Най-големите съвпадения

Животът е пълен със съвпадения. Повечето са нищожни, но съдбата понякога ни поднася настина изненадващи обрати. Всеки от нас се е сблъсквал със странни съвпадения в живота си. За много хора те са удивителни събития достойни за отбелязване. Скептиците, обаче сърдито мърморят, че всичко това се дължи единствено и само на закона за вероятностите.

Съвпадението често се описва като невероятната поредица от няколко събития по едно и също време, които водят до резултат, койтоникой не би могъл да предвиди. За някои от съвпаденията, за които ще прочетете тук, има много теории, които се опитват да ги обяснят и често се намесват невидими сили, проклятия и паранормални явления, но каквато и да е истината, те си остават не по-малко изумителни.

Прокълната кола на Джеймс Дийн

През септември 1955г. американският актьор Джеймс Дийн загива в страховита автомобилна катастрофа със своето спортно Порше. Впоследствие същата кола донася нещастие и на много други хора.

Когато Поршето било вдигнато от мястото на катастрофата и закарано в един гараж за ремонт, двигателят му паднал върху един от механиците и счупил и двата му крака. Двигателят бил купен от един доктор, който го поставил в състезателната си кола и скоро след това загинал в катастрофа по време на едно рали. Един друг автомобилен състезател загива в същия инцидент – в колата му бил монтиран задвижващ вал от Поршето на Дийн. Когато по-късно Поршето на Джеймс Дийн било поправено, гаражът в който било ремонтирано изгорял до основи. Колата била изложена на панаир в Сакраменто, където паднала от подиума си и счупила бедрото на един тинейджър. В Орегон ремаркето, в което била натоварена колата, се откачило и се разбило във витрината на един магазин.
Накрая, през 1959г., колата мистериозно се разпаднала на 11 части.

Мъж спасява падащо бебе два пъти


През 30-те години на миналия век в Детройт, една млада (и невероятно безотговорна) майка щяла да бъде вечно благодарна на един мъж, на име Джозеф Фиглок. Докато Фиглок си вървял по улицата, бебето на майката паднало от високия прозорец върху него. И мъжът и малкото бебе се отървали без наранявания, което само по себе си било невероятен късмет. Но само година по-късно, абсолютно същото дете отново пада от същия прозорец върху нищо неподозиращият Джозеф Фиглок, който отново минавал по същата улица. Двамата и този път се разминали без наранявания. (източник: Mysteries of the Unexplained)

Куршум достига целта си години по-късно


Хенри Зигланд смятал, че е изиграл съдбата. През 1883г. той скъсал с приятелката си, която извършила самоубийство от отчаяние. Братът на момичето бил толкова разгневен, че издирил Зигланд и го застрелял. Вярвайки че Зигланд е мъртъв, братът насочил оръжието към себе си и отнел животът си. Но Зигланд не бил мъртъв. Куршумът, всъщност само бил одраскал бузата му и се бил забил в едно дърво. Зигланд вероятно се е смятал за невероятен късметлия. След няколко години, обаче, той решава да отсече голямото дърво, което все още пазело куршумът в ствола си. Задачата му се сторила доста трудоемка и той решил да взриви дървото с няколко пръчки динамит. Експлозията накарала куршумът да се забие право в главата на Зигланд, убивайки го на място. (източник: Ripley’s Believe It or Not!)

Близнаци с еднакви съдби

Историите за еднояйчни близнаци, които водят почти еднакви животи често са удивителни, но може би най-невероятната от тях е тази на две момчета родени в Охайо. Близнаците били разделени при раждането си и осиновени от различни семейства, които изобщо не се познавали. Техните нови родители кръщават синовете си Джеймс. Но съвпаденията не свършват дотук. Двамата Джеймс пораснали без да са чували един за друг, но въпреки това и двамата направили кариери в органите на реда, били сръчни в чертежите и дърводелството и се оженили за жени на име Линда. Скоро им се родили синове, като и двете момчета получили името Джеймс Алън. Близнаците се развели със съпругите си и се оженили за други жени – и двете на име Бети. Двамата имали кучета, които се казвали Трой. Четиридесет години след раздялата си, двамата мъже се събират и откриват, че са водили удивително сходен живот. (източник: “Рийдърс Дайджест”, януари 1980г.)

Като в книга на Едгар Алан По

През 19-ти век прочутият автор на мрачни и зловещи разкази Едгар Алън По, написва книга озаглавена “Историята на Артър Гордън Пим”. В нея се разказва за четирима оцелели от корабокрушение мъже, които прекарват в лодката си в открито море много дни. Накрая те решават да убият и изядат юнгата, чието име било Ричард Паркър. Няколко години след излизането на книгата, през 1884г., корабокруширала малката яхта “Минонет”, от която оцеляват само четирима души, които се носили с лодката си в открито море в продължение на много дни. В крайна сметка тримата по-възрастни членове на екипажа убили и изяли младият юнга. Името на момчето било Ричард Паркър.

Братя близнаци загиват на един и същи път

През 2002г., двама седемдесетгодишни братя близнаци загиват при два различни инцидента, които се случват през два часа на един и същи път в северна Финландия. Първият от близнаците бил блъснат от камион, докато карал велосипедът си в Раахе, на 600км. северно от столицата Хелзинки. Той загива точно на 1,5км. от мястото, на което бил убит неговият брат. Вторият близнак също бил блъснат от камион, на същия този път, два часа след смъртта на първия.

Монах осуетява три опити за обесване

Слабо известният австрийски портретист от 19-ти век Жозеф Онер изглежда бил доста нещастна личност: той на няколко пъти предприемал опити за самоубийство. Първият му опит бил на 18-годишна възраст, когато художникът опитал да се обеси, но бил прекъснат от мистериозната поява на един монах капуцин. На 22 години той отново опитва да се обеси, но и този път бил спрян от същия монах. Осем години по-късно художникът бил осъден на смърт чрез обесване, заради политическата си дейност. За пореден път животът му бил спасен от намесата на същия монах. На 68 години Онер най-сетне успява да се самоубие, но този път използва пистолет. Погребалната му церемония била извършена от същия монах капуцин – човек, чието име Онер дори не знаел. (източник: Ripley’s Giant Book of Believe It or Not!)

Фотографско съвпадение

През 1914г. една германска майка фотографира малкият си син и занася лентата за проявяване в един магазин в Страсбург. В онези дни плаките за снимки се продавали отделно. Избухнала Първата световна война и тъй като не била в състояние да се върне в Страсбург, жената се примирила че снимката е изгубена завинаги. Две години по-късно тя купила една плака в Франкфурт, за да заснеме новородената си дъщеря. Когато проявила филмът се оказало, че плаката е втора употреба и под новата снимка на дъщеричката й се виждала отдавна загубената фотография на сина й.

Печалбата от покер за сина на починалия


През 1858г. Робърт Фалън бил застрелян от мъжете, с които играел покер. Те твърдяли, че Фалън бил спечелил от тях 600 долара с измама. Сега мястото му на масата било празно, но никой от останалите играчи не искал да вземе злощастните 600 долара на мъртвеца. Затова те намерили нов играч, който да заеме мястото на Фалън и му връчили парите. Когато полицията се появила да разследва убийството, новият играч вече бил превърнал 600-те долара в 2200. Полицията настояла първоначалните 600 долара да бъдат предадени на наследниците на Фалън – и тогава разбрали, че всъщност новият играч е неговият син, който не бил виждал баща си от седем години. (източник: Ripley’s Giant Book of Believe It or Not!)

Роман описва съсед шпионин

Когато Норман Мейлър започва романът си “Barbary Shore”, той нямал намерение да включва в него герой руски шпионин. Но, докато работел над книгата, се оформил второстепенният персонаж на един руски шпионин в Щатите. С напредването на романа шпионинът се превърнал в основния герой в произведението. След завършването на творбата, Американските имигрантски служби арестували един човек, който живеел точно под жилището на Мейлър. Това бил полковник Рудолф Абел (Вильям Генрихович Фишер), смятан за най-големия руски шпионин в Щатите по онова време. (източник: Science Digest)

Марк Твен и Халеевата комета


Марк Твен е роден в деня на появяването на Халеевата комета през 1835г. и умира в деня на следващото й появяване през 1910г. Самият той предрича това през 1909г., когато казва: “Дойдох с Халеевата комета през 1835г. Тя идва отново следващата година и аз очаквам да си отида с нея”.

Извънредно приземяване

През 1979г. германското списание “Das Besteran” обявява конкурс за писатели. Желаещите да участват в него трябвало да изпратят в редакцията своите необичайни истории, базирани на събития от истинския живот. Победител в конкурса станал Валтер Келнер от Мюнхен, който спечелил с историята си, която разказвала за полета му със самолет “Чесна” между Сардиния и Сицилия. Двигателите на самолета му отказали, той се приземил във водата и бил спасен по-късно. Един австриец, обаче, който също се казвал Валтер Келнер, писал до редакцията на списанието, обвинявайки съименникът си за плагиат. Той твърдял, че бил преживял абсолютно същото произшествие. Списанието проверило и двете истории и установило, че и двете са истински, макар и почти напълно идентични.

“Щастливо” число

През 30-те години на 20-ти век, от един вдигащ се мост в Ню Йорк пада влак и при катастрофата във водите на “Нюарк Бей” загиват 30 души. Пресата публикува снимки на инцидента, на които ясно се виждал номерът на един от вагоните – 932. Голям брой хора решили да заложат на това число в лотарията на Манхатън и то се оказало печелившо. Хиляди хора прибрали печалбите си.

Лоши светкавици


През 1899г. един мъж бил убит от светкавица, докато стоял в задния си двор в Таранто, Италия. Трийсет години по-късно, неговият син загива на същото място ударен от друга светкавица. На 8 октомври 1949г., синът на втората жертва (и внук на първата) бил покосен от светкавица точно като предците си.
Шансът да бъдеш ударен от светкавица е нищожен; шансовете да бъдеш ударен от светкавица два пъти изглеждат невъзможни; да не говорим за повече. Точно това, обаче се случва на световния рекордьор Рой Съливан, който бива ударен от светкавица цели седем пъти:
1942 – Съливан е ударен от светкавица за първи път, докато бил на стража в една наблюдателна кула. Светкавицата го удря в крака и той загубва нокътя на големия си пръст.
1969 – Втората мълния го удря в камиона му, докато шофирал по един планински път. Светкавицата го поваля в безсъзнание и изгаря веждите му.
1970 – Третата изгаря лявото му рамо в предния му двор.
1972 – Следващата се случва в лесничейството. Светкавицата подпалва косата му. След този случай, Съливан започва да носи със себе си кана с вода.
1973 – Този път мълнията удря Съливан в главата, изхвърля го от колата му и отново подпалва косата му.
1974 – Шестата светкавица покосява Съливан на един къмпинг, наранявайки кракът му.
1977 – Седмата и последна мълния го удря докато ловял риба. Съливан бил откаран в болницата с изгаряния по гърдите и стомаха.

Влакови мистерии

През 20-те години на 20-ти век трима англичани пътували отделно с влак през Перу. Когато се запознали, те били единствените трима души в целия вагон. Тяхното запознанство било много по-изненадващо отколкото очаквали. Фамилията на единия от мъжете била Бингам, а фамилията на втория Пауъл. Третият мъж се представил като Бингам-Пауъл. Тримата нямали никаква роднинска връзка. (източник: Mysteries of the Unexplained)

На 15 октомври 1952г., мъж на име Робърт Патерсън се опитва да се качи на влака от Финикс за Лос Анджелис. Кондукторът му казал, че г-н Робърт Патерсън е вече на борда. След бърза проверка се оказало, че това е друг човек със същото име, който също имал билет. Двамата мъже си приличали по външен вид, височина и тегло.
По пътя към Ел Ей влакът направил изненадваща спирка в Барстоу, за да качи някакъв пътник: отново Робърт Патерсън. Третият г-н Патерсън също приличал на двамата си съименници. Сега на влака имало трима мъже със едно и също име и еднакъв външен вид. И тримата пътували за Лос Анджелис.

Щом влакът пристигнал в Лос Анджелис, всеки от тримата Робърт Патерсън поел по пътя си. Багажът бил разтоварен и влакът се приготвил да качи пътниците за обратното пътуване до Финикс. Когато новите пасажери започнали да се качват по вагоните, кондукторът не могъл да повярва на очите си, виждайки вече познатото до болка име в пътническия лист: четвърти Робърт Патерсън.

Двама братя убити от един таксиметров шофьор

През 1975г., докато карал мотопеда си на Бермудите, един мъж бил случайно блъснат и убит от такси. Една година по-късно неговият брат бил убит по абсолютно същият начин. Той даже карал същият мотопед. И за да бъде съвпадението съвсем невероятно, той бил блъснат от съвсем същото такси, карано от същия шофьор – и дори возещо същият пътник! (източник: Phenomena: A Book of Wonders, John Michell and Robert J. M. Rickard)

Почивай в мир

През 1899г., канадският актьор Чарлс Франсис Коглан заболява и умира в Галвестън, щата Тексас. Тъй като било невъзможно да върнат останките му в неговия дом на остров Принц Едуард, намиращ се на 5600км. разстояние, той бил положен в оловен ковчег и погребан в гранитна гробница в местното гробище.
Една година след смъртта му, през септември 1900г., Галвестън бил връхлетян от ураган, който наводнил гробището, разбил гранитната гробница на Чарлс Коглан и отнесъл неговият оловен ковчег в Мексиканския залив.

През октомври 1908г., осем години след урагана, един рибар от остров Принц Едуард забелязал във водата край брега да се носи някакъв ерозирал сандък. Това бил ковчегът на Чарлс Коглан, който най-сетне се бил завърнал у дома. Той бил погребан в близката църква, където бил кръстен като дете.

Разменени изгубени вещи

През 1953г. телевизионният репортер Ърв Купсинет пристига в Лондон, за да отрази коронацията на кралица Елизабет ІІ. В чекмеджетата в хотелската си стая в “Савой” той открива някакви вещи, които се оказало че принадлежат на човек на име Хари Ханин. По стечение на обстоятелствата Хари Ханин – баскетболна звезда от прочутите “Харлем Глобълтротърс” – бил добър приятел на Купсинет. Но историята придобила неочакван обрат. Само два дни по-късно, преди репортерът да успее да съобщи на Ханин за щастливата си находка, Купсинет получил писмо от баскетболиста. В писмото Ханин казвал на Купсинет, че докато е бил в хотел “Морис” в Париж, е намери в едно от чекмеджетата вратовръзка, на която било извезано името на Купсинет! (източник: Mysteries of the Unexplained)

Двама г-н Брайсън в една хотелска стая

Докато пътувал по работа някъде в края на 50-те години на 20-ти век, г-н Джордж Д. Брайсън отседнал в хотел “Браун” в Луисвил, Кентъки. След като се регистрирал и взел ключът за стая 307, той попитал дали са пристигали писма на негово име. Оказало се, че има писмо и момичето му подало плик адресиран до г-н Джордж Д. Брайсън от стая 307. Странното в случая било, че писмото не било за него, а за предишния обитател на стая 307 – друг мъж с името Джордж Д. Брайсън. (източник: Incredible Coincidence, Alan Vaughan)

Братя близнаци с един инфаркт

Джон и Артър Моуфорт били близнаци, които живеели на около 130км. един от друг във Великобритания. Във вечерта на 22 май 1975г. и двамата почуствали жестоки болки в гърдите. Семействата на всеки от двамата мъже изобщо не знаели за случващото се с другия близнак. Братята били откарани по спешност в различни болници горе-долу по едно и също време. И двамата починали от инфаркт скоро след пристигането си. (източник: Chronogenetics: The Inheretance of Biological Time, Luigi Gedda and Gianni Brenci)

Роман предрича съдбата на Титаник

През 1898г. Морган Робъртсън написва “Futility” (Лекомислие). Книгата описвала първото пътуване на един трансатлантически луксозен пътнически кораб на име “Титан”. Макар да бил смятан за непотопим, корабът се сблъсква с айсберг и потъва, погубвайки стотици животи. През 1912г. трансатлантическият луксозен кораб “Титаник”, който също се считал за непотъващ, предприема първото си пътуване и се удря в айсберг, при което загиват стотици хора. В книгата, месецът на инцидента бил април, точно като в истинския случай. В романа на кораба пътували 3000 пътници, а на истинския “Титаник” 2227. В книгата спасителните лодки били 24, а на истинския кораб 20.

Месеци след потъването на “Титаник” един параход пътувал през мъгливия Атлантик. Само едно младо момче стояло на стража. Изведнъж му хрумнала мисълта, че в момента се намират точно на мястото, където бил потънал “Титаник” и момчето внезапно се ужасило, защото осъзнало, че името на парахода му носи злокобна прилика – “Титаниан”. Обзет от паника младежът вдигнал тревога. Корабът спрял точно навреме: един огромен айсберг се появил от мъглата точно на пътя им. “Титаниан” бил спасен.

Писателски сливов пудинг

През 1805г. френският писател Емил Дешамп бил почерпен със сливов пудинг от един непознат на име мосю Дьо Фортгибу. Десет години по-късно той се натъкнал на същия пудинг в менюто на един парижки ресторант и искал да си поръча от него, но сервитьорът му казал, че последната порция е била сервирана на един друг клиент – който се оказал мосю Фортгибу. Много години по-късно, през 1832г., Емил Дешамп отново пожелал да си поръча сливов пудинг в едно заведение. Той си спомнил за миналия инцидент и казал на приятелите си, че сега липсва само мосю Фортгибу, за да бъде съвпадението пълно – в същата секунда в ресторанта влязъл вече възрастният мосю Фортгибу.

Двойна беля


През месец март 1951г. е роден Денис Белята… два пъти. С разлика само от три дни (но с една и съща дебютна дата) писателите Ханк Кечъм (САЩ) и Дейвид Лоу (Великобритания), създават своите първи комикси разказващи за герой с едно и също име. Двамата мъже не знаели за рисунките на другия, но когато научили за съвпадението се съгласили просто да продължат да пишат комиксите си без да си пречат. Още по-удивителен е фактът, че и двата образа на Денис Белята били облечени в раирани фланелки.

Двойникът на крал Умберто І


В Монца, Италия, крал Умберто І влязъл в един малък ресторант, придружен от своя адютант. Когато собственикът на заведението дошъл да вземе поръчката на краля, Негово Величество забелязало че той е абсолютен негов двойник в лицето и тялото. Двамата мъже започнали да обсъждат удивителната си прилика и открили още много съвпадения помежду си.
а) Двамата били родени в един и същи ден и година (14 март 1844г.).
б) И двамата били родени в един и същи град.
в) И двамата били женени за жени с името Маргерита.
г) Ресторантьорът отворил заведението си в същия ден, в който крал Умберто бил коронясан за владетел на Италия.
д) На 29 юли 1900г. крал Умберто бил уведомен, че ресторантьорът е загинал в същия ден при някакъв загадъчен инцидент със стрелба. По-късно същата вечер кралят бил убит от един анархист в тълпата.

21-ви е лош ден за крал Луи XVI


Когато френският крал Луи XVI бил дете, той бил предупреден от един астролог, че трябва винаги да бъде нащрек на 21-во число от месеца. Луи бил толкова ужасен от тази прокоба, че никога не вършел работа на този ден. За нещастие той не винаги внимавал достатъчно. На 21 юни 1791г., след Френската революция, Луи и неговата кралица били арестувани във Варен, опитвайки се да избягат от Франция. На 21 септември 1791г. Франция отменя кралската институция и се обявява за република. Накрая, на 21 януари 1793г., крал Луи XVI бил екзекутиран на гилотината.

 

Лошият късмет на Маклийн

Уилмър Маклийн искал на всяка цена да избегне Американската гражданска война през 1860-те. Съдбата обаче имала други планове за него. Въпреки усилията му да стои настрана от войната, Маклийн някак си все се озовавал точно в самия център на бойните действия.

Когато войната започнала, домът на Маклийн скоро се оказал в непосредствена близост до Битката при Бул Рън и бил превърнат в щаб-квартира на генерал Бюрегард от конфедерацията. Като по чудо Маклийн оцелял след обстрела, на който била подложена къщата му.

Смятайки, че всичко вече е приключило и е в безопасност, Уилмър не подозирал, че ще преживее и втората битка при Бул Рън. И този път оцелял, но решил да не рискува и се преместил във Вирджиния, където за негово нещастие го последвал и мрачният облак на войната. Домът му отново станал център на събитията, когато Юлисис Грант се предал на генерал Робърт Лий и мирният договор, който сложил край на войната, бил подписан във всекидневната на Маклийн. Злощастникът по-късно казва: “Войната започна в двора на къщата ми и приключи във всекидневната.”

Атентатът срещу Франц Фердинанд

Събитията тук се разиграват непосредствено преди началото на Първата световна война и се смятат за повода за войната. Гаврило Принцип успява да убие австро-унгарския престолонаследник и жена му, но съвсем не както било планирано.

Първоначалният заговор включвал шестима атентатори, за да бъде по-сигурен успехът. Те се били наредили по протежението на улицата, по която преминавал Фердинанд с колата си в Сараево, където бил поканен за откриването на болница. Всеки от шестимата имал по една бомба, която трябвало да хвърли. Първият по линията обаче се изплашил и не предприел действия, защото зад него имало полицай.

Следващ бил 19-годишният Неделко Чабринович. Той без да му мисли метнал бомбата под колата на престолонаследника, но не изчислил, че взривът бил с 10 секунди закъснение и ударил задната кола. Тълпата се разбягала панически и останалите конспиратори изпуснали шанса си. За да не бъде заловен, Чабринович глътнал хапче цианид и за по-сигурно се хвърлил в реката. Предполагаме, че бил изключително разочарован, когато се оказало, че хапчето било старо и не успяло да го убие, а реката била дълбока само 10 сантиметра и след секунди бил задържан от полицията.

По-късно Фердинанд решил да посети ранените си сподвижници в болницата. За да избегне центъра на града, шофьорът трябвало да мине по друг маршрут, но генерал Оскар Потьорек забравил да го информира. По път за болницата шофьорът направил грешен завой и се озовал точно пред очите на един от конспираторите – Гаврило Принцип, който стоял близо до едно кафене и очевидно се бил отказал от плана. Можете да си представите колко изненадан останал Принцип, когато му се открила такава възможност. Той тръгнал към колата, която в този момент вече давала на заден, но двигателят й угаснал. Убиецът се приближил до задната врата и стрелял два пъти, ранявайки смъртоносно Франц Фердинанд и Софи, които починали още същата сутрин.

Самърфорд и светкавиците

Казват, че светкавицата никога не удря два пъти на едно и също място. Британският офицер Самърфорд едва ли е бил съгласен. Докато се биел в земите на Фландрия по време на Първата световна война през Февруари 1918г. светкавица го съборила от коня му и го парализирала от кръста надолу. Самърфорд бил принуден да напусне армията и заживял във Ванкувър.

Шест години по-късно, докато ловил риба покрай реката, светкавица ударила дървото, под което седял Самърфорд и парализирала дясната му страна. Две години бившият офицер се възстановявал докато възвърне отчасти движенията си. Един летен ден през 1930г. той се разхождал в парка, когато за трети пъти го ударила светкавица. Този път обаче бил перманентно парализиран. Две години по-късно Самърфорд умира, но това съвсем не сложило край на срещите му със светкавиците. Няколко години след това надгробната му плоча била поразена и разрушена от светкавица.

Франо Селак се изплъзва от смъртта 7 пъти и печели лотарията

Роденият през 1929г. Франо е хърватски учител по музика, който става известен с множеството си срещи със смъртта.

През 1962г. той пътувал с влак до Дубровник, когато железницата излязла от релсите и се озовала в ледена река. При катастрофата загинали 17 души, но Селак успял да се отърве само със счупена ръка и натъртвания. На следващата година хърватинът се качил на самолет от Загреб за Риека, но вратата на самолета се отворила и пътниците били изхвърлени във въздуха. 19 от тях загинали, но Франо като по чудо оцелял, след като се приземил върху купа сено.

През 1966г. Франо Селак се возел на автобус, който катастрофирал и потънал в река, но късметлията за пореден път успява да се отърве без сериозни наранявания. Едва ли е учудващо, че не закъснял и поредният инцидент с превозно средство, когато 4 години по-късно автомобилът му избухнал в пламъци, като подобно нещо му се случило и три години след това. И при двата случая той се отървава абсолютно невредим.

Следват двадесетина години затишие в изпълнения с екстремни ситуации живот на Франо. Спокойствието му било нарушено отново през 1995г., когато бил ударен от градски автобус и пак останал цял. На следващата година се мята с колата си в пропаст, докато се опитва да избегне насрещно движещ се камион. Изумително, но се приземява на едно дърво и вижда как колата му избухва на 100 метра под него.

Най-сетне през 2003г. изглежда всичките му премеждия се отплащат когато печели 1 милион долара от лотарията. Преди две години обаче пенсионираният учител по музика решава, че парите не могат да купят щастие, раздава цялото си състояние и заживява нормално.

Изгубената книга

Британския актьор Антъни Хопкинс, който изгря като звезда на Холивуд с ролята си на Ханибал Лектър, бил много развълнуван, когато през 70-те години получил главна роля във филм базиран на книгата “Момичето от Петровка” от автора Джордж Файфър. Няколко дни по-късно Хопкинс отишъл в Лондон, където искал да си купи книгата, но не успял да я открие в нито една книжарница. Докато чакал метрото на път за вкъщи, той забелязал някаква книга, която очевидно била захвърлена на една пейка. Невероятно, но това била именно “Момичето от петровка”.

И сякаш това не било достатъчно голямо съвпадение, а две години по-късно, по време на снимки във Виена, Хопкинс бил посетен от Джордж Файфър, който споменал, че няма копие от собствената си книга, защото бил дал последната на приятел, който я изгубил някъде в Лондон. Актьорът веднага направил връзката и подал на автора книгата, която бил намерил. “Тази ли е? С твоите бележки по страниците?”, попитал той.

Кетцалкоатъл и Кортес

При пристигането си в Мексико през 1519г. испанският завоевател Ернан Кортес бил сметнат от ацтеките за превъплъщение на езическия бог Кетцалкоатъл. Според легендата богът бил победен от велик воин и след това бил толкова опозорен, че избягал в изгнание при Маите, а години по-късно сам се запалил на кладата и изчезнал. Ацтеките вярвали, че някой ден Кетцалкоатъл ще се завърне като бял човек с мощна огнена пръчка, с която ще завладее цялата им империя.

За късмет на Кортес, оказало се, че той пристигнал в Мексико същата година, в която Маите били предсказали завръщането на бога. Не е чудно, че завоевателят бил пуснат свободно в столицата и не срещнал особени трудности при превземането на империята, а след това и на цяло Мексико.

Точно зад теб

Баща пуска снимка на семейството си в опит да открие дъщеря си, която не е виждал от 10 години, без да подозира, че е точно зад него.

Майкъл Дик обикалял улиците на Съдбъри и преровил градския регистър в търсене на 31-годишната Лиса. След като търсенето му не пожънало успех, той решил да направи един последен опит, като отишъл в местния вестник, който публикувал историята му. Дори му направили снимка, заедно с другите му две дъщери. За негово щастие Лиса разбрала от приятели за историята във вестника и се свързала с баща си.

Едва по-късно, когато огледала по-добре снимката във вестника, Лиса забелязала невероятното съвпадение. Когато снимали баща й, тя преминавала с майка си точно зад него.

3,251 total views, 4 views today

Напишете коментар

Admin

http://Chat.FreeUniBG.eu