Новини

Иво Карамански- кръстникът на българската мафия


Иво Александров Карамански – Кръстника е сочен за един от най-силните подземни босове на България. Приживе той е съсобственик на застрахователното дружество „Корона инс“ и има участие в още ред фирми, занимаващи се с разнообразна дейност като застраховане, развъждане на моруна, производство на кетчуп, производство на дини, валутна търговия и други. Има богато криминално досие и неколкократно лежи в затвора по различни обвинения.

Остава в историята като Кръстника на българската мафия, като псевдонимът му е измислен от криминалната репортерка Анна Заркова.

Карамански има три брака, от които му се раждат три дъщери и един син – Иво.

Ранни години

Роден е на 29 ноември 1959 година в София. Израства като полусирак, след като през 1964 година майка му загива в автомобилна катастрофа. Една от емблематичните фигури за Дупница и по-специално за село Бистрица, където Карамански дори е издигнат в култ сред хората.

Учил е в спортно училище „Чавдар“ – София, където завършва средното си образование, а по-късно е войник в спортната школа на „Левски – Спартак“ и се състезава с кану-каяк. Печели републиканския шампионат в дисциплината, след което става Балкански шампион. Заради лошата си дисциплина е изгонен от националния отбор, за който се състезава през 1984 година.

Първа и последна присъда

Карамански е осъден един-единствен път през живота си за кражба на старинни предмети, валутни измами и фалшифициране на долари. Тогава получава присъда от 2 години лишаване от свобода, от които не излежава нито ден. Появяват се различни твърдения за това защо успява да избегне затвора, но основното предположение е, че сътрудничи на ДС и се радва на подкрепата на държавния апарат.karamanski-2

През 1990 година името му се появява в международната преса като лидер на организирана престъпна група за трафик на откраднати автомобили от Чехия. Делото става известно като „Чешкото дело“. Карамански е задържан заедно с още 21 българи, а по-късно е екстрадиран в България. Въпреки, че по делото има цели 7 тома доказателствен материал, българският съд му налага мярка за неотклонение „домашен арест“ срещу гаранция от 2 000 лева. До смъртта на Кръстника през 1998 година не се стига до произнасяне на присъда, а след нея делото е прекратено.

Колумбийски период

Лицето Карамански изчезва за кратко в началото на 90-те години на XX век, когато според твърденията пребивава в Латинска Америка. Според оперативна информация там се свързва с наркобарона Пабло Ескобар и сътрудниците му, за да осъществяват съвместен бизнес. Жени се за колумбийка, която отказва да се върне с него в България. Вместо нея със себе си към вкъщи Иво Карамански взима местния жител Кингсли, който е негов служител до самата му смърт.

Легална и нелегална дейност

Карамански се занимава с разнообразна дейност. Въпреки мрачната слава, която му се носи, той е изключително образован и се радва на обкръжение от различни прослойки. Знае няколко езика и е почитател на класическата литература. Хора от обкръжението  му разказват, че ако не са знаели с какво се занимава, е нямало и да предположат, че е сочен за престъпник номер 1 в България.

Той притежава над 20 фирми като най-ценна му е застрахователната „Корона инс“, която остава без лиценз по време на министър Богомил Бонев. След ликвидацията на дружеството, регистрира още дружества, като се занимава буквално със всякаква дейност. Той първи открива печалбата в бизнеса със сметоизвозване и дори планира да стопансива сметището в Долни Богров, но така и не успява. Според „Най-богатите българи“, след смъртта на Карамански, наследството което оставя се равнява на най-малко 30 000 000 долара.

„Добрите момчета отиват в рая, а лошите – където си искат“

Тази фраза е една от любимите на Карамански, който не пропуска повод да я изрече. Може би точно заради тази си идеология организира собствена „бригада“ през 1993 година по подобие на ВИС и СИК. Скоро след това започат и убийствата на нейни членове и разчистването на сметки. Иван Кудев е убит пред дома си в столичния квартал „Младост“ 4, а Валентин Дайков–Муто – на Витоша.

И така Карамански, сам, обявява война на другите силови групировки като се говори, че зад гърба му стоят тогавашни служители на отдел „Издирване“ към СДВР. Карамански поема охраната на казино „Севастопол“, пред което по-късно се разиграва кървава драма – престрелка, в която Младен Михалев – Маджо е прострелян. В средите на Карамански започват да се носят слухове, че за главата му е обявена награда от 4 милиона лева и са наети албански килъри, за да го екзекутират.

Иво Карамански обаче оживява, за да бъде задържан на 14 януари 1994 година. Следва престрелка в квартал „Бели Брези“, в която по грешка загиват полицаите Марин Чанев и Георги Георгиев–Индианеца. Като виновник е сочен той, тъй като служителите на реда са в квартала, за да укротят „неговите хора“, но вместо това техният колега Митьо Петров ги убива случайно. Тогава така и не става ясно защо точно е задържан Кръстника.

Екшънът в казино „Бедни – богати“

Карамански е задържан за пореден път като заподозрян във въоръжен грабеж в казино „Бедни-богати“, извършен на 30 декември 1993 година, когато според свидетелски показания група от шестима въоръжени мъже нахлува в казиното, взима крупна сума пари, пребива когото може и бяга от местопрестъплението.

По това обвинение Иво Карамански лежи в затвора 1 година, 4 месеца и 3 дни като се радва на невероятни привилегии, спрямо останалите затворници. Притежава мобилен телефон и може да излиза тайно нощем без проблем. Пребиваването му в затвора поразително прилича на това на Ал Капоне в Алкатраз, където посетителите трябвало да си записват час за свиждане, тъй като имало много желаещи.

Докато е в ареста, пише открито писмо, в което обвинява „Мултигруп“, собственост на Стоил Славов и свързвано с групировката СИК в пране на пари, далавери с петрол и рекет. Успява и да се кандидатира за депутат в 25-ти район на София. В последствие кандидатурата му е отхвърлена от Централната избирателна комисия, защото 239 ЕГН-та в негова подкрепа (събрани за по-малко от ден от съпругата му – Галя) се оказват нередовни.

Опитите за убийство

Карамански неведнъж е ставал обект на опит за убийство. Самият той обича да казва, че има толкова врагове, че пръстите на двете му ръце няма да стигнат да ги изброи. Това твърдение се самодоказва от факта, че той е обявил война на съществуващите силови групировки – ВИС и СИК.

В началото на август 1995 година в близост до любимото му сепаре в дискотека „Нептун“ избухва взривно устройство. Мълви се, че същата вечер той се намира в заведението, за да преговаря за основния пакет от акциите му. По-късно коментира пред медиите, че знае кои са атентаторите и че бомбата е била заради лични, а не заради бизнес – интереси.

В офиса на „Корона инс“ в столичния квартал „Орландовци “ на 25 ноември 1995 година нахлуват няколко въоръжени лица, които пребиват служителите там. По-късно се тиражира версията, че са пратени от конкуренцията – фирма „Леон“, на която някой подхвърлил, че Карамански краде клиентите им.

Убийството на Кръстника

Ivo-Karamanski-05На 20 декември 1998 година Иво Карамански е поканен на рождения ден на свой приятел във вила на ул. „Горска ела“ 27 в столичния квартал „Симеоново“. Само десетина дни преди това той се запознава с мъжа, който по-късно ще изстреля двата фатални куршума в главата му – Стефан Въжарски, който и го води на рождения ден. Около 01:30 часа Карамански и рожденикът – Борис си говорят, доближили глави, тъй като музиката е прекалено силна. Въжарски минава покрай тях, отива до автомобила си, където пали и изгасва фаровете си без видима причина. После отива при двамата разговарящи и казва на Борис да се отдръпне. Объркан, рожденикът се дръпва от Кръстника и тогава Въжарски изстрелва два куршума в главата му. Без предупреждение, без конкретен повод.

След като предизвиква паника сред студентите във вилата, Въжарски се отправя към паркирания отпред „Понтиак“, в който седят Георги Чочов-Лестъра (вече покойник) и двама от бодигардовете на Карамански – Драгомир и Марин. Чука на прозореца и те отварят, тъй като не са чули изстрелите. Тогава Стефан Въжарски протяга ръка през отворения прозорец и прострелва и тримата. Странното е, че преди да стреля по когото и да е, Въжарски казва на един от студентите във вилата да извика полиция.

След като ранява трима и убива един, Въжарски е задържан. Първоначално той твърди, че Кръстника го е заплашвал със същото оръжие, с което е застрелян, но по-късно полицаите установяват, че той е реалният убиец. Разследването показва, че той не е имал намерение да убива, но и до момента не е ясно защо го е направил. Признат е за виновен от съда и му е постановена присъда за непредумишлено убийство и опит за умишленото убийство на трима души.

 

Нароченият за българския „капо ди тути капи“ е застрелян пред очите на 13 души в разгара на студентски купон в нощта на 20 декември 1998 г. във вила на ул. „Горска ела“ 22 в столичния кв. „Симеоново“.

Екзекуцията му не прилича на знаковите убийства през 90-те години на миналия век, останали неразкрити. Карамански не е покосен от куршума на неизвестен стрелец, скрит в мрака, а от свой познат, който слага край на живота му в пристъп на гняв и под влияние на алкохола.

Кръстника има три дъщери и един син.

Момичетата – Десислава, Ралица и Александра, са от брака му със спортистката Галя Лукановска. Двамата се женят още през 1984 г. Четвъртото му дете – синът Иво Карамански, е от любовта му с гимнастичката и телевизионна водеща Нели Атанасова.

Кръстника намира смъртта си точно на купон. В нощта на 20 декември 1998 г. в 2,18 ч на тел. 160 звъни гражданин и търси полицейско съдействие заради парти във вила на ул. „Горска ела“.

„Дойдоха мутри и създават проблем“, казва мъжът. Полицаят обещава да прати патрул. В 2:33 часа жена и мъж съобщават, че на ул. „19-а“ в кв. „Симеоново“ има убити. Докато дежурният приема сигнала, ги прекъсва глас от полицейската кола, пратена на ул. „Горска ела“.

„Иво Карамански са го застреляли, май има и друг“, казва полицаят от патрулката. „Ти ме уби“, отвръща дежурният.

Според разследващите убийството на Кръстника не е поръчково. Появяват се обаче версии, че смъртта на боса е пожелана от ВИС или от гравитиращия около висаджиите дупнишки бандит Злати Златев-Златистия. Твърди се, че след убийството на Карамански Злати вдигнал щур купон в тогавашния хотел „Кемпински“.

От спорта през гангстерските войни до музиката

Нароченият за Кръстник е роден на 29 ноември 1959 г. в София. Едва 5-годишен остава без майка. Тя загива при автомобилна катастрофа през 1964 г. Баща му Александър се жени повторно и заживява в дупнишкото село Бистрица.

Карамански идва в София през 1974 г. като ученик в спортното училище „Чавдар“, кара казармата в спортната школа на „Левски-Спартак“, защото е състезател по кану-каяк. През 1981 г. става републикански, после балкански шампион

Скъсва със спорта през 1984 г. Твърдят, че е изгонен заради лоша дисциплина. Според някои градски легенди през 80-те години на миналия век е агент на службите и е разкрил много тежки престъпления. След 10 ноември 1989 г. изчезва от България.

За първи път името му се споменава публично през 1992 г., когато е арестуван с още 22-ма българи в Прага по обвинение, че е организирал канал за крадени коли от Западна към Източна Европа.

Няколко месеца прекарва в чешки затвор. При един от опитите да бъде екстрадиран успява да избяга от летището, скачайки от втория етаж. Не след дълго чехите го залавят. Пуснат е от затвора срещу 2000 лв. гаранция малко след като е преместен в български арест.

Карамански е съдружник в казиното на „Севастопол“ заедно с бившия служител на криминалната полиция Иван Иванов. При откриването на заведението пее сръбската звезда Лепа Брена. Според запознати Кръстника осигурявал на казиното танцьорки и охрана.

Заради зачестилите престрелки по улиците на София, които тогава се свързват най-вече с Карамански, той е привикан в МВР. Арестът му е повече от странен – направо от МВР е откаран зад решетките. Полицаите искат да избегнат нова гангстерска война и правят опит да успокоят хората му. Резултатът – две от най-добрите барети от Отряда за борба с тероризма по онова време – полк. Марин Чанев и Георги Георгиев-Индианеца, са убити от други полицаи.

На 14 януари 1994 г., часове след задържането на Кръстника, МВР провежда „ювелирна акция“. В столичния кв. „Белите брези“ на тайна среща в апартамента на съдружника на Карамански Иван Иванов отиват тогавашният шеф на отдел „Убийства“ в националната полиция полк. Ботьо Ботев и шефът на столичната полиция тогава Григор Вълков. На вратата пазят барети. Спецполицаи от отряда за борба с масовите безредици получават сигнал, че въоръжени мъже са влезли в блока. Качват се по тъмните стълби и стрелят. Баретите са покосени.

Арт душа зад обликът на ганстер?

„Надявам се след време да стоя на една голяма маса и като стар английски лорд да казвам: „Това са моите девет дъщери, а това са четиримата ми синове… Много обичам децата“, казва приживе Карамански. Макар и да не доживя това време, четирите му деца остават неговото наследство.

„Говори ми тихо, никой няма да чуе, нашата любов ще я живеем ти и аз…“ . Култовата песен от филма „Кръстникът“ пее на италиански Иво Карамански, самият той наричан Кръстника, и дори издава диск със своето изпълнение. Той обичал да пее. Имал и добър глас, и страст.

Напишете коментар

Admin
http://www.FreeUniBG.eu
http://www.FreeUniBG.eu