Софийски кооперации, в които би ни се искало да влезем

Ако София беше Лондон и не беше толкова провинциално невъзможно да се организира ежегоден тур из най-забележителните частни домове, офиси и други обичайно затворени обекти, сигурно архитектурата в България щеше да стане с една идея по-забавна за всички. И по-полезна.
Обаче София не е Лондон. И както ви описахме в предишен пост, софийският частен дом се оказа далеч по-голяма крепост от английския.
Ние все пак решихме да си почешем езиците и да съберем десет от софийските кооперации, в които бихме искали да влезем.

Кооперацията на Недков, бул. Витоша

Кооперацията на Недков, построена на мястото на къщата на Бояджиев през 1937 година, е един от най-хубавите блокове на Витошка. Класен предвоенен модернизъм с лентовидни прозорци, акцентни овални балкони и запомнящ се силует.

Помните ли края на филма “Източни пиеси”? Сутринта Ицо вървеше по празната Витошка и един (утопичен) старец-клошар го заведе в апартамента си там, на същата улица, където нашият намери толкова търсеното спокойствие на канапето под лентовидните прозорци. Е, подозираме, че става дума за същата кооперация. Поправете ни, ако грешим.

Домът на Гендович срещу Народния Театър

В началото на ХХ век домът на Гендович бил най-високата жилищна сграда в София. Проектиран е от прословутия арх. Никола Лазаров и това си личи. Ако трябва да въздишаме по нещо европейско от преди войната в центъра на София, може спокойно да се настаним пред кооперацията на семейство Гендович.

Включихме тази къща в списъка, защото е много добър представител на буржоазната жилищна архитектура, защото вероятно (е имала) има интересни класово разделени разпределения и защото все още в нея се живее (на последните етажи), а не е превърната изцяло в офис на банка, застрахователно дружество или агенция за недвижими имоти.

Надежди да влезем там нямаме, а и не искаме, защото се съмняваме след толкова години смени на предназначението в нея да е останало нещо от оригиналния жилищен дух. Ако семейство Гендович ни обори, ще бъдем най-щастливи.

Блокът до Френското посолство, ул. Оборище

Един приятел от Лондон, който обича градинарството, ми беше казвал, че истински старите и аристократични къщи се познават по… глициниите. Да, онези увивни растения, които цъфтят в лилаво напролет, миришат силно и растат супер бавно. Колкото по-голяма и стара е глицинията в двора, толкова по-стара е къщата и родът, който я обитава.

Е, тази кооперация на ул. Оборище се вписва идеално. Вероятно е строена през 30-те години на миналия век, в онзи сдържан, предвоенен софийски модернизъм с каменните облицовки, който няма равен, а глицинията, която пълзи по фасадата, изглежда на достойна възраст.

Кооперация на ул. Иван Вазов до ъгъла с ул. Шишман

Този блок изглежда западнал, невзрачен и като цяло трудно забележим. Тесните улици наоколо изобщо не му помагат.

Строен е вероятно през 70-те години и всъщност е супер актуален с тези бетонни кутии за балкони, с фугите и с металните парапети. Идеално щеше да стои и на доковете в Амстердам, и в Есен.

Единственото ни опасение е, че въпреки обещаващата фасада, вътре апартаментите вероятно са безинтересни. Но… затова и искаме да влезем в него.

“Онзи” блок на ъгъла на ул. Сан Стефано и ул. Велико Търново. И “онзи” блок на ул. Велико Търново 10

Има кооперации в София, за които се носят легенди (особено от брокерите за недвижими имоти). Е, с тези двете е същото. И няма как да е иначе, с Докторската градина на юг и фамилната кооперация на семейство Живкови за съсед.

Обединихме ги в една група, защото са строени по сходно време, предназначени са били за сходен тип хора, а и като архитектура демонстрират всички любими похвати от соца за сдържан лукс с национален, “български” привкус: каменни облицовки, дървени парапети и дограми, дървен сачак на лоджиите.

Тези блокове са интересни не заради имената на звънците, а заради използваните материали, добрият детайл, хитрите орнаменти (на кооперацията на ул. Велико Търново) и най-вероятно отлично балансираните помещения ден-нощ вътре спрямо посоките на света и ослънчаването — все банални неща, които тотално се пренебрегват напоследък.

Орнаментите? Да, не са самоцелни. Крият сервизни балкони към бани, тоалетни и кухни, които така няма нужда (а и няма как) да се остъклят. И са на север. Абе класика.

Дипломатическите блокове, ул. Жолио Кюри, кв. Изток

Тези три блока в квартал Изток са най-близкото до бг-версия на английския брутализъм в жилищната ни архитектура. Имат видим бетон, изявена конструкция и добър растер. Забележителни са като фасади и тотално безкомпромисни като излъчване.

Интересно какви са разпределенията вътре и дали в ъгловите стаи влиза някаква светлина.

Блокът до Немското посолство, кв. Изгрев

Този е класически номенклатурен блок в най-добрите традиции на соц жилищната архитектура. Въпреки че е относително голям и с няколко входа, не дразни като мащаб, добре стои с къщите наоколо и има отличен детайл на терасите.

В тези блокове винаги е интересно да се види как е решена връзката кухня-трапезария-дневна, която по правило е учебникарска.

Блокът с плъзгащите се бетони, ул. Атанас Далчев, кв. Изток

Е да, много ясно, че има и качествени нови кооперации, в които искаме да влезем. Нищо, че се броят на пръстите на едната ръка и обикновено са строени от Софбилд.

Тази в Изток не е строена от Софбилд и има най-експерименталната фасада, правена досега в София — плъзгащи се бетонни панели, механизмите за които били изчислени от многоброен екип инженерни професионалисти.

Разпределенията също изглеждат мислени — с преливащи се (правоъгълни!)пространства, частични прегради, логична функция. Интересно дали ще бъдат обживени също толкова логично.

Блокът на Добри Джуров, ул. Кораб планина, Лозенец

Отвън този блок впечатлява по-скоро с градската легенда, че е “на Добри Джуров” и със забележителните си огромни стъклени входове, отколкото с кой-знае колко интересна архитектура. Но пощенските кутии са най-дизайнерските в София изобщо.

А като разпределения, вярваме, няма равен. Едно време ходихме у една скулпторка, която беше участвала в правенето на скулптурните групи за Паметника на съветската армия и живееше на последния етаж. Апартаментът беше смело решен като ателие с няколко стаи, преградени само с шкафове и плъзгащи се врати. Единствено кухнята и банята имаха тухлени стени.

Експерименталните терасовидни блокове, жк Мотописта

Тези кооперации, точно зад BILLA на бул. България, са сред последните жилищни експерименти на 80-те години. Замислени са като терасовидни, вертикално насложени къщи-с-градини (предполагаме), намерение, което очевидно не се е осъществило, защото терасите им са или остъклени, или преградени, или празни.

Комплексът създава усещане за немска подреденост, помислено е за всичко (обърнете внимание на подземните гаражи, коридорите между които са осветени отгоре с оберлихт в настилката), но е обживян като типичен панелен софийски квартал. Какъвто категорично не е.