28 години по-късно все още мирише на младежки дух

Албумът на Nirvana, който промени историята на музиката

Нека бъде гръндж! За изминалите 28 години от създаването си, Nevermind на Nirvana и до днес остава един от онези албуми, за които можем да кажем, че са успели да променят историята на музиката.

Не защото Nirvana са единствените в грънджа. Още повече – Nevermind е вторият им студиен албум. Именно той обаче успява да се превърне в символ на цялото движение на гневни, раздърпани младежи, които гледат света под вежди и не се притесняват да изкрещят с все сила в лицето на позьорщината, на сивотата и на глупаво напудрения мейнстрийм.

Краят на 80-те носи със себе си победата на “Американския начин на живот” – време на свръхмачо култура, свръхсекси жени, кожени панталони и топирани коси за всички. От цялата тази показност и поза се появява грънджа – своеобразен противовес на тази култура.

Той превзема рок сцената, доминирана към момента от шумните глем банди, и налага друга посока – посока на развлачени дрехи, на гневни текстове, които търсят смисъла в цялото объркано съществуване на този свят, на силно, ударно звучене, доближаващо се до голяма степен до пънка… Грънджът дава алтернативата на музиката досега.

Първоначалната идея на Nirvana е била този албум да бъде кръстен Sheep – заради всички онези “овце” и “илитерати” пред телевизорите, които се оставят да бъдат направлявани от масовата култура. С това групата е искала да изрази и позицията си по отношение на водената по това време война в Персийския залив. Впоследствие обаче то се променя на Nevermind – “Няма значение” – не по-малко силно послание за едно цяло поколение.

За посланието помага изключително много и до днес иконичната обложка с бебето в басейна, опитващо се да хване банкнота от 1 долар. Бунтът срещу комерсиализма се пренася в 90-те с пълна сила. Със звук от резки китари, бърз ритъм и много подскачане.

Албумът е толкова популярен, че успява да направи нещо немислимо до онзи момент – да задмине Майкъл Джексън в класациите, отваряйки врата на тази нова вълна на контракултура, която скоро след това ще превземе за кратко света.

Това са музика и култура, правени сякаш да дадат образ на тийнейджърската мрачност и неразбиране и Nirvana се справят с това по прекрасен начин. От тяхната музика наистина мирише на младежки дух (ако и едноименната песен да е кръстена по-скоро на дезодоранта, на който Кърт Кобейн мирише по това време).

Резултатът от всичко това е креслив – като светът на един млад човек, който не знае какво се случва в собствената му глава, бесен е на света и на собствените си демони и несигурност. Израз на усещанията на младия човек, който се бори да не полудее в заобикалящия го свят.

Nevermind е буен и бунтовен протест срещу установеното положение – викът на новото десетилетие, което до голяма степен ще премине под знака парчетата от албума.

Днес, почти 30 години по-късно, в една безумно различна среда, те успяват да останат релевантни и актуални. А изгубените тийнейджъри по целия свят продължават да слушат Nirvana.

210 total views, 6 views today

Напишете коментар

Admin

http://Chat.FreeUniBG.eu