Тънките разлики между селянин и селяндур

Селянин – Човек, който живее на село или в малък град.

Селяндур – Живее навсякъде, най-много са в средните и големите градове. По селата не виреят (няма кой да ги търпи).

Селянин – Бачка яко, изкарва си хляба с честен труд. Щастлив е, че има работа. Лоялен е към работодател и колеги.

Селяндур – Мързелива гад. Мрази да се труди, обича да е “на далавера”. Гледа винаги да изклинчи и да “претакова” държавата, колегата или шефа.

Селянин – Чист човек. Обича природата и не свини наоколо. Повечето отпадъци намират приложение в градината или като храна на животните.

Селяндур – Свиня. Хвърля си боклука в найлоново пликче през прозореца. Изтърсва си пепелника на колата на светофара. Ако му направиш забележка – бучи, че си плаща данъците и бате Бойко да изчисти. Възможно е и до физическа саморазправа да прибегне.

Селянин – Плаща си данъците и сметките. Псува на ум (и на глас) обирджийската държава, но плаща. Декларира си кладенеца, който сам е копал, и му плаща данък.

Селяндур – Никога не плаща нищо. Висят му 15 неплатени акта от КАТ и данъци на панелката от 1989-та. Краде парно от комшиите, слага си магнит на електромера и не плаща вода.

Селянин – Говори просто, но разбираемо. Ако се премести да живее в голям град, за една година преодолява диалекта.

Селяндур – Мйека цял живот и твърди, че това е най-чистият български език. Мрази да го поправят, не желае да научи нищо ново.

Селянин – Умее да се весели, знае как и кога. Ако е сватба, ще чуе цяло село, но семейните празници се празнуват у дома.

Селяндур – Дъни музиката яко до 4 сутринта и хич не му дреме, че е примерно вторник и утре всички наоколо са на работа. Другият вариант е да се нареже като свиня в кварталната кръчма, да се сбие със сервитьора, да оповръща таксито и да опикае асансьора.