Имало едно време на Изток / Once upon a time in the East
Имало едно време на Изток е български документален филм от 2011 година, с игрални възстановки създаден по книгите на Георги Стоев. Използван е телевизионен архив от Нова телевизия, БНТ и bTV, както и интервюта с видни български личности като Палми Ранчев, Атанас Орачев, Румен Леонидов, Харалан Александров, Андрей Пантев и Георг Краев.[1] Филмът разказва така нареченият преход в България. Други свидетели и участници в силовите групировки разказват за създаването на ВИС и СИК както и за жестокостта, която е била необходима да се оцелее в тези времена.
Филмът е бил избран във фестивала за документални филми на телевизия Ал-Джазира в Доха, Катар (Април, 2011), както и в българския фестивал Златен Ритон, Пловдив.
България в началото на 90-те години на 20 век е България на надеждата. Стотици хиляди хора заливат неудържимо улиците и вярват, че слагат началото на ново, свободно и демократично общество. В следващите няколко години обаче реформите на новото управление превръщат амнистирани престъпници и бивши спортисти в улични бригади, рекетьори и охранителни фирми. С тези бригади съвременните строители на България приватизират държавата. Двадесет години по-късно един човек се изправя да разкаже тяхната и своята история. Самият той е бивш борец и спортист – Георги Стоев. Базиран на неговите книги, „Имало едно време на Изток“ пресъздава митологичната реалност на 90-те години в България. Към игралните сцени са добавени различни гледни точки на коментатори като културологът проф. д-р Георг Краев, антропологът Харалан Александров, историкът проф. д-р Андрей Пантев, както и лични приятели на Георги Стоев, сред които поетът Румен Леонидов и писателят Палми Ранчев. Историите от подземния свят са допълнително разработени и с архивни кадри и снимки, селектирани от почти всички български национални телевизии и информационни агенции.
