Skip to content

22 септември 1908 г. – България е обявена за независима!

  • by

Фердинанд I, министър-председателят Александър Малинов, членове на правителството и генерали при обявяването на Независимостта на България.

video
play-sharp-fill

Днес се навършват 110 години от обявяването на независимостта на България. 22-и септември се чества като официален празник на страната едва от 1998 г.

С акта от 22 септември 1908 г. България отхвърля политическата си васална зависимост от Османската империя, резултат от решенията на конгреса в Берлин през 1878 г., и става суверенна държава, равностоен партньор на останалите европейски страни.

Този акт става възможен 30 години след освободителната за България Руско-турска война от 1877-78 г. Едва през лятото на 1908 г., след извършената в Османската империя младотурска революция, се създават условия България да провъзгласи своята независимост.

Решението за обявяването на независимостта е взето през август 1908 г. на среща на княз Фердинанд и министър-председателя Александър Малинов в Унгария. На 22 септември с.г. в черквата “Св. Четиридесет мъченици” България е обявена за независимо царство, а княз Фердинанд I приема титлата цар на българите. Мястото е избрано специално, за да се подчертае приемствеността със средновековната българска държава.

Манифестът за независимостта, който Фердинанд прочита.

Манифестът за независимостта, който Фердинанд прочита.

“Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не треба да пречи за преуспяването ѝ. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля – да бъде според както той иска. Българският народ и Държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и едно да желаят. Фактически независима, държавата Ми се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи, с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждение между България и Турция”, се казва в Манифеста, който Фердинанд прочита. Той може да бъде видян и днес в Националния исторически музей в София.

Русия не желае военен конфликт на Балканите и се заема да посредничи в преговорите между Турция и България. Тя се съгласява да опрости дълга на Османската империя, останал още от Руско-турската война от 1877-78 г., в замяна на което Високата порта се отказва да иска обезщетение от България и признава независимостта й.

Официално това става на 6 април 1909 г., след което в продължение на 10 дни европейските сили признават България за царство и за независима държава.

Най-пищен ще е празникът в Търново

По традиция празникът се отбелязва най-тържествено във Велико Търново. Началото на честванията е в 7.30 ч. с празнична Света литургия в църквата-музей “Св. Четиридесет мъченици”. Това е мястото, на която на 22 септември 1908 г. България е обявена за независимо царство, а княз Фердинанд I приема титлата цар на българите.

По повод празника цял ден ще е свободен входа за Архитектурно-музеен резерват Царевец и църквата “Свети 40 мъченици”. Най-зрелищната част от честванията започва в 20.15 ч, когато ще бъде пуснат аудио-визуалния спектакъл “Царевград Търнов – звук и светлина”. Тържества ще има в цялата страна.

В София свободен вход ще има за Националният военноисторически музей, в който освен постоянната експозиция ще бъде подредена и тематична, посветена на Съедининението.

Изложение на бойна техника ще популяризира военната служба

По случай 110 –ата годишнина от обявяване на Независимостта на България по разпореждане на министъра на отбраната Красимир Каракачанов днес в седемнадесет български града ще бъдат показани военна техника, образци оръжие и екипировка. Инициативата е първа от поредицата изяви под наслов “Това сме ние”, с които Министерството на отбраната цели да популяризира военната служба.

В София от 9.00 ч. до 12. 00 ч. пред парадния вход на Министерство на отбраната (ул. “Дякон Игнатий” № 3) всички гости на празника ще могат да разгледат основни образци военна техника на Въоръжените сили – бронирана машина “Хамър”, бойни бронирани колесни машини “Командо”, “Гардиан” и “Пустинна котка”.

Всички интересуващи се от военната служба ще могат да получат информация за свободните места в армията, както и за условията за участие в курсове за начална и специална военна подготовка. Денят на Независимостта ще бъде отбелязан със същата инициатива и в градовете Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, Плевен, Сливен, Шумен, Смолян, Благоевград, Враца, Белене, Асеновград, Карлово, Казанлък, Хасково и Ямбол.

На 22 септември 1908 г. във Велико Търново, с манифест, княз Фердинанд обявява независимостта на България. С този акт на практика се отхвърлят последните васални връзки с Османската империя.

Княжество България става независима държава начело с коронования цар Фердинанд. Високата порта (Турция), а след това и Великите сили признават официално българската независимост. Обявен за официален празник с решение на Народното събрание от 10 септември 1998 г. Дълго време значимостта на това събитие от новата история не се оценява, но на тази дата през 1908 г. България – една от най-старите държави в Европа, отново се появява на световната карта след петвековно османско владичество.

Условията за обявяване

на Независимостта на младата българска държава в началото на ХХ век били изключително благоприятни: през лятото на 1908 г. младотурска революция в Османската империя завършва с успех за реформистите. Австро-Унгария – една от Великите сили наложили Берлинският договор, се готвела да анексира двете от провинциите на империята – Босна и Херцеговина – т.е. да го наруши. Затова и българският княз Фердинанд се обърнал директно към император Франц-Йосиф (срещат се във Виена) да съгласуват действията си.

Изпълнение

Междувременно, българските власти завземат източните железници в Южна България и това поражда “известни” икономически противоречия между Австро-Унгария и страната ни. Дори за кратко стресва Фердинанд, който се уплашва да обяви независимостта. Но правителството вече било решило това да стане на 22 септември 1908 г. в черквата “Св. 40 мъченици” в старата българска столица Велико Търново – символичен акт на продължение на Второто българско царство. Австро-Унгария обявява анексията на Босна и Херцеговина на 20 септември. Два дни по-късно в черквата “Св. 40 мъченици” княз Фердинанд прочита манифеста за обявяването на независимостта и се отслужва молебен за благоденствието на българската държава. След това министър-председателят Малинов прочита отново манифеста на историческия хълм Царевец пред събралото се хилядно множество. Провъзгласяването на независимостта не само е голям успех за българската дипломация, но и след него васалното княжество започва да се нарича царство България, а българският владетел вече се титулувал – цар.

Международно признаване

Деликатната ситуация, която настъпва след нарушаването на Берлинския договор e успешно разрешена. Първо била спечелена Британската империя, която поставя условието – да започнат преговори между българското правителство и Високата порта (Турция). Преговорите започват веднага и българската делегация е водена от Андрей Ляпчев. По време на тях, Високата порта иска България да плаща голям данък. В качеството си на министър-председател Малинов заявява, че независимост не се откупува, дори се стига до частична мобилизация на българската армия.

Русия не желае военен конфликт на Балканите и се заема да посредничи в преговорите. Тя се съгласява да опрости дълга на Османската империя, останал още от Руско-турската война от 1877-78 г., в замяна на което Високата порта се отказва да иска обезщетение от България и признава независимостта й. Официално това става на 6 април 1909 г., след което в продължение на 10 дни европейските сили признават България за царство и за независима държава.

 4,179 total views,  3 views today