъплението са нечетливи, с правописни грешки, непълни и зачерквани, което ги прави негодни като доказателствени средства. Ченгетата са категорични, че шансът след толкова години да се намерят още свидетели на показния разстрел е почти нищожен.

В крайна сметка разследването на убийството е прекратено с постановление на столичното следствие, въпреки че фигурира в списъка на „20-те знакови дела„, наблюдавани от Европейската комисия.

Убиецът и поръчителите и до днес не са открити.

Вие обаче може да откриете историите за убийствата на Константин Димитров – Самоковеца и Димитър Димитров – Маймуняка в рубриката на SafeNews „СТУДЕНИ ДОСИЕТА“.

Една от най-известните и противоречиви фигури в криминалния свят на България – Косьо Самоковеца предизвиква интерес и до днес.

Как един обикновен мъж от Самоков се превръща в символ на контрабандата и влиянието в България?

Соченият за топконтрабандист в края на 90-те години на миналия век Константин Димитров – Косьо Самоковеца, пренебрегва сигналите, че вече е осветен и е мишена. Той проявява спокойна самоувереност всеки път когато информация от този тип достига до него, най-малкото защото не е за първи път. Няма да е и за последен, мисли си Самоковеца, докато е в центъра на Амстердам.