Законите на българското кино
- Асен Блатечки е с кожено яке, пуши цигара и гледа лошо.
- Звукът е глух, сякаш излиза от задника на режисьора. Повечето реплики не се чуват.
- Сексуалната сцена във филма е брутално изнасилване. Българското кино не познава друг вид секс.
- Главната героиня през цялото време „търси себе си“. Но е толкова загубена, че не успява да се намери. Случайно среща рибар-алкохолик (примерно Антон Радичев), койтоѝ говори ужасяващи баналности от сорта „Любовта е като морето – понякога шумна, понякога тиха, но вечна!“ Тя слуша тези мъдрости с отнесен поглед и леко наклонена встрани глава.
- Задължително има герой-веселяк, който псува на диалект – „майка ти дайба“. Това, според режисьора, е смешно.
- Актрисата, която играе главната роля, принципно става, но в голите сцени е заснета толкова лошо, че циците ѝ предизвикват по-скоро съжаление.
- Музиката към филма е написана от култова съвременна група („Фанданго“, „ПИФ“, „Латинопартизани“) В интервю по БНТ те заявяват, че този филм е голямо предизвикателство за тях.
- Дядото на главната героиня носи плетен елек и е сталинист.
- Всички герои страдат. Но най-много страда публиката.
- Филмът е „по идея на“. Това означава, че режисьорът е гледал някой хубав американски филм, да речем „The Departed” и си е казал: бе аз що не взема да направя нещо такова, да речем „Под прикритие“. И толкова се е изкефил на идеята си да гепи от Скорсезе, че се е написал в началните надписи като идеолог.
- Главният герой, изтощен от неразрешиимите въпроси на битието, решава да се завърне към корените си. Във всички български филми корените се изобразяват по един и същ начин – колело от каруца, забрадена бабичка с насълзени очи, която меси питка, блеене на овце. То напомня на режисьора за безгрижните времена, когато е бил ведър чобанин в родното си село.
- Операторът или е бил пиян по време на снимките, или има проблем с наркотиците. През цялото време кадърът се люлее и предизвиква у зрителите пристъпи на морска болест.
- Във филма задължително има поне един изгрев (или залез). Героите го гледат продължително и мълчат, но зрителят трябва да се досеща, че в душите им бушуват урагани.
- Филмът е с около час и половина по-дълъг, отколкото е трябвало.
- В интервю по БНТ режисьорът обяснява, че филмът е негледаем, защото е стойностен.
- В епизодичните роли се появява бивше спортно величие (Стоичков, Бербатов, Армен Назарян). Снимал се е без хонорар, по приятелска линия, а целта му е „да дърпа зрители“. Уви, не успява да ги дръпне.
- Филмът е изпратен на всички възможни международни филмови фестивали. Не е спечелил нито една награда, но според режисьора навсякъде е бил „приет възторжено от критиката“.
- Във филма задължително има продуктово позициониране. Но не на скъпи автомобили или световна марка компютри, а на някоя непродаваема нашенска вафла или паста за зъби. Режисьорът е толкова благодарен на спонсора, че включва пастата за зъби във всяка сцена от филма: героите си мият зъбите по осем пъти на ден, освен това лъскат автомобила си с чудодейната паста.
- Когато не знае какво да прави (а той през целия филм не знае), главният герой си тананика бавна народна песен. Така режисьорът подчертава, че му е много мъчно за времето, когато е бил ведър чобанин в родното си село.
- Диалозите във филма са написани от хора, които никога не са чували нормална човешка реч.
- Хората във финалните надписи са повече от зрителите в салона.
