Според плана на Гестапо първата група евреи от България трябва да бъде депортирана през март 1943 г. В прецизната организация на нацистите не са предвидени действията на няколко смели мъже, подкрепени от цялото българско общество. Спасяването на 40 000 български евреи е един от големите триумфи на толерантността и цивилизованото мислене, които историята помни.

Строителството на НДК

Една от най-емблематичните сгради на столицата. Националният дворец на културата е открит на 31 март 1981-ва — годината, през която българската държава чества 1300 години от създаването си. Дворецът е изграден по предложение на дъщерята на тогавашния партиен лидер Тодор Живков — Людмила – за по-малко от 4 години, макар че планът за построяването е бил за 12 години. На сцените на Двореца са се изявявали най-известните съвременни творци от целия свят и се превръща в едно от най-големите културни средища.

Сбъднати мечти: Метрото на София

Първите проучвания и планове за строителство на подземен транспорт в София са осъществени в края на 60-те години на XX век. Бързо нарастващото население на София налага необходимост от ефективен обществен транспорт. Макар и открито 135 години след първото в света, метрото на София може да бъде наречено една от „сбъднатите мечти” на столицата.

Свети Седмочисленици

Това е една необикновена църква. Построена е като джамия върху останките на православен храм посветен на св.Иван Рилски. Нейното изграждане в средновековието е едно изпълнено обещание на султан Сюлейман Великолепни. Преустроена е кръстена на светите братя Кирил и Методи и техните ученици Климент, Сава, Наум, Горазд и Ангеларий, защото тяхно е най-голямото изпълнено обещание – да бъде преведено Божието слово на български език.

Слатинската Венера

Колко вълнуващо е само дори да си представи човек, че преди хилядолетия, място на което днес е София е било девствено и неподправено.Минералните извори , плодородното поле и планините покрити с вековни гори и благоприятното географско разположение са причина да се зароди тук живот. Тук е открита и тя – Слатинската Венера.

Севастократор Калоян

В пределите на Втората българска държава градът става известен като „един от най-славните и забележителни градове в европейските предели”. По време на Второто българско царство се създава книжовна школа. Тук се кръстосвали и пътищата на монаси и книжовници.Севастократор става ктитор на един от най-големите шедьоври на средновековна България – Боянската черква.

Жълтите павета

Символът, който отличава самата сърцевина на София са жълтите павета. Те се превръщат в белег на административния, историческия и културен център на града. Според легендата, жълтите павета са подарък по случай сватбата на цар Фердинад. Те преживяват войни, бедствия, земетресения, танкове, обсади, бомбардировки и дори колекционери на сувенири.

Константин Велики

„Сердика е моят Рим!” Така възкликва римският император Константин Велики, онемял пред красивия град. Сердика достига голям разцвет по време на неговото управление, след като римската империя се разделя на Източна и Западна. Тук на това място се е разпростирало светилището на много почитаните в Сердика богове на здравето и медицината – Асклепий и Хигия. Построена е Арената на София.

Банкя – извор на живот.

Бомбардировките над София

Храм-паметник Св. Александър Невски

[KGVID poster=”http://www.FreeUniBG.eu/wordpress/wp-content/uploads/2013/11/alexandar-nevski_thumb17201.jpg” width=”1280″ height=”720″]http://www.FreeUniBG.eu/wordpress/wp-content/uploads/2013/11/alexandar-nevski.mp4[/KGVID]

Поетите на София – Пейо Яворов

[KGVID poster=”http://www.FreeUniBG.eu/wordpress/wp-content/uploads/2013/11/qvorov_thumb17944.jpg” width=”1280″ height=”720″]http://www.FreeUniBG.eu/wordpress/wp-content/uploads/2013/11/qvorov.mp4[/KGVID]