Най-смешните неща, казвани от българските жени по време на раждане

Мили майки, помните ли Най-смешните неща, казвани от жените по време на раждане, които бяхме открили за вас наскоро в чуждестранните интернет дебри? Оказа се, че вие, прекрасни български майки, имате не по-малко забавни спомени, които споделихте с нас в коментари под публикацията.

Тези истории трябва да се увековечават като отделна част от еволюцията на човешкия род и трябва да бъде показвана на всяка жена в детеродна възраст, която е решила да ражда!

Виктория Чапанова Докато бях с 8 см и контракции, оставаха минути до раждането, наднича някакво докторче и ми се хили… Викам му… ” Ти какво се хилиш?! Не те познавам, ама адски ме дразниш! За пръв път ли виждаш жена да ражда?” “Ауу, аз съм тука…. (завеждащ някакъв май, нямах нерви да го изслушвам)”…. “Ако ще да си и синът на шефа на болницата, разкарай ми се от очите!” Продължава да се хили …. Оказа се, че наистина е синът на шефа! После малко ме беше срам как съм реагирала, ама не беше много професионално да се подиграва на родилните ми болки

Tanya Doncheva А аз по време на ужасните контракции, викам на доктора :”Няма да мърдаш оттук, че много ме боли.” И го стискам за ръката, да не хукне нанякъде!

Мария Каролева Аз толкова зор си дадох да си лакирам краката, а тия взеха че ми махнаха лака

Adelina Xarizanova По време на третото раждането ми се схваща кракът. Изведнъж родилните болки ми се сториха песен! Почти се изправих и викам: “Пазете се, ставам!”
А те – “ама къде ставаш, главата излезе??” Аз, крещейки, им обясних, че умирам от болка от схванатия мускул и ставам да го раздвижа!
Докторът (приятел на баща ми): “Миличка, легни си – като родиш три дни ще ти масажирам крачето!” И след минута бебето излезе!

Desislava Todorova Легнала съм за секцио и казвам на анестезиолога – “Абе, по филмите лекарите на музика оперират, давайте да пускаме нещо!”. И като се оживи тоя народ, взеха да се чудя какво да пускат, накрая раждах първородния на фона на тримата тенори! Уникално и незабравимо преживяване!!

Бърза Смела Сръчна И на мен ми пуснаха радио – “Everybody hurts”

Десислава Христова Преди да ме срежат моята докторка извика “пускайте музиката!!” и след секунди – Радио 1 Рок. Много беше забавно, дори ми липсват тези моменти ❤

Елена Доксева По време на секциото, което беше със спинална упойка, в стремежа си да се разсейвам, започнах да плямпам вицове и за капак попитах доктора: “Вярно ли е, че гинеколозите се възбуждат от облечени жени????”, при което чух анестезиологът отстрани да прошепва: “Тази трябваше да я приспим…”

Elena Georgieva-Ilieva С второто питах дали не може друг път да раждам.

Биляна Узунова Една от жените в предродилна зала твърдеше, че докато не кажеш „Олеле майко” бебето не излиза. Уж никой не го взе насериозно, но след известно време залата се огласи от викове „Олеле майко” от всички страни!

Стефка Ставрева- Дошкова След като вече 10 часа разведрявах с вицове другите 6 раждащи, като ме удари системата, почнах да крещя “Само го изкарай от мен!!”. А след това, когато ме шиеха, викам на доктора да ми сложи упойка. Докторът ми казва: “Аз вече сложих”, а аз: “Нищо, сложи още една!!!”

Сийка Чолакова На мен пък ми сложиха две по погрешка и двете млади докторчета (единият беше стажант, а другият му показваше как се шие току-що родила жена) се чудеха що си лежа толкова спокойно…

Габриела Илиева Отивам месец преди термина. Те си говорят: “Пригответе я и я карайте към родилното, че ще ражда!”. А аз: “Не, няма да раждам! Идвам за друго, терминът ми е след месец. Тръгвам си! Ще дойда сутринта, като се наспя.” Те: “Още една луда. Какво спане бе, РАЖДАААШ!…” 5 часа по- късно. Боли, но толкова ми се спи, че заспивам между контракциите. Сменят се екипите. Едните към другите: “Вижте, тя заспива, а бебето излиза. Дръжте я будна”. Аз: “Абе, я ме оставете бе, СПИМИСЕЕЕ!”

Pavlina Y. Hristova След раждането, като ми показаха бебето, се изцепих „Ми то много грозно!!”

Velizara Nikolova И аз зараждах по-рано от термина. 20 часа купон, защото моят не го свъртше вече в корема и нададе вой. Спука си мехура и ми изтекоха водите в 12 часа през нощта, като по учебник. Завлякоха ме насила в болницата, та там поне поспах. След една банка окситоцин, разкритие нула. Оня дзвер реши, че всъщност не му се излиза, объркал се бил. Седи си кротко и не мърда. След 3-та банка окситоцин и цялата фармакопея, поне разкритие получих. Айде, започваме раждане, отказаха ми секцио, отказаха и скалпел да ми дадат. Дори отказаха да отида до работата и да си изработя пациентите, записани за деня. Та, дърпай, бутай, някак си се докара човекът до родовия канал и там като магаре на мост – ни напред, ни назад. Тогава единият от докторите изцепи: “Абе, светнете му една лампа на тоя, белким види светлина в края на тунела!” Изкараха го най-сетне, може пък лампата да помогна, и акушерката ми го показва с думите: “Виж какво хубаво бебе!” Моята реакция: “Я марш оттук!”

Lio Lio Тъкмо съм родила и звъня на мъжа ми: “Честито, стана татко! Радвай се, че ти е за последно.”

Tsveti Gavrilova Моя снощи вика “Е, то и аз искам 5 деца, ама в тая криза..” , а аз опулена му викам – “Добре, ама от други жени, нали?!”

Gergana Milanova Акушерката ми каза “Стискай за малко, само да ти сложа системата” и аз ѝ креснах “Стискай ти, аз раждам!!” 

Татяни То Със система за задържане, със спукани води, аз рева, че бебето излиза месец и половина по-рано. Казвам на акушерката “Викай доктора, бебето излиза!!!”. Тя ми обяснява спокойно – “Чакай малко, моето момиче! Има време.” Абе, ало! Излизааааа! Тя ме поглежда отдолу и ми почва “Чакай, недей напъва! Да викам доктора!, а аз ѝ казвам: “Как да чакам, бе, лелче?! Аз, ако можех да чакам, нямаше да съм тук!”

Eva Manova Miteva Докато докторът ме зашиваше, извиках fu.k, а той: “Хубава работа, детето току-що се роди и ти започна да говориш глупости пред него…” Страхотен лекар, между другото.

Evgeniq Kondratova Аз така, докато се кача на “магарето”, повтарях “Мамка му!Мамка му!” И на изписването сестрите така ме изпратиха “Ай, мамка му, чао!!!”

Marta Blunt С номер едно ходех гола из коридорите на лондонска болница и псувах на три езика. С номер две бях надрусана с кислород и разказвах мръсни вицове (и за мое учудване никой не се смееше!). С номер три помолих акушерката вече да бърка и да вади за ушите!!

Veneta Mateva Докторката: “Поеми въздух и задръж…все едно се гмуркаш и напъни силно!”. Аз: “Ама аз не мога да плувам, как да се гмуркам!!!” 

Ivon Teofilova Ivenflorist Бисерът от мойто първо раждане го изтърси един специализант. Държи ми ръката, момчето, и съчувствено ми нарежда: „Спокойно, мила, знам, знам как се чувстваш”… Как да му реагираш на този?! Две години след това, като постъпих да раждам второто, ме познаха, още ме помнеха как съм му крещяла „Я марш оттука, че ще ти избия зъбите, беее, ти ли знаеш как се чувствам!!!”

Tsveti Gavrilova Раждам, крещя, викам, а на другото легло родилка съа спинална упойка – лежи и гледа в тавана. През секундите между контракциите ѝ се извинявах ако я плаша, ама….боли. След години се видяхме в един магазин и се смяхме с глас.
Докато раждах пък влезе група стажанти – погледнаха, пребледняха и излязоха.

Petrana P-a Първо раждане, питам доктора: “Колко шева ми направихте?” Той отговаря: “Оо, въобще не ти трябва да знаеш!” Второ раждане, секцио след усложнения, слагат ми упойката. Аз ги питам: “Нали после ще ми донесете телефона, че трябва да обясна на колегите как да пуснат фактура на един клиент?”

Diana Ddg Gigova Явно съм била по-шумна, докато ме водеха към стаята за раждане, и дежурната лекарка ми направи забележка “Ама, моля ви се, по-тихо, тук има жени, които си почиват, какво сте се развикали!”. Аз се развиках още по-силно – “Ама каква почивка, да не съм попаднала в санаториум?”

Pavlina Samokovlieva  Около 1 ч през нощта е и с мъжа ми сме решили, че е време да тръгваме (второ раждане и повече от час регулярни контракции). Слизаме по стълбите на входа по нощите и аз проверявам пощенската кутия!?!? Да не би случайно някоя сметка да са ни пуснали по нощите!

Maria Yanakieva Между призивите на акушерката да напъвам сякаш акам, споделих просто “Ама аз никога не съм акала с вдигнати крака”. И другият забавен момент – докторът си говореше с анестезиолога и чух само “абе, през оная работа ми е”. Тогава срещна моя поглед в стил “НА ТЕБ ли ти е през оная работа??”. Абе, забава беше! Както казах накрая – пак ще дойда!

Не можем да се стърпим и да не ви споделим някои от коментарите*. Приятно викане! Така, де, четене!

---

Denica Atanasova
Всички крещят и/или шептят “не могаааа”, и се молят да ги “оставят”, всички до една! Още аз докато го крещях нещо странно ми звучеше, затова се заслушах след това в следващите посестрими – до една го повтаряха с различен тон и честота! И втория път беше същото

Мария Бончева
Бях секцио с пълна упойка. Ама като се събудих, така ги наредих, че питаха мъжа ми как се оправя с мен.

Mariana Vucova
“Искам упойка” – “Не може моето момиче, имаш голямо разкритие, какво си чакала…..” Беше обед, печаха си филийки и гледайки ме си хапваха. след едночасово напъване ми направиха епизиотомия, ама голям звяр бе, прибирал се и дойде доктора и каза: ” Ще убием бебето, давайте секцио, викайте анестезиолога” Че като напънах аз, стреснах се и след две минути Дзверо беше навън, а доктора се смееше с глас, че това винаги помагало.

Suzana Angelova
Не съм викала нито майка ми, нито някой друг, но си крещях с контракциите, защото така ми беше по-лесно напъването. На първото раждане имах и лекар, и лекарка ( беше между смените). Докторът ми направи забележка да не крещя – не боляло толкова. Питах го колко пъти е раждал, та знае колко боли. Докторската си умря от смях. Той май ми беше обиден малко после

Savina Anik Lazarova
На себе си между крясъците: “На ти сега, На! Нали беше много отворена, всичко се търпяло. Болка, какво толкова, упойки не ми трябват. А сега какво – просто си умирам, знам го, аз жива няма да изляза от тук и тва е, приключи се!”

Todorka Demireva
Крещях си нормално нечленоразделно. Само при първото раждане, когато акушерката ми казваше да напъвам по време на контракция, аз ѝ отговарях “Сега не мога, че ме боли, изчакай малко”

Нера Фелина
Аз не съм крещяла или говорила на други езици, въпреки, че с първото много болеше, но явно съм била под въздействие на шоуто, което спретна родилката на съседното магаре. Беше гласовита като оперна певица и ту виеше като линейка, ту скачаше да обикаля из стаята и едва я озаптяваха. Върха беше като закрещя: Гошоооо, мамка ти да ….бааа, като си правеше кефа, ти беше добре, а сега къде си бе, пръъъч! После се оказа, че горкия Гошо бил отвън заедно с други татковци и го скъсали от майтап. А майката, изненадващо, но се оказа тиха, скромна женица, която не помнеше какво е викала и много се срамуваше…

Elena Alexy
Допуснаха грешката да ми оставят телефона. звънях на мъжа ми през 10 минути да го заплашвам, а както се сещате и попсувах, че той е виновен за всичко, че ся аз страдам, че ме е оставил да се мъча, щото исках да бягам по принцип…. По едно време спря да вдига, но направи грешката да вдигне след час…
-Ма спиш ли бе говедооооо, гадина мръсна спиш а, спиш докато аз се гърча ли бееее….. и стана страшнMalinova Olya

Че всичките ми роднини са адвокати (не са) и да ми дават наркотици

Mariya Novakova
“Това повече от 3 часа не мога да го издържа!” Акушерката беше в потрес как съм решила точно 3ч…, тя ми го разказваше впоследствие. Точно 3ч по-късно родих.

Ваклина Райчева
Със секцио пяхме руски романси със анестезиолога и двамата лекари

Nina Giddens
Ревях и молех мъжа ми да отиде да си вземе пистолета, за да ме застреля. Също так питах акушерките, дали не могат да бръкнат и да извадят бебето, не знам защо им стана смешно, и аз ми викам: “ама сериозно”.

Rada Mitova
Мисля че по едно време виках “искам наркотици!”

Гинка Златева
Акушерката ми каза да правя каквото ми дойде и аз си крещях на воля ( естествено раждане, без упойка ) . Помня, че преди да ме качат на магарето се молех да ме срежат, а като ме качиха и ми казаха при напън да си натискам към мен краката им казах “ вие нормални ли сте бе !? “ Посмяха се … после помня само , че извиках “ Идвааа, идваааа “ и почна раждане . Малко след това се разкрещях да не ме пипат, а то никой не ме е пипал, главата се е опитвала да излезе …. Накрая излязох от залата и първите думи към мъжа ми бяха, че ние секс повече няма да правим никога и да си търси любовница

Анна Симова
С първото им обяснявах колко ми се спи (щото 26 часа не са малко), с второто крещях на акушерката: “Не ме пипай! Усещам, че ме пипаш, казах да не ме пипаш!! Дай да ти видя ръцете”.
А с третото водихме диалог с акушерката:
Тя: хайде, маме, напъвай.
Аз: Не сега! Аз вече знам, на серии по три! Сега минаха трите!
Тя: А бе давай, че то почти навън, знайш ти!!Tsvety Stapova-Ivanova

По време на второто раждане виках, че се отказвам
Ама не минА

Martina Razpopova
Секцио с епидурална. Помня, че казах на анестезиолога: “А бе какво е това, дето ми даде…мнооого е дооброоо.”

Marina Georgieva
Извиних се на доктора, че му стискам силно ръката над лакътя, а той ми каза, “няма проблем, мен са ме хапали, това не е нищо”

Vasilena Nikolova
След втората доза упойка (първата ме хвана, втората със силните контракции – не), викнах акушерката, че искам още упойка. Тя каза, че докторът е забранил, защото след малко ще се напъва и ражда. И аз извиках “ИСКАМ ДА ПРЕГОВАРЯМ С НЕГО”

Nadejda Rangelova-Boyadjieva
Аз тъй като раждах секцио, си говорих спокойно с доктора за пържоли, зреене на месо и какъв шев да ми направи – дали да е северняшки бод или нещо друго, щото по едно време почнах да усещам, сякаш бродерия ми правят

Lora Hadjieva
Секцио със спинална анестезия:
1.Болка-няма;
2.Поведение-адекватно;
3.Разговор с екипа-нормален;
4.Тема на разговора-предстоящата проверка на болницата от Здравната каса.Anna Branska

С дъщеря ми не помня да съм говорила, мълчах, търпях и родих. С близнаците обаче, които трябваше да са момче и момиче, след като излезе първият господин, вторият се обърна с краката напред и ми беше съобщено, че излиза и вторият момък, аз се противопоставих, че не може така, вече съм избрала имена и ми объркват плановете, хаххаха! Вече са големи момчета, с прекрасни имена, ама за онзи момент успяха да ме ядосат!

Polly Patrick Tetteh
Последното раждане беше нормално/не разбрах на кое точно му викат нормално/, без упойка, на две хапчета кокодамол    . Виках и то на английски. Анестезиологът закъсня с епидуралната. Като дойде почна да ми говори някакви формалности, аз – I don’t care, just do it…. Ама трябвало да чакаме 20 мин преди да използват упойката – аз крещейки are you crazy, I don’t have such a time…. 20мин по-късно вече бях родила. След като всичко приключи ме питат как съм и аз: ГЛАДНА СЪМ и закуска ми донесоха акушерките

Iva Manova
Че се отказвам да раждам и че ще опитам друг ден (бебето било почти цялото навън, по думите на мъжа ми).

Darina Garcia
Аз не помня да съм казвала нещо, бях съсредоточена да направя всичко както трябва, но акушерката беше много весела, главата на бебето излиза, мъжът ми е с гола глава и тя:
– О, бебето има коса, не е като баща си!

Десислава Емилиянова
Аз нищо, секцио. Обаче едно момиче вечерта огласяше – Не, не мога, помощ, помощ мили хора ..помогнете…Аз си тръгвам.., край :))))) доктора – това не е лудница :))))) давай :))))

Aleksandra Andonova
Уф, при мен натурално раждане, без грам упойка,но само , като чух момичето до мен как викаше с пълно гърло ( роди бебе 4.200 ) и родих за нула време. Стисках ръката на един полу умрял студент от притеснение, целия потен с изцъклени очи.Radina Bouws

Акушерката: Ето, вече се вижда косичката!
Аз: Какъв цвят е?
Тя: Ъъъъ… мокра е, не знам

Evelina Docheva
При първото крещях като заклещена, че искам да си ходя и няма да раждам, толкова ме беше страх,а при второто, че ще подскачам цял месец после от радост, че ми е олекнало. Без упойка и двата пъти, а и при второто крещях: докторе ще се испусна на леглото, при което той ми отговаря:ама Евелино ма нали за това си на такова легло (с някакъв специален плат който не бях забелязала),изпускай си се спокойно

Klimentina Benkova
Първото просто си псувах на ум и си виках “божеее, за какво ми беше да правя деца”. Второто директно секцио и не съм викала. Но пък благодарих стократно на анестезиолога за вълшебния елексир, които ми даде и заради които бях ухилена до уши, докато ми “порят” корема

Кристина Шентова
Раждах и двата пъти секцио, но като се притесня много говоря и не чувам добре. Вторият път раждах при приятел на татко. Човекът влиза в операционната, аз съм се сдухала съвсем, бледа, трепереща и той ме пита “Бащата искаш ли да дойде”, но реших, че за моя баща пита (нали са приятели) и му викам: “Ааа той си е на вилата, има някакъв проблем с доматите”. Всички в залата бяха в шок, че съпругът ми си е при доматите, а не при раждащата му жена

Kalina Krasteva
Раждам близнаци, секциото е по спешност, децата са недоносени, а аз здраво съм се спекла. Доктора решава да разведри обстановката като се навежда над паравана и закачливо пита: “И сега какво правим, ако са три?”. Само се чух как викам с пълно гърло: “ЩЕ СИ ГИ ГЛЕДАШ! Осем месеца ме убеждаваше, че са две!”.

Simona Plamenova Rangelova
Когато по време на раждането на второто (син мамин), на предпоследния напън главата му застана в най-широката си част наполовина навън – наполовина вътре, и заедно с нея “вътре” бяха и ръцете на доктора, и на акушерката, а аз крещях “Излизайте оттам всички ВЕДНАГА, да ви е*а майката!!!”

Evelina Mitrova
Секцио със спинална упойка. Сигурно съм била много досадна, щото по едно време АГто каза “Абе Еве, мога ли да те помоля да млъкнеш малко, че ние тук работим”.  На второто секцио си мълчах.Julia Grozdanova

Аз раждах секцио с епидурална. Слушах музика, готини лафове на екипа “Виж се какво ми даваш? “Как да я зашия така?” и започнаха да ме болят зверски гърдите. Анестезиологът ме пита “Искаш ли да те приспя” и аз “А, не! И да си умра без да разбера кой е виновен?”

Maya Harrigan
Никога не съм си представяла, че ще съм от тези раждащи, които викат. Отказах упойка, но главичката на бебето не беше в оптимална позиция в таза и като дойдоха напъните, ме болеше много. Чух се да викам, просто не можех да се контролирам. Това, което ме впечатли, беше силата и продължителността на стоновете! След 20 години пушене не знам този дроб откъде изкарваше толко въздух.
На следващия ден се чувствах неудобно пред мъжа ми, който беше с мен по време на раждането и го попитах: “Ти сега какво мислиш за мен?” А той ми отговори: “Аа, не се притеснявай. Като бях в армията, се придвижвахме в конвой и един войник стъпи върху мина и беше разкъсан. Червата му висяха от корема и той криво-ляво си ги посъбра. Но той крещеше точно така като тебе… Малко преди да умре.”

Eva Makedonska
По интересното при мен беше, какво ми говореше анестезиолога: Аз: “ще умра, ще повърна в маската умирам, много ме болииии…….” Той: “Не ме излагай сега, моля те, не може да те боли: КОРЕМЪТ ТИ Е ВЕЧЕ РАЗРЯЗАН

Полина Григорова
Час преди раждането “А то не е страшно, не боли чак толкова, гък няма да кажа, аз имам висок праг на болка”. Час по-късно – нещо подобно на дет метъл парче, с цяло гърло и тъкмо когато съобщих , че не мога повече , то реши да излезе  после бях прегракнала 2 дена…заради високия праг на болка….

Galena Qnkova
Псувах, блъсках, накрая казах че умирам (бях сигурна в това) и той взе че се роди

Юлияна Неделчева
Ще го удуша! Само да излезе и ще го удуша! – аз, по време на второто раждане. Излезе ТЯ, отново ТЯ и акушерката с нея в ръцете – чудесно момиченце! Аз – не може да бъде!!! (Чаках, исках момче). А тя, акушерката – Е, ти ще ми кажеш, че не може! Аз го държа в ръцете си… тя- не можело! … къде ме върнахге… Сега това същото момиче\ момче е в девети месец и ще ме дари с внук! След две дъщери и една внучка от голямата ми дъщеря вече е време за едно момченце все пак.Dani Simeonova

С първото всички майки го отнесоха, всички бащи, мъжа ми и той, как може това говедо да ми причини такова нещо. С второто, по спешност в 8 м, решиха да ме режат, сложиха ми спинална и като се ухилих до ушите и казах, че искам да ми направят корема плосък и без това са ме разпорили, иначе няма да им платя, защото не са си свършили работата.

Teodora Kostova
Не,не мога повече! Тръгвам си!     (извикаха друг анестезиолог на ме държи,че щях да стана от магарето)  после се извинявах! Ама къде срам ,къде смях..

Яна Левенова
Бях секцио,но през цялото време питах анестезиолога дали всичко е наред с бебето,той ми отговаряше,че всичко е наред,но аз не млъквах. Накрая май му писна и така ме “успокои”,че цял ден бях като в сън

Polly Troyanova
С първото раждане секцио. И му викам на доктора дай да гледам, махни го този чаршаф. А той ми каза да не им преча да работят и да си трая. Опитвах се са видя нещо през продупчения държавен чаршаф, обаче нищо не стана. Слушах новините в 8 сутринта и се молих да не падна от масата, че беше, страшно ръчкане и клатене.

Vessela Dimitrova
Епидоралът е велик. Не съм викала изобщо, лафчета цял ден с първата. Втората се роди през пролетната ваканция в събота. Всички старши лекари бяха ваканция тази седмица. На анестезиолога му беше първи ден, треперещи ръце, толкова притеснен. Как да викам, успокоявах го. Take your time. Повече от 30 минути докато ме върже. Упойката ми подейства на едната страна на тялото, изтръпна, другата изцяло чувствах болка. Но търпимостта, охках отвреме навреме. И машината за пулса на бебето до мен. По едно време пулса се качва, 10 човека влизат в стаята, бързо се приготвя раждането. Бебето уморено. Липсват щипките и лекарката се обърна да се кара на сестра защо не подготвила всичко както трябва. Аз напъвам и то излезе. Лекарката докато гледа назад. Явно най вече адреналинът помогна.

Polina Masri
Първият път раждах в Швейцария на френски, сега вторият път в Дания, на английски. Само при първото раждане последния напън “О, Господи” на български, което не съм сигурна, че е било така. Иначе си правих майтапи с тях, даже между контракциите се хилихме дали ще го устискам да се роди на 11.11. Не го стисках грам и се роди в 00:18 часа на 11.11.14Второто раждане (преди точно 3 месеца) с предизвикване, малко кофти работа, на български не проговорих с лекарите обаче. Би било интересно на майчин език да раждам, ама не мисля след 2 момчета да пробвам за 3то дете, че още едно мъжко… страх лозе пази.

Магдалена Петрова
Големият ден- преди 2 години. Живеехме в Белгия, по план трябваше да родя нормално, но ме приемат по спешност, започват да извършват нужните процедури и в един момент сестрата ме пита дали ме боли и аз естествено на български “боли, боли, болии” , преведоха и, но в крайна сметка я научих и тя да казва “боли, боли”. в крайна сметка се наложи секцио и не можах да я науча на повече български думи.

Etka Violetka
Изкуствено предизвикани контракции (преносвах) и виках “умирам”. После епидурална и 1 час не знам къде съм била, но се събудих права, до акушерката и и говорех “не бе, няма проблем. Следващия път идваш с нас на къмпинг”. После по спешност секцио. Там крещях, че усещам как ме режат а анестезиолога ми каза “ох, момиче ще ти дам визитката на един психиатър” е последното което помня…

И един мъж за финал:

Dimitar Georgiev
В някаква книга преди години четох, че при изтезание на човек, границата на болката е премината, когато той започне да говори на родния си език. А започне ли да вика майка си, вече е прекършен.
Присъствал съм два пъти на раждане, като от нашата и съседни стаи се крещеше Мамо. Не мисля, че нивото на болка може въобще да се осъзнае от друг човек.