Сирни заговезни и прекрасната символика в българските обичаи

Обредността на този ден е подчинена на подготовката за великденския пост, който трае 49 дни. Затова и носи идеята за последно облажаване. На този ден за последно може да се консумират млечни храни. Сватбите след Сирни заговезни също са забранени – до Великден.

А първата седмица от постите (седмицата след Месни заговезни – 10 март 2024 г.) българите наричат Сирна неделя, Сирница, Сирни Поклади или Прошки. Според народа ни Сирни заговезни (17 март 2024 г.) е последният голям празник на зимата.

 

По традиция на този ден близки и познати се опрощават помежду си за всякакви провинения през изминалата година. На някои места в България след вечерното богослужение става опрощаване на църковните служители с миряните. Така те следват предупреждението на Иисус Христос: “Ако не простите на човеците прегрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви.”

Още сутринта на Сирни заговезни младите тръгват на гости у кумовете и своите по-възрастни родствени – родители, братя, сестри и побратими. Целуват им ръка и искат от тях прошка. “Прощавай!” казват младите. “Господ да прощава, простен да си!”, благославят възрастните. Така, когато седнат на трапезата да заговяват, те ще са се помирили и опростили със своите близки.

 

За трапезата на Заговезни се приготвят баница със сирене, варени яйца, варено жито, халва с ядки. Извършва се обичаят хамкане. На червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.

 

В Библията огънят е символ на Божията святост и Божия силен гняв към всеки грях. В православието Светото причастие се сравнява с огъня на Бога, изгарящ недостойните и пречистващ достойните. Символ е на Светия Дух и изразява неговата укрепваща и пречистваща роля, особено по отношение на човешкото съзнание.

Съществен момент в сирнишката обредност е паленето и прескачането на големи огньове от страна на ергените и поотрасналите момчета. През цялата Сирна седмица те събират клони и шума, които носят по високите места извън селището. Като ги подреждат около висок кол, младежите се съревновават по махали да направят по-големи купни. Вечерта запалват купните, които в различните български краища се наричат сирници, олелии, оратници, гаганици, урбалки. Палят се и факли от слама.

Предварително момците саморъчно са си направили стрели от лесково и дряново дърво, наричани чавги, перници, барутници, които изтрелват с помощта на разцепено на две лесково дърво (машалган) към дома на обичаната мома. Това действие е придружено от наричания и пожелания, които понякога имат сексуален подтекст. До сутринта момците прескачат огъня и играят около него. Често жените вземат главни от сирнишкия огън, които отнасят вкъщи, за да няма въшки и бълхи.

Докато вечерните сирнишки огньове горят по височините и осветяват с пламъците си селото, всички излизат на мегдана да изиграят последното смесено хоро. То е буйно и подскокливо, за да пораснат високи посевите. По време на Великите пости – до Великден (5 май 2024 г.), не се играят други хора. (Български народен календар, Р. Попов)

 

През цялата Сирна седмица в Югоизточна България младите изпълняват пролетен обичай, известен като Гора или Зора. Рано сутринта моми и ергени, придружени често от възрастни, отиват на поляна или кръстопът. Обърнати на изток към изгряващото слънце те пеят специални обредни песни, в които възпяват пробуждането на природата от зимен сън, разлистването на гората и началото на новата стопанска година.

В седмицата преди Сирни заговезни в някои български селища тръгват кукерски дружини. Маскирани мъже, облечени с кожи и накичени със звънци, обикалят по домовете и благославят за здраве и плодородие. Групата има водач, наричан хаджия, кукерска булка, баба – мъж, облечен в парцаливи женски дрехи и с парцалено бебе в ръце.

Като голям християнски празник Сирни Заговезни поставя пред вярващите множество забрани, целящи те да се посветят на празника и приготвянето на обредните ястия него, а не на домакинска дейност.

На Сирни Заговезни трябва да забравите за домакинската работа. Тя е забранена, както е на повечето големи християнски празници, като се допуска работа единствено свързана с обредите и ритуалите, както и полагане на усилия в кухнята, за да се приготвят вкусни обредни ястия. Почистването на къщата и домакинската работа трябва да се извършват ден преди празника.

Работата в градината, на полето, в  домашната работилница и какъвто и да е вид тежък труд, който не е пряко свързан с традициите и обичаите за големия християнски празник, също е сред отговорите на въпроса „Какво не се прави на Сирни Заговезни“.

Прането, преденето, тъкането са забранени в деня на празника, за да не удари и унищожи градушка посевите, сочи народното вярване.

На Сирни Заговезни не може да откажете да дадете прошка, когато ви е поискана такава. Дори все още да таите обида в душата си, прошка не се отказва на глас, а традиционният отговор е „Простено да ти е! Господ да прощава“, а не „Прощавам ти“. Празникът е познат още като Прошка, Прочка и други именно заради  опрощаването с близките, семейството и приятелите – спасение не само за душата на получилия прошка за лошите дела и помисли, но и на прошка-спасение за онзи, който прощава. В Библията е посочено, че който не прости прегрешенията на своите ближни, то и Господ няма да прости неговите прегрешения, а всеки човек има такива грехове, макар да са неволни, нали?

Конфликтите, словесните или физически сблъсъци, нанасянето на обиди, емоционални рани, провокациите нямат място на празника.

Приготвянето на месо и поднасянето му на празничната трапеза е строго забранено. Месото е заговяно преди седмица – на Месни Заговезни и не се разрешава консумацията му до Великден. За Сирни Заговезни домакините мога да приготвят риба, преди да са започнали строгите пости.

На Сирни Заговезни не се правят пищни вечери с многобройни приятели. Вечерта около масата, смирени и опрощаващи си, трябва да седнат само най-близките едно домакинство.

В някои части от страната не се мият и съдове след вечеря – тази домакинска работа остава за следващия ден, докато в други в Прошната неделя измиват цялата си домакинска посуда, в която някога е приготвяно или консумирано месо, за да я приготвят за дните на пости.

Родителите на момите, в чиито дворове ергените хвърлят запалени стрели – израз на влечението и любовта им към момата и намек за намеренията им, не трябва да възпротивяват на този ритуал. На Сирни Заговезни те не могат да упрекват младите, остава им само да се погрижат да приберат преди празника всичко от двора, което лесно се пали и създава риск от пожар.