Стара и днешна София през погледа на живописци и пътешественици

19/09/2019 Admin

Метаморфозите на 140-годишната българска столица, показани в изложба на Софийската градска галерия

Пенчо Балкански, „София“, 1963 г. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Площад СЛАВЕЙКОВ

„Ни един град в Европа не е изменил в наше време тъй скоро своята външност.“
Константин Иречек, историк и политик

София празнува 140 години от обявяването ѝ за столица. По предложение на Марин Дринов, на 3 април 1879 г. Учредителното събрание избира София за столица на Княжество България. По онова време населението на града наброява 11 694 души. Започват гадоустройствени промени с голям размах, центърът на града започва да се измества от площада при джамията Баня Баши към площада около църквата „Св. Крал“ (днешната „Св. Неделя“), където още от Античността се срещат четирите основни пътни артерии на града. Оформени са широки радиални булеварди, а малките криви „сокаци“ са заменени от успоредни квартални улици, които се пресичат под прав ъгъл. Представителният център на града се оформя около двореца и Народното събрание. През 1907 г. е открит Народният театър. А жълтите павета застилат бул. „Цар Освободител“ (днес бул. „Александър I“) в началото на XX в.

Софийската градска галерия представя метаморфозата на малкото ориенталско градче с улици „до колене в кал“ в столица с европейски дух и култура. Изложбата „Думи, образи, места“ показва лицата на София в платна на стари и съвременни живописци, както и в описания, оценки и размишления на пътешественици и интелектуалци.

Представяме Ви впечатления от София в думи и образи:

Преди 1944 г.

Вико МАНТЕГАЦА, италиански пътешественик:

„Макар и пристигнал вечер, аз, както вече споменах, веднага забележих, че сега има две Софии: старият град, който има още изглед турски, и новият град, европейската махала, която лека полека се разширява, противно на обичаите на ориенталските градове, откъм запад. Старият град е същински лабиринт от тесни, криви, непостлани улици, из които, кога вали дъжд, се гази до колене в кал. Преди създаването на княжеството, в стария град всяка раса, всяка вяра е имала своя отделна махала. Сега тия разделения са изчезнали“.

Ото Хорейши, „Църквата Света София“, 1908 г. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Йосиф Обербауер, „Улица Самоковска“ с Черната джамия“ (днес „Граф Игнатиев“ и „Св. Седмочисленици“), 1892 г. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Хари де УЕНД, английски кореспондент:

„Преди 20 години мизерните сгради и кални тъмни улици на София правеха от това място развъдник на мръсотия и болести, но бързото ѝ превръщане в модерен град с хубави сгради, широки, павирани улици и приятни паркове и градини, ще накарат всеки българин да се гордее с него. След откриването на железницата София прогресира с големи крачки. Новият парламент и Народно събрание биха били гордост за всяка европейска столица, както и хотелите, театрите, ресторантите, колите и електрическото осветление. В магазините и хотелите се говори френски и немски и можеш да се разхождаш по равен асфалт вместо в дупки“.

Иван Вълчанов, „Булевард „Фердинанд“, около 1937 г. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Константин ИРЕЧЕК, историк и политик:

„Изгледът от южната страна на града е съвършено затворен от импозантната височина и колосалните размери на огромната Витоша, и то от много близко разстояние. Хокстетер справедливо казва, че София и Витоша са неразделни, приблизително като Неапол и Везувий… Великанът с изпъкналия си профил отдалече издава мястото, гдето се крие главният български град“.

Никола Петров, „Лъвов мост“, 1911 г. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Йосиф Питер, „Орлов мост“, 1913 г. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Луи дьо ЛОНЕ:

„Най-после влизаме в града. Пътят не се подобрява, но наоколо са струпани къщи, приели европейски вид – това е бул. „Мария Луиза“. Срещат се електрически трамваи и велосипеди. След един мост, човешкият поток се увеличава, къщите имат няколко етажа. Намираме се в един оживен търговски квартал с една последна джамия, останала все още „на крака“… Много малко останки от миналото са били пощадени и даже тези, които все още могат да се видят, съществуват поради протестите на този много млад, тръгнал към съвременността народ… Една от старинните останки е многокуполната Буюк джамия, която е превърната в национален музей… Друга малка византийска църква, превърната от турците в джамия, после възстановена (мисля, че до известна степен чрез инициативата на княз Фердинанд), е посветена на Божествената мъдрост, на Хагия София, чието име градът приема през ХVI в.

Може да се види също и работата по огромната катедрала „Св. Александър Невски“, която трябва да заеме господстващо място в града“.

Ангел Тилов, „Площад „Александър Невски“, 1943 г. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Никола ТАНЕВ, художник:

„… По „Мария Луиза“ се построи първата трамвайна линия, която минаваше: от гарата по „Мария Луиза“, през „Търговска“, „Двореца“, „Цар Освободител“, „Шипка“ до моста при Военното училище. Трябва да е било 1900-1901 година.

Първия и втория ден возенето в трамвая беше безплатно. Но хората се бояха и трамваите се движеха празни. На втория ден публиката се престраши и вече пълнеше трамвая. На третия ден започна с плащане.

Мъчно софиянци се научиха да се возят на трамвай. Дълго време нямаше спирки, хората даваха знак с ръка и трамваят спираше за всеки един. Трамваите се движеха поради това с много малка бързина. В същото време в много къщи беше инсталирано електричество. Светнаха глобусите по улиците и в София като че ли и през нощта грейна слънце. А до тогава градът се осветляваше с едни малки газени фенерчета, наденати на колове и забучени тук-там по улиците, вътре с една малка газена лампа“.

Никола Танев, „Площад „Славейков“, 1943 г. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Владимир Мански, „Улица „Търговска“, преди 1944 г. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Георги КАНАЗИРСКИ, журналист и мемоарист:

„От ъгъла на днешния Ректорат надолу по Орловия мост, гдето свършваше градът, имаше празни места с 3-4 незначителни постройки. Няколко години преди 1900 г. изникна зданието на Сърмаджиев, днес Турска легация. Прошековата фабрика имаше своя градина – бирария до самата фабрика. В празничен ден тя се разширяваше чрез поставяне на допълнителни маси по празното място на Цариградско шосе… И ето ни пред Орловия мост, построен по същото време с Лъвовия мост“.

Петър Вълчев, „Площад „Александър I“, 1943 г. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

След 1944 г.

Хариет БЪРК, американска учителка:

„По улиците на българската столица и виждаш отрудени лица, които се разтварят в супата от архитектурни постижения изсипани в центъра на града. Невъобразима смесица от австрийски и какви ли не влияния от края на ХІХ в., в която безвкусно плуват паметници на Ленин и Георги Димитров, на Съветската армия, на вождове и партийни деятели със подозрителни погледи. Извисяват се архитектурни мастодонти, които брутално потискат красотата на създаденото в Царска България“.

Петър Вълчев, „Събаряне оградата на двореца“, 1945 г. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Жорж МАРИ, френски журналист:

„София като милионен град има най-големите затруднения в транспортно отношение сред всички селища в страната.
След 1944 г. градът се промени – …промени се градоустройственият план, оформиха се старите и се създадоха нови градини, но сякаш никой не помисли за нарастващия автомобилен трафик и сега той застрашава да погълне столицата.

Данаил Дечев, „Лозенец“, 1944 г. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Бил БРАЙСЪН, американски писател:

„… Веднага тръгнах да се разхождам, изпълнен с нетърпение да видя града. Открих с възторг, че си спомням толкова много неща. От другата страна на площада си стоеше голямата статуя на Ленин. Срещу нея беше ЦУМ, голям, колкото го помнех и все още работещ, а зад ъгъла беше площад „9-и септември“, покрит с жълти павета, над който е надвиснала централата на Комунистическата партия…

Често се разхождах по цял ден до хълмистите югоизточни райони, където има гори, паркове, квартали със солидни жилищни сгради, виещи се спокойни улички, чудесни домове. Докато се връщах в града, по пешеходен мост над река Сливница и по анонимна уличка, ми мина през ум, че този град всъщност е много красив.

Нямаше модерни търговски центрове, големи бензиностанции, нямаше „Макдоналдс“ и „Пица Хът“, въртящи се реклами на „Кока-Кола“. Никой друг град не е устоявал така упорито на увещанията на американската култура. Беше напълно, изцяло европейски град. Това беше, помислих си с дълбоко неудобство, Европа, за която бях мечтал като дете. Трудно е да се предвиди какво ще стане с България“.