Новини

Д-р Теодор Морел – дилърът на Хитлер

Д-р Теодор Морел превръща Адолф Хитлер в същински наркоман.

Нацистка Германия има пристрастяване към наркотиците. Шофьорите на такси, актьорите, секретарките, продавачите в магазините, най-богатите бизнесмени – всички взимат хапчета метамфетамин, наречен Первитин.

Наркозата придобива застрашителни размери, защото сама по себе си е въплъщение на нацисткия идеал за превъзходството на арийската раса, усилвайки производителноста и енергичността на хората. Тогава всички работят нон-стоп с часове, понякога и с дни, и всичко това в интерес на Третия Райх.

Теодор Морел

Много скоро след началото на пристрастяването Первитинът се превръща в гориво за военните действия на Германия. Наркотикът кара войниците да се чувстват недосегаеми, те маршируват с дни и безстрашно гледат в лицето на смъртта. Но това има и негативни ефекти – засилва многократно безразсъдството и психозата, създавайки армия от фанатици.

Следователно, едва ли е изненада за някого, че мъжът на върха на веригата – самият Адолф Хитлер, е пристрастен към наркотика. Но дневният му режим скоро излиза извън контрол.

С напредването на войната Хитлер става зависим от поне 80 различни наркотика. А човекът, който стои зад пристрастяването му е д-р Теодор Морел.

КОЙ Е ТЕОДОР МОРЕЛ?

Според книгата на Норман Олър, Морел е безразсъден опортюнист. След като работи като фелдшер на кораб, а след това и като военен медик по време на Първата световна война, той става личен физиотерапевт на много успешни атлети, бизнес лидери и дори кралски особи като например шейхът на Персия и кралят на Румъния.

Теодор Морел
Теодор Морел

Докато нацистите набират сила личната му практика в Берлин процъфтява. По-тъмният цвят на кожата на Морел, както и някои от чертите му, събуждат подозрения, че той е от еврейски произход. След като клиентите му намаляват заради това, той се присъединява към нацистката партия, за да отхвърли бъдещи подозрения, а скоро след това започва да лекува елита на СС.

ДОКТОРЪТ СРЕЩА ФЮРЕРА

През 1939 г. Морел среща фюрера на вечерно парти. Тогава Хитлер страда от силни стомашни крампи и подутост. Още същата вечер докторът убеждава хипохондрика Хитлер да вземе хапчета Мутафлор, които съдържат разтворени бактерии ешерихия коли, както и противогазови таблетки, съдържащи стрихнин.

Болките на Хитлер веднага изчезват. Скоро Морел го държи на ежедневни дози витамултин – мистериозно прахообразно вещество, което кара фюрера да се чувства изключително енергичен.

Теодор Морел

И така Морел успява там, където други лекари се провалят. Убеден в медицинските чудеса, на които докторът е способен, Хитлер го наема за свой персонален лекар през 1937 г. Въпреки това, приближените на фюрера отказват да приемат лекаря, смятайки го за шарлатанин.

Към това се прибавя и фактът, че Морел е с надноремено тегло, поти се много и излъчва силно неприятна миризма. Любовницата на Хитлер, Ева Браун, която в последствие става пациент на Морел, се чувства много отблъсната от него. В отговор на чувствата й Хитлер казва: „Не съм го наел заради уханието му, а за да ме лекува“.

СЯНКАТА НА ХИТЛЕР

Много скоро Морел се превръща в същинска сянка на Хитлер – следва го в бункера, на военни съвети, на почивки, дори и в окупираните територии по време на войната.

Теодор Морел

Тези моменти са запечатани в дневника на доктора, който дава ексклузивна информация за здравето и психическото състояние на фюрера. В своите бележки Морел нариче Хитлер „пациент А“ – предпазна мярка едновременно за фюрера и за самия доктор, в случай, че дневникът попадне във вражески ръце при смъртта на единия от двамата.

През август 1941 г. Хитлер се разболява тежко. До този момент той получава ежедневни инжекции с витамини и глюкоза, но те вече не са ефективни. С неохота Морел решава да започне да го инжектира със съмнителни животински хормони.

Теодор Морел

Медикаментите, които фюрерът приема, включват метаболитни стимуланти, полови хормони, екстракти от семенна течност на бикове и свински черен дроб. Хитлер не консумира месо, но е инжектиран редовно с животински субстанции.

Оттам нататък букетът от медикаменти само се увеличава. Морел обещава на Хитлер „незабавно възстановяване“. След като фюрерът се пристрастява към субстанциите, които получава, започва да изисква все по-високи дози и все по-силни наркотици.

Скоро той започва да приема противоречащи си по действие субстанции. Ако не може да спи, поема доза барбитурати и морфин. Ако има нужда да се ободри, е инжектиран с дори по-силни стимуланти.

Теодор Морел

Тези съмнителни медикаменти спечелват на Морел прозвището „райхмайсторът на инжекциите“.

През 1943 г. той започва да дава на Хитлер високи дози опиати. Здравето му става все по-лошо, а нацисткит лидер изглежда все по-слаб и видимо състарен. Оксикодонът – фармакологичният братовчед на хероина – става панацея за Хитлер. От веществото той изпада в еуфория, а с все по-честите дози се пристрастява.

Скоро обаче дори това не е достатъчно. На 20 юли 1944 г. Фюрерът получава леки наранявания в следствие на опит за убийството му в базата „Леговището на вълка“. Този път д-р Ървин Гисинг лекува Хитлер, а той има свое любимо лекарство, наречено кокаин. От този момент нататък Хитлер получава оксикодон в комбинация с две дози висококачествен кокаин всеки ден.

Теодор Морел

Съюзниците обаче започват да бомбардират фармацевтични компании като „Мърк“ през декември 1944 г. и така изведнъж оксикодонът става лукс. През януари 1945 г. Хитлер свършва запасите от опиати – точно преди да се барикадира в бункера си.

Според историците фюрерът се превръща в развалина – и физически, и психически. До онзи момент той се поддържа с опиати, но сега най-важните вещества са изчезнали.

Морел остава персонален лекар на Хитлер почти до самия край. В последните дни на войната фюрерът му разрешава да напусне бункера. Морел бяга от Берлин с един от последните полети за напускане на страната.

Без своя доктор Хитлер изпада в ярост и уведомява приближените си, че ще се самоубие.

Теодор Морел

Според бележките на Морел Хитлер получава общо около 800 инжекции с над 1100 различни медикамента в периода 1941-1945 г.

Теодор Морел никога не е осъден за военни престъпления. Той никога не е защитавал силно нацистката идеология и членството му в партията е разглеждано като действие с цел печелене на лични дивиденти.

По време на войната той забогатява, защото държи кланници и различни фабрики за производство на медикаментите си. Освен това той получава финансиране по договорите за доставки на наркотици за нацистката армия.

Но в края той няма нищо. През 1948 г. Теодор Морел умира в болница в Тегернзее от естествена смърт.

Loading

Admin

https://Chat.FreeUniBG.eu