Проговори първата жертва на “Наглите” Илиян Цанев

Един от посочените като жертва на групата за отвличания “Наглите” подозира, че има полицай, замесен в похищението му. В петък пред Софийския градски съд показания даде Илиан Цанев, който според обвинителния акт е първият отвлечен от подсъдимите.

Цанев е похитен на 9 март 2007 година и е държан в плен 49 денонощия. Показанията му пред съда продължиха повече от два часа и в тях имаше доста противоречия с дадените в досъдебното производство.

Той обясни, че е държан вързан в стая два на два метра и е бит няколко пъти. Каза, че когато пазачите му влизали при него, слагали маска на главата му, за да не ги вижда.

След като е освободен срещу откуп, Цанев отива в столичната полиция, за да даде показания. Той разказа, че докато е чакал на входа до него минава човек, който започва да говори с трето лице, намиращо се там.

Спонтанно разпознах гласа на единия от мъжете, които ме отвлякоха. Имаше същия глас и издаваше характерен гърлен звук. Съвпадението беше 90-95%, каза Цанев.

Той обясни, че гласът бил същият, който чувал да му казва “да ти виждам ръцете”, “лягай долу”,”ако баща ти е коректен, ще си ходиш по живо, по здраво”.

Пред съдиите жертвата разказа, че се е заслушал в разговора и бил убеден, че това е гласът на по-едрия от двамата му похитители. Докато бил в плен чувал похитителите си да си говорят с часове и запомнил репликата на единия от тях: “В службата колегите се шегуват, че съм се разболял по никое време”.

Когато разследващият полицай отишъл да го вземе от входа, Цанев му казал, за съмненията си. Написал и сигнал, в който описал, че въпросният полицай се казва Димо и е началник на група “Издирване” в столичната полиция.

Отговорено му било, че въпросният Димо не е замесен и няма никаква връзка с бандата.

Преди повече от година, когато МВР започна да плете венеца си от спецакции с най-различни имена именно с “Наглите”, вътрешният министър Цветанов заяви, че се разследват няколко полицейски служители за връзки с бандата. Впоследствие обаче бе уличен само един – Йордан Костов, който уреждал по-лек режим на някои от подсъдимите, докато били в затворническото общежитие в “Казичене”.

В показанията си Цанев заяви, че единият от двамата му похитители заеквал. Съдът обаче отказа да даде възможност на Цанев да разпознае гласа на подсъдимия Павел Петков, който според обвинителния акт е единият от похитителите му и заеква.

Съдът отхвърли и двата опита Цанев да отговори на въпроса дали гласът на Павел Петков му се струва познат.

Адвокатът на Петков – Илиян Василев, бе силно възмутен, тъй като никъде в протоколите си за разпит в досъдебното производство Цанев не е казвал, че единият от похитителите му има говорен дефект.

Неофициално извън съдебната зала обаче стана ясно, че Цанев оприличава в много голяма степен гласа на Павел Петков с този на един от своите похитители.

Самият Петков поиска да даде обяснения пред съда, след като Илиян Цанев заяви, че почти веднага след похищението му един от нападателите му е свалил контактните лещи от очите си.

Цанев обаче не видял кой е сторил това, защото му светели с фенер в очите.

Обстоятелствата около свалянето на лещите от очите са именно причината Павел Петков да даде обяснения. Пред съда подсъдимият обясни, че при катастрофа през 1988 г. лявата му ръка е пострадала сериозно и не може да свива пръстите си. Затова той не може едновременно да насочва с ръка фенерче към лицето на човек и да сваля лещите от очите му.

Бащата на Илиян Цанев коментира пред журналисти, че не е доволен от работата, която полицията вършела, докато синът му бил похитен, а когато му звънели по телефона, за да му обяснят къде да остави откупа, бащата на похитения младеж чувал тежко дишане от другата страна.

В своите показани, малко повече от година след като бе освободен от похитителите си, Румен Гунински не можа да посочи пред съда точната сума, която е била платена за свободата му, и заяви, че едва ли би могъл да разпознае гласовете на похитителите си.

В първата вечер от отвличането си Гунински опитал да заблуди похитителите си като отрекъл да се казва Румен и също така отричал да са верни твърденията на нападателите за роднините му.

Той отричал баща му да е близък с бизнесмена Валентин Златев, защото разбирал, че е жертва на отвличане.

Гунински обясни, че никога не е виждал когото и да е било от подсъдимите. Когато са го нападнали, похитителите му казали, че са полицаи и го арестуват заради наркотици. Младежът бил заплашван, че ако не бъде платена исканата сума за свободата му, ще му бъде отрязан един от пръстите и ще бъде изпратен на баща му в плик.