Д-р Светлин Наков: Работодателят вече пита не какво си учил, а какво можеш да правиш

28/02/201928/02/2019 Admin

В дигиталната класна стая учителят не преподава формули, а учи детето да мисли

Ролята на учителя днес не е да преподава, а да бъде ментор и да възпитава

Съвременната концепция за образованието е “Аз ще уча и работя цял живот”

Защо българчетата се дънят на PISA? Защото в този тест от теб се иска да се досетиш, че като сложиш парче варовик в кофа с оцет, масата му ще намалее, защото се получава химична реакция. Но ние такива задачи в клас не решаваме

– Учители ще актуализират знанията си в ИТ фирми и обратното – спецове от тези фирми ще преподават в училищата, обучавайки ученици и учители, според нова програма на МОН. Достатъчно ли е това, за да се приобщи образованието ни по-бързо към новите технологии, г-н Наков?

Няма как да е достатъчно, но учителите да имат докосване до реалната работа на софтуерните и ИТ фирмите е нещо, което отдавна трябваше да се случи и е

стъпка в добра посока

В по-напреднали държави като Германия и Австрия в някои учебни заведения дори е абсолютно задължително, а не пожелателно преподавателите да работят в реалната индустрия, за да са в час със съвременните технологии и с начина на работа на фирмите.

– Сигурно имате представа какво се преподава в обикновеното училище по информационни технологии, предполагам, че в профилираните училища тези занятия са разширени. Какво не достига, какво бихте критикували?

Основното, което бих разкритикувал, е това, че в България много късно започва да се изучава каквото и да е. У нас например има концепция за професионални гимназии и те започват да учат, да кажем, програмиране, в 10-и клас за първи път. Абсурдно! Ако учиш цигулка в музикалното училище, в десети клас ли започваш? Защото в закона пише, че до 10-и клас всички училища трябва да учат еднакво, т.е. математическите, езиковите гимназии, онези, в които се изучава готварство, художествени занаяти и прочее, трябва да учат до 10-и клас еднакво, т.е. да изучават един и същи материал. Това е много повече от абсурдно! Предполагам, че тази недомислица е вкарана с външен натиск или заради недоразумение. Иначе не мога да си го обясня. Но това наистина е написано в закона и МОН не може да го промени. Трябва да го гласува парламентът. Този според мен е най-големият проблем.

– Кой е по-малкият?

Учителите. Ако имаме добри и креатавни учители, те ще намерят начин да заобиколят закона и да преподават под една или друга форма онова, което трябва – може да са извънкласни занимания, може да е преработване и преструктуриране на материал, който се изучава в час, и т.н. Има начини да се излъже системата. Съжалявам да го кажа, но в момента това е

единственият начин да

правиш образование –

да излъжеш системата

по някакъв начин.

– Обучавате 30 000 младежи във вашия университет “СофтУни” и в школите му. Кои са най-малките ви ученици?

Най-малките са деца от първи до четвърти клас.

– Как изглежда учебен час с тях?

Един учебен час с тях е по-скоро, за да се запали интересът им. Занимават се с роботчета, контролерчета, с разни инструменти за детско програмиране, където се редят фигурки, някакви неща се движат по екрана. Т.е. ние имаме една адаптирана програма за деца, чиято цел е да им направим този дигитален свят интересен. Впрочем имаме и гимназия за дигитални умения, лицензирана през МОН, но в нея вече става дума за истинско програмиране, графичен дизайн, дигитални и маркетинг предприемачески умения.

– Какво искате да постигнете чрез такова обучение?

Нашата дълбока мечта е един ден

ученето да

е с диапазон от детската

градина до пенсионирането

Да обхванем всички възможни възрасти, защото такава е реалността. Дигиталните умения се променят и ако не учиш постоянно, няма да можеш да си “в час”. Такива професии не са като да си например шофьор или готвач, или ВиК работник. Но и в традиционните професии нещата се променят и човек е длъжен да учи през целия си живот, за да е конкурентоспособен, да оцелее просто.

– Какво не бива да се пропуска в часовете по ИТ в обикновено българско училище?

Учебното съдържание е горе-долу смислено. Но онова, заради което повечето хора не са очаровани от изучаването на информационните технологии, е, че в тези часове всъщност се пропуска практиката. Много преподаватели си прочитат лекцията все едно е час по история или някакъв разказвателен предмет. И децата практически не пипват компютър.

Докато в цивилизования свят и неговите школи в часовете по каквото и да е материалът се изучава чрез практика. Това е единственият начин човек да изгради умения.

– Нашата образователна система къде греши?

Фокусира се върху знания, които са безполезни, а не върху умения, които се търсят на пазара на труда и които ти трябват практически в живота. А работодателят те пита: “Какво можеш? Покажи ми какво умееш, за да ми докажеш, че си готов за работата, която искаш”, а не “Какво си учил?” Защото аз може да съм учил всякакви неща, но истината в масовия случай е, че не съм ги научил.

Освен всичко друго това, че практиката липсва, не може лесно да се промени, защото това е залегнало дълбоко в концепцията на образователната ни система, в законите, в наредбите за образование и къде ли не. А ако един учител учи децата на практически умения,често пъти се налага да заобикаля законите и наредбите, както вече казах.

– През лятото в интервю за “24 часа” казахте, че България има добър IT потенциал, но няма хора, които да обучаваме. “Стават” ли децата, които обучавате в школите си, за работа с дигитални технологии?

О, децата са на ниво – кадърни са, запалени са, интересно им е, имат амбиция и хъс да се занимават, но са малко. Защото държавата ни е малка, раждаемостта е ниска и

децата ни са малко.

А ИТ индустрията може

да поеме 10 пъти повече

Но няма откъде да дойдат. Тъкмо това имах предвид в предишното си интервю за “24 часа” – обучаваме десетки хиляди души, но те свършиха.

ИТ индустрията може

да поеме 10 пъти

повече обучени хора, но няма откъде

да дойдат

вече пита не какво си учил, а какво можеш да правиш

Един випуск в училищата е 60 хиляди на година. От тях да учат дигитални умения примерно една трета? Значи тези грубо 20 хиляди годишно е целият капацитет за всички дигитални професии, който можем да създадем в България. Да кажем, че още една трета се обучават за други професии – ами това е! Докато българската индустрия може да поеме много повече. И това е голямата драма. Моята кауза е да запаля и да дам възможност на всеки, който има талант, ум и влечение към дигиталните професии, да направи първите стъпки към тях. А докъде ще стигне, зависи от него. Аз се опитвам да дам на такива хора старта, нивото, от което може да продължат със собствени усилия във всяка една професия.

– Казахте, че хора над 40 години са рядкост сред вашите ученици. Какво ще стане с учителите по IT технологии, които трябва да се обучават заедно с учениците си? Знаем, че младите кадри в училище са кът.

Те трябва да знаят, че ученето е през целия живот. За жалост, у нас тази работа не върви добре.

Учителите ни се оказват едни от

най-консервативните,

най-трудно и бавно

променящите се

Знае се, че масовият възрастов профил на българския учител е над 50 години. Предполагам, че до 10 години това поколение ще се смени неизбежно и тогава ще се освежи съставът на българското училище и цялото му мислене. Защото активната част на новото поколение са научени, че да усвояваш нови знания и умения, е нещо, което трябва да правиш цял живот и за това възраст няма. Защото цялата система се промени – от идеята “Аз ще ходя на училище, после на университет и след това ще работя цял живот” до днешната “Аз ще уча и работя цял живот, но докато работя, ще уча още, а след това ще си сменя работата и ще уча пак”. Концепцията, че ще имам една професия за цял живот, също отпадна много отдавна. И след като светът се е променил, няма как образователната система да не се промени. Така е по цял свят.

– Споделихте също, че хиляди се записват във вашите школи и университет, но завършват едва десетки. Къде работят хората от “най-висшия пилотаж”?

Всъщност една част от хората не завършват, защото не им е била тази целта. Те са се записали при нас, за да започнат работа, и в момента, в който я започнат, зарязват ученето, защото са си постигнали целта.

– Какво се случва с най-голямата част от вашите възпитаници?

Занимават се с програмиране и софтуерни технологии в софтуерни фирми. Там и заплащането е на ниво, и средата за работа, и проектите са най-интересни.

Онези, които не стават програмисти, обикновено влизат под друга форма в софтуерната и IT индустрията. Изявяват се в много професии – като специалисти, които се занимават с качеството на софтуера, или с дизайн и потребителски интерфейси, бизнес анализатори, инжинери по качеството (QR), системни администратори, които се занимават със сървърите, инфраструктурата, мрежари, сайтаджии, маркетинг експерти (хората, които правят реклами, видеа, банери, кампании). Така че

нашата дигитална индустрия

е много голяма и в нея

работят стотици хиляди

Докато в софтуерната индустрия работят много по-малко хора – да кажем, около 30 хиляди според авторитетни източници, от които съм чувал тази цифра. Впрочем около тях също има много друг персонал – например хора, които се занимават с поддръжката на компютри, принтери, изобщо на цялата техника, също хора, които поддържат сградата на фирмата и т.н. Когато една такава индустрия върви, тя развива и останалите помощни професии. Впрочем във времето те много често си сменят позициите – например човек тръгва от длъжност дизайнер, а после става програмист, или от инженер по качеството после става инженер по автоматизирано тестване и след това – програмист. Обикновено хората с по-технически амбиции се стремят към програмирането, защото там е по-трудно и се плаща повече.

– А онези, които учат година и половина и стигат до някакво ниво, но не най-високото?

Много вероятно е да започват работа в маркетинга или в поддръжката, или в продажбите, или в управлението на проекти. Ето един пример: при журналистите има една професия – копирайтър, която впрочем е доста подценявана. За нея представата е, че пишеш спам, но истински добрият копирайтър продава. Защото той е човекът, който кара хората, които прочетат статията, да се убедят в качествата на определен продукт и да го купят. Това е страхотен инструмент, нужен във всеки един маркетинг отдел. “СофтУни” също има копирайтър на пълен работен ден. Да бъдеш технически и езиково грамотен и да пишеш статии – това впрочем е много рядка комбинация. Техническите копирайтъри пък също трудно се намират и отглеждат.

Така че, ако не всички завършват “СофтУни” и не стават програмисти, каквато беше първоначалната идея, това не означава, че те не намират полезно приложение на придобитите при нас умения. Дигиталният свят е широк, малцина не участват в него – съвременните хора най-малкото сме със смартфон в ръцете. В “СофтУни” от самия старт си избираш направление: програмиране, дизайн или дигитален маркетинг.

– Какви са вашите идеи за промяна в учебните програми в посока към новите технологии?

На първо място

повече дигитално

съдържание

Всъщност тази промяна ще стане, когато се променят учителите.

– Защо?

Защото те са хората, които влизат в час. Има и дигитални учители – в нашата гимназия например всичко е компютризирано. И това не е въпрос на наличие на техника, а на желание. С един проектор за 500 лв., който всяко училище има, в клас може да се пускат филми – анимирани и мултимедийни. Преди се оплаквахме, че няма компютри, сега има във всяко училище. И пак не сме дигитални.

– Къде е проблемът?

В учителите. И основният проблем е как да ги дигитализираме. Някои от тях можем да обучим. Не и всичките, защото не всички го искат. Но ако трябва тях да махнем, трябва да затворим половината училища в България. Факт е, че тази част

вече са на възраст,

карат по инерция

и или не искат, или не могат да се обучават. Когато в българското училище дойдат по-млади учители, те ще могат да преподават и по нов начин – чрез дигитално и интерактивно учебно съдържание.

Ролята на учителя днес впрочем не е да преподава.

– А каква?

Да бъде ментор. Защото съдържанието вече е дигитално. Рядко учител, който отделя един учебен час, за да обясни нещо в клас, ще го направи по-добре от екип от 10 души, работил върху един урок две седмици, записал го е перфектно с режисьори и филмови продуценти на видео – това просто е друго ниво. Всички трябва да осъзнаят, че съдържанието вече го има, то е дигитално, достъпно, може да се използва от всеки и по много, а ролята на учителя е да е ментор. Той трябва да прави дискусии по изучаваните теми, да учи децата на практически умения, изобщо да прави неща, които по дигиталните канали не могат да се случат.

Ролята му също е да възпитава ценности, да решава морални казуси с децата, да обсъжда с тях ежедневните им проблеми. Диапазонът е широк. Децата учат най-вече от семейството и в училище – и като култура, и като възпитание, и като познание за света. А децата повече от половината си ден са на училище – затова тежестта на отговорността на училището дори е по-голяма от тази на родителите. Затова си мисля, че основният проблем на българското образование не е технически, а проблем на хората. Трябват ни кадърни и мотивирани учители.

– Как най-кратко ще го формулирате?

Не успяваме да мотивираме будни млади хора да преподават в училищата, защото икономически не можем да си го позволим.

Доброто образование

струва скъпо

и е факт, че в добрите частни гимназии то е на добро ниво, но в тях учат много малка част от децата и юношите. За съжаление, по-голямата част от тях излизат от не толкова добри училища, а пък искаме един ден тези хора да станат учители…

– Не трябва ли да се тръгне от ревизия на учебните програми?

Ако има ревизия, трябва да бъде в посока повече практика, защото съвременният свят не изисква толкова теоретични знания, а по-скоро умения. Това е нещото, което липсва, а може да се направи.

Да вземем един тест PISA – като се издънят българчетата на него и започва да се пише. Всяка година се върти един и същи коментар. А знаете ли защо нашите деца се дънят на PISA? Гледал съм този тест и в него 99 на сто са практически задачи – такива, каквито в нашите учебници не можеш да срещнеш. И тъкмо там е проблемът, защото европейците ни изпитват на нещо, което не присъства в нашите учебници, то не се учи. За да го направиш, трябва да си много над нивото на училището, да си ходил по кръжоци и курсове, за да можеш да се справиш с теста по физика (примерно). Там обаче не те питат как да сметнеш формула, а искат от теб да се досетиш, че като сложиш парче варовик в кофа с оцет, масата му ще намалее, защото се получава химична реакция. Но ние такива задачи в клас не решаваме. Това е сбърканото в нашата образователна система. Защото, ако искаме да се мерим със света, трябва да накараме децата да мислят, да разкажем формулите в нагледни примери, да превърнем сухата научна материя в картина, върху която детето да може да мисли и която да анализира.

– Какво трябва да се направи промените час по-скоро да влязат в клас?

Има законово административни неуредици, които не знам как ще се решат. Например, че специализацията на едно дете започва в 10-и клас, а това е трагично и космически късно! Може ли един футболист да започне да тренира в 10-и клас? Та в 10-и клас той вече трябва да е в националния отбор! Ето с тази консервативност на закона трябва да се преборим.

* Роден през 1980 г. във Велико Търново. Програмира от 11-годишен

* Завършва информатика в СУ. Доктор по компютърни науки (2010)

* През 2005 г. създава Националната академия по разработка на софтуер (НАРС), през 2009 г. е работил за академията “Телерик” като ръководител на трейнърския екип за софтуерни инженери, а през 2010 г. – за училищната софтуерна академия на “Телерик”

* В края на 2013 г. стартира Софтуерен университет (СофтУни)

* Носител е на наградите “Джон Атанасов” (2004), “Млад мениджър” (2014) и за специален принос към високите технологии от президента на България (2017)

Сподели:

Admin