На този ден Турция нахлува в република Кипър заради неравностойното положение на турското спрямо гръцкото население
Кипър става самостоятелна република от Британската империя през 1960 година.
Този интервал на самостоятелност и териториална целокупност обаче трае едвам 14 години.
На този ден през 1974 година Турция прави инвазия на острова поради неравностойното състояние на турското население по отношение на гръцкото и той е разграничен на две.
Взаимното участие в НАТО на Турция и Гърция предотвратява война сред двете страни.
Гърция желае да излезе от НАТО, с цел да разгласи война на Турция, която също е в пакта, само че това бива предотвратено от интернационалната общественост.
Оформя се Севернокипърската турска република.
Севернокипърската турска република или Турска Република Северен Кипър е непризната страна, заемаща северната част на остров Кипър. Нарича се Турска федеративна страна Северен Кипър от 1975 до 1983 г.
Турция е единствената страна, признала независимостта на Северен Кипър. Съгласно интернационалното право, Република Кипър запазва суверенитета си над цялата територия, влизаща в състава ѝ до 1974 г. Именно към това мнение се придържат всички останали страни и ООН.
СКТР е отделена от останалата част на Кипър посредством буферна зона. Линията, разделяща острова на два бранша (така наречената „ Зелена линия “), се охранява от контингент на ООН (ЮНФИКИП).
Столицата на СКТР е северната част на град Никозия, чиято южна част надлежно е
столица на Република Кипър.
Населението на Северен Кипър наброява към 200 хиляди души, живеещи на повърхност от 3355 кв. км, в това число и в малкия ексклав Кокина. Мнозинството от популацията на СКТР са етнически турци, които се разделят на две общности: на местните кипърски турци и анадолски турци, преселници от Турция. В Северен Кипър има и дребен брой кипърски гърци и маронити, живеещи в своите анклави.
В резултат на събитията от 1974 г. болшинството от кипърските гърци от Северен Кипър е насила да избяга в южната част на острова, като по едно и също време с това доста кипърски гърци емигрират в Западна Европа, а в техните домове и имущество са настанени емигранти от Турция.
Република Кипър е основана през 1960 г. след даването ѝ на самостоятелност от метрополията Великобритания. На гръцката и турска общественост са им обезпечени равни благоприятни условия за присъединяване в ръководството на новата страна. Осигурени са им места в държавните и цивилен иснтитуции. Според Договора от 1960 година гаранти за съществуването на новата страна са Англия, Гърция и Турция.
Междуобщностен спор и конституционна рецесия
През декември 1963 правителството на Кипър се разпада. Започва спор сред кипърските гърци и кипърските турци. В резултат на държавната рецесия кипърските турци губят постовете си в държавните институции. С продължаването на спора кипърските
турци, които обитават най-вече селските региони, са блокирани в етнически анклави, заобиколени от плътно гръцко население. Това състояние не престава 11 години до разделянето на острова. В този интервал сред двете кипърски общности избухват голям брой спорове, вследствие на които на няколко пъти изострят връзките сред Турция и Гърция, които са на границата на оповестяването на война, изключително по времето на случая в град Кокина (Erenköy), а също и през 1967 г., когато кипърски гърци атакуват регионите с кипърско турско население в южната част на острова.
Превратът в Гърция и турското навлизане
Табела на границата сред гръцката и турска част на острова
През юли 1974 г. при поддръжката на гръцката военна хунта на острова се извършва боен прелом. Кипърският президент архиепископ Макариос III е отхвърлен от власт, а контролът над острова минава в ръцете на Никос Сампсон, представител на гръцката организация EOKA, която се бори за присъединението на Кипър към Гърция, или по този начин наречения еносис. Опасявайки се от действителното присъединение на острова към Гърция и в сходство с Договора от 1960, на 20 юли 1974 г., Турция изпраща свои военни елементи в Кипър. След турското нахлуване военният прелом претърпява проваляне, което на собствен ред довежда до рухването на кипърската гръцка военна хунта и връщането на власт на архиепископ Макариос
III. Въпреки възобновяване на статуквото Турция отхвърля да изтегли войските си, с аргумента за нуждата от отбрана на кипърските турци. Този отвод е общопризнат от интернационалната общественост като нарушаване на Договора за гаранциите и по този начин остров Кипър се оказва разграничен на северна част, следена от Турция и южна част, намираща се под контрола на кипърските гърци. През 1983 година Севернокипърската турска република афишира самостоятелност, само че единствената страна, която я признава е Турция.
От федерация към самостоятелност
На 13 февруари 1975 г. е провъзгласена Турска федеративна страна Северен Кипър, с което кипърските турци се пробват да слагат гръцката общественост на острова пред нуждата на основаването на нова обща федерална страна. Тази концепция не намира поддръжка нито измежду кипърската гръцка общественост, нито в ООН или измежду интернационалната общественост. След осем години несполучливи договаряния с Република Кипър Северът афишира своята самостоятелност през 1983 г. Новата самопровъзгласила се страна се нарича Севернокипърска турска република. Декларацията за самостоятелност на Севернокипърската турска република е отхвърлена както от Република Кипър, по този начин и от ООН.
Тъй като СКТР не се признава от нито един член на интернационалната общественост, с изключение на Турция, която от своя страна не признава легитимността на държавното управление на Република Кипър, не могат да
се считат за законни никакви държавни органи на властта, основани от страна на СКТР.
Съгласно Конституцията на СКТР страната е оповестена за демократична република, отпред с президент, избиран за период от 5 години. Законодателният орган на СКТР е Палатата на представителите, състояща се от 50 депутати, избирани чрез пропорционални избори в пет изборни окръга.
Рауф Денкташ – създателят и първи президент на Севернокипърската Турска Република (СКТР)
Посолството на СКТР в Обединеното Кралство
На изборите през февруари 2005 г. Турската републиканска партия, пропагандираща за обединяването на Кипър, печели най-вече места в Народното събрание, само че не съумява да завоюва задоволително огромно болшинство.
Международната общественост, като се изключи Турция, не признава Северен Кипър като самостоятелна страна. (независимостта на СКТР е приета единствено от Нахичеванската самостоятелна република (Азербайджан), само че самият Азербайджан не поддържа това решение). На СКТР Организацията ислямска конференция ѝ дава статут на федерална страна (constituent state) и наблюдаващ.
Преговорите за обединяване на острова не престават от дълго време, само че по този начин и не носят резултат. Последният опит за обединяване се проваля на референдума, който се организира на 26 април 2004 под егидата на ООН. Против обединяването гласоподават 75 % от кипърските гърци, за разлика от кипърските турци, болшинството от които гласуват за плана на Генералния секретар на ООН Кофи Анан (трябва да се означи,
че на този референдум вземат участие освен кипърските турци, само че и преселниците от Турция, които съгласно гръцките управляващи в Република Кипър надвишават числеността на самите кипърски турци).
Планът за споразумяване на кипърския проблем, препоръчан от Организация на обединените нации (Планът „ Анан “ – Annan Plan), планува основаването на острова на двуобщносттна и двузонална страна вместо унитарната Република Кипър, което съгласно кипърските гърци значи фактическото признание на турската окупация на северната част на острова.
Според този проект Турция получава правото да резервира своя боен контингент на острова. Освен това проектът Анан планува юридическото легализиране на договорите, подписани сред СКТР и Турция, които разрешават на турската войска правото да употребява всички кипърски пристанища, да се придвиждва по цялата територия на острова и на турските ВВС да летят над кипърското въздушно пространство.
Турската страна получава право на несъгласие в бъдещото обединено кипърско държавно управление, като всички държавни структури на единен Кипър би трябвало 95 % да се финансират от гръцката страна. Планът планува ограничавания за кипърските гърци да оперират с парцели в северната част на острова, до момента в който виталното ниво в двете общности не се изравни.
На 1 май 2004 година гръцката част на Кипър влиза в Европейския съюз. Всички привилегии и средства от фондовете на съюза, произитичащи от участието на Република Кипър в Европейски Съюз, са в действие единствено в гръцката част на острова. Европейският съюз не престава да преглежда територията на Северен Кипър като територия на Европейски Съюз, намираща се под непозната военна окупация и до момента в който не се реализира дефинитивно решение на кипърския въпрос, на тази територия няма да са в действие законите на съюза. Република Кипър има 6 места в Европейския парламент, които са избрани въз основата на цялото население на острова.
Самият Кофи Анан отбелязва, че след референдума формалните контакти сред ръководителите на гръцката и турска общественост са прекъснати, а очакванията, че влизането на Кипър в Европейския съюз ще форсира разрешаването на кипърския въпрос, не се оправдаха.
Икономиката на Северен Кипър е доминирана от бранша на услугите (69% от Брутният вътрешен продукт през 2007 г.), който включва обществения бранш, търговията, туризма и образованието. Приходите, извоювани от просветителния бранш през 2011 година, бяха 400 милиона $. Промишлеността (леката промишленост) способства с 22% от Брутният вътрешен продукт, а селското стопанство с 9%.
Икономиката на Северен Кипър се основава на метода на свободния пазар и стана първата страна в Европа по предприемачески планове за започване на нов бизнес през 2014 година
Икономическото развиване е неподходящо наранено от продължаващия кипърски проблем. Северен Кипър е под интернационално ембарго, защото Република Кипър, като интернационално приета власт, разгласи летищата и пристанищата в региона, които не са под неин ефикасен надзор, за затворени. Всички държави-членки на ООН, като се изключи Турция, съблюдават затварянето на тези пристанища и летища.В резултат на това Северен Кипър е мощно подвластен от турската икономическа поддръжка и към момента е подвластен от паричните прехвърляния от турското държавно управление.
Икономическото развиване е неподходящо наранено от продължаващия кипърски проблем. Северен Кипър е под интернационално ембарго, защото Република Кипър, като интернационално приета власт, разгласи летищата и пристанищата в региона, които не са под неин ефикасен надзор, за затворени. Всички държави-членки на Организация на обединените нации, като се изключи Турция, съблюдават затварянето на тези пристанища и летища. В резултат на това Северен Кипър е мощно подвластен от турската икономическа подкрепа и към момента е подвластен от паричните прехвърляния от турското правителство
