Каква е разликата между енергийните рейтинги на уредите A+, A++ и A+++?
Когато търсите да закупите нова пералня, хладилник или фризер, ще видите, че имат енергиен рейтинг – но каква е разликата между A+, A++ и A+++?
Знаем, че сметките за енергия са голямо източване на бюджетите на домакинствата и източник на безпокойство за много семейства, така че поддържането на тези разходи под контрол е наистина важно – и един от начините е да имате най-енергийно ефективните уреди, които можете да си позволите.
Вашите стари уреди с лош енергиен рейтинг може да ви струват много повече от необходимото, тъй като не са създадени да работят с оптимална ефективност.
И така, етикетът с енергийни рейтинги, който виждате на уредите, показва колко енергийно ефективен е даден уред според това колко енергия консумира. Всеки електрически уред трябва да носи енергиен етикет за цяла Европа и търговците на дребно трябва да предоставят тази информация по закон, така че можете да ги оспорите, ако това не се вижда. Информацията трябва да бъде включена и от интернет търговците на дребно на техните уебсайтове и в каталози.
Етикети за енергийна ефективност
Европейският съюз създаде схема за етикетиране на консумацията на енергия, при която енергийната ефективност на даден уред се оценява и етикетира чрез набор от класове на енергийна ефективност от A до G, като A е най-енергийно ефективен, а G най-малко. Клас A е разделен на още три категории: A+, A++ и A+++.
На енергийния етикет продуктите в най-тъмнозелената категория са най-енергийно ефективни. Те използват по-малко енергия и ви помагат да намалите както сметките си за енергия, така и емисиите на CO2 . Най-малко ефективните са с червен цвят.
Ще откриете, че сега много уреди отговарят на изискванията за най-високи рейтинги и поради това производителите се връщат към скалата на AG. Но засега най-добрите модели ще получат оценка A+++.
Електрическата енергия, която използваме, се измерва в киловатчаса (kWh). kWh е 1000 вата енергия, изразходвана за един час. Така например един kWh се равнява на средно четири часа гледане на телевизия или 31 часа използване на лаптоп.
